РЕШЕНИЕ
№ 824
гр. Бургас, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело №
20242100501231 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Н. Ц. Н. чрез процесуален
представител адв. Антоанета Николова срещу Решение №1005/23.05.2024 г.,
постановено по гр.д. №7238/2023 г. по описа на Районен съд- Бургас. С
обжалвания съдебен акт е отхвърлен предявения от въззивника- ищец
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията с „Фронтекс
интернешънъл“ ЕАД, че Н. не дължи на ответната страна сума в общ размер
от 1778,68 лв., от които 931,39 лв.- главница, ведно със законната лихва върху
нея, считано от 20.05.2015 г., 85,17 лв.- договорна лихва за периода 05.10.2010
г.- 03.12.2010 г., 433,13 лв.- мораторна лихва за периода от 05.11.2010 г.-
23.04.2015 г. и 328,99 лв.- разноски по делото, които вземания са предмет на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д.
№3170/2015 г. по описа на Районен съд- Бургас.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на съдебното
решение, като се претендира неговата отмяна. Счита се, че районният съд не е
съобразил издаденото и влязло в сила от частния съдебен изпълнител
постановление от 10.08.2020 г. за прекратяване на изпълнителното
производство поради настъпила перемпция- чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Намира,
че щом ЧСИ е констатирал към 10.08.2020 г., че в предходните две години не
са направени надлежни искания от взискателя за извършване на изпълнителни
действия, съдът неправилно е приел, че молба на същия от 27.11.2019 г. е
1
прекъснала погасителната давност. Поддържа, че е налице установена съдебна
практика, според която при прекратено по право принудително изпълнение
всички изпълнителни действия по него се обезсилват по право, а дори да е
имало такива- дори от вида на посочените в чл. 116, б. „в“, то те не могат да
доведат до прекъсване на давността. Излага, че към 09.10.2023 г., когато
дружеството е подало молба за образуване на ново изпълнително
производство, петгодишната погасителна давност е била изтекла. При тези
съображения моли обжалваният акт да бъде отменен, предявеният иск да бъде
уважен и да бъдат присъдени сторените в първоинстанционното и въззивното
производство разноски. Във въззивната жалба няма заявени доказателствени
искания, няма представени нови писмени доказателства. В съдебно заседание
същата се поддържа.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от „Фронтекс
интернешънъл“ ЕАД, с който се оспорва въззивната жалба. Въззиваемият
застъпва позиция, че първоинстанционният съд правилно е приел неговите
действия, обективирани в молбите от 27.11.2019 г. и 09.10.2023 г., за
прекъсващи давността. Поддържа, че съдът не е обвързан от преценката на
ЧСИ дали и кога са настъпили прекратителните условия, заложени в чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, както и от издаденото постановление за прекратяване на
същото основание. Счита, че от събраните по делото доказателства се
установява, че в качеството си на взискател по изпълнителното производство е
имал активно поведение през целия период и не е допуснал бездействие за
срок от 5 години, за да бъде приложена санкцията на изтекла погасителна
давност. Изтъква, че за прекъсването на давността значение има отправеното
от кредитора-взискател в изпълнителното производство искане, а не
последващото осъществяване на изпълнителните действия, в случай, че
непредприемането им е поради независещи от него причини. При тези
съображения моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, за което представя
списък по чл. 80 ГПК. Не се явява в съдебно заседание, като с изрична молба
взема становище по същество.
При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав
констатира, че въззивната жалба е редовна, отговаряща на изискванията по чл.
260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, и допустима- подадена в законоустановения
срок от лице, което има правен интерес и срещу акт подлежащ на обжалване.
Съдът като обсъди и прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, по свое вътрешно убеждение и на основание чл. 235
ГПК намира от фактическа страна и правна следното.
Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира
първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са налице
положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на
иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което
няма произнасяне в повече.
Производството пред Районен съд- Бургас е образувано по предявен
отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 ГПК на Н. Ц. Н. срещу „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с искане да
се признае за установено в отношенията между страните, че Н. не дължи
сумата общо от 1778,68 лв., от които: 931,39 лв.- главница, ведно със
2
законната лихва върху нея, считано от 20.05.2015 г.; 85,17 лв.- договорна лихва
за периода 05.10.2010 г.- 03.12.2010 г.; 433,13 лв.- мораторна лихва за периода
05.11.2010 г.- 23.04.2015 г. и 328,99 лв.- разноски по делото, които вземания са
предмет на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени
по ч. гр. д. №3170/2015 г. по описа на Районен съд- Бургас. В исковата молба
са изложени твърдения за погасяване на задължението, поради изтекла по чл.
110 ЗЗД петгодишна давност. Твърди се, че по визирания изпълнителен лист е
било образувано изпълнително производство №242/2016 г., прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с издадено от ЧСИ Таня Маджарова
постановление за прекратяване от 10.08.2020 г. поради настъпила перемпция.
Твърди се, че макар ответникът- взискател „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД да
е допуснал изтичането на период по-дълъг от 5 години, през който не са били
предприети изпълнителни действия, годни да прекъснат давността,
впоследствие въз основа на негова молба от 09.10.2023 г. е образувано ново
изп. д. №1437/2023 г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с който се оспорва иска по основание.
Възразява се да е настъпила ефекта на погасителната давност, като излага
твърдения за извършените действия по предходното изпълнително
производство (от 2016 г.), с които давността е била многократно прекъсвана, а
именно: на 30.03.2016 г., на 09.09.2016 г., на 30.03.2018 г. и на 27.11.2019 г.
За да постанови решението си, Районен съд- Бургас е приел, че с
молбата на взискателя от 27.11.2019 г., с която се иска извършване на
изпълнителни действия давността е била прекъсната, поради което от този
момент е започнал да тече нов петгодишен срок, а перемпцията е настъпила
на 27.11.2021 г. Приел е, че молбата за образуване на ново изпълнително
производство от 09.10.2023 г. отново е прекъснала давността, тъй като с нея са
поискано извършването на нови изпълнителни действия.
Решението е правилно, като постановено в съответствие с материалния
закон и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, като
фактическите констатации и правните изводи, залегнали в мотивите на
последното се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция и на
основание чл. 272 ГПК съдът препраща към тях.
Видно от приложеното по делото изпълнително производство
№20168030400242, същото е образувано по молба на „Фронтекс
Интернешънъл“ в качеството на кредитор по изпълнителен лист от 29.06.2015
г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. д.
3170/2015 г. по описа на Районен съд- Бургас. От момента на издаване на
изпълнителният лист за вземането, което е негов предмет, тече петгодишна
погасителна давност, съобразно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, която се
прилага и по отношение на влезлите в сила заповеди за изпълнение /така
Решение №/04.02.2022 г. по гр.д. №1722/2021 г., IV Г. О. на ВКС, Решение
№50128/20.03.2024 г. по гр.д. №1106/2021 г., ІV Г. О. на ВКС, Решение
№118/07.07.2022 г. по гр.д. №4063/2021 г., ІІІ Г. О. на ВКС, Решение
№438/03.07.2024 г. по гр.д. №1639/2023 г., ІІІ Г. О. на ВКС и множество
други/.
По изпълнителното дело са предприети действия по принудителното
изпълнение, които с осъществяването си са прекъсвали давността и от този
момент е започвал нов петгодишен срок, както следва: На 01.04.2016 г. с
получаване на запорното съобщение е запорирана сметката на длъжника при
3
„Обединена българска банка“, на 04.04.2016 г. е запорирана сметката при
„Алианц Банк България“ ЕАД, на 12.09.2016 г.- при „Райфайзенбанк
България“ ЕАД.
С изрична молба от 14.02.2018 г. взискателят е поискал извършването на
справки относно действащите трудови договори, страна по които е
длъжникът, опис на движимите вещи, находящи се в дома му и налагането на
запори върху банковите сметки.
В изпълнение на молбата ЧСИ е направил проучване за наличините
банкови сметки на лицето и е изпратил запорно съобщение до „Първа
инвестиционна банка“ АД, като на 03.04.2018 г. сметка е запорирана. Предвид
обстоятелството, че по тази сметка не е имало налични средства не се е
достигнало да реално удовлетворяване на взискателя.
На 27.11.2019 г. е подадена нова молба до ЧСИ с искане за извършване
на конкретни изпълнителни действия, а именно налагане на запор върху
вземанията за трудово възнаграждение, извършване на опис на движимите
вещи на длъжника, намиращи се на настоящия, съответно постоянния му
адрес или адреса му по местообитаване (където е получавал книжата по
делото), насочване на принудителното изпълнение спрямо движимото и
недвижимо имущество на длъжника след проучване на същото чрез налагане
на запори и възбрани. По това искане не са последвали изискуемите от ЧСИ
действия, а на 10.08.2020 г., след подаването на молба от страна на длъжника
Н. от 24.07.2020 г., изпълнителното дело е прекратено с постановление, а като
основание е посочено- чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (настъпила перемпция).
По молба от 09.10.2023 г. на кредитора е образувано ново изпълнително
производство №1437/2023 г., като с визираната е поискано отново налагане на
запор върху трудовото възнаграждение и вземания по банковите сметки на
длъжника. Поискан е отново и опис на движими вещи, собственост на Н..
Съгласно дадените задължителни разяснения в т. 10 от Тълкувателно
решение №2/2015 г. по тълк.д. №2/2013 г., ОСГТК на ВКС предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
прекъсва давността, независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител.
С молбата от 27.11.2019 г. е поискано извършването на конкретни действия по
изпълнението- налагане на запор, опис на имущество, които са останали
неизвършени поради бездействието на ЧСИ, т.е. причина, независеща от
взискателя /в този см. Решение №448/04.07.2024 г. по гр.д. №3976/2024 г., ІV
Г. О. на ВКС/. Настоящата съдебна инстанция се солидаризира с изводите на
районния съд, че процесната молба е последното действие по прекратеното
изпълнително производство, с което се е прекъснала давността за вземането.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно- с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. С прекъсването, считано от
27.11.2019 г., е започнал нов петгодишен срок. Давността е прекъсната отново
с молбата 09.10.2023 г., поради което към момента на постановяване на
настоящото решение се явява неизтекла.
Следва да се отбележи, че ЧСИ Таня Маджарова е прекратила изд. д.
№242/2016 г. с постановление от 10.08.2020 г. без да е била настъпила
перемпция, т.е. не е било налице основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй
4
като взискателят не допускал изтичането на двугодишен срок, в който да не е
поискал извършването на изпълнителни действия. Дори перемпция да бе
настъпила, това би било основание единствено за прекратяване на
изпълнителното производство, което не би се отразило на един настъпил
материалноправен ефект, какъвто е прекъсването на давността по чл. 116, б.
„в“. /така т. 3 от Тълкувателно решение №2/04.07.2024 г. по тълк. д. №2/2023 г.
на ОСГТК на ВКС/. Констатациите на ЧСИ за наличието на настъпила
перемпция не обвързат съда и той има правомощието да изследва този въпрос,
тъй като постановлението за прекратяване не представлява акт, установяващ
съществуването на право на принудително изпълнение, а има единствено
декларативен характер.
Предвид изложеното наведените във въззивната жалба правни доводи се
явяват неоснователни.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на
въззиваемия за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
намира, че същото следва да бъде уважено до размера от 100 лв. предвид
действителната фактическа и правна сложност на делото.
Мотивиран от горното, Окръжен съд- Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1005/23.05.2024 г., постановено по гр.д.
№7238/2023 г. по описа на Районен съд- Бургас.
ОСЪЖДА Н. Ц. Н. с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на
„Фронтекс интернешънъл“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, р. „Лозенец“ ул. „Хенрих Ибсен“ №15, ет. 7, сумата от
100 лв., представляваща съдебни разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5