РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Русе, четвърти състав, в публично съдебно заседание на трети декември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря Мария Станчева като разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА адм. дело №
591 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС,
вр. с чл. 145 АПК.
Образувано
е по жалба на „Сатурн“ ООД гр.Русе с ЕИК *********, представлявано
от Р. К. Н., действащ
чрез адв.Ф.М. против Заповед за
налагане на ПАМ № 262 – ФК / 02.09.2020г., издадена от Началника на отдел
"Оперативни дейности" – Варна, в дирекция "Оперативни дейности"
към Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП -
"запечатване на търговски обект" – магазин за промишлени стоки в
гр.Русе, ул.“Николаевска“ №85 и забрана
за достъп до него за срок от 30дни.
В жалбата се посочват
основания за материална незаконосъобразност, противоречие с целта на закона и
допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на заповедта. Развити
са съображения за несъръзмерност на
наложената ПАМ. Жалбоподателят претендира съдът да отмени оспорената заповед в
цялост. Претендира и направените в производството разноски – държавна такса.
Ответникът по жалбата –
Началникът на Отдел
„Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния
представител юрисконсулт Светла С. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли тя да бъде
отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
По фактите.
От представените с административната преписка писмени
доказателства се установява, че на 28.07.2020 г. в 11,05ч. е извършена проверка
от служители на НАП на търговски обект – магазин за промишлени стоки в гр.Русе,
ул.“Николаевска“ №85, стопанисван от жалбоподателя. Установено е, че в обекта
са налични две фискални устройства. За извършената контролна покупка на 1бр.
изолационна лента на стойност 1лв, заплатени в брой от наличното в обекта
фискално устройство TERMOL M20 С
ИН НА ФУ ZK131897 и ИН на ФП ********* е издадена касова бележка № 007018 в 11,00ч. Издадената касова бележка съдържа необходимите
реквизити по чл.26, вр. чл.3, ал.1 от
Наредба № Н-18 8 2006г. на МФ. При проверката е установено, че другото налично
в обекта фискално устройство TERMOL M20 с ИН на ФУ ZK 131823 и ИН на ФП 50168687 функционира на адрес гр.Русе, ул. “Н.“ №85,
фигурира в обекта с адрес : склад гр.Русе,
ул.“ К. Р. Н.“.
Резултатите от проверката са материализирани в Протокол
за извършена проверка № 0384451 от 28.07.2020г. /л. 13 – л.15 от преписката/. В
протокола и в оспорената ЗНПАМ е посочено, че нарушението се потвърждава от съкратен
отчет от фискална памет.
С оспорената по делото Заповед за налагане на ПАМ № 262 –
ФК / 02.09.2020г., издадена от началник
на отдел ОП – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на „Сатурн“ ООД
гр.Русе с ЕИК ********* е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – магазин
за промишлени стоки в гр.Русе, ул.“Н.“ №85,
стопанисван от жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от 30 дни, на
основание чл. 186, ал. 1,т.1, б.“а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
В заповедта има изрично позоваване на горецитирания
протокол за извършена проверка и изцяло е възприета описаната в него фактическа
обстановка. Във връзка с констатациите при проверката от административния орган
е прието, че търговецът е извършил
нарушение на чл.26, ал. 1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
АУАН № F565200
е съставен по-късно на 17.08.2020г.
По правото
Жалбата е процесуално допустима. Подадена e от надлежна страна – адресата на процесната ПАМ. Заповедта е получена лично от
представляващия дружеството Румен Колев
Николаев на 07.10.2020г., видно от
подписана от него разписка /л 11 – гръб от делото/. Жалбата до съда е
подадена в чрез административния орган и на 20.10.2020 г. е препратена до
Административен съд Русе, с което е спазен законоустановения
14-дневен срок за оспорване по чл.149,ал.1 от АПК вр. чл.186,ал.4 ЗДДС.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Обжалваната заповед е
издадена от компетентен административен орган - в съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал.3, предл. второ ЗДДС. Видно от съдържащата се в
приобщената към делото административна преписка Заповед № ЗЦУ-1148 от
25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 1, т. 1
от Закона за Националната агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС
и чл. 81, ал. 1 от АПК, Директорите на Дирекции „Контрол“ в Териториалните
дирекции на НАП и Началниците на Отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са
оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни
мерки „Запечатване на обект“ по чл. 186 от ЗДДС .
Спазена
е изискуемата писмена форма - заповедта съдържа реквизитите по чл.59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й.
Съгласно чл.186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС,
на която се позовава административния орган в процесната заповед, принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка /продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1, предл. първо от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да
регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Тълкуването на цитираните норми налагат извода,
че във всеки един случай на констатирано нарушение на реда за отчитане на
продажбите в търговски обект, административният орган действа при обвързана
компетентност и констатира ли такъв вид
нарушение той е длъжен да наложи принудителна мярка. Свободата на органа обхваща
преценката само до определянето на продължителността на срока, за който тя се
налага. При тази своя дейност той действа в условията на оперативна
самостоятелност като в акта следва да са изложени мотиви относно
продължителността на срока, за който се нарежда запечатване на обекта и се
забранява достъпът до него.
Оспорващият твърди
материална незаконосъобразност на оспореният индивидуален административен акт,
тъй като според него липсата на
реквизити по чл.26, ал.1,т.2 от Наредбата
не е съществено данъчно нарушение и същото съставлява маловажен случай. ПАМ
от вида на процесната, по аргумент от разпоредбата на чл.186, ал.1 ЗДДС, не съставлява административно
наказание и няма санкционен характер. Производството по прилагането й е
различно и самостоятелно от това по ангажиране на административно-наказателната
отговорност на субекта по реда и условията на ЗАНН за извършено административно
нарушение по ЗДДС. Двете производства не са обусловени едно от друго. В този
смисъл, образуването на
административно-наказателно производство по ЗАНН със съставянето на АУАН не е
условие за налагане на мярката. За издаването на индивидуалния административен
акт по чл.186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е достатъчно да
е установено, че е налице неспазване на предвидения в закона ред за отчитане на
продажбите в търговския обект. Разпоредбите на чл.26, ал.1,т.2 от Наредбата
предвижда, че фискалната касова бележка от фискалното устройство трябва да бъде
четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително
следните реквизити- по т.2. наименование и адрес на търговския обект. В случая в
Протокол за извършена проверка № 0384451 от 28.07.2020г. приходната
администрация е установила, че от търговецът-жалбоподател не е изпълнено задължението да приведат
фискалното си устройство в изискуемия вид по Наредбата и съответно чрез него да
издават фискални касови бележки, отговарящи на изискванията в Наредбата. Протоколът, съставен по установения
ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с
материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите
действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Констатациите в протокола установяват
нарушението, което е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ. Така
описаната продажба е отразена и в
изведения на хартиен носител фискален бон/л.38 от преписката/. С издаване на
фискална касова бележка във вида, в който е представена като доказателство пред
съда безспорно е налице хипотезата на
чл. 26, ал.1, т.2
от Наредбата , към която препраща
чл.186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и ответникът, в условията на
обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ в
съответствие на материалния закон. С посоченото по-горе се опровергават
възраженията на оспорващия, че административния орган и издал атакуваната
заповед при липса на фактически и правни основания за издаването и.
Основателно е възражението
на жалбоподателя, че административният орган не е изложил конкретни мотиви
относно продължителността на срока на ПАМ, а наличните такива са общи и неясно
формулирани. Относно конкретния обект в
мотивите е посочено само, че през миналата година търговецът е бил наказан по
административен ред за същото нарушение.
В т.2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г.
е прието, че в случаите, когато административният орган е овластен да реши
въпроса по свободна преценка, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано
едно от няколкото възможни законосъобразни решения съставлява съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и съответно е основание за
отмяна на административния акт. В случая такова нарушение е допуснато и в тази връзка е основателно
възражението на жалбоподателя за липса на конкретни мотиви при определяне
продължителността на ПАМ. Изложените мотиви
в заповедта са общи като съдържание, несвързани с конкретния обект и
конкретното нарушение. Съдът напълно споделя доводите на жалбоподателя в
жалбата, че срокът на наложената ПАМ не е обвързан с тежестта на установеното нарушение.
Определеният срок от 30дни е прекалено дълъг, за да бъде използван за това,
което е предвидено в закона – за отстраняване на нарушението и привеждане на
фискалното устройство в съответствие с изискванията на Наредбата. При
определяне на срока не е съобразен принципа на съразмерност, не са взети предвид
вида и големината на обекта, видовете стоки, които се предлагат в него и изобщо
всички негови особености на среден градски обект. Много по-кратък срок е напълно
достатъчен, за да се постигне целената превенция и необходимото време за
създаване на нормална организация за
отчитане на дейността от търговеца. Мотивите на административния орган относно
срока на ПАМ не почиват на конкретни фактически основания и не съвпадат с целта
на самата принудителна административна мярка, която е с преустановителен и
превантивен характер, т. е. цели осуетяване възможността на дееца да извърши
други подобни нарушения.
Съдът приема, че максималният срок от 30 дни за
запечатване на обекта не отговаря на тежестта
на нарушението и не е съобразен с целите
предвидени в чл.22 от ЗАНН за налагане на ПАМ. Оспорената заповед в тази част
не е в съответствие с приложимия материален закон и с неговата цел.
Основателно е възражението на
жалбоподателя, че наложената ПАМ е необходима и е свързана със защита на важен
държавен интерес и с нея се
причиняват значителни или трудно
поправими вреди за бюджета. Като аргумент в подкрепа на това
възражение е ниската стойност на извършената контролна покупка. За покупка на
стойност 1лв мярката е необосновано висока като размер и съдът не възприема, че
в този вид тя има превантивен характер и
цел да осуети възможността на нарушителя да извърши други подобни
противоправни деяния. С много по-кратък срок на наложената мярка адекватно би бил защитен утвърдения ред на данъчна
дисциплина за подобни средни обекти. По изложените съображения съдът намира
жалбата основателна и като такава
тя следва да бъде уважена.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.143, ал.1 от АПК жалбоподателят има право да му бъдат възстановени
разноските от бюджета на органа, издал
отменения акт, направени по настоящото дело, които в случая възлизат на 50 (петдесет)
лева заплатена държавна такса.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Сатурн“ ООД гр.Русе с ЕИК *********,
представлявано от Р. К. Н., действащ чрез адв.Ф.М. *** Заповед за налагане на
ПАМ № 262 – ФК / 02.09.2020г., издадена от Началника на отдел "Оперативни
дейности" – Варна, в дирекция "Оперативни дейности" към Главна
дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП - "запечатване на търговски
обект" – магазин за промишлени стоки в гр.Русе, ул.“Н.“ №85 и забрана за достъп до него за срок от 30дни,
на основание чл.186, ал.
1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, вр. Чл. 26.,
ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 / 2006г. на МФ.
ОСЪЖДА Националната
агенция за приходите да заплати на „Сатурн“ ООД гр.Русе с ЕИК
*********, със седалище
в гр.Русе, представлявано от Р. К. сумата от 50 /петдесет/ лева – държавна такса.
Решението подлежи на обжалване
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния Административен
съд на Република България.
СЪДИЯ: