Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 18.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-А състав, в публично съдебно заседание на седми февруари
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
НЕДЕЛИНА СИМОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 8496 по
описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на ответника И.Т.Н. срещу решение от 15.08.2016г.
на СРС, ГО, 73 състав по гр.д.№ 25355/2015г., с което е признато за установено на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, че жалбоподателят дължи на Б.П.П.Ф. ЕАД, сумата от 4 512. 42 лв. – главница, дължима на
основание чл. 4, ал.1 ЗПКр /отм/ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД по договор за
потребителски кредит от 15.01.2009г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -10.11.2011г.
до изплащане на сумата; сумата от 1 529.
54 лв. – надбавка по чл. 4 от договора за потребителски кредит от
15.01.2009г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК - 10.11.2011г. до изплащане
на сумата и сумата 866. 55 лв. –
обезщетение за забава за периода 30.12.2009г. - 14.10.2011г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ 48248/2011г. по описа на Софийски районен
съд, Гражданско отделение, 73 състав. С решението са присъдени разноски
съобразно изхода на спора.
В срока по чл. 259, ал.1 ГПК решението е
обжалвано с въззивна жалба от ответника, с оплаквания за неправилност и необоснованост. Въззивникът твърди, че
процесния договор за кредит е недействителен, на основание чл. 6, ал. 2 ЗПКр
/отм/, поради липса на предоставен му екземпляр от договора от кредитодателя,
както и поради това, че не е запознат с Общите условия на договора. Отделно
поддържа нарушение на чл. 7, т. 4 и т. 7 и т. 10 ЗПКр, тъй като не била
посочена чистата стойност на кредита,
кои елементи са включени в посочения годишен процент на разходите /ГПР/,
величините, при които може да се промни ГПР. Поддържа, че неправилно СРС е
приел тези доводи за преклудирани и не ги е обсъдил, както и неправилно е приел
настъпила предсрочна изискуемосст, поради липса на упражнено право на кредитора
да обяви кредита за предсрочно изискуем, което да е достигнало до негово
знание. Жалбоподателят моли съда да отмени решението и да отхвърли предявените
искове по чл. 422, ал.1 ГПК като неоснователни, с присъждане на разноски.
Въззиваемата страна „Б.П.П.Ф.“ С.А,
Франция, чрез „Б.П.П.Ф.“ С.А, клон България, не е депозирала писмен отговор. В
хода на устните прения оспорва бланкетно жалбата и моли съда да я остави без
уважение, респ. да потвърди като правилно и законосъобразно постановеното от
СРС решение.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран
настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. По същество решението е частично неправилно като краен резултат
и частично правилно, но по различни съображения от изложените в мотивите на
обжалвания акт.
Предявени са
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 4 ЗПК /отм/ вр. чл. 79,
ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено дължимостта на сумата 4 512. 42
лв. – главница, дължима на основание чл. 4, ал.1 ЗПКр /отм/ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД по договор за потребителски кредит от 15.01.2009г., сумата 1 529. 54 лв. –
надбавка по чл. 4 от договора и сумата 866. 55 лв. – обезщетение за забава за
периода 30.12.2009г. - 14.10.2011г., за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 48248/2011г. на СРС, 73 с-в,
въз основа на договор за потребителски паричен кредит PLUS –
01324544/15.01.2009г. В исковата молба ищецът се позовава на настъпила на
30.12.2009г. автоматична предсрочна изискуемост на вземанията, на основание чл.
5, изр. 2 от договора, без уведомяване на длъжника.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор, но в единственото съдебно
заседание е оспорил исковете по основание и размер, с доводи за
недействителност на договора, на основание чл. 14 вр. чл. 6, ал. 2 и 7 от ЗПКр
/отм/, както се поддържат в жалбата. Отделно е оспорил настъпването на предсрочна
изискуемост на вземанията, поради липса на уведомяване за това от кредитора -
ищец.
