Р
Е Ш Е Н И Е
№ 20.04.2018г. град Бургас
Бургаският окръжен
съд, наказателно отделение
На двадесети април две хиляди и осемнадесета година
В открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕПЕЛЯШЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ
МАРКОВ
ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Ж. К.
Прокурор: Йорданка Дачева
като разгледа докладваното от съдия Марков
ЧНД № 161 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е по повод постъпило пред Окръжен съд – гр. Бургас Удостоверение
по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на наказателно
постановление №505.40.200802.9 от
22.03.2016г., влязло в сила на 04.05.2016г., постановено от несъдебен орган в
издаващата държава – Отдел „Парични глоби и санкции“ към Службата за обществен
ред и гражданско състояние на гр. Еслинген ам Некар, ФРГермания, с което на българския
гражданин С.Я.С., е наложена финансова
санкция в общ размер на 2072,50 евро, на основание § 23,ал.1, §49 от Наредбата
за движение по пътищата, §24 от Закона за движение по пътищата и пункт 108 от
Каталога за глобите във ФРГермания.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас изразява
становище за наличие на законовите предпоставки за признаване на решението за налагане
на финансови санкции.
Засегнатото лице С.Я.С., не се явява. Редовно призован чрез майка си и
лично, в производството се представлява от служебен защитник , според когото решението
за налагане на финансова санкция не следва да бъде признато, поради неяснота
относно евентуално частично заплащане.
Бургаският окръжен съд, след поотделната и съвкупна преценка на доказателствата
по делото и съобразно становищата на страните, намира следното:
Засегнатото лице С.Я.С. е *** гражданин, роден
на ***г. в с.Р., с обявен постоянен и настоящ адрес ***, ЕГН**********.
От данните съдържащи се в удостоверението се установява, несъдебен орган в
издаващата държава – Отдел „Парични глоби и санкции“ към Службата за обществен
ред и гражданско състояние на гр. Еслинген ам Некар е издала на 22.03.2016г.
наказателно постановление №505.40.200802.9 , с което на С.Я.С. е наложена
финансова санкция – осъждане за заплащане на парична сума в размер на 1000 евро, както и на парична сума в размер на 1072,50евро., представляваща
направени в административното производство разходи, довели до постановяване на
решението. Санкцията е за деяние, извършено на
територията на издаващата държава, съставляващо административно
нарушение на § 23,ал.1, §49 от Наредбата за движение по пътищата, §24 от Закона
за движение по пътищата и п.108 от Каталога за глобите във ФРГермания. Според
описаното в удостоверението и наказателното постановление на 09.02.2016 в 15:20
часа в Еслинген ам Некар, на ул. „Дорниерщрасе”, като водач на товарен
автомобил с ремарке’ „Мерцедес”, Н 4343 ВМ, С.Я.С. е управлявал преводните
средства в неизправно състояние - не функционираща ръчна спирачка; невъзможно
фиксиране на дясното външно огледало; неработещ клаксон; несветищи задната
фарове за мъгла и контролната лампа; предните габаритни светлини са заменени от
недопустими ЛЕД-лампи; лампите за късите светлини на фаровете са заменени
недопустимо от ксенонови лампи; липсва гумата на педала на съединителя; напукано предно стъкло с
ограничено зрително поле; значителни дефекти по ремаркето и неработещите мигачи.
В посоченото удостоверение изрично
отбелязано, че описаното в него деяние, попада в списъка от престъпления,
изброени в чл. 5, § 1 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането
на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, а именно като „поведение, което нарушава разпоредбите за движение по
пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление
и почивка на МПС, както и разпоредбите относно опасни товари”. Предвид на това и
съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, в случая не следва да се извършва
проверка от настоящия съд за двойна наказуемост на деянието, като условие за
признаване и изпълнение на решението.
В удостоверението е отразеното, че производството по налагане на парична
санкция е било писмено, както и
потвърждаването, че лицето е било уведомено относно правото си да обжалва
решението, за срока на обжалване, съгласно законодателството на издаващата
държава. Наказателното постановление се явява решение за налагане на финансова
санкция по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС.То е постановено от несъдебен
орган в решаващата държава въз основа на наказуемо деяние по нейния национален
закон. Решението е влязло в сила на 04.05.2016г.
Изпратеното за изпълнение наказателно постановление не е издадено вследствие на съдебен процес,
поради което липсва отразяване по буква „з“
т. 3 ( б.“h“, т.3)
от унифицираната форма на удостоверението - приложение № 2 към чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС
(изм.с §6 от ЗИДЗПИИРКОРНФС,.ДВ бр.55 от 2011г.)
Следва да се подчертае, че
преценката за наличието на предпоставките
по чл.35, т.9,т.10 от ЗПИИРКОРНФС
се прави от съда според отразеното в представеното удостоверение,
изготвено от компетентния орган в издаващата държава.
В текста на преведеното на български
език удостоверение като реквизит по буква “з“,
т.4 е отразено частично плащане на сумата
„40 евро“. Доказателства за такова плащане по чл.33 от ЗПИИРКОРНФС не са
представени. Консултацията с издаващия орган, в изпълнение на чл.32, ал.3 от същия
закон, потвърждава, че се касае за техническа грешка при изписването на превода.
Частично плащане не извършвано, поради което и не е отразено в удостоверението
на немски език, съдържащо удостоверяване
на верността на съдържанието му и подписаното от компетентния орган по реда на
чл.4, ал.2, ал.3 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането
на принципа за взаимно признаване на финансови санкции(чл.4, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС)
.
При така изложените обстоятелства съдът намира, че са изпълнени всички
условия съгласно ЗПИИРКОРНФС досежно признаване на решението за налагане на
финансови санкции срещу С.Я.С..
Съдът не установи наличие на основанията по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС,
обосноваващи отказ от признаване и изпълнение на решението.
С представеното по делото удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции, органът на издаващата държава е поискал признаване и
изпълнение на решението за сумата от 2072,50 евро, с левова равностойност
4053.46лв. Допълнително в удостоверението са посочени давностните срокове за
изпълнение на двете дължими компоненти, формиращи задължението за плащане - глобата от 1000евро – до 19.04.2019г., а
административните разходи в размер на 1072,50 евро - до 31.01.2021г.
По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 7, т.
1 от ЗПИИРКОРНФС, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА наказателно постановление №505.40.200802.9
от 22.03.2016г., влязло в сила на 04.05.2016г., постановено от несъдебен
орган в издаващата държава – Отдел „Парични глоби и санкции“ към Службата за
обществен ред и гражданско състояние на гр. Еслинген ам Некар, ФРГ, с което на **** гражданин С.Я.С., роден на ***г. в с.Р., с обявен постоянен и настоящ адрес ***, ЕГН**********, е наложена финансова санкция - задължение за
заплащане на парична сума в размер на 2072,50 евро, с левова равностойност
4053.46лв., на основание § 23,ал.1, §49 от Наредбата за движение по пътищата,
§24 от Закона за движение по пътищата и пункт108 от Каталога за глобите във
Федерална Република Германия и ИЗПРАЩА същото на Националната агенция
за приходите за изпълнение.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – гр. Бургас в
7-дневен срок от узнаването за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.