МОТИВИ към
ПРИСЪДА № 12/16.11.2012 по ВНОХД № 262/2012 г. на Варненския апелативен
съд :
Въззивното производство е по чл.318 ал.2 от НПК. Образувано
е по протест на прокурор от Велико Търновска окръжна прокуратура против присъда
№ 107/27.08.2010 по наказателно дело № 363/2010 на Велико Търновския окръжен
съд , с която подсъдимите С.Д., М.П. и Е.Й. са признати за невинни и са
оправдани по обвинението по чл.214 ал.2 т..1 вр.ал.1
пр. 1 вр.чл.213а
ал.2 т.т.2 и 4 вр.чл.20 ал.2 и чл.18 ал.1 от НК , а само подсъдимите П. и Й. – и по
обвиненията по чл.142 ал.4 пр.2 вр.ал.2 т.2 и т.7 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК и по чл.198 ал.1 вр.чл.20
ал.2 от НК.
В протеста се
излагат съображения за необоснованост и незаконосъобразност
на оправдателната присъда и се пледира за отмяната й и за постановяване на
осъдителна присъда за всички подсъдими по всички обвинения.
С решение №
122/01.09.2011 ,постановено по наказателно дело № 27/2011 състав на Варненския
апелативен съд е приел, че протестът е неоснователен и е потвърдил
оправдателната присъда.
Решението е
отменено изцяло от състав на Върховния касационен съд с Решение № 571/05.09.2012
по наказателно дело № 2773/2011 , поради допуснати нарушения по чл.14 ал.1 от НПК , касационно основание за отмяната му по чл.348 ал.3 т.1 от НПК. Посочено
е , че въвзивният
и първоинстанционният
съд са проявили „ясно изразено
тенденциозно отношение към обвинителната теза” , „редица фактически изводи са необективни” ,а „подробното
им обсъждане е неоправдано – толкова очевидна е тяхната неубедителност” ,
констатиран е „забележителен подход при
отхвърляне на показанията на пострадалия за случилото се с него” , установена е
„поредица неубедителни изводи” , „тенденциозността ,на които може да се илюстрира
със заключението на „т.н. автотехническа експертиза”
и „начинът , по който са използвани показанията на д-р Р.” и т.н. Констатирано
е , че Варненският апелативен съд не само неправилно е потвърдил оправдателната
присъда ,но „е задълбочил нарушенията с още по -неприемливи изводи”
Съставът на
ВКС е дал и задължителни указания по прилагането на закона , според които , ако
фактическият състав на първото обвинение бъде доказан то би представлявало
престъпление по чл.323 ал.5 от НК , а не по чл.214 ал.2 т.1 от НК , както и че
деяние по чл.142 не е налице , но при посочената от обвинението фактология би било
налице престъпление по чл.142а ал.4 от НК.
Посочено е изрично , че е „очевидно незаконосъобразно разбирането на
съдилищата , че лишаване от свобода за 17 минути не е лишаването от свобода ,
което има предвид закона”
При повторното
разглеждане на делото от Варненския апелативен съд представителят на апелативна
прокуратура поддържа протеста по отношение доводите за необоснованост и незаконосъобразност на оправдателната присъда и в
съответствие с констатациите и указанията в отменителното касационно решение пледира за признаване на
подсъдимите П. и Й. за виновни за деяния по чл.323 ал.5 от НК , по чл.142а ал.4
пр.1 вр.чл.20 ал.2 от НК и по чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК , като им бъдат наложени съответни
наказания.
Прокурорът не
поддържа протеста по отношение на подсъдимия Д. и предлага оправдателната
присъда за този подсъдим да бъде потвърдена.
Тримата
подсъдими не участват лично във въззивното заседание
, а защитниците им предлагат присъдата да бъде потвърдена , като излагат
подробни доводи , които ще бъдат коментирани отделно.
Варненският
апелативен съд е затруднен да възпроизведе фактическата обстановка , която е
приел за установена първоинстанционният съд , тъй като такава в Мотивите не е описана. Окръжният съд е изложил
компилация от факти , обстоятелства и доказателства, коментарът на които е
неправилен и е извършил тълкувания на закона , които са незаконосъобразни. Подминал е без никакъв
анализ основни моменти от фактологията по делото
,а е обсъждал подробно ирелевантни
обстоятелства. Приел е за установени недоказани в производството фактически
положения , а от установени факти е
направил неправилни изводи.
В началото на
Мотивите е описано на половин страница
съдържанието на писмената жалба на пострадалия Г.А. до Районна прокуратура –
Велико Търново , в която са изложени оплакванията му против тримата подсъдими.
Жалбата не е доказателство по делото и коментарът и е бил напълно излишен. Посочено е още , че две
жалби до прокуратурата по същия повод е подал и бащата на Г. , св.М. А. , който
е в затвора , осъждан е многократно , престъпленията му са много и били описани
в свидетелството за съдимост ,което било пет листа. Обсъдено е поведението на бащата А. в затвора и дали той
е спазвал, или е нарушавал установения вътрешен ред . Коментирани са подробно /
и също напълно ненужно / осъжданията и
на останалите членове на фамилията на пострадалия ,както и неговото съдебно
минало. Посочено е изрично , че по време на деянията е бил безработен ,но
всъщност по делото липсвали доказателства изобщо да е работил някога.
Анализът на посочените
факти , който е извършил съдът няма никакво отношение към обстоятелството ,
че според обвинителния акт свидетелят Г.А.
е бил изнудван, отвлечен, пребит и
ограбен и очертава тенденциозното по начало отношение на ОС към
показанията на пострадалия и на роднините му , респективно – към
несъстоятелността на обвинителната теза.
От самото
начало на съдебното производство окръжният съд се е отнесъл с недоверие към
възможността Г.А. действително да е станал жертва на неправомерни действия на тримата подсъдими и след като съвсем
ненужно се е занимавал с данните за личността на неговите близки , изцяло е игнорирал данните
за личността на самите подсъдими. Ако ги беше обсъдил съдът би
констатирал ,че подсъдимите Й. и П. са
били осъждани , първият и за причиняване
на телесна повреда , каквото се твърди, че е причинил и на А. и са с негативни
характеристични данни – л.105 – л.112 от том първи на ДП - двамата са с криминална регистрация в
полицията , част са от криминалния контингент във Велико Търново ,
демонстрират висок жизнен стандарт , без
да имат легални доходи и пр. Последното
се отнася и за подсъдимия Д.. В светлината на тези данни за личността на
подсъдимите, но и по принцип ОС би
следвало да съобрази, че обясненията им представляват и защитна
теза и не би следвало да бъдат
безрезервно кредитирани, както е
постъпил съдът. Защото и тримата имат правен интерес да изопачават фактите по
делото , докато пострадалият А. , дори и да не се ползва с добро име , няма
такъв интерес, защото е пострадал , а не подсъдим.
В изложението
на окръжния съд следва подробно обсъждане на личността и на свидетеля И.И. и
взаимоотношенията му със св.Г.А.,
същественото от които е , че първият е дал на втория суми и вещи общо за около 3000 – 3500 лева , които А. не връщал
,тъй като бил безработен и нямал пари. Поради това двамата подписали договор,
които заверили нотариално и в който било вписано,че А. дължи на И. по-голяма
сума - 5 000 лева , която ще му
върне в определен в договора срок. След като срокът изтекъл св.И. научил от
св.Илиян Великов, че във Велико Търново има фирма , която се занимава със
събирането на задължения и той познава собствениците й. Следва описание на фирмата – „Импайр”ООД и на
предмета й на дейност ,като е посочено,че нейни собственици са подсъдимите П. и
Й. , а подсъдимият Д. е служител. На това място и в последващото изложение на
цяла страница е коментирана трудовата заетост на Д. до постъпването му във фирмата и
здравословното му състояние , за установяването на което съдът дори е назначил и изслушат тройна Съдебно
медицинска експертиза. Установено е , че Д. имал главоболие , сърцебиене
,глождене на очите, астма и др.
здравословни проблеми , но не е ясно защо съдът е следвало да
установява тези обстоятелства с експертиза
и какво отношение имат те към възможността да е заплашил и да е набил Г.А. , каквото е обвинението по чл.214 ал.2 т.1 от НК за този подсъдим.
По отношение
на относимата към повдигнатите обвинения фактическа
обстановка съдът е посочил следното : Св.И. посетил офиса на тримата подсъдими
, обяснил им ,че има доказано с договор вземане от А. и помолил то да бъде
събрано, като за целта подписал
пълномощно и сключил с фирмата договор. Уточнено
било, че след като сумата бъде събрана
50% от нея , т.е. 2 500 лева ще вземат двамата подсъдими П. и Й.. Контактът
с А. установил Д. , който бегло го
познавал. Той му се обадил по
телефона и го поканил в офиса на фирмата , без да му обясни за какво става
дума. Съдът подробно е обсъдил начина , по който А. е дошъл в офиса – дали го е
докарал братовчед му А. с „Фолксваген”- тройка или не , защото пък св. П. твърдял,че той е закарал А.. Какво е
значението на това обстоятелство остава неясно. Същественото е , че Г.А. се е
срещнал с тримата подсъдими в офиса на фирма „Импайр”ООД
,в присъствието на свидетелите И. и Величков ,признал,че има задължение към И., но не за 5 000 лева ,а за по-малка сума
и обещал да го заплати до два три дни. Окръжният съд подробно се е занимал с
въпроса бил ли е в офиса св.И., както
той твърди ,или е чакал пред офиса, както
твърди А. , изразил е убеждението си, че последният фиктивно е обещал да
заплати задължението си, но всъщност е
нямал такова намерение , коментирал е
последващ разговор между А. и И. , в който разговор А.
„изразил неодобрение на начина за
събиране на задължението му” и даже заплашил И. със свои хора. ”Защо ще изпраща хора , след като А. е
задължен на И., а не обратното” се чуди
съдът и стига до извода , че това е проява на безотговорност от страна на Г.А..
От своя страна св. И. , посочван в Мотивите ту
като И. , ту като Венелинов, което създава погрешното впечатление, че в офиса
на „Импайр” е имало и шесто лице се уплашил от заканите , които според
ОС му били отправени от А.. Поради това телефонирал на
св.Великов и поискал да развали договора си с фирмата,но Великов му казал,че
това не може да стане. Как е установил тези обстоятелства съдът не посочва , защото
доказателства,че още на 17.11.2012 ,т.е. веднага след подписването на договора И.
е искал да го разваля по делото няма. Действително този свидетел е демонстрирал
подобно намерение ,но 8-9 дни по-късно, след като е разбрал,че упълномощените от него
лица са малтретирали А..
На съда ,обаче
това му е било необходимо, за да обоснове с него твърдението си, че обаждането
е предизвикано от заплахата от Г.А. със саморазправа и да добави още черни краски
към портрета на пострадалия , като основание за пълно дескридитиране
на показанията му.
Всъщност
закани за саморазправа са отправени не от пострадалия А. към когото и да било ,
а към него от подсъдимите ,които според обвинителния акт са
го заплашили с побой и че ще му запалят къщата ,ако до четвъртък не заплати 5 000 лева
и тези закани са потвърдени от пострадалия във всички негови показания в двете
фази на наказателното производство. Този
подлежащ на обсъждане и доказване съставомерен момент от фактическата обстановка ,с оглед обвинението по чл.214 от НК ,обаче е подминат без никакъв коментар от първоинстанционния съд , който дори не е маркирал в
Мотивите съдържанието на разговора между
подсъдимите и пострадалия в офиса на фирмата.
В следващата
част на изложението е посочено , че Г.А. се познавал със св.Х. К. /наричан в
Мотивите и П./ и двамата си уговорили среща на 24.11.2009 на бензиностанция във
Велико Търново, на която да обсъдят възможността А. да извърши шпатловка на апартамента на К. /П./. Следва анализ на
показанията на двамата , за да се установи дали пострадалият е дошъл на срещата
сам , или с други лица и след като е
установено, че заедно с А. са били и братовчед му А. и приятелят му А. е изследван
въпроса защо двамата са придружили пострадалия. Установено е , че те нямали
пари и искали да спечелят като помогнат
в ремонта. След повторно описание на съдържанието на жалбите на Г.А. и на баща
му М. А. окръжният съд е пристъпил към анализ на нормата на чл.142 ал.2 т.2 и
т.7 вр.ал.1 от
НК. Според съда „Основният състав на
това обвинение по НК, действащ към 24.11.2009 изисква наличието на две
самостоятелни деяния – отвличане и противозаконно лишаване от свобода”,след
което е направен анализ на правната теория по въпросите за отвличането ,за да
се установи дали А. е отвлечен от подсъдимите П. и Й. ,за пристигането на които
на бензиностанцията в Мотивите още не е ставало дума. Всъщност към посочената
дата съставът на чл.142 ал.1 от НК съдържа едно деяние ,което от субективна
страна е със специалната цел – отвлеченият да бъде лишен от свобода.
Вторият
основен момент от фактическата обстановка, който ,с оглед повдигнатото
обвинение задължително подлежи на
изясняване е свързан със събитията ,
които са се случили около обед на 24.11.2009 г на посочената бензиностанция ,
на която според обвинението подсъдимите П. и Й. са отвлекли пострадалият А. с
черен джип и след като са му нанесли побой и са го ограбили го върнали след
около 20 минути на бензиностанцията. В унисон с изложението си до тук и по
отношение на този момент окръжният съд
не е изложил фактическата обстановка , каквато счита за установена , а е
пристъпил към коментар на доказателствата по делото , който , обаче буди
сериозни възражения.
По отношение
на показанията на всички свидетели , които в някаква форма подкрепят
обвинението съдът е посочил , че това са техни твърдения. Нюансът ,който е вложен в този израз е
свързан с недоверието ,което съдът очевидно има към подобни показания.
Следва коментарът , че се оформят две групи
свидетели , „едната от които не е видяла как Г.А. се е качил в джипа и
това били всички работещи на бензиностанцията – Г., Й., П.,
М., Б., Х. П. и А. З. , която група е
по-многобройна и незаинтересована и затова съдът дава вяра на показанията й
,а именно , че не е било налице отвличане на А., а той доброволно седнал в
джипа”
Втората група
свидетели включвала пострадалият А. и братовчед му А. , на показанията на които
съдът не давал вяра, тъй като били
заинтересовани. Освен това А. твърдял, че в джипа са го вкарали насила
двамата подсъдими, а А.
твърдял, че го е вкарал насила само единият. Твърденията на тези
двама свидетели се оспорвали от показанията на свидетелите П. и З. , „които не
са видели насилствено качване в джипа , тъй като такова не е имало”
Анализът на
гласните доказателства в този случай ,който ако не е тенденциозен е просто непрофесионален
,буди сериозни възражения , а направеният извод , че било доказано , че в посочения ден и час двамата подсъдими не
са отвлекли Г.А. е напълно необоснован.
Следва да се
посочи на първо място , че няма как след като първата група свидетели и според
съда не е видяла дали А. се е
качил в джипа доброволно ,или насилствено , да
се поддържа, че тези свидетели установявали , че не е налице
отвличане, т.к. те просто не установяват
никакви факти.
Следва да се
посочи на второ място , че за да подсили разбирането си,че достоверността на
показанията на една или друга група свидетели се определя от тяхната численост
съдът е включил в групата на „работещите на бензиностанцията” свидетелят Х. П. /К. /, който е инициирал
срещата с А. и го е чакал на чаша кафе и свидетелят А. З. , който е дошъл
заедно с пострадалия. По този начин ОС от една страна е увеличил числеността на
едната група свидетели , а от друга- е
намалил числеността на другата група , което обстоятелство, пък е използвал ,за
да приеме,че показанията на втората група са недостоверни.
Нито дума като
правна аргументация не е изложил окръжният съд защо, след като сам е приел
,че А. е качен насила в джипа от единия подсъдим , както твърди св.А. А., това не е отвличане, защото не е извършено и
от втория подсъдим, който само е управлявал
джипа.
Абсолютно неверна е констатацията на съда ,че св. А. З. не е видял отвличане , тъй като такова не
е имало , защото показанията на този свидетел са в обратен смисъл и не само не
подкрепят тезата ,че отвличане не е имало , а напротив –изрично установяват ,че А. е бил качен в джипа насилствено, което впрочем установява и св.А. А..
Генералният
извод , направен в Мотивите , че двамата подсъдими П. и Й. не са отвлекли Г.А.
е обоснован и с последен много сериозен , според съда аргумент – районът се
охранявал с 10 видеокамери , които са иззети и проверени от разследващите и
съдът не установил насилствено качване на А. в джипа , тъй като „ то въобще
не е записано на тях” ОС обаче е
пропуснал да посочи , че „то не е
записано” не защото не е извършено, а
защото в обхвата на камерите не попада мястото,
на което е спрял джипът.
А в контекста
на разбирането си ,че съставът на престъплението по чл.142 ал.1 от НК включва
две деяния , второто от които било лишаването от свобода ОС е констатирал
изрично,че „не е налице и противозаконно лишаване от свобода, тъй като са
отсъствали само 17 минути” , разбиране , което ВКС в решението си е определил
като „очевидно незаконосъобразно”
След като е
стигнал до извода,че свидетелят Г.А. не е бил отвлечен на бензиностанцията от
подсъдимите П. и Й. , а се е качил при тях в джипа доброволно окръжният съд е
направил и закономерно произтичащият от
такава фактология втори извод – че А. не е бил бит и
ограбен от двамата подсъдими.
Съдът е обсъдил
много подробно събраните в тази насока доказателства , но или след анализът им
не е направил никакви изводи , или направените изводи са необосновани. Коментирал
е например , че след заминаването на джипа от бензиностанцията от телефона на
подсъдимия Й. са проведени два кратки разговора със св.Х. П. , без да
констатира , че подсъдимият официално не познава П. /той е познат на А./ и не би следвало да знае, че той е на бензиностанцията, а още
по-малко какъв е номера на телефона му. От което , пък следва /но не и за окръжния съд / ,че П. всъщност се познава с двамата подсъдими и е бил ангажиран от тях да примами Г.А. на бензиностанцията под предлог, че ще обсъждат бъдещ ремонт, за да бъде отвлечен. Което ,пък неизменно твърди пострадалият .
Коментирал е
също , че според А. той е бил набит ,ограбен и заплашен , че ще му отрежат
пръста , но за извършването на „тези
многобройни действия/!/ било необходимо време ,
а то било засечено от камерите на бензиностанцията” Съдът е обсъдил
подробно „така наречената” според състава на Върховния касационен съд съдебно техническа експертиза , която била установила,
че джипът е със затъмнени стъкла , поради което отвън не можело да се види какво
става вътре , но не е посочил какъв
извод във връзка с обвинението прави от
това обстоятелство. Установил е ,че макар и заключен джипът можел да се отключи
отвътре и следователно , ако е искал да избяга Г.А. можел да слезе от него , но
не е посочил как е щяло да стане това „слизане”, след като е установено, че джипът е потеглил бързо с голяма скорост. Според
Окръжния съд автотехническият
експерт бил изчислил, че „за 15 минути при спазване на знаците и вертикалната
сигнализация автомобилът щял да измине 6 900 м в посока от бензиностанцията
и 7 800 м в обратна посока” ,но
не е посочил какъв извод прави от
това заключение , нито как е възможно разстоянието от една точка до друга по
един и същи път да е различно в двете посоки. Коментирал е външния вид на
пострадалия, който се виждал на видеозаписите и не личало А. да е бит, а това били установили и свидетелите, които го посрещнали
и на които той не се е оплакал, само че
свидетелските показания не са в такъв смисъл.
Обсъдил е съвсем едностранчиво гласните доказателства по делото и е
стигнал до индиректния извод, че А. не е
бил бит от подсъдимите на 24.11.2009 г , тъй като не се е оплакал в полицията в
този ден, а едва след като му запалили и къщата , за което пък нямало
доказателства ,че не е отишъл на лекар на 25.11.09 , а чак на
26.11.09 , че в медицинското удостоверение пишело, че е пострадал при битов
скандал, а не при побой в гората и пр.
„Следователно са налице противоречия в показанията на Г. в този документ, със съдържанието на който той се е съгласил”
заключава съдът , като пропуска анализа на всички доказателства , обясняващи
странното според съда поведение на пострадалия на 24.11.09 и през следващите
няколко дни. Коментирал е назначените по делото без никаква необходимост
Съдебно медицинска експертиза и Съдебно психиатрична експертиза и е направил от
тях следните изводи: от заключението на
първата експертиза личало , че А. е бит не само с бухалка , но и с ръце и с
ритници /!/ ,от което следвало, че той лъжесвидетелства , а от заключението на втората експертиза- че
е психически здрав и поради това нямало причина в показанията му да има
противоречия Отново е коментирано поведението на А. преди да бъде отведен с
джипа и е направен извода,че се е качил
доброволно, защото , ако не е искал да се качи „можел да влезе в
заведението и да поиска помощ от касиерката”/!/
Следва
подробен коментар на състава на престъпленията , за извършването на които са
обвинени тримата подсъдими. Направен напълно правилният извод ,че съставът на
чл.214 ал.1 от НК изисква изнуденият да си причини имотна вреда, каквато в случая не би била налице и
поради това деянието би било несъставомерно , но и напълно неправилният извод , че за да
бъдат отправени заплахи и за разправа със семейството на А. , то цялото
семейство трябвало да присъства на тези заплахи. Разисквано е подробно
понятието „семейство” според Семейния кодекс
и е прието ,че след като то
не е присъствало на заплахите деянието
по чл.198 ал.1 от НК било несъставомерно.
Във връзка със
същото обвинение в края на Мотивите е
обсъдена на няколко страници възможността Г.А. да не е имал в себе си пари по
време на побоя и , следователно , да не е бил ограбен. Изследвана е трудовата
му дейност в последно време , обсъден е въпроса дали е участвал или не е
участвал в ремонта на Православен храм „Възкресение Христово” и на параклис
”Свети Георги Победоносец” , проучена е трудовата характеристика за
длъжността „мазач гипсаджия” и е направен
впечатляващият извод, че „Тази длъжност не е свързана с набиране на персонал и
заплащане на трудови възнаграждения”. От
което пък следвало ,че „св.Ю. не е имал
задължение да плаща на работниците си” и
, следователно не е платил на А., поради
което той не е имал пари и не е бил
ограбен.
Единственото ,
което е пропуснал да направи съдът по отношение на последното обвинение вместо
да се занимава с ремонта на църковни храмове и с длъжностни характеристики е да обсъди многобройните гласни
доказателства ,от които личи , че преди да бъде отведен с джипа свидетелят Г.А.
е разполагал с пари , тъй като е заредил гориво и е черпил спътниците си , а
след като се е върнал е обяснил , че не може да отиде на лекар , защото са му
взели парите и не може да заплати прегледа
и е направил това едва на третия ден, когато му е дала пари леля му Мая.
В крайна
сметка Велико Търновският окръжен съд е направил генералния извод , че тримата
подсъдими П. , Й. и Д. следва да бъдат признати за невинни по всички обвинения
, тъй като не е доказано , че деянията са извършени от тях и поради това и на
основание чл.304 от НПК е постановил оправдателната присъда.
Този извод по
отношение на първите двама подсъдими е незаконосъобразен , тъй като е резултат на непълен и неправилен
анализ на иначе изчерпателно събраните доказателства по делото.
За илюстрация
на тази своя констатация Варненският апелативен съд бе принуден да коментира малко по-подробно
неясните и непоследователни мотиви към оправдателната присъда, въпреки
разбирането на касационния състав по наказателно дело № 2773/2011 на Първо наказателно
отделение на ВКС , че необективността и неубедителността на редица фактически
изводи на окръжния съд , довели до отхвърляне на обвинението е дотолкова
очевидна , че дори е неоправдано подробното им обсъждане.
Варненският
апелативен съд отмени като необоснована и незаконосъобразна протестираната
присъда по отношение на подсъдимите П. и
Й. в частта , в която са признати за невинни и са оправдани по обвинението по
чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК и я измени по
отношение на същите подсъдими в частта , в която са признати за невинни и са
оправдани по обвиненията по чл.214 ал.2 т.1 и по чл.142 ал.4 вр.ал.2 от НК, като ги осъди по първото обвинение и ги
призна за виновни и ги осъди за престъпления по чл.323 ал.5 вр.чл.18
ал.1 от НК и по чл.142а ал.4 пр.1 вр.чл.20 ал.2 от НК и им наложи съответни наказания.
Съдът потвърди
оправдателната първоинстанционна присъда за тримата подсъдими по
чл.214 ал.2 т.1 от НК , а само за подсъдимите П. и Й. - и по чл.142 ал.4 пр.2
от НК, т.к. деянията са несъставомерни по тези
текстове от закона.
За да
постанови въззивната присъда Варненският апелативен
съд извърши пълен анализ на всички доказателства , събрани по надлежния
процесуален ред , при което прие за установено от фактическа страна следното :
През 2009
година свидетелят Г.А. , който е от
ромски произход живеел със семейството си в град Полски Тръмбеш. Той нямал постоянна работа и , съответно -постоянни
доходи , поради което често вземал пари на заем и ги връщал със закъснение, или
изобщо не ги връщал. Той се познавал със свидетеля И.И. ***, който продал
недвижим имот и разполагал с пари. А. често му искал в заем парични суми от
порядъка на 100 – 200 лева, като обещавал,
че ще ги върне но вместо това искал нови заеми , а И. му ги давал.
Когато А. за пореден път поискал пари на заем И. заявил, че ще му даде само ако
оформят задълженията му в писмен вид.
Двамата подписали договор / л.54 , том пети от ДП/, в който отразили , че И. е дал на А. заем в
размер на 5 000 лева , а А. се задължава да
върне заетата сума в определен срок. Всъщност заетата сума била по-малка –
около 2 000 лева , според А. и около 2 500 – 3 000 лева – според
И., но с вписването на по-голяма сума заемателят
гарантирал,че ще погаси задължението си.
А. постоянно
отлагал връщането на сумата , като неизменно обещавал , че ще направи това ,
когато баща му , св.М. А. , излезе от затвора , или когато негова леля се върне
от чужбина и му даде пари.
В крайна
сметка св.И. в разговор със св.И.В., който управлявал Фитнес център в Полски Тръмбеш научил , че във Велико Търново има сериозна фирма ,
която се занимава със събиране на дългове , а Величков се познава със
собствениците й и може да му помогне да установи с тях контакт.
Фирмата била
„ИМПАЙР” ООД със седалище - Велико
Търново и управители - подсъдимите М.П. и Е.Й. , в която третият подсъдим – С.Д. работил като
технически сътрудник. Предметът й на дейност според Дружествения договор ,
приложен на л.325 от НОХД № 363/2010 на окръжния съд бил ”Консултантска дейност
по управление и придобиване на финансови вземания и дългови
портфейли , управление на предприятия в ликвидни кризи , маркетинг и финансов
инженеринг и пр. ,както и всякакъв вид
търговска дейност , незабранена
от закона”
Само
повърхностен поглед върху посочения Предмет установява , че Дружеството няма
регламентирано право да събира финансови
вземания , а само д а к о н с у л т и р а желаещите как да ги придобият и управляват.
Освен това двамата собственици са със средно образование и нямат компетентност да извършват съдебно изпълнителна дейност ,
която , освен това е и правно регламентирана.
Въпреки това
те се срещнали със св.И. , уверили го, че е дошъл на правилното място и сключили с него договор за поръчка ,който за
по авторитетно заверили пред нотариус , а свидетелят подписал на П. и Й. и
пълномощно. Според договора двамата подсъдими гарантирали,че ще съберат
вземането на поръчителя в размер на 5 000 лева , срещу което ще получат
50% от събраната сума , т.е –
2 500 лева.
Настъпил
моментът , в който Г.А. следвало да бъде привикан в офиса на фирмата. С това се заел подсъдимият С.Д.. Той работил дълго време в дискотека в Полски Тръмбеш и
от там се познавал бегло с А.. Подсъдимият се свързал с него по телефона и го уведомил
,че иска да се видят във Велико Търново по важен въпрос , поради което А.
трябва да дойде на посочен от Д. адрес , на който бил офиса на фирмата. А. първоначално отказвал да се отзове на
поканата , без да знае за какво го викат , но в крайна сметка се съгласил.
На 17.11.2009
г Г.А. пристигнал в офиса на „ИМПАЙР”ООД във Велико Търново , където го чакали
тримата подсъдими и свидетелите И.И. и И.В..
Подсъдимият Е.Й. му показал договора за заем с И. и му заявил , че във връзка с
този договор дължи посочената сума на фирмата.
А. отговорил , че няма никакви задължения към подсъдимите , а само към свидетеля И. , че задължението фактически е в по-малък
размер / което И. потвърдил/ и че не може да го заплати в момента, тъй като
няма пари , но ще направи това , когато баща му излезе от затвора. Подсъдимите Й.
и П. му дали двудневен срок / до 19.11.2009 г / да им донесе парите , като го
предупредили , че ако не направи това ще бъде пребит, семейството му също ще
пострада , а къщата му ще бъде запалена. А. се уплашил и обещал,че ще донесе
парите в указания срок. През цялото време третият подсъдим Ст.Д. и свид. И. и Величков
мълчали и не се намесвали в разговора.
Свидетелят А.
бил силно притеснен от заплахите , които
му били отправени от П. и Й..*** той пътувал с маршрутка
за Полски Тръмбеш
, заедно със св.И. И. и изказал пред
него възмущението си , че е избрал такъв начин за събиране на вземането си.
Според И. А. дори го заплашил , че ще трябва да се разправя с баща му ,М.А. ,
след като последният излезе от затвора.
За първи път
откакто започнал да взема заеми от И. Г. А. направил опит да „рефининсира” задължението си, като поискал няколко хиляди
лева в заем от св. П.Б. , с обяснението,
че спешно ги дължи на Е.Ч. от
Велико Търново. Б. отказал да му даде
исканата сума. Тогава А. предупредил сестра си,
св. Г. А.а и св.Д.И.,с която баща му живеел на семейни начала /тримата живеели в едно жилище/,че има
неприятности с едни хора от Велико Търново и двете не трябва да излизат на улицата , за да не им
се случи нещо. Същевременно Г.
телефонирал в затвора на баща си , който по неизвестни причини разполагал с
мобилен телефон, оплакал му се, че е заплашен от подсъдимите и му дал
телефонния номер на подсъдимия Д. , за да се опита да оправи нещата. М. А.
телефонирал на Д. и според обвинителния
акт „го помолил” да не се занимават със
сина му. Молбата , явно е била с такъв характер , че Д. побеснял , позвънил на Г.А.
напсувал го , че замесва баща си и заявил , че ще го пребие. Заплахи по същия
телефон отправили и П. и Й.. Силно притеснен Г. накарал Д.И. и Г. А.а да
напуснат Полски Тръмбеш и те ,след като казали на познатите си, че заминават на село при роднини , заминали
при леля си в Свищов , където останали една седмица. Той предупредил и брат си ,
св. С. А. , да не ходи на работа във В.Търново , за да не му се случат
неприятности.
Г. ТА. се
познавал със св.Х. П. от Велико Търново , който му телефонирал на
23.11.2009 с молба да извърши шпатловка на апартамента му. Предложил да се срещнат на
24.11.2009 г ,за да уговорят ремонта. Срещата
се провела на бензиностанция в западната част на Велико Търново , близо
до изхода за София. А. отишъл с
братовчед си А. А. и с приятеля си А.З..
Тримата седнали при П. на масичка в кафенето на бензиностанцията, за да го изчакат да си изпие кафето и да ги заведе в дома си ,където
да уточнят подробностите по ремонта. Четиримата седяли
около масичката така, че А. нямал поглед към платното , което било отделено от кафенето
с парапет.
В 11,40
часа в района на бензиностанцията
пристигнал голям черен джип с тъмни
стъкла и с регистрационен номер ВТ 5557
АК , управляван от подсъдимия П. , до който стоял подсъдимият Й.. Джипът спрял
близо до парапета и от него излезли двамата подсъдими. Били облечени с черни анцузи „Адидас” и с тъмни очила , а видът им и без тези реквизити
бил внушителен , тъй като били грамадни мъже. Подсъдимите извикали на А. да
отиде при тях и той едва в този момент разбрал , че са пристигнали ,като с пълно основание достигнал до извода, че
срещата с П. е била просто постановка. Г. приближил парапета , който го отделял
от подсъдимите , а Й., след неуспешен опит да го издърпа му наредил да прескочи
парапета. Докато А. се суетял и не знаел как да постъпи , а останалите трима
мълчали и не реагирали по никакъв начин. П. заобиколил парапета , хванал А. през врата
и го повел към джипа, в който го вкарал от задната лява врата. Зад волана се
настанил отново П. , а Й. седнал до него.
Г. молил да го оставят ,но в рамките
на секундите , през които се развила ситуацията не могъл да окаже
някаква съпротива. Джипът потеглил рязко , при което вратите му се заключили
автоматично и се насочил към Главен път І-4 в посока за София. На около 300
метра след изхода на града джипът се отклонил от главния път , навлязъл в
гориста местност и спрял. По време на краткото пътуване подсъдимият Й. провел
два съвсем кратки разговора със св.Х. П. , когото не би следвало нито да
познава , нито да знае ,че е на бензиностанцията, нито пък да знае телефонния
му номер. От своя страна П. успокоил А. и З. да не се тревожат за Г., който
скоро ще бъде върнат. След като джипът спрял двамата подсъдими свалили А. на
земята и му нанесли побой с юмруци и с ритници , а след това извадили и
бухалка. Повод за побоя , съпроводен с псувни и заплахи било неиздължаването на сумата от 5 000 лева ,в срока ,
който му бил определен. А. започнал да
плаче и да се моли да не го бият повече, като обещавал, че веднага щом го върнат в града ще намери парите.
Въпреки това
подсъдимият Й. хванал лявата му ръка , извил
настрани малкия му пръст и го счупил.
След това извадил малко остро ножче и заявил,че ще отреже пръста , но
след това се отказал да направи това. Двамата заплашили А. ,че ако до един час отново не изпълни задължението си ще му
отрежат не само пръста , но и ухото ,а дома му ще запалят. Междувременно
подсъдимите го пребъркали и взели от горния му
десен джоб на анцуга сумата 185 лева. Оставили намерения в другия джоб
стар модел мобилен телефон. След това довели А. обратно на бензиностанцията ,
където джипът пристигнал в 11,59 часа.
В резултат на
този инцидент , който се е развил в рамките само на 19 минути /отпътуването от
бензиностанцията и връщането обратно на джипа е фиксирано от видеокамери / Г.А. получил контузия на челото с охлузване
, контузия на лявата гръдна половина на ниво 7-8 ребро със синкаво оцветяване и фрактура на първа фаланга на пети пръст на
лявата ръка , установени с медицинско свидетелство на л.2 от том седми на ДП ЗМ
- 204/2009 г.
Външният му
вид бил възприет от свидетелите А. и З. , които го чакали на бензиностанцията ,
както и от брат му С. А. и св.Илиянов , които работили
на близък обект и случайно били на
кафенето по време на обедната си почивка. Единственият , на когото нищо не направило впечатление бил св.Х. П.. Г. държал лявата си наранена ръка в джоба ,мълчал и не отговарял на въпросите
на присъстващите. Качил се заедно с А. и
З. в автомобила на първия и тримата отпътували след автомобила на П. към дома
му, за да направят оглед за ремонта. Докато първите двама се качили в
апартамента А. седял в колата. А когато А.
и З. се върнали разказали, че всъщност апартаментът на П. изобщо не се нуждае от ремонт. Едва на път за Полски Тръмбеш
пострадалият разказал на спътниците си, че е бит и поводът , във връзка с който
му се е случило това. Тъй като счупеният му
пръст започнал да посинява А. го посъветвал да отиде на лекар. А. отговорил
, че не е здравно осигурен и няма пари ,за да плати медицински преглед , тъй като подсъдимите са му ги
взели.
Когато се
прибрал в дома си Г. телефонирал на баща си,че е бил пребит от подсъдимите , а
той от своя страна телефонирал на Даниела и Г. веднага да се приберат от Свищов
, защото синът му ще има нужда от помощ. Същата вечер , след като в рамките на
обещания един час А. не заплатил парите подсъдимите отново му звънили и отново го заплашвали. Той помолил приятеля си А. З.
да остане за спи в къщата, защото се страхувал да остане сам. След като двете жени се завърнали и след като
намерил пари от леля си М. Г. отишъл на лекар. Била му направена рентгенова
снимка и му било издадено медицинско удостоверение.
Въпреки всички
неприятности, които му се случили в рамките на около седмица А. отново не се
оплакал в полицията , тъй като не се ползвал с добро име и не очаквал, че ще му
обърнат внимание.
От своя страна
брат му , св. С. А. се срещнал с И.И. и поискал да погаси задължението на брат
си на отделни вноски. Свидетелят И. ,обаче му отказал. Той вече знаел
за случилото с Г. /както
,впрочем и целият град / и бил
направил опит да развали „договора” с подсъдимите , но св.И.В. , към когото се
обърнал за съдействие му обяснил ,че подсъдимите са сериозни хора и сключен с
тях договор не може да се развали.
През нощта на
27.11.2009 г А. , З. и двете жени се
събудили от силен шум на счупени стъкла и свистене на
гуми. Те излезли на двора и видели , че циментовата пътека и разположеният в
непосредствена близост хамбар на съседа им били в пламъци. Загасили огъня и
съобщили в полицията.При извършения оглед били иззети парчета от бутилки и
парцали. Тъй като подпалването на къщата била една от заплахите към него ,
отправени от подсъдимите П. и Й. Г.А. решил , че ситуацията става нетърпима и
на следващия ден подал в полицията писмена жалба /написана от негово име от Д.И.
/,в която описал всичко , което му се е случило през последните дни.
Подсъдимите П.
, Й. и Д. били задържани , заедно със
св. Величков, който към момента на задържането бил в офиса на фирмата.
Горната фактическа
обстановка е установена по несъмнен начин , съобразно изискванията на чл.303 ал.2 от НПК ,тъй като показанията на
пострадалия Г.А. по отношение на всички подлежащи на доказване фактически
обстоятелства се подкрепят от преките и косвени доказателства , събрани по делото.
Основно
доказателствено средство , респективно основен източник на информация за
приетата фактическа обстановка са показанията на свидетеля Г.А. и това е
съвсем естествено , тъй като той е пострадал от деянията на подсъдимите и
е участник във всички събития ,
независимо от това дали правната им квалификация е посочената в обвинителния
акт , или приетата от въззивния съд.
Защитата на
подсъдимите спекулира с личността на
този свидетел и с данните за семейното му обкръжение , а първоинстинционният
съд е възприел това отношение към пострадалия , като основание за пълно дескридитиране на показанията му.
Според
защитниците А. и фамилията му са известни в областта със „своите манипулации ,
измами и прочие”. Всички са „прокурорско известни, адвокатско известни , с
оглед на деянията , които извършват в
сферата на заблудите , измамите и пр.” Поддържа се ,освен това ,че А. е имал
мотив да обвини подсъдимите в деяния , които не са извършили , за да отпадне
задължението му в размер на 5 000 лева.
Следва да се
посочи преди всичко , че съдебното минало на членовете на фамилия А.и не е
предмет на доказване в настоящото производство и е без всякакво значение за
отговорността и вината на Д., П. и Й., а подробното изследване на този въпрос сочи на тенденциозност на съда
към обвинителната теза. Следва да се
посочи на второ място , че и съдебното минало на Г.А. няма пряко отношение към
вината на подсъдимите , защото дори той да е големият престъпник , какъвто го
изкарват защитниците това по никакъв начин не дава право на подсъдимите да го
отвличат, заплашват , пребиват и ограбват и личността на пострадалия, дори да е негативна , не ги оневинява за извършените деяния ,
нито смекчава отговорността им.
Всъщност Г.
ТА. не е престъпник с висока обществена опасност , макар да е осъждан шест пъти. Внимателният
анализ на осъжданията му / какъвто
впрочем е направил и ОС / установява , че той е съден четири пъти за управление
на МПС без свидетелство за управление и веднъж за управление на МПС с нередовни
документи , а за тези деяния са му наложени наказания обществено порицание ,
глоба и пробация , вкл. и по реда на чл.78а от НК. Само едно от осъжданията му е за сериозно
деяние – по чл.209 от НК и за него му е наложено наказание лишаване от свобода
, условно , което пък е групирано с наказанията по три присъди. Лошото име , с
което А. действително се ползва в Полски Тръмбеш / а
не във Велико Търновска област/ е свързано не с извършените от него престъпления
, а с постоянното вземане на заеми , които, както и в инкриминирания случай той
не връща. Тези обстоятелства , обаче,
сами по себе си не го правят
недостоверен свидетел за престъпленията , предмет на обвинението.
Защото той
няма мотив да набеди подсъдимите в деяния, които не са извършили и обратното
разбиране на защитата, очевидно споделено и от окръжния съд е без
опора в доказателствата по делото. Следва да се посочи , без да се навлиза в
гражданско-правна проблематика , че с т.н. Договор за поръчка /л.50 , том пети
/ и с Пълномощното / л.52 , том пети /, от което впрочем не възникват абсолютно
никакви права за подсъдимите свидетелят И.
не извършва цесия на вземането си , а само по твърде мъгляв и изцяло незаконен
начин възлага на П. и Й. да му го съберат.
И вземането за 5 000 лева си остава вземане на И. , а не на
подсъдимите и задължението на А. , което той не оспорва , си остава негово задължение към И., а не към подсъдимите , независимо от това дали за тях ще се реализира някаква наказателна
отговорност. Поради това разбирането , че Г.А. лъжесвидетелства ,за да вкара подсъдимите в затвора и да не
заплати дължимата сума няма как да бъде
кредитирано.
Внимателният
анализ на показанията на А., както и
на реакциите му в съдебната зала и на Досъдебното
производство създават впечатление
, че показанията, които е дал и дава са добросъвестни. Така на
очната ставка с подсъдимия Й. / л.84 и сл. ,том първи на ДП/ ,след като
изслушва версията му А. заявява в негово присъствие : „Казаното от господина е
пълна измишльотина” , а за твърдението на същия подсъдим, че не му е чупил
пръста – „Сигурно сам си го счупих”. Съвсем достоверно звучи описанието му на
събитията и обяснението му за някои ситуации – „ Уплашен бях , бе човек, дърпаха ме”
, „Бях паниран,в шок бях, страх
ме беше…мен никога не са ме били…”, „Хвърлиха ме в джипа , нещо направи”щрак” и
се заключи” , „Емо извади някакъв нож, който
със щ и п к а беше
закачен на кръста му…” и пр.
Притиснат от
защитниците на подсъдимите , които явно са правили опит да го объркат А. прави
емоционално изявление пред съда : „Тези хора, ако не влязат в затвора, аз до София ще пиша. Такива хора трябва ли да
са отвън. Опитни са в такива работи като отвличания и побоища. Не знам кого са били , но са опитни , бързо
го направиха/!/”
Въпреки това
на въпрос, очевидно целящ обосноваване
на обвинението в отвличане А. съвсем
добросъвестно заявява пред съда :
”Не са ме заплашвали, че ще ме
отвличат, за да бъда държан някъде. Не ми казаха , че ще бъда заключен ,
затворен. Казаха ми,че ще ни запалят всички в къщи, но за заключване и затваряне не са казвали”
Поради това
въззивният съд , за разлика от първоинстанционния
, прие , че поначало показанията на Г.А.
са достоверни.
И това е
така и защото :
- Те са
последователни и непротиворечиви по всички основни въпроси , свързани с
предмета на доказване и предявените обвинения.
Спорните моменти, свързани с това
дали братовчед му А. го е докарал в офиса на подсъдимите , или това е направило
лицето Камен , дали е влязъл в дома на П.
или не е влязъл , дали действително е заплашил кредитора си И. , или това е
версия на последния и пр. ,които окръжният съд така подробно и задълбочено е
изследвал нямат отношение към вината и
отговорността на тримата подсъдими.
- А по всички основни моменти показанията на Г.А.
от съдебното и досъдебното производство / приобщени
на основание чл.281 ал.1 т.2 пр.2 и ал.4 вр. ал.1 т.2
пр.2 от НПК / се подкрепят от преките и
косвени доказателства по делото.
Тези
подлежащи на доказване основни моменти от фактическата обстановка са три :
- Срещата на Г.А. с тримата подсъдими в офиса
на фирма „Импайр”ООД във Велико търново
- Инцидентът на бензиностанцията
- Инцидентът в гората край Велико Търново
На основание
чл.102 и чл.305 от НПК следва да бъде
посочено въз основа на какви доказателства е направен извода на апелативния съд
,че подсъдимите П. и Й. са заплашили А. , упражнили са по отношение на него
насилие и са го ограбили , както и защо е прието , че подсъдимият Д. не е
извършил престъпление и следва да бъде оправдан.
Доводите в
това отношение са следните :
На срещата
в офиса на подсъдимите са присъствали П., Й. и Д. , свидетелите И. и
Величков и пострадалият А.. Последният твърди , че е бил заплашен от първите
двама подсъдими , че ако в двудневен срок не заплати задължението си ще го
пребият , ще го начупят , ще пострада и семейството му и „ще го запалят , както
и направиха” Останалите присъстващи не потвърждават показанията му , от което
не следва ,че А. лъже , защото , както е посочил и ВКС „количествените
преимущества на броя на свидетелите , не винаги са достатъчни и като качество”
, обстоятелство, което първоинстанционният съд не е преценил достатъчно
задълбочено. Защото тримата подсъдими
на основание чл.55 ал.1 от НПК и чл.292 ал.1 т.1 от НК не са длъжни да дават
обяснения за обстоятелства,които биха ги уличили в престъпление и обясненията
им в този случай са преди всичко средство за защита. Същото се отнася и до
свидетеля И. , който макар и несъзнателно е станал причина за настъпването на
всички последващи съставомерни събития и се чувства
морално отговорен за случилото се с А.. Поради това и този свидетел не говори
истината , като твърди , че всичко в офиса е било законно. Специално внимание
заслужават показанията на И.В. , който макар на пръв поглед да опровергава А.
всъщност с показанията си го подкрепя. Защото този свидетел твърди,че всичко в
офиса било съвсем нормално. Подсъдимите
и А. си говорили спокойно , културно , приятелски , дори се усмихвали. Дори
елементарната логика изключва подобна форма на общуване между „босовете на Велико Търново” /св.З. –
с.з. на 05.07.12 / и циганчето Г. от Полски Тръмбеш.
Още повече , че практиката на взаимотношенията на А.
и И. във вр. с погасяването
на заема сочи ,че голите обещания на Г. обикновено не се изпълняват.
Поради това закономерно към него са били отправени заплахи , а св.Величков
било възможно да не ги е чул , защото офиса на подсъдимите бил голям като
съдебната зала на Велико Търновския окръжен съд и той не се интересувал от
разговора.
А показанията
на А. по отношение на отправените заплахи се потвърждават от свидетелите М. А.
, Д.И. , Г. А.а , С. А. и др. и обстоятелството , че те са роднини на Г. не
прави показанията им априори недостоверни. Защото те, от своя страна се потвърждават от действията на двете жени ,
които не само са напуснали Полски Тръмбеш , уплашени
от заканите към семейството , но и са укрили от околните мястото, на което
отиват – заминали за Свищов , а казали че отиват при роднини на село.
Поради това
въззивният съд прие,че действително на срещата в
офиса на 17.11.2009 /, а и пред следващите дни по телефона/ подсъдимите П. и Й.
са отправили заплахи към А.. Впрочем
този въпрос е от значение само по принцип, защото и без отправените заплахи
само упражненото по-късно насилие е достатъчно за съставомерност
на поведението им.
Във връзка със
случката на бензиностанцията защитата на П. и Й. е лансирала разбирането
,че А. говори за някакъв мащабен екшън , който е невъзможно да се е случил по обед на оживено
място , без никой да го възприеме. Окръжният съд е възприел това разбиране , водил е съдебното следствие в такава насока
, подходил е тенденциозно към относимите
доказателства и е направи извода , че свидетелят А. лъже , който извод е изцяло
необоснован.
Защото Г.А.
неизменно във всички свои показания посочва , че всичко се е случило много
бързо ,за секунди , не е имало видимо насилие, той не е викал за помощ и не само околните е
възможно да не са възприели какво се е случило ,но и самият той не е могъл да реагира
,защото е бил ”паниран” и в „шок”
Според А. „Всичко
стана много бързо , как да избягам, като
ме хванаха…не съм седнал сам в джипа
-те ме натикаха …. мисля, че
джипът беше запален, защото тръгна
много бързо ,… за много кратко време стана….никой нищо не направи,
за да ме спаси…страх ги беше момчетата…мисля, че не са се обадили в полицията, защото Ицо / св.Хр.П.
/ им казал: „Те няма да му направят нищо”
Противно на
тезата на окръжния съд, че всички
свидетели опровергават показанията на А. те се потвърждават от свидетеля
А. , според когото „Слязоха и
насилствено вкараха в джипа Гурко /Г./ ….насилствено с
гюрултия , по най-бързия начин
го взеха в джипа и заминаха…Ние се
уплашихме от тези яки момчета и си мълчахме….Всичко стана много набързо.
”Скачай през парапета! ”Единият слезе
заобиколи парапета, грабна го и го
завлече в джипа” и от свидетеля З. , според когото „Извикаха му – „Ела тук!” .Той каза :
„Нямам работа с вас”. Те му
казаха :”Не се обяснявай , ела тук…да не дойда аз” Бяха тези двамата…Другият
мина , заобиколи , прегърна го през врата…и го качиха в джипа”
Дори беглата
съпоставка на тези части от показанията на двамата свидетели и на пострадалия А.
сочи, че в тях не само няма противоречия по основния момент на отвличането , а
тъкмо обратното – показанията и на тримата са напълно идентични.
Колкото до
показанията на „голямата група служители на бензиностанцията” , които според ОС
установяват , че не се е случило нищо следва да се посочи ,че такива показания просто няма.
Защото св.Б.
заявява : „Не съм видял нищо…и няма как да видя и да чуя нещо” , св.С.Г. :
”Върнахме се с колежката и влязохме до обядваме в задната стаичка. Нищо не се вижда от там…от
вътрешната част на бензиностанцията няма видимост към мястото, където са масите , св.Й.
: „Нищо не съм видяла,
т.к.това нещо е станало в кафето,
а то е зад гърба ми”, св.П.
: Не съм чула нищо” и т.н. И от
тези показания не може да се
направи изводът , който е направил
ОС , че те опровергавали показанията на Г.А.
, защото свидетелите не установяват че не е имало отвличане , а само , че не са видели и не са били в
състояние да видят какво се е случило , което са съвсем различни неща. За разлика от тях св.Х. П. е видял всичко, но
не разбрал, че Г. няма желание да се
качва в джипа. Мислил , че се е качил доброволно. И тогава е необяснимо защо се
е наложило да успокоява събеседниците си , които при твърдяната
от него фактическа обстановка не би имало причина да се тревожат. Впрочем
,според св.С. А. / с.з.на 21.07.2010 / на него същият Хр.
П. му е казал,че се бил ядосал,че подсъдимите са постъпили така с брат му , като
са го качили насила в джипа.”Това Х. го каза , аз не съм видял” заявява
свидетелят.
Не може да се
подмине и версията на П. и Й. , окачествена от А. като „пълна измишльотина” Те
не могат да поддържат , че А. не се е качил в джипа , поради което твърдят , че
това станало доброволно. Инициативата била на Г. , който предложил да влезе в
джипа, за да си поговорят на спокойствие,
без да ги чуват останалите и да им обясни как ще си погаси задължението.
Дори и да нямаше преки доказателства за случилото се версията на двамата
подсъдими е твърде наивна и много несериозна.
Защото не е възможно Г. от Полски Тръмбеш да
каже на двамата внушителни великотърновски босове от черния джип , че е решил да се качи при тях в техния джип
, за да се поразходят и да им обясни за пореден път как ще си погаси
задължението , за което са изтекли всички срокове. А ако качването на А. в
джипа бе по негова инициатива няма как да се обясни бързото напускане на бензиностанцията
и нанесения му побой. Колкото до твърдението на подсъдимите, че били дошли
на бензиностанцията , за да заредят гориво и съвсем случайно попаднали на
компанията в кафенето ,то е още по-несериозно. Защото от записите на
видеокамерите личи, че джипът , нито се
е насочвал към бензиноколонките , нито е спирал на някоя
от тях , а ги е подминал и е спрял точно до парапета, зад който са били А., А., З. и Хр.П..
Което , пък налага извода, че двамата
подсъдими вече са знаели , че техният човек е точно там , защото уговорката с П.
е била да го осигури на това място в определеното време.
Вече бе
коментиран като необоснован и изводът на ОС, че отвличане не е имало , след
като не е заснето на видеокамерите , защото не е заснето изобщо качването на А.
в джипа , независимо дали е било насилствено , или доброволно.
С оглед на
гореизложеното Варненският апелативен съд прие , че е доказано по несъмнен
начин , че на 24.11.2009 г около обед на бензиностанция във Велико Търново подсъдимите
М.П. и Е.Й. са качили насилствено и въпреки нежеланието му свидетеля Г.А. в
своя джип и са го отвели на място извън града , т.е.
двамата са го отвлекли
И третият
основен , относим към фактологията
на обвинението момент / инцидентът в гората край В.Търново / е доказан по несъмнен начин , въпреки
усилията на окръжния съд да докаже обратното.
Показанията на
А. са за нанесен побой с юмруци и ритници , за опит за побой с бухалка ,
за счупване на малкия пръст на лявата му ръка и за отнемане на парична сума от
джобовете му.
Получените увреждания
са установени по категоричен и безспорен начин с медицинското свидетелство ,
издадено от д-р Р. / л.2 , том седми от ДП / , според което Г.А. е получил
контузия на челото вляво с охлузване , контузия на лява гръдна половина на ниво
7-8 ребро със синкаво оцветяване и фрактура на първа фаланга на пети пръст на
лява длан”
Документът е
издаден на 26.11.2009 г в 10, 20 часа и в него е отразено изрично , че „травмите могат да бъдат получени по
начин, както съобщава лицето , а именно – удари с твърд , тъп предмет” и
още „Травмите имат давност около две
денонощия” , т.е. точно от 24.11.2009 г преди обед.
Това
медицинско свидетелство , както се казва „заковава” обвинението по този пункт и
обстойните опити на съда да дескридитира и
показанията на А. и заключението на д-р Р. сочат единствено и само на
тенденциозно отношение към обвинението , констатирано изрично и от ВКС в отменителното
решение.
Нищо не е
налагало изобщо да бъдат разпитвани вещите лица , изготвили абсолютно ненужната
СМЕ по писмени данни , след като и те са
констатирали категорично , че „Фрактурата в областта на пети пръст на
лявата ръка е получена по време и начин,
както е съобщил пострадалият. Останалите травматични увреждания са получени от действието на твърди тъпи предмети
в съответните области и също отговарят да са получени по време и начин ,както
се съобщава в материалите на досъдебното
производство” Единственият смисъл съдебно –медицинските експерти да бъдат
подложени на подробен разпит при съвсем
ясното им писмено заключение е да се извлекат по някакъв начин дивиденти от
този разпит , като се принудят медиците едва ли не да се отрекат от
категоричните си констатации.
В крайна
сметка , според защитниците на подсъдимите ,а и според окръжния съд , съдебните
медици били опровергали медицинското свидетелство на д-р Р. , респективно
показанията на А. , че е бит от подсъдимите с юмруци и с ритници , като е правен опит и да бъде
ударен с бухалка.
Няма как от
обясненията на експертите в с.з. да се направи подобен извод , тъй като те
установяват , че е” възможно пръстът на лявата ръка да е счупен и с
бухалка” / само че подобно твърдение А. няма / , че от рентгеновите снимки не се виждало счупване
или пукване на гръдния кош / А. не е твърдял подобно нещо , нито д-р Р. го е
констатирал / , както и че” Насиняването на гръдния кош трудно може да се получи от удар с юмрук , а
може да се получи с удар с ритник , но при дебела дреха охлузване може да не
остане. Но ако е бил с по-тънка дреха охлузване трябва да има”.
А. има
констатирани охлузвания,които са отразени в медицинския документ и твърди , че
е бит с юмруци и с ритници , и по отношение на този релевантен
момент СМЕ не опровергава показанията
му , а ги потвърждава.
Впрочем не е
възможно с експертиза по писмени данни и без преглед на пострадалия да се
установява дали констатациите в медицинското свидетелство са верни , а какъв е
характерът на уврежданията е напълно ирелевантен
въпрос. Защото на подсъдимите не са повдигнати обвинения за причинена телесна
повреда по чл.128 и по чл.129 от НК , а единственото основание за медицинския
преглед е дали А. и бит , т.е. дали по
отношение на него е упражнена сила по смисъла на чл.214 от НК.
И това е
доказано по несъмнен начин , като е без всякакво значение какви по характера си
са уврежданията и дали „твърдият тъп предмет” , за който говорят медиците е бухалка
, ритник или юмрук. И поради това обстойните изследвания на този въпрос , на
които е отделил време окръжният съд нямат място в делото. Няма как , освен това
да се констатират противоречия между показанията на св.Г.А., депозирани при
условията на чл.18 и чл.19 от НПК и вписванията на д-р Р. в медицинското свидетелство , като
основание отново да се дескридира пострадалия. И не само защото подобна процедура не е
предвидена в процесуалния закон , но и защото за прецизността на всичко
написано в документа отговоря този , който го е писал , а не прегледаното лице.
А обратната презумпция приета от съда е оборена , след като е установено, че А.
никога не е говорил за битов скандал , но въпреки това лекарят е направил
такова вписване по свое усмотрение.
С оглед на
разисквания с експертите въпрос дали ако подсъдимите са скачали върху тялото на
Г.А. той не би имал счупени ребра следва да се посочи , че подсъдимите П. и Й., нито са имали намерение да потрошат или осакатят
пострадалия, нито са могли да направят това ,след като са го качили в джипа
пред свидетели. Целта на „мероприятието” е била просто да го сплашат и да го
мотивират по този начин да погаси задължението си. Затова интензивността на
нанесения побой е била дозирана.
И макар дори само
обясненията на пострадалия и медицинските констатации да са достатъчни за
доказване на обвинението за упражнено насилие
, са налице и достатъчно гласни доказателства в тази насока , които обаче първоинстанционният
съд е игнорирал.
Така св.А. А.
установява , че: „Когато го върнаха главата му беше надраскана , дрехите му
бяха малко изцапани. Беше пребит и това
си личеше. Казвам това, което съм
видял….беше в кал, беше в прах, прашен
беше. Изглеждаше като паднал от колело или мотор”
Според св.А.З.
:”Когато Г. се върна беше почервенял , беше прашен , оцапан с пепел. Беше
раздърпан , но дрехите му бяха здрави. Като дойде нищо не каза , седна до нас и
нищо не каза. Когато пътувахме в обратна
посока чак тогава Г. се оплака и започна да ни разказва какво се е
случило…Единият му пръст на лявата ръка ,
малкият пръст беше посинен и имаше белези по тялото…”
Св.С. А. установява
,че когато ”отидох при Г. видях , че е ожулен по челото и якето му беше оцапано
с кал. Попитах го какво е станало , той нищо не ми каза тогава…Когато вечерта
се прибрах вкъщи и тогава Г. си показа пръста,че е счупен , цял ден бил стоял
така…”
Съвкупната
преценка на показанията на пострадалия А. , на медицинските констатации и на
показанията на посочените свидетели налага единственият възможен извод – на 24.11.2009 по отношение на
Г.А. е упражнено насилие от подсъдимите М.П. и Е.Й..
А при тези
доказателства е необоснован обратният извод на окръжния съд , че „Твърдението на Г.
, че бил ритан , бит с ръце и бухалка и че му бил счупен пръста се опровергава
от неговите по-нататъшни действия и събрани доказателства” Защото когато се върнал на бензиностанцията
не потърсил помощ от полицията и от медицинските власти , не казал на
присъстващите какво му се е случило , отишъл на оглед в дома на П., вм. да си замине за Полски Тръмбеш
и как щял да извърши шпатловката , ако има
счупен пръст , не отишъл веднага на
лекар , а направил това чак след два дни и пр.
Тези съждения
, с които се прави опит да се опровергаят установени и доказани факти сочат не
само на повърхностен поглед върху
събраните доказателства , но и на игнориране на тези доказателствени средства,
в които се съдържа отговора на съществуващите според ОС проблеми.
Защото дали и кога пострадалият ще потърси помощ от
полицията и „медицинските власти” е въпрос , който той решава сам и от това дали
и кога е потърсил ,или не е
потърсил помощ не може да се направи
извод , че разказаните от него и констатирани от лекар и от присъстващите
свидетели обективно съществуващи
наранявания не съществуват. А Г.А.
не се е оплакал на полицията и след отправените към него заплахи и в офиса на фирмата и по телефона и вероятно
изобщо не би се оплакал , ако не беше извършеният на 27.11.2009 палеж , при
който нещата видимо са започнали да излизат от контрол.
Не е отишъл на лекар веднага защото не е здравно осигурен и е нямал пари
,за да заплати прегледа, което установяват куп свидетели. А е нямал пари , защото подсъдимите са му ги взели , което
ОС отново е приел ,че не е установено. Не е разказал какво му се е случило при
завръщането си в кафенето , защото там е присъствал Х. П. , който е бил в
основата на инцидента , но е разказал всичко на спътниците си, когато вече са
си тръгнали от дома на П.. Изобщо не се е качвал в апартамента да прави оглед и
това установява и св.А. А не си е заминал
директно за Полски Тръмбеш , защото е дошъл във Велико
Търново с автомобила на А. и е нямал пари ,за да се върне с обществен
транспорт. Колкото , пък до това , че на
записите от видеокамерите не личало , че е бит , очевидно е, че няма как да се
видят на видеозапис счупения му пръст и наранените му ребра , след като е облечен и по никакъв
начин- драскотината на лицето му и
зацапването на дрехите при качеството на снимките.
Втората пряка
последица от инцидента в гората край града е отнемането от двамата подсъдими на
всички пари, с които в този момент е разполагал Г.А.. И не е верно твърдението на защитата , възприето от съда , че чак на четвъртия ден
след побоя се бил сетил , че му липсват парите , а при първите му разпити не
съобщил подобно обстоятелство и следователно си го е измислил.
Както бе
посочено съвсем ненужно окръжният съд се е занимавал с писмената жалба на Г. и с двете жалби на баща му, за да открие
противоречия между написаното в тях и разказаното от пострадалия пред органите
на ДП и съда. Когато обаче е изследвал жалбите , за да се опровергае обвинението
съдът е направил констатация , но не я коментирал , че в своята жалба, във
връзка с която е образувано производството – л.15 , том първи от ДП - още на 27.11.2009 г А. е посочил изрично , че: „По
време на побоя ми претърсиха джобовете и ми взеха парите , които имах - около
200 лева. Мобилният ми телефон не го взеха”
И когато е пропуснал да отбележи това обстоятелство при първия си разпит
в полицията ,а е направил това едва на
01.12.2009 , то е не защото тогава си го
измислил , а защото просто при първия разпит е пропуснал и това и други
допълнително посочени обстоятелства. А
ги е пропуснал по собствените му обяснения , защото „е прекарал безсънна
нощ /след палежа/ и целият ден / на
27.11.2009 / е бил разкарван из полицията”
Твърдението на
А. , че подсъдимите , след като са го
набили са му взели парите , което той поддържа в пет разпита се доказва косвено и от свидетелските показания
,които ОС е игнорирал, защото е приел , че Г. няма как да има в себе си
пари. А този извод ОС е направил от дл. характеристика на длъжността ”мазач”, от която личало, че за такава работа не се дължи възнагражение/!/ ,както и от показанията на св.Ю.. А от тези показания / от ДП / личало , че този свидетел е заплатил на А. около 200
лева „около” две седмици преди разпита му на
09.12.2009. И следователно , разсъждава съдът ,
заплащането е станало не на 24.11.09 , а „около 25-26.11.09” И защо
„около” две седмици преди
09.12.09 да трябва да бъде точно на
25.11.09 , а да не може да бъде на 23.11.09
ОС не обяснява.
При това безмислено изследване на ненужни доказателства -по искане
на защитата-ОС е пропуснал да коментира тези , които изцяло потвърждават показанията
на А..
Така , според
св. А. А. :”Когато тръгнахме знаех, че
има в себе си към 180 – 200 лева…Той каза, че са му взели парите…Още сутринта
като тръгнахме разбрах ,че Г. има 180 –
200 лева в себе си , защото той плащаше сметките….Ние му казахме
няколко пъти:”Дай да отидем до „Бърза помощ” , но той не пожела , защото нямаше
пари…..Като се качи в колата ни каза , че са му взели парите и са го били…На
другия ден взе заем от негови приятели…”
Абсолютно идентични
са и показанията на свидетеля Али З. , според когото
: „Като тръгвахме от Полски Тръмбеш бяхме с колата на
А.. Бяхме тримата – Г. , аз и А.. Като
тръгвахме Г. зареди бензин за 15 лева.Тогава ни каза , че има около 200 лева… Когато
тръгнахме Г. зареди гориво , взе цигари и ни почерпи кафе. Беше ни взел и по една баница. Не знам колко пари е изхарчил…Когато видях ,
че му е счупен пръста му казах да отиде
в болница, за да му направят гипс и той
каза , че няма пари и няма с какво да отиде.”
Свидетелката Д.И. също установява ,че ”Г. ми каза , че е
имал пари в себе си , мисля , че около 200 лева беше взел. Той ходеше на
работа и му плащаха на две седмици….той
работи в строителството. Взел е парите от едно момче , мисля , че се казва Юсейн. Доколкото знам тези хора са взели парите му…”
Тези
доказателства , обаче окръжният съд отново е игнорирал.
Вместо това е
изследвал подробно дали пострадалият Г.А. и баща му , св. С. А. са изнудвали
във връзка с инкриминирания случай подсъдимите , от които искали пари ,за да
оттеглят жалбите до полицията. Декларирал е, че не може да изясни случая /той
изобщо не подлежи на доказване от съда в
настоящото производство/ ,защото не му били представени записите от СРС , за да
ги провери /!/ Пропуснал е да констатира, че по този въпрос
Окръжната прокуратура във Велико Търново се е произнесла с
Постановление от 19.07.2010 , с което е отказала да образува досъдебно производство – л.259 – л.260 от наказателното дело.
Пряко
отношение към обвинението , обаче има опитът на лицето Иво И.-Хамстера да поиска от името на подсъдимите Г. да си
оттегли жалбата , което обстоятелство установява пряко св.Н.Николов и косвено
самият И. с наивните си обяснения за повода , по който е търсил А.. Този въпрос
ОС е пропуснал да обсъди , а ако беше направил това би следвало да си постави
въпроса защо П. и Й. ще търсят подобни контакти с А. , след като не са
направили нищо.
С оглед на
всичко , изложено дотук Варненският
апелативен съд прие , че е доказана по несъмнен начин описаната по-горе фактическа обстановка /
чл.303 ал.2 от НПК / , а не приетата от окръжния съд , доколкото е възможно
изобщо да се установи какво е приел за
установено този съд.
При тази
фактическа обстановка е видно, че подсъдимият С.Д. не е отправял заплахи към А.
на 17.11.2009 година в офиса на фирмата и не се е срещал с него ,след
това, за да упражни някакво
насилие. Единствените установени
контакти между двамата след 17.11.2009 са на следващия ден по телефона и те са
резултат от „молбата” , отправена също по телефона от М. А. към Д. да не закача
сина му. ”Защо замесваш баща си. Ще те
пребия” - крещял подсъдимият на Г.. Тези заплахи , обаче не са пряко
свързани със заплащането на задължението и са несъставомерни
по повдигнатото обвинение по чл.214 от НК , поради което аналогичният извод на първоинстанционния съд е правилен и АС потвърди
оправдателната присъда по отношение на С.Д..
И по отношение
на подсъдимите П. и Д. , за които ,противно на приетото от ОС въззивният съд установи , че са употребили сила и
заплашване по отношение на Г.А. деянието също е несъставомерно
по чл.214 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.18 от НК.
И това е така , защото с действията си двамата подсъдими не биха могли да причинят на пострадалия
„имотна вреда” Той има установено с писмен, нотариално заверен договор
задължение към св.И.И. за сумата 5 000 лева и за тази сума кредиторът би
могъл да се снабди с изпълнителен титул по съдебен ред. Поради това дори и да
бе заплатил въпросната сума на двамата подсъдими за сметка на св.И. Г.А. не би
претърпял имотна вреда , защото сумата е дължима , а това прави деянието несъставомерно по повдигнатото обвинение и за тримата
подсъдими.
И по този
въпрос първоинстанционният съд е изложил правилни
съображения и поради това въззивният съд потвърди
оправдателната присъда за деянието по чл.214 ал.2 т.1 вр.ал.1
пр.1 от НК за всички подсъдими.
Изцяло оправдателна
присъда при установените действия на сила и заплашване от П. и Й. към Г.А.
следва обаче да бъде постановена не само
, когато деянието им не съставлява престъпление по повдигнатото обвинение , но
и когато не осъществява състава на друго престъпление по смисъла на чл.337 ал.1
т.2 от НПК ,в какъвто смисъл е и закона – чл.304 пр.посл. от НПК и съдебната практика- напр. Р.378-2011- І н.о.
В случая
посочените подсъдими са направили опит да осъществят чрез сила и заплаха
самоволно , не по установения от закона ред едно чуждо действително право и
т.к. случаят е немаловажен са осъществили състава на престъпление по чл.323
ал.5 от НК.
В този смисъл
е съдебната практика – Р.55-2005-І н.о. по идентичен казус , Р.13-2004-І т.о. и
др. ,както и задължителните указания по приложението на закона , дадени с отменителното решение на ВКС по настоящото дело – чл.355
ал.1 т.2 от НПК.
Поради това
на основание чл.337 ал.1 т.2 пр.3 от НПК Варненският апелативен съд , след като
измени протестираната присъда призна подсъдимите П. и
Д. за виновни и ги осъди за деяние по чл.323 ал.5 вр.чл.18
ал.1 и чл.20 ал.2 от НК.
И деянието по
чл.142 ал.4 пр.2 вр.ал.2 т.2 и т.7 пр.1 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК е несъставомерно за подсъдимите П. и Д. , но не по изложените от ОС съображения , че
не са доказани действия по отвличането на Г.А. и не с оглед неправилното му тълкуване на закона.
Нормата на
чл.142 ал.4 от НК е отменена /ДВ бр.26/2010/,
а отвличане по смисъла на ал.2 вр.ал.1 от НК е налице / в редакцията на закона - ДВ
бр.27/2009 / само когато едно лице е отвлечено с цел да бъде лишено от свобода
, какъвто не е инкриминирания случай.
Защото подсъдимите П. и Й. са отвлекли Г.А. , не за да го лишават от свобода ,
а за да то „мотивират” по-бързо да заплати задължението си.
Поради това
с отвличането му , което е установено по безспорен начин , те не са извършили
престъплението, за което са обвинени.
Поради това апелативният съд потвърди оправдателната присъда на окръжния съд и
в тази й част.
Същевременно ,
както и в първия случай изцяло оправдателна присъда за установените действия на
подсъдимите следва да бъде постановена само ако те не са осъществили състава на
друго престъпление.
В този смисъл
с отм. решение на ВКС са дадени индиректни указания по приложението на закона в
смисъл, че се касае до деяние по чл.142а ал.4 пр.1 вр.ал.1
вр.чл.20 ал.2 от НК. И това е така , защото
„Противозаконното лишаване от свобода съпътства всяко отвличане и поради това
самото отвличане е винаги престъпно по чл.142а ал.1 от НК” - изрично - Р.55-2005-І
В същия смисъл
е и постоянната съдебна практика – например Р.234-2003-І , Р.404-2009-ІІІ , Р.443-2009-І ,Р.232-2011-І
и мн.други. Изрично
във връзка с конкретния казус съставът на ВКС е посочил в отменителното
си решение , че разбирането на окръжния съд , че „лишаване от свобода за 17
минути не е лишаването от свобода ,което има предвид закона” е „очевидно
незаконосъобразно”
Поради това
,след като в съучастие като съизвършители подсъдимите
П. и Й. са лишили противозаконно от свобода пострадалия Г.А. и деянието е
извършено по мъчителен за здравето му начин са осъществили състава на
престъпление по чл.142а ал.4 пр.1 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК , за което АС ги призна за виновни.
По
изложените по-горе съображения деянието по чл.198 ал.1 вр.чл.20
ал.2 от НК ,за което окръжният съд незаконосъобразно е оправдал П. и Й. е
извършено и е доказано по несъмнен начин. Поради това въззивният
съд отмени оправдателната присъда в тази й част и призна двамата подсъдими за
виновни в извършването и на това престъпление.
По
изложените съображения апелативният съд прие,че протестът на Великотърновската
окръжна окръжна прокуратура в частта му за
подсъдимите П. и Й. , прецизиран с позицията на представителя на Варненска апелативна
прокуратура е основателен. Поради това АС измени и отмени в съответните части оправдателната присъда и
постанови нова осъдителна присъда.
В този случай окр. прокурор е пледирал за налагане на наказания лишаване
от свобода в размер на три години за всяко от деянията на подсъдимите ,изпълнението
на които да бъде отложено.
При определяне
размера на дължимите наказания въззивният съд взе
предвид обстоятелствата по чл.54 и по чл.55 от НК ,
при което установи следното : от една
страна подсъдимите П. и Й. са с негативни характеристични данни , обстоятелство
,което отегчава вината им , но от друга страна деянията по чл.323 ал.5 и по
чл.142а ал.4 от НК , за който АС ги призна за виновни и ги осъди са по-леко
наказуеми от предявените с обвинителния акт , интензитетът на употребената сила
във вр.с първото деяние е сравнително невисок и то е
приключило във фазата на опита ,а кратковременното лишаване от свобода за
деянието по чл.142а ал.4 от НК и невисокият размер на отнетата сума за деянието
по чл.198 ал.1 от НК са изключителни по характера си смекчаващи вината
обстоятелства по чл.55 ал.1 от НК.
След
съвкупната преценка на посочените обстоятелства въззивният
съд наложи на подсъдимия П. наказания лишаване от свобода за срок от по две
години за всяко от трите деяния , за които бе признат за виновен и бе осъден ,
на основание чл.23 ал.1 от НК му определи общо наказание в същия размер ,а на
основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението му с максимален изпитателен срок
от пет години.
На подсъдимия Й.
съдът наложи наказания в същия размер на деянията по чл.142а ал.4 пр.2 от НК и
по чл.198 ал.1 от НК при същите обстоятелства , при които бяха определени
наказанията на П. , но за първото деяние – това по чл.323 ал.5 от НК съдът му
определи по-високо по размер наказание – за срок от две години и четири месеца
, т.к.именно Й. е подсъдимият счупил пръста на А. и направил опит и да го
отреже с нож.
На основание
чл.23 ал.1 от НК АС му определи най-тежкото от наложените наказание – лишаване
от свобода за срок от две години и четири месеца , изпълнението на което също
отложи с максимален изпитателен срок.
За да приложи
разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК апелативният съд взе предвид от една страна, че
за това няма законна пречка , а от друга , че такова е искането в протеста ,с
което съдът бе длъжен да се съобрази , за да не влошава положението на двамата
подсъдими.
В хода на
настоящото изложение въззивният съд пряко или косвено
изрази отношение по доводите на защитата , които не могат да бъдат споделени ,
защото следват защитните версии на втория и третия подсъдим , но се
разминават доказателствата по делото.
Следва да се добави само във вр.с твърдението на адв.Б., че назначената АТЕ е „категорично в полза на
подсъдимите”, че „така наречената ”от
ВКС експертиза, не само не оневинява П. и Й. ,но изобщо не е ясно защо е
назначена и какви относими към предмета на доказване
обстоятелства е установила ,а
заключението на експертите просто буди недоумение.
По всички
изложени по-горе съображения бе постановена второинстанционната
присъда.
Председател: Членове: