РЕШЕНИЕ
№ 177
гр. Пловдив, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20225300502949 по описа за 2022 година
-ти
Обжалвано е решение № 2755/19.07.2022г. на Пловдивския районен съд ХІХ
гр. с. постановено по гр. д. № 3964/21г., с което се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че
„НОРДПРАЙМ ЛОГИСТИК” ООД, ЕИК ***, адрес на управление - ***,
представлявано от управителя Е.З.А. дължи на „Харика 2007“ ЕООД, ЕИК ***с адрес
на управление- ***, сумата от 21715,22 лева(двадесет и една хиляди седемстотин и
петнадесет лева и 22 ст.) цена на доставени стоки –горива по договор за покупко-
продажба, ведно със законната лихва от подаване на молбата в съда до изплащане на
вземането, както и сумата от 6755,80 лв.(шест хиляди седемстотин петдесет и пет лева
и 80ст.)-обезщетение за забавено плащане за периода 04.10.2017 г.-27.10.2020.
Жалбоподателят „НОРДПРАЙМ ЛОГИСТИК” ООД, ЕИК ***моли съда да
отмени решението на Районния съд и постанови друго, с което отхвърли предявения
иск.
Въззиваемата страна „Харика 2007“ ЕООД, ЕИК ***не взема становище.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
„Харика 2007“ ЕООД претендира продажната цена на доставено гориво по
договор за продажба, за който е издадена фактура на 04.10.17г. на стойност 21715,22
лева, ведно със законната лихва от подаване на молбата в съда до изплащане на
1
вземането, както и сумата от 6755,80 лв. обезщетение за забавено плащане за периода
04.10.2017г. - 27.10.2020.
За посочените суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
-ри
по чл. 410 ГПК № 261624/11.11.2020г. по ч. гр. д. № 14305/20г. по описа на ПдРС, II
гр. с.
Във възражението, подадено по реда на чл. 414 от ГПК длъжникът не е посочил
обстоятелства, поради които счита, че не дължи сумите по издадената заповед.
В отговора по исковата молба ответникът основно оспорва предаването на
процесните количества горива, а във въззивната жалба възразява против доклада на
съда, като твърди, че е непълен и отново твърди, че няма реално получаване на
посочените във фактурата течни горива.
Въззивникът не уточнява в какво се изразява непълнотата на доклада изготвен
по реда на чл. 146 от ГПК, но в Определение № 7086/14.09.21г. се съдържа минимално
необходимото и достатъчно съдържание посочено в нормата на чл. 146 от ГПК.
По същество: Представена е фактура № **********/04.10.2017г., в която е
отразено, че „Харика 2007“ ЕООД доставя на „Норпрайм Логистик“ ЕООД бензин и
дизел на обща стойност 21 715.22лв. с ДДС. Вярно е, че фактурата не е подписана от
представител на получателя, но от неоспорените констатации на счетоводната
експертиза с вещо лице Д. се установява, че посочената фактура е осчетоводена от
жалбоподателя като стоките са заприходени като задължение към доставчици.
Осчетоводен е и данък и заедно с данъчната основа са отнесени като задължение към
доставчици. От аналитичния регистър на с/ка 401 „доставчици“ вещото лице
установява, че за периода 01.01.17г. - 31.10.17г. задължението към „Харика 2007“
ЕООД по фактура № **********/04.10.2017г. не е погасено.
Следователно въззивникът сам е осчетоводил обсъжданата фактура и така
всъщност е потвърдил сключването на договора за продажба на процесните горива, в
каквато насока е налице трайна съдебна практика (Р. № 160/07.11.17г. по т.д. №
2217/16г. на ВКС, І т.о.). Доколкото така сключеният договор за продажба е
консенсуален, то той се счита сключен с постигането на съгласие, а предаването на
вещта (горивата) не са елемент от фактическия състав на търговската продажба.
Доколкото от заключението на счетоводната експертиза се установява, че след датата
на съставянето на обсъжданата фактура са извършвани продажби, то твърдението, че
реална доставка на горива остава недоказано.
След като е налице продажбено правоотношение за купувача е възникнало
задължение за заплащане на цената и доколкото не се установяват други уговорки,
съгласно нормата на чл. 327, ал.1 ТЗ цената се дължи при предаване на стоката, което в
настоящия казус е датата на съставянето на фактурата – 04.10.17г., от която дата се
2
дължи обезщетение за забава до подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, която при служебно извършената проверка на размера на
претендираното обезщетение за периода 04.10.17г. – 27.10.20г. се установи, че възлиза
на 6 755.80лв.
Изложеното налага извода, че исковете са доказани и следва да се уважат в
претендираните размери.
Като е уважил исковете районният съд е постановил законосъобразно
решение,което следва да се потвърди.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
-ти
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2755/19.07.2022г. на Пловдивския районен съд ХІХ
гр. с. постановено по гр. д. № 3964/21г., с което се признава за установено, че
„Нордпрайм Логистик” ООД, ЕИК ***, адрес на управление - ***, представлявано от
управителя Е.З.А. дължи на „Харика 2007“ ЕООД, ЕИК ***с адрес на управление- ***,
сумата от 21715,22 лева(двадесет и една хиляди седемстотин и петнадесет лева и 22 ст.)
цена на доставени стоки –горива по договор за покупко-продажба, ведно със законната
лихва от подаване на молбата в съда до изплащане на вземането, както и сумата от
6755,80 лв.(шест хиляди седемстотин петдесет и пет лева и 80ст.) - обезщетение за
забавено плащане за периода 04.10.2017г.-27.10.2020.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3