Решение по дело №9016/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 21.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и шест март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                            

Съдия: Евгени Георгиев

 

и секретар Юлиана Шулева разгледа гр. д. 9 016/2020 г., докладвано от съдия Георгиев, и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА Столична община да заплати на:

1. М.Б.П. следните суми:

- 40 000,00 лева на основание чл. 49, връзка чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) обезщетение за неимуществени вреди вследствие на увреждания от падане на 20.11.2019 г. поради стъпване на подвижна тротоарна плоча, намираща се в близост до магазин Т-маркет в ж. к. „*******в гр. София, плюс законната лихва от 20.11.2019 г. до окончателното изплащане;

- 4 904,40 лева на основание чл. 49, връзка чл. 45 от ЗЗД обезщетение за имуществени вреди вследствие на увреждания от падане на 20.11.2019 г. поради стъпване на подвижна тротоарна плоча, намираща се в близост до магазин Т-маркет в ж. к. „*******в гр. София, плюс законната лихва от 20.11.2019 г. до окончателното изплащане;

- 250,00 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото.

2. на СГС – 1 600,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. М.П. е със съдебен адрес – адвокат Й.Т.,*** община е с адрес в гр. София, ул. „*******

 

[2] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[3] Ако Столична община обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 800,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако тя обжалва частично решението, следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по сметка на САС на 2% държавна такса върху обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.           На ищеца

 

[4] М.П. заявява в искова молба от 26.08.2020 г., че на 20.11.2019 г. около 10:00 часа е вървяла по тротоара пред магазин Т-Маркет в ж. к. *******. Докато е вървяла, тя е стъпила на клатеща се тротоарна плоча и понеже тези около нея също са се клатели, М.П. е загубила равновесие и е паднала.

 

[5] От падането М.П. е получила закрито счупване на бедрената шийка. Вследствие на увреждането ищцата е претърпяла болки, страдания и неудобства, които оценява на 40 000,00 лева. Тя е заплатила и 4 904,40 лева за лечението си.

 

[6] За подържането на тротоара са отговаряли служители на Столична община (Общината). Общината не е заплащала обезщетение на М.П.. Затова М.П. моли съда да осъди Общината да ú заплати: 40 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди; 4 904,40 лева обезщетение за имуществени вреди; обезщетение за забава върху тези суми от 20.11.2019 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 3-5).

 

2.           На ответника

 

[7] Общината е оспорила иска. Тя е заявила, че:

1. ищцата не се е наранила вследствие на попадане на крака ú на люлееща се тротоарна плоча;

2. търсеното обезщетение е прекомерно. Затова Общината моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 21-23).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[8] Не се спори, че М.П. е била родена на *** г. Тя е живеела с дъщеря си, като ú е помагала в грижите за домакинството и внучката си (показанията на свидетелката М., л. 48-49).

 

[9] На 20.11.2019 г., докато М.П. е отивала към магазин Т-маркет в ж. к. *******, е стъпила на подвижна тротоарна плочка, залитнала е и е паднала на земята (пак там). Вследствие на падането тя е получила:

1. счупване на дясната бедрена шийка;

2. контузия на главата с подкожен хематом в дясната челна област и около дясната околоочна област на главата.

 

[10] М.П. веднага е била откарана в болница, където е била подготвена за операция. Лекарите са извършили пълна подмяна на дясната ú тазобедрена става с изкуствена. Лечението е продължило с антибиотик, антикоагулант (клексан 0,40 мл), анагетици. От 29.11.2019 г. до 18.12.2019 г. е била провеждана рехабилитация. М.П. е ходила с помощни средства и частично е натоварвала увредения си крак. Възстановяването е продължило около шест месеца от увреждането на тазобрената ствава, а в този период за около 15 дни тя се е възстановила от контузията на главата.

 

[11] В острия период болките са били свързани със счупването, паталогичната подвижност на фрагментите, хемоартрозата на тазобедрената става и развитието на посттравматичен оток. В постоперативния период болките са се дължали на проникването през меките тъкани, подмяната на ставата, развитието на постоперативен оток и хематоми.

