Р Е Ш Е Н И Е
Номер ХІІІ-950
30.07.2010
година гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ граждански състав
На седми
юни две хиляди и десета година
В
публично заседание, в следния състав:
Председател: Райна Кирякова
Секретар: Илияна
Гальова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Кирякова
гражданско дело номер 1955
по описа за 2010 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Бургаският
районен съд е сезиран с искова молба от Д.Д.Ж.,
ЕГН **********,***, против Д.С.Г.-Ж.,
ЕГН **********, с последен постоянен адрес ***, ж к. З. и последен известен
настоящ адрес обл. Б., община К., с. П., с която моли съда да постанови
решение, с което да прекрати сключения между тях граждански брак като дълбоко и
непоправимо разстроен, по вината на ответницата. С иска за развод е обективно
съединен и небрачен иск за възстановяване на предбрачното фамилно име на ответницата,
с което да отпадне добавката с тире след сключването на брака-Ж.. Ангажира
доказателства.
Брачният
иск е процесуално допустим и е с правно основание чл. 49, ал. 1 от Семейния
кодекс/СК/. Задължително
съединения по чл.
322, ал. 2, изр.2-ро от Гражданско-процесуалния кодекс/ГПК/ небрачен иск за промяна на
фамилното име
също е допустим. Исковете са предявени са от лице,
имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба
съдържа задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
В
хода на делото, на осн. чл. 214, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, е прието изменение на
брачния иск, с което без да се изменят брачните основания се претендира
прекратяването на брака без съдът да се произнася по въпроса за вината за
разстройството на брака.
Ответницата
Ж. не изразява становище по предявените искове, не ангажира доказателства.
Служебно назначеният и процесуален представител, по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, моли съда да допусне развода, без да се произнася по вината за
разстройството на брака, поради трайната фактическа раздяла на съпрузите, която
е разрушила брачната връзка, както и да възстанови предбрачното фамилно име на
жената. Ангажира доказателства.
Бургаският
районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция
с доводите на страните намира, че исковете са основателни, поради следното:
По брачния иск.
Видно
от представеното и приетото като доказателство по делото удостоверението за сключен
граждански брак от ....г., издадено от длъжностно лице по гражданското
състояние при община К., обл. Б., страните по делото са съпрузи, сключили
граждански брак на ...г. в гр. Карнобат, за което е съставен акт за граждански
брак № .. от .... г. От въведените по делото твърдения и събраните по делото
доказателства съдът установява, че бракът е първи съпруга и втори за съпругата.
От него нямат родени деца.
Ищецът
Ж. е навел в процеса като брачни основания измамно поведение на съпругата,
изразяващо се в тайно заемане на суми, които харчи за нужди, които не му
споделя и безпричинно напускане на семейното жилище от ответницата Д.Ж.. Видно
от непротиворечивите твърдения на страните по делото, при една от предходните
фактически раздели между страните, съпругът Ж. е подал искова молба за развод,
по която е било образувано гр. дело № ...г. по описа на Районен съд-К.,
прекратено поради оттегляне на иска, след като съпругата се завърнала при него.
От непротиворечивите свидетелски показания на свидетелите по делото Ч. Д.и В. Д./приятели
на ищеца/ съдът установява, че от лятото на 2008 г. съпрузите са във фактическа
раздяла като контактите между тях са преустановени изцяло-съпругът не знае и
къде ответницата Ж. пребивава понастоящем. Показанията подкрепят и твърдението
на ищцовата страна за тайно заемане на суми от съпругата, които след това не
връщала. Заемодателите лично и чрез колеги, познати и приятели на съпруга
търсели парите си от него.
При
така установените факти и обстоятелства съдът намира, че искът за развод е
основателен. Между съпрузите липсват взаимност, привързаност, разбирателство и
общи грижи за благополучието на семейството, присъщи за съпружеските
взаимоотношения. По предвиждането на чл. 46, ал. 1 и 2 от Конституцията на
Република България, бракът е доброволен съюз между мъж и жена, като съпрузите
имат равни права и задължения в брака и семейството. Фактическа раздяла и
неуспеха на предприетите по делото мерки доброволно уреждане на спора дават
основания на съда да приеме, че отчуждението между съпрузите е необратимо, а
брачната връзка съществува формално и не изпълнява социалното си
предназначение. От това може да
се направи единствено възможният извод за дълбоко и непоправимо разстройството
на брака, но вината за това не трябва да бъде изследвана, предвид взаимното
желание на страните за това. С оглед констатираното дълбоко и непоправимо
разстройство на брачните отношения, на основание чл. 49, ал. 3 от СК, разводът следва
да бъде допуснат, така както е поискано във фазата по същество от двете страни,
без произнасяне по вината на съпрузите.
Ползването на семейното жилище.
Съобразно
разпоредбата на чл. 322, ал. 2 от ГПК в брачния процес съдът задължително се
произнася относно ползването на семейното жилище. Твърденията на ищеца Ж. ***
19, представляващо ползвана под наем квартира, се подкрепят изцяло от
показанията по делото на горепосочените двама свидетели. Понанастоящем квартирата
се ползва самостоятелно от ищеца Ж., след като съпругата му го е напуснала. Предвид
това и непроизнасянето на съда по вината за разстройството на брака съдът
намира, че ползването на семейното жилище след развода следва да бъде
предоставено на ищеца Ж./чл. 56, ал. 1 от СК/.
Фамилното име след развода.
Съдът
намира за основателна и претенцията на ищеца Ж. за възстановяване на
предбрачното фамилно име на ответницата. По предвиждането на чл. 53 от Семейния
кодекс, след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този
брак. Това е нова концепция на законодателя, която урежда субективното
потестативно право на фамилното име след развода. Съпругът може да продължи да
носи след развода фамилното име на другия съпруг, взето при сключването на
брака/чл. 12 от СК/, само с негово съгласие. Другият съпруг-титуляр на
фамилното име е правоимащо лице, което в конкретния случай е упражнило правото
си по съдебен ред да иска в бъдеще съпругата му да престане да носи неговото
фамилно име. По основателността на този небрачен иск по делото не са направени
възражения. Напротив, налице е искане и от ответната страна за възстановяване
на предбрачното фамилно име на ответницата, с което да отпадне добавката с тире
след сключването на брака-Ж.. Видно от
горепосоченото удостоверение за сключен граждански брак, ответницата е встъпила
в граждански брак с фамилното име Г.,
поради което с решението по делото, на осн. чл. 53 от СК, това фамилно име
следва да и бъде възстановено.
С
оглед непроизнасянето на съда по вината за разстройството на брака, на
основание разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от ГПК, съдебните разноски между
страните по делото следва да останат така, както са направени. В тежест на
всеки от съпрузите следва да бъде възложено доплащането на държавна такса за
производството по делото, в размер на 12.50 лв.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 318 от ГПК, във вр. чл. 49, ал. 1 и 3 от СК,
Бургаският районен съд
Р Е Ш
И :
ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА, поради
дълбоко и непоправимо разстройство, сключения на 12.05.2007 г., в гр. Карнобат,
с акт за граждански брак № .....г. на длъжностно лице по гражданското състояние
при община Карнобат, граждански брак между Д.Д.Ж., ЕГН **********,*** и
настоящ адрес гр. С., ...., и Д.С.Г.-Ж.,
ЕГН **********,***, ж к. З. и настоящ адрес обл. Бургас, община К., с. П..
ПРЕДОСТАВЯ ползването на
семейното жилище, представляващо квартира под наем в гр. С., на Д.Д.Ж.,
ЕГН **********.
ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното
фамилно име на жената-Г., с което отпада добавката с
тире при сключването на брака Ж..
ОСЪЖДА Д.Д.Ж., ЕГН **********,*** и настоящ адрес гр. С., да заплати държавна такса за производството, по сметка
на Районен съд-Бургас, в размер на 12.50
лв./дванадесет лева и петдесет стотинки/.
ОСЪЖДА Д.С.Г.-Ж., ЕГН **********,***, ж к. З. и настоящ адрес обл. Б., община К., с. П., да заплати държавна такса за производството, по
сметка на Районен съд-Бургас, в размер на 12.50
лв./дванадесет лева и петдесет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд-Бургас, в 14 - дневен срок от съобщението му на
страните.
Районен
съдия :/п/
Вярно с оригинала
А.Т.