Възраженията на
ответника относно недействителност на договора за потребителски кредит, поради
неспазване на императивни материалноправни разпоредби, както и за липса на
настъпила предсрочна изискуемост на кредита, не са преклудирани, както
неправилно е приел първоинстанционният съд, тъй като за спазването им съдът
следи и служебно. Отделно от това, правните доводи не се обхващат от
преклузията по чл. 133 ГПК. Оплакванията в жалбата в тази връзка са
основателни.
По отношение на
предсрочната изискуемост, по делото не се твърди ищецът да е упражнил правото
си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението по чл.
410 ГПК през 2011г., а същият се позовава на автоматична предсрочна
изискуемост. Ето защо и по арг. от ТР № 4/2014г., т. 18 по т.д. № 4/2013г. на
ВКС, ОСГТК, чиито задължителни указания са приложими и за потребителските
кредити, такава безспорно не е настъпила на 30.12.2009г. и само на това
основание искът за лихва за забава за периода 30.12.2009г. – 14.10.2011г. е
неоснователен. Независимо от липсата на настъпила предсрочна изискуемост към
момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, с оглед настъпилия краен
срок на договора на 30.03.2012г. и
падежирали всички вноски към момента на подаване на исковата молба по
чл. 422 ГПК, това не е пречка за уважаване на исковете, при наличие на останалите
предпоставки за това – арг. и от указанията в ТР № 8/2019г. по т.д. № 8/2017г.
на ВКС, ОСГТК.
Предвид
изложеното, следва да се разгледат възраженията на въззивника – ответник за
недействителност на договора:
Противно на
твърденията в жалбата, настоящият съдебен състав намира, че представеният по
делото договор за потребителски кредит от 15.01.2009г. съдържа изискуемите
реквизити по чл. 7 ЗПК /отм/, наличието на които е оспорено с исковата молба.
Предоставената с договора за кредит сума е в размер на 5 000 лв., за срок от 36
месеца, при размер на месечна погасителна вноска в размер на 211. 47 лв. и
годишен процент на разходите в размер на 28. 14 %. В договора е обективиран погасителен
план, с посочени падежи на всяка месечна вноска, както и общия размер на сумата
за връщане – 7 612. 90 лв. В чл. 7 от договора се сочи как се формира месечната
погасителна вноска, а в раздел „Удостоверявания“ е налице изрично удостоверено
от ответника, че е получил сумата 5 000 лв. , опосредена чрез банкова карта,
издадена от ТБ Инвестбанк АД и запечатан плик, съдържащ пин код, съгласно
представен договор от 15.01.2009г. за издаване на електронна банкова дебитна
карта. Предвид изложеното, са налице изискуемите от закона реквизити за
сключване на договора по чл. 7 ЗПК /отм/.
Съдът намира
обаче за основателно възражението на ответника за недействителност на договора,
на основание чл. 6, ал. 2 от ЗПК /отм/. Съгласно цитираната разпоредба,
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма и на потребителя
се предоставя екземпляр от договора. В случая не се твърди и доказва от ищеца
такъв да е предоставен на ответника. Отделно
от изложеното, в раздел „Удостоверявания“ се сочи единствено, че
потребителят е уведомен за отразеното в съдържанието на договора и приема
условията, удостоверени в него. Тази декларация не може да преодолее липсата на
изпълнение на посоченото императивно изискване на закона за предоставяне на
отделен екземпляр от договора на потребителя. Ето защо, при направеното изрично оспорване на
ответника в тази връзка, ищецът, в съответствие с носената от него
доказателствена тежест, не е доказал изпълнение на задължението си по чл. 6,
ал. 2 от ЗПК /отм/, поради което договорът за кредит е недействителен, по арг.
от чл. 14, ал. 1 ЗПК /отм/. Съгласно чл. 14, ал. 2 ЗПК /отм/, когато договорът
за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на
кредита в случая е сумата 5 000 лв., която е предоставена на ответника. По
делото не е оспорено от ответника, че заплатените от него вноски са 7 броя,
като съгласно представения към исковата молба неоспорен погасителен план,
последната заплатена вноска е с падеж 30.10.2009г. Следователно чистата
стойност на кредита, подлежаща на връщане, е в размер на сумата 3 519. 71 лв.,
след приспадане на общо заплатената сума 1480. 29 лв. /7 вноски по 211. 47 лв./
По изложените съображения, искът за главницата е основателен до посочения
размер, а за разликата до пълния предявен размер – неоснователен и недоказан.
Исковете за възнаградителна лихва /надбавка/ и мораторна лихва са изцяло
неоснователни и недоказани, по изложените по-горе съображения.
Предвид частичното несъвпадение на
изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение
следва да бъде отменено в частта за уважаване на иска за главницата за
разликата над сумата 3519. 71 лв. до пълния предявен размер до 4512. 42 лв.,
както и в частта за уважаване на исковете за сумите 1529. 54 лв. и 866. 55
лв., а в останалата част решението
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, решението следва да бъде отменено и в частта за
присъдените в полза на ищеца разноски за заповедното производство над сумата
121. 34 лв. до пълния присъден размер от 238. 17 лв. и за исковото производство
– над сумата 129. 15 лв. до пълния присъден размер от 253. 49 лв.
При този изход на спора, на въззивника
следва да се присъдят претендираните разноски за държавна такса за настоящото
производство в размер на сумата 61. 53 лв., съобразно уважената част на
жалбата.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, на
въззиваемата страна-ищец следва да се присъдят разноски за въззивното
производство в размер на 50. 95 лв. /юрисконсултско възнаграждение/.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение
от 15.08.2016г. на СРС, ГО, 73 състав по гр.д.№ 25355/2015г., в ЧАСТТА, с което е признато
за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че И.Т.Н. дължи на Б.П.П.Ф. ЕАД,
разликата над сумата 3519. 71 лв. до
пълния предявен размер от 4 512. 42 лв. – главница, дължима на основание чл. 4,
ал.1 ЗПКр /отм/ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД по договор за потребителски кредит от
15.01.2009г.; сумата 1 529. 54 лв. – надбавка по чл. 4 от договора за
потребителски кредит от 15.01.2009г. и сумата 866. 55 лв. – обезщетение за
забава за периода 30.12.2009г. - 14.10.2011г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ 48248/2011г. по описа на Софийски районен
съд, Гражданско отделение, 73 състав, както и в частта, с която е осъден И.Т.Н. да заплати на Б.П.П.Ф. ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
разликата над сумата 121. 34 лв. до
пълния присъден размер от 238. 17 лв. – разноски за заповедното производство и
сумата над 129. 15 лв. до пълния
присъден размер от 253. 49 лв. – разноски за исковото производство и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от „Б.П.П.Ф.“ С.А, Франция, чрез „Б.П.П.Ф.“ С.А, клон България, ЕИК ******срещу
И.Т.Н., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 4 ЗПК
/отм/ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено дължимостта на сумата за
разликата над 3519. 71 лв. до пълния
предявен размер от 4 512. 42 лв. – главница по договор за потребителски кредит
от 15.01.2009г., ведно със законната лихва от 10.11.2011г. до окончателното
изплащане; иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване дължимостта
на сумата 1 529. 54 лв. – възнаградителна лихва /надбавка/ по чл. 4 от договора
за потребителски кредит от 15.01.2009г. и иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 866. 55 лв. – обезщетение за
забава за периода 30.12.2009г. - 14.10.2011г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ 48248/2011г. по описа на Софийски районен
съд, Гражданско отделение, 73 състав, като неоснователни и недоказани.
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 15.08.2016г. на СРС, ГО, 73 състав по гр.д.№ 25355/2015г. в останалата част.
ОСЪЖДА И.Т.Н., ЕГН ********** да заплати на от „Б.П.П.Ф.“
С.А, Франция, чрез „Б.П.П.Ф.“ С.А, клон България, ЕИК ******, на основание чл.
78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, сумата 50. 95
лв. - разноски за въззивното
производство за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Б.П.П.Ф.“
С.А, Франция, чрез „Б.П.П.Ф.“ С.А, клон България, ЕИК ******да заплати на И.Т.Н.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 61. 53 лв. – разноски за
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.