 

[12] На 07.07.2020 г. М.П. отново е постъпила в болница, в клиника по ревматология, където ú е била поставена диагноза генерализирана остеоартроза. Лекарите са установили, че тя е ходила с помощно средство, накуцваща походка, болка и ограничени движения в дясната тазобедрена става – сгъване до 50 градуса, отвеждане до 20 градуса и привеждане до 10 градуса. Тя е била лекувана с нестероидни противовъзпалителни средства. Към момента на провеждане на съдебното дирене М.П. все още накуцва леко и има болка при продължително ходене (заключението и показанията на вещото лице д-р М., л. 35-37 и л. 47-48).

 

[13] М.П. се чувства непълноценна от това, че не може да помага на дъщеря си. По-голята част от времето тя прекарва вкъщи, като си лежи (показанията на свидетелката М. (л. 48-49).

 

[14] Увреждането на М.П. и последиците от него са идентични на тези, предмет на обезщетяване с решение на САС 1626-2016-12-ти с-в по гр. д. 1402/2019 г. Те са по-леки от тези, предмет на обезщетяване с решение на САС 24-2019-4-ти с-в по гр. д. 6 568/2017 г. (показанията на вещото лице д-р М., л. 47-48).

 

[15] За лечението си М.П. е заплатила 4 809,40 лева (разходните документи, л. 16-19). Не се спори, че Общината не е заплащала на М.П. обезщетение за вредите, претърпени от описаната злополука.

 

[16] М.П. е заплатила 250,00 лева за вещо лице (л. 31). Тя е била представлявана безплатно от адвокат, но липсват доказателства тя да му е заплатила възнаграждение или да е уговаряла безплатно представителство (л. 31). Съдът е освободил ищцата от заплащането на държавна такса (л. 21). Общината не е направила разноски, но е била представлявана от юрисконсулт.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[17] Ищцата е предявила искове по чл. 49, връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) за обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от непозволено увреждане.

 

1.           По иска по чл. 49, връзка с чл. 45 от ЗЗД

 

[18] Съгласно чл. 49 от ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. На обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят, като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Не се изисква виновно и противоправно поведение на възложителя. Такова е необходимо на изпълнителя на работата.

 

[19] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. ответникът да е възложил работа на трето лице

2. чрез свое противоправно действие или бездействие това трето лице виновно да е причинило вреда на ищеца;

3. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца

 

[20] Общинските пътища са публична общинска собственост (чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата). Пътища са и улиците в населените места (чл. § 1, т. 1 от ДР от Наредба № 1/17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата). Следователно улиците в населените места са публична общинска собственост. Тротоарите са надлъжна част от пътя (§ 6, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата). Следователно тротоарите към улиците в населените места са също публична общинска собственост.

 

[21] Подържането на общинските пътища се извършва от общините (чл. 31 от Закона за общинската собственост). Ето защо подържаното на тротоарите на улиците в населените места също следва да се извършва от общините, т. е. от техните служители или лица, на които те възложат това. Налице е първата предпоставка за уважаването на иска.

 

[22] Съдът установи, че служителите/лицата, на които Общината е възложила поддържането на тротоара пред Т-маркет до бл. *** в ж. к. “Люлин”, са допуснали да има плочки, които са били подвижни, а не стабилно закрепени към повърхността на земята. М.П. е стъпила на точно такава плоча, залитнала е и е паднала. От това тя е получила телесни увреждания. Налице е и втората предпоставка за уважаването на иска. 

 

[23] Съдът установи, че Общината не е заплатила на М.П. обезщетение за вредите, които е претърпяла. Налице е и третата предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът осъжда Общината да заплати на М.П. 4 809,40 лева обезщетение за имуществени вреди – толкова, колкото е поискано.

 

[24] Съдът трябва да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди и, за да го направи, съдът следва да изясни към кой момент следва да определи обезщетението. От 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 20.11.2019 г.

 

[25] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението.

 

[26] Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са:

1. характерът на увреждането;

2. начинът на извършването му;

3. обстоятелствата, при които е извършено;

4. допълнителното влошаване състоянието на здравето;

5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.);

6. конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.);

7. практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело (решение на ВКС 365-2010-I НО по н. д. 382/2010 г.)

 

[27] Съдът установи, че към момента на увреждането М.П. е била на 78 години. Преди това, тя е била в нормално здраве и е помагала в отглеждането на детето на дъщеря си.

 

[28] Вследствие на падането, предизвикано от подвижната тротоарна плочка, М.П. е получила: счупване на дясната бедрена шийка; контузия на главата с подкожен хематом в дясната челна област и около дясната околоочна област на главата. Тя веднага е била откарана в болница, където е била подготвена за операция. Лекарите са извършили пълна подмяна на дясната ú тазобедрена става с изкуствена. Лечението е продължило с антибиотик, антикоагулант (клексан 0,40 мл), анагетици. От 29.11.2019 г. до 18.12.2019 г. е била провеждана рехабилитация. М.П. е ходила с помощни средства и частично е натоварвала увредения си крак. Възстановяването е продължило около шест месеца от увреждането на тазобрената стваава, а в този период за около 15 дни тя се е възстановила от контузията на главата.

 

[29] В острия период болките са били свързани със счупването, паталогичната подвижност на фрагментите, хемоартрозата на тазобедрената става и развитието на посттравматичен оток. В постоперативния период болките са се дължали на проникването през меките тъкани, подмяната на ставата, развитието на постоперативен оток и хематоми.

 

[30] На 07.07.2020 г. М.П. отново е постъпила в болница, в клиника по ревматология, където ú е била поставена диагноза генерализирана остеоартроза. Лекарите са установили, че тя е ходила с помощно средство, накуцваща походка, болка и ограничени движения в дясната тазобедрена става – сгъване до 50 градуса, отвеждане до 20 градуса и привеждане до 10 градуса. Тя е била лекувана с нестероидни противовъзпалителни средства. Към момента на провеждане на съдебното дирене М.П. все още накуцва леко и има болка при продължително ходене.

 

[31] М.П. се чувства непълноценна от това, че не може да помага на дъщеря си. По-голяма част от времето тя прекарва вкъщи, като си лежи.

 

[32] От 2016 г. до 20.11.2019 г. икономическата обстановка се е подобрявала. Така например минималната работна заплата (МРЗ) е била 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.[1];

- 510,00 лева от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.[2];

- 560,00 лева от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г.[3]. Увеличението на МРЗ от първата половина на 2016 г. до 20.11.2019 г. е 33,33 % (560,00-420,00/420,00х100,00), а от 2018 г. до 20.11.2019 г. е 21,95 % (560,00-420,00/420,00х100,00).

 

[33] Съдът откри две решения на САС, чийто предмет е бил обезщетяването на неимуществени вреди от близки увреждания. САС е определил следните обезщетения:

- 15 000,00 лева за увреждане, идентично на настоящото, за случай от 2018 г.[4];

- 45 000,00 лева за увреждане, което е било по-тежко от настоящото, за случай от 2016 г. – решение на САС 24-2019-4-ти с-в по гр. д. 6568/2017 г.[5].

 

[34] Съдът отчита всички обстоятелства както и факторите, свързани с определянето на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита, че настоящият случай е по-лек от този, предмет на второто цитирано решение на САС, но същевременно е от година, когато МРЗ е била с 33,33% по-висока. Също така съдът отчита възрастта на ищцата. На нейната възраст подобно увреждане създава много по-сериозни неудобства отколкото в по-ранна възраст. Затова съдът приема, че 50 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, които М.П. е претърпяла.

 

[35] М.П. търси 40 000,00 лева обезщетение. Тъй като е недопустимо съдът да присъди повече от поисканото, съдът осъжда Общината да заплати на М.П. 40 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди.

 

2.           По разноските

 

[36] М.П. търси разноски. Тя е направила такива за 250,00 лева.

 

[37] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска изцяло. Затова съдът осъжда Общината да заплати на М.П. 250,00 лева разноски по делото. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Общината да заплати по сметка на СГС 1 600,00 лева държавна такса.

Съдия: