Р Е Ш Е Н И Е
№ 24
гр. Габрово, 8.03.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в закрито съдебно заседание от осми
февруари, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по адм. дело № 295 по описа за
2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на
Административен съд Габрово /ГАС/ жалба по чл. 268 от ДОПК с вх. № СДА-01-1677
от 10.10.2018 г., подадена от „Сокол“ ЕАД, Габрово с ЕИК: *********, против
тринадесет броя Решения /№№ 197; 200 – 211, вкл./ от 17.09.2018 г. на Директора
на ТД на НАП – Велико Търново, с които е оставена без уважение жалба на
дружеството против тринадесет броя Разпореждания /№№ 180007-125-0254130 /за
краткост с изписване на последните две цифри от всеки номер - 30, 36, 39, 42,
44, 49, 54, 58, 65, 72, 80, 84, 87, вкл./ от 22.08.2018 г. на старши публичен
изпълнител *** по ИД № **********/2011 с длъжник - жалбоподателят, с които са
направени разпределения на суми, постъпили по сметката за принудително
изпълнение на НАП.
Атакуваните решения са
получени от жалбоподателя на 21.09.2018 г., видно от приложената разписка на „М
и БМ Експрес“ ООД. Съгласно чл. 268, ал. 1 от ДОПК срокът за оспорването им е
7- дневен и изтича на 28.09.2018 г. Видно от разписка на доставчика, жалбата е
приета за изпращане на 28.09.2018 г. – в рамките на законния срок за оспорване.
Като подадена в законния срок и от заинтересовано лице съдът намира същата за
редовна и допустима, поради което я разгледа по същество с оглед нейната
основателност.
Мотивите на жалбоподателя
са следните:
Според ответника при
разпределяне на постъпващи по ИД суми задълженото лице няма право на избор кои
задължения да погаси, тъй като те се погасяват в посочена в закона
последователност: разноски, главница, лихви. Жалбоподателят, като длъжник по
цитираното ИЛ, не дължи разноски, следователно погасяването на задълженията му
следва да стане първо чрез погасяване на главницата и едва след това да се
премине към погасяването на лихвите. Изпълнителното производство е за
разнородни вземания и постъпилата сума е недостатъчна за цялостното им покриване,
поради което следва да се приложи разпоредбата на чл. 219, ал. 1 от ДОПК.
Според тази разпоредба при разнородни задължения първо се погасяват данъчните и
митнически такива, както и задълженията за осигурителни вноски. Неправилно
обаче тези задължения са били погасени съразмерно, като за всеки род се взема
предвид общата сума на главниците и лихвите към тях, като така в рамките на
различните подгрупи било допустимо погасяване на лихви в една подгрупа /напр.
данъци/, при наличието на непогасени задължения за главници в друга подгрупа
/напр. задължителни осигуровки/, при условие, че това съответства на
съразмерното разпределение на постъпилите суми спрямо размера на задълженията в
съответните подгрупи.
В процесните Разпореждания
е разпределена общо сумата 34 759.00 лв., постъпила по сметката за принудително
изпълнение на НАП. Нормативното основание за разпределянето й, съгласно тези
актове, е чл. 219 от ДОПК, като сумите са разпределени – за главници 22 615.77
лв. и за лихви – 12 143.23 лв. Допълнителни мотиви, вкл. за определяне на
съразмерността между задълженията, не са посочени. Разпределенията на сумата
жалбоподателят счита за незаконосъобразни. Разпоредбата на чл. 169, ал. 1 от ДОПК въвежда общ принцип за погасяване на публични вземания: главница – лихви –
разноски. Тази последователност не е спазена, тъй като са погасени лихви от
задължения за осигуровки при наличие на непогасени главници от задължения за
данъци. Дори и да се приеме становището на административния орган, че първо
следва да се погасят вземанията в първата група /за данъци/, то не са погасени
такива по ДДС, а се е преминало към погасяване на осигурителни вноски.
Единственото изключение от този общ ред по ал. 1 е предвиденото в ал. 8, но и
там се предвижда главниците да се погасяват преди лихвите. Ако бе спазен
законовият принцип на погасяване първо на главница, то тогава общият размер на
задължението на жалбоподателя щеше да намалее и начисляваните върху него лихви
биха били по-малки по размер или като нормативните правила както той намира
следва да се приложат е в полза на длъжника.
Ответната страна оспорва
жалбата. Счита, че процесните ИАА са законосъобразни. Мотивите, поради които
решаващият орган е потвърдил разпорежданията, се следните:
В хипотезата на чл. 169,
ал. 8 от ДОПК действително задълженията се погасяват в последователността:
разноски – главница – лихви. Разноски по делото не се дължат. Приложима е
разпоредбата на чл. 219, ал. 1 от ДОПК, т. к. вземанията са разнородни и
постъпилата сума е недостатъчна за пълното им погасяване. От предвидените три
групи се погасяват приоритетно вземанията от първата – данъчни и митнически
задължения и задължения за осигурителни вноски. При изчисляване на общия размер
на задълженията от дадена група се включват техните главници и акцесорните вземания
за лихви. Погасяването на разнородни задължения /подгрупи/, включени в
съответната група, става съразмерно, като за всеки род задължения се взема
предвид общата сума на главниците и лихвите към тях. Например – при определяне
на съразмерност между задължения в първа група за данъци и лихвите върху тях,
мита и лихви върху тях, задължителни осигуровки и лихви върху тях. След
определяне на частта от плащането, която следва да бъде разпределена за
погасяването на конкретен род задължения от групата, напр. данъци, първо се
погасяват всички главници, но не се прилага съразмерност между различните
видове данъци, а погасяването става от най-старото към най-новото задължение по
аргумент от разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД. Само ако срокът за плащане на две
или повече задължения изтича на една и съща дата, само тогава те се погасяват
съразмерно. След първото погасяване на главниците в съответната подгрупа се
пристъпва към разпределение на плащането по лихви за този род задължения според
разпоредбата на чл. 169, ал. 8 от ДОПК. Така постъпилите суми се разпределят
съразмерно общия размер на задълженията в съответните подгрупи, формирани от
главници и лихви, а вътре в самите подгрупи се погасяват първо главниците и при
остатък – лихвите към тях. По този начин в рамките на различните подгрупи е
допустимо погасяването на лихви в една подгрупа /напр. данъци/, при наличие на
непогасени задължения за главница в друга подгрупа /напр. осигуровки/ при
условие, че това съответства на съразмерното разпределение на постъпилите суми спрямо
размера на задълженията в съответните подгрупи. Освен това с ал. 8изрично се
изключва прилагането на правилата, посочени в ал. 3, 3а, 4 и 5 на чл. 169 от ДОПК и макар че ал. 6 не е посочена като неприложима, тя не се прилага, тъй
като се отнася към ал. 5.
Тази обосновка се съдържа
във всички процесни решения.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв. Н. от ГАК, която поддържа депозираната
жалба.
Ответната страна, в лицето
на органа, издал процесните ИАА, редовно призован за открито съдебно заседание,
се представлява от юрисконсулт при ТД на НАП Велико Търново ***, който оспорва
жалбата.
Съдът извърши служебна
проверка както по отношение на изтъкнатите в жалбата съображения за
незаконосъобразност, така и за наличието на всички основания за оспорване на
процесния ИАА. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
По делото е безспорно, че
жалбоподателят е длъжник по горецитираното ИД и в периода 13.06.2018 г. –
21.08.2018 г. по него са постъпили суми, с които публичният изпълнител е
погасил налични разнородни задължения с процесните Разпореждания.
Така с Разпореждане № 30 от
22.08.2018 г. с постъпилата сума от 4 136.34 лв. са погасени главници по
задължения за ДДС, ДДТПО /данък върху доходите от трудови и приравнени на тях
правоотношения/ без лихви, като са били погасени само лихвите по задължения за
ДОО, здравно осигуряване /ЗО/, Универсален пенсионен фонд /УПФ/, ФГВРС, без за
същите да са били покривани главници.
С Разпореждане № 36 сумата
от 198.54 лв. е разпределена за покриване на главници по задължения от ДДС и
лихви за задължения по ДОО, ЗО, УПФ, ФГВРС, без за тях да са покривани
главници.
С Разпореждане № 39 сумата
от 1044.00 лв. е разпределена за покриване на главници по задължение за ДДС и
лихви без главници за задължения по ДОО, ЗО, УПФ, ФГВРС.
С Разпореждане № 42 сумата
от 2 420.95 лв. е разпределена за покриване на главница от задължения за ДДС и
лихви по задължения за ДОО, ЗО, УПФ, ФГВРС.
С Разпореждане № 44 сумата
от 4 651.87 лв. е разпределена за покриване на главница от задължения за ДДС и
лихви по задължения за ДОО, ЗО, УПФ, ФГВРС.
С Разпореждане № 49 сумата
от 5 964.23 лв. е разпределена за покриване на главници от задължения за ДДС и
лихви по задължения за ДОО, ЗО, УПФ, ФГВРС.
С Разпореждане № 54 сумата
от 1 703.79 лв. е разпределена за покриване на главници от задължения за ДДС,
Корпоративен данък от нефинансови предприятия /КДНП/ и лихви по задължения за
ДОО, ЗО, УПФ, ФГВРС.
С Разпореждане № 58 сумата
от 4 416.14 лв. е разпределена за покриване на главница от задължение за КДНП и
лихви по задължения за ДОО, ЗО, УПФ, ФГВРС.
С Разпореждане № 65 сумата
от 600.31 лв. е разпределена за покриване на главница от задължение за КДНП и
лихви по задължения за ДОО, ЗО, УПФ, ФГВРС.
С Разпореждане № 72 сумата
от 4 053.08 лв. е разпределена за покриване на главница от задължение за КДНП и
лихви по задължения за ДОО, ЗО, УПФ, ФГВРС.
С Разпореждане № 80 сумата
от 2 488.30 лв. е разпределена за покриване на главница от задължение за КДНП и
лихви по задължения за ДОО, ЗО, УПФ, ФГВРС.
С Разпореждане № 84 сумата
от 1550.11 лв. е разпределена за покриване на главница от задължение за КДНП и
лихви по задължения за ДОО, ЗО, УПФ, ФГВРС.
С Разпореждане № 87 сумата
от 1 531.34 лв. е разпределена за покриване на главница от задължение за КДНП и
лихви по задължения за ДОО, ЗО, УПФ, ФГВРС.
Постъпилите суми са били
разпределени с всяко от разпорежданията първо за покриване на главниците по
данъчни задължения и след това – за лихви по задължения за задължителни
осигуровки. Видно от всяко последващо като дата разпореждане са били налице
висящи данъчни задължения с непокрити главници, както и такива от дължими
осигуровки. Въз основа на подадени в законния срок жалби срещу разпорежданията
са издадени 13-те процесни решения на ответника, с които същият с едни и същи
мотиви, отразени по-горе в настоящия съдебен акт, потвърждава изцяло първичните
актове за разпределение на постъпили суми по ИД срещу жалбоподателя.
В случая не е налице спор
по фактите – налице са разнородни изискуеми негови задължения, които, поради
непокриването им в срока за доброволно изпълнение са погасявани принудително.
Спорът е за това, дали е следвало да бъдат погасени първо главниците на
данъчните задължения по ДДС и КДНП, както и публичните задължения на
дружеството за осигуровки и едва след това да се премине към погасяването на
лихвите.
Процесните актове –
разпорежданията и решенията, са издадени от компетентни органи, при спазване
изискванията за материална и териториална компетентност.
Спазено е и изискването за
форма – писмена със съответните реквизити.
Не са налице съществени
процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на процесните ИАА на това
основание.
АСГ намира, че същите са
издадени в нарушение на материалния закон и неговите принципи и по тази причина
следва да бъдат отменени. Мотивите на съда са следните:
По делото няма спор, че
всички вземания, покрити чрез проведените разпределения, са публични и че
събирането им става по реда на ДОПК. Задълженията са налични и изискуеми и
поради незаплащането им до съответните падежи и доброволно се е стигнало до
образуването на ИД и принудителното им събиране.
Основният принцип на
погасяване в изпълнителния данъчен процес е: главница – лихви – разноски,
съгласно чл. 169, ал. 1 от ДОПК. Целта е стопиране на постоянно нарастващите
задължения чрез непогасяване на лихвоносната главница в полза на длъжника.
Според ал. 8 след образуване на изпълнителното дело ал. 3, 3а,
4 и 5 не се прилагат, като публичните вземания се погасяват в следната
последователност: разноски, главница, лихви. Тази хипотеза
е налице, т.к. е образувано ИД. Разноските не са предмет на обсъждане, тъй като
такива не са направени, но поредността на предпочтително погасяване на
разноските пред лихвите остава по същата причина. Лихвите се погасяват
последни. Поради изричното ограничение в изпълнителния процес на така
посочените алинеи следва да се има предвид, че законодателят изрично е
предвидил, че при принудителното изпълнение не се прилагат алинеи от 3 до 5 на
чл. 169 от кодекса.
Според чл. 219 от ДОПК когато
производството е за събиране на разнородни публични вземания и имуществото на
длъжника не е достатъчно за тяхното погасяване независимо от прилаганите
способи или от реда, по който се събират тези вземания, постъпленията до
изчерпването им се разпределят по следния ред: 1. за данъчните и митническите
задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски- съразмерно; 2. за други публични задължения,
които постъпват направо в държавния и/или местния бюджет- съразмерно; 3. за други публични вземания-
съразмерно. Очевидно имуществото на длъжника е
било недостатъчно за да покрие изцяло всички негови задължения и процесното
разпределение стига до първи ред, т. е. преимущество имат данъчните и
митнически задължения, както и задълженията за задължителни осигурителни вноски.
Няма причина да се счита, че законодателят е имал предвид поредност на
задълженията вътре, в рамките на една група. Напротив – той има предвид
съразмерното погасяване на всички задължения отдадената група, като на основание чл.169, ал.8 от ДОПК
първо следва да се погасят главниците, а едва след тях – лихвите, тъй като
разпоредбата на чл. 219 има предвид поредност на вземанията според вида им като
публични задължения и няма отношение към определяне на поредността на
задълженията като главни и акцесорни. Последното се определя именно съгласно
правилото на ал. 8 на чл. 169 от кодекса.
Виждането на ответника противоречи и на разпоредбата на чл. 169, ал. 6 от ДОПК, според която при прилагането на ал. 5 към
погасяване на лихви се пристъпва след погасяване на всички главници на
задълженията. Неправилно ответникът счита тази разпоредба за неприложима, тъй
като същата била пряко относима единствено към ал. 5, а последната била
изключена от обхвата на чл. 169, ал.
8 от ДОПК. Съдържанието на чл. 169, ал. 6 от ДОПК надхвърля ограничението на препращането
към ал. 5 и въвежда принципа, че към погасяването на лихви се пристъпва след
погасяване на всички главници на задълженията. Така
напр. и Решение № 1338 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6190/2017 г.: „Разместената поредност на
погасяване на вземанията по чл. 169, ал. 8 ДОПК
в сравнение с тази по ал. 1 на същият текст е в пределите на принудителното изпълнение
и за вземанията по изпълнението. Не се основава на закона конструкция, според
която с факта на образуване на изпълнително дело вземането за разноски и лихви
на публичния взискател придобива приоритет пред вземането за главница ... С арг. от чл. 169, ал. 6 ДОПК,
чието съдържание надхвърля ограничението на препращането към ал. 5, към
погасяването на лихви се пристъпва след погасяване на всички главници на
задълженията.“.
Разнородността на публичните вземания е ирелевантна за поредността на
погасяването по чл. 169, ал.
8 от ДОПК, като значим е видът
на задълженията –главници, лихви или разноски. Ако законодателят е искал да
изключи прилагането на чл. 169, ал. 6 от ДОПК в процеса на принудителното изпълнение, то
щеше да стори това изрично, както е направил с ал. 3, 3а, 4 и 5. Следва да се
посочи, че съгласно мотивите на законопроекта, с който е въведена нормата на чл.
169, ал. 5 /сега ал. 6/ по
този начин се спира начисляването на лихви и се предотвратява натрупването на
нови задължения, като в нито една от последващите редакции на чл. 169 правилото
на ал. 5 /сега 6/ не е било изключено за
прилагане при принудителното изпълнение. В този ред на мисли основателно е
оплакването в жалбата, че с това неправомерно разпределение на сумите по 13-те разпореждания за
лихви се увеличава основата, върху която продължават
да се начисляват такива,
като остава
непокрита лихвоносната част на задължението, което
утежнява правната сфера на длъжника, а не
това е целта на закона.
Не става ясно по каква
причина, след като публичният изпълнител е счел, че на основание чл. 219 от ДОПК следва да се пристъпи към съразмерно погасяване на данъчните и
осигурителните задължения, той е погасявал първо лихвите за дължимите
осигуровки, а не главниците за тях. АСГ не намира нормативна опора за такова
решение.
В заключение
публичният изпълнител е следвало да разпредели сума от постъпилите плащания, разпределени с процесните ИАА, като
погаси наличен остатък на главници данъчни и митнически задължения, както и такива от
задължения за задължителни осигурителни вноски при
спазване поредността в чл. 219 от ДОПК,
а едва след това да пристъпи към погасяване на начислените лихви, в случай че има остатъчни средства.
Като не е сторил това, публичният изпълнител
е издал разпореждания,
противоречащи на
материалния закон и неговата цел. Като ги е
потърдил, ответникът също е произнесъл едни незаконосъобразни решения. Затова решенията на директора на ТД на НАП – В.
Търново и потвърденото с тях разпореждане следва да се отменят, като преписката се изпрати по
компетентност на публичния изпълнител за предприемане на съответните действия
съгласно дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на
закона.
При този изход на делото и
направено своевременно искане от страна на жалбоподателя за присъждане на
деловодни разноски, на същия следва да се присъдят такива в размер на реално
направените 1540.00 лв., от които 650.00 лв. заплатена държавна такса и 890.00
лв. договорено и изплатено адвокатско възнаграждение. Процесуалният
представител на ответната страна моли за
намаляване на хонорара като прекомерен до предвидения законов минимум, без да
сочи какъв е той и на какво основание следва да бъде определен като такъв.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 5 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения предвижда, че за
процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително
дело възнаграждението за обжалване на действията на съдебен изпълнител е 200 лв., а когато жалбата се
разглежда в открито заседание – 300 лв. В случая предмет на оспорване са 13
броя разпореждания, съответно решения по жалби срещу тях, като съдът ги е
обединил за разглеждане в едно дело с оглед това, че страните по 13-те спора са
идентични. Всяко отделно разпореждане, съответно решение, съставлява отделно действие по изпълнението –
разпределение на отделно постъпила по ИД сума. Затова
и договорената и платена сума от 890.00 лв. не се явява прекомерна. Дори и
адвокатският хонорар да се определя по правилото на чл. 8, ал. 1 от същата
Наредба, то общият размер на разпределените с 13-те разпореждания суми възлиза
на 34 759.00 лв. В случай, че се вземе предвид само сумата от оспорените като
разпределение покрити лихви, същата е на стойност 12 143.23 лв., при която
минималният адвокатски хонорар е по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата и договореният
такъв отново не се явява несъразмерно висок. С оглед на така изложеното на
жалбоподателя следва да се присъди цялата сума, която той е направил като
разноски в настоящото производство и която е посочена в цялост и по пера в
приложения списък на разноските по делото.
С оглед на така изложеното
Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „Сокол“
АД, гр. Габрово, с ЕИК: ********* вх. № СДА-01-1677 от 10.10.2018 г. по описа
на същия съд, като незаконосъобразни:
1. Решение № 197 от 17.09.2018
г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите –
Велико Търново и потвърденото с него Разпореждане за разпределение изх. № С
18007-125-0254130 от 22.08.2018 г. на старши публичен изпълнител при същата
администрация;
2. Решение № 200 от
17.09.2018 г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция по
приходите – Велико Търново и потвърденото с него Разпореждане за разпределение
изх. № С 18007-125-0254136 от 22.08.2018 г. на старши публичен изпълнител при
същата администрация;
3. Решение № 201 от
17.09.2018 г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция по
приходите – Велико Търново и потвърденото с него Разпореждане за разпределение
изх. № С 18007-125-0254139 от 22.08.2018 г. на старши публичен изпълнител при
същата администрация
4. Решение № 202 от
17.09.2018 г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция по
приходите – Велико Търново и потвърденото с него Разпореждане за разпределение
изх. № С 18007-125-0254142 от 22.08.2018 г. на старши публичен изпълнител при
същата администрация
5. Решение № 203 от
17.09.2018 г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция по
приходите – Велико Търново и потвърденото с него Разпореждане за разпределение
изх. № С 18007-125-0254144 от 22.08.2018 г. на старши публичен изпълнител при
същата администрация
6. Решение № 204 от
17.09.2018 г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция по
приходите – Велико Търново и потвърденото с него Разпореждане за разпределение
изх. № С 18007-125-0254149 от 22.08.2018 г. на старши публичен изпълнител при
същата администрация
7. Решение № 205 от
17.09.2018 г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция по
приходите – Велико Търново и потвърденото с него Разпореждане за разпределение
изх. № С 18007-125-0254154 от 22.08.2018 г. на старши публичен изпълнител при
същата администрация
8. Решение № 206 от
17.09.2018 г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция по
приходите – Велико Търново и потвърденото с него Разпореждане за разпределение
изх. № С 18007-125-0254158 от 22.08.2018 г. на старши публичен изпълнител при
същата администрация
9. Решение № 207 от
17.09.2018 г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция по
приходите – Велико Търново и потвърденото с него Разпореждане за разпределение
изх. № С 18007-125-0254165 от 22.08.2018 г. на старши публичен изпълнител при
същата администрация
10. Решение № 208 от
17.09.2018 г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция по
приходите – Велико Търново и потвърденото с него Разпореждане за разпределение
изх. № С 18007-125-0254172 от 22.08.2018 г. на старши публичен изпълнител при
същата администрация
11. Решение № 209 от
17.09.2018 г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция по
приходите – Велико Търново и потвърденото с него Разпореждане за разпределение
изх. № С 18007-125-0254180 от 22.08.2018 г. на старши публичен изпълнител при
същата администрация
12. Решение № 210 от
17.09.2018 г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция по
приходите – Велико Търново и потвърденото с него Разпореждане за разпределение
изх. № С 18007-125-0254184 от 22.08.2018 г. на старши публичен изпълнител при
същата администрация
13. Решение № 211 от
17.09.2018 г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция по
приходите – Велико Търново и потвърденото с него Разпореждане за разпределение
изх. № С 18007-125-0254187 от 22.08.2018 г. на старши публичен изпълнител при
същата администрация.
ИЗПРАЩА преписката по компетентност
на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново за предприемане на
действия съобразно мотивите, съдържащи се в настоящия съдебен акт.
ОСЪЖДА Териториална
дирекция на Национална агенция по приходите - Велико Търново да изплати на
„Сокол“ АД, гр. Габрово, с ЕИК: *********, сумата от 1540.00 /хиляда петстотин
и четиридесет/ лв., от които 650.00 /шестстотин и петдесет/ лв. заплатена
държавна такса и 890.00 /осемстотин и деветдесет/ лв. договорено и изплатено
адвокатско възнаграждение
Препис от решението да се
връчи на страните в едно със съобщенията за изготвянето му.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК.
СЪДИЯ: