РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. гр. Д., 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на седми декември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20223200500743 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа на жалба рег.№
260040/01.02.2022 год., подадена от Р. М. С. , ЕГН срещу решение №
260000 /07.01.2022 год. по гр.д.№ 245/2019 год. на Районен съд Т. в частите
,в които е :1./постановено извършването на делба по реда на чл.349 ал.2 от
ГПК ,като недвижим имот: дворно с площ от 970 кв.м., съставляващо УПИ
***, с пл. № *** в квартал * по ПУП на село Ж., общ. Т., ведно с
построеното в същото дворно място едноетажно еднофамилно жилище, със
застроена площ от 65 кв.м. е възложен в дял на Ф. М. С. и 2./ Ф. М. С. е
осъден на основание чл.31 ал.2 от ЗС да заплати на Р. М. С. сумата от 193.12
лв. ,съставляваща обезщетение за лишаване от ползване за времето от
25.06.2019 год. до 15.03.2021 год.
Въззивникът счита, че възлагането на делбения имот в дял на
съделител противоречи на т.8 от тълкувателно решение № 1/19.05.2004 год.
по тълкувателно дело № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС и установеното по
1
делото,че съсобствеността върху имота е възникнала от повече от един
юридически факт ,поради което е следвало да бъде изнесен на публична
продан, както и неправилно е посочена датата 15.03.2021 год. на приемане на
заключение на вещо лице, като крайна за дължимостта на обезщетението за
лишаване от ползване на имота,вместо до окончателното извършване на
делбата.
Въззиваемите страни Ф. М. С. и Ю. А. С., считат жалбата за
неоснователна и настояват да не бъде уважавана.
Въззиваемата страна Г. Ф. Р. не изразява становище по жалбата.
Производството по делото за делба във фазата по извършването й.
Относно способа за извършване на делбата:
Жалбата е неоснователна въз основа на фактически констатации и
правни изводи както следва:
Страните по делото са наследници по закон на починалия на дата ***
год. М. С. С., като съделителите Р. М. С. и Ф. М. С. са низходящи от първа
степен, а съделителят Г. Ф. Р. е низходяща от втора степен,дете на
починалата на дата *** год. А. М. М.. М. С. С. е оставил като наследник и Ф.
К. С. /съпруга/ ,починала на дата *** год. Съделителят Ю. А. С. е съпруга на
Ф. М. С.-така удостоверение за сключен на дата *** год. граждански брак.
Установено е по делото, че съпрузите М. С. С. и Ф. К. С. са придобили
по време на брака си делбения имот –така н. а.№ *** год. на ТРС. С договор
от дата 28.06.2004 год. ,сключен с н. а.№ *** год. на Р. Д. ,нотариус с рег.№ *
на НК и район на действие-Районен съд Т., вх. рег.№ *** год. ,АКТ № ***
год. на Службата по вписванията, Ф. К. С. е прехвърлила на сина си Ф. М.
С.,по време на брака му с Ю. А. С. своите идеални части от делбения имот,
,срещу задължението му да поеме издръжката и гледането й .
С решение № 5 /14.01.2020 год. по гр. д.№ 245/2019 год. на Районен съд
Т. ,потвърдено с решение №154/06.07.2020 год. по в. гр. д.№ 174/2020 год. на
Окръжен съд Д. , делбата на недвижимия имот е било допусната между
съделители и при квоти , както следва : Р. М. С. -1/8 ид.ч., Ф. М. С. -1/8 ид.ч.
, Г. Ф. Р.-1/8 ид.ч. и Ф. М. С. и Ю. А. С. - 5/8 ид.ч. в режим на СИО .
При съобразяване ,че делбеното имущество е придобито в режим на
съпружеска имуществена общност от М. С. С.,поч.*** год. и Ф. К. С., поч.
2
*** год., отчуждила на дата 28.06.2004 год. правата си с договор за
издръжка и гледане в полза на наследника Ф. М. С. по време на брака му с
Ю. А. С. , следва да бъде направен извод, че не е налице смесена
съсобственост, като пречка делбата да бъде извършена по реда на чл. 349 ал.2
от ГПК.
В т.8 от тълкувателното решение 1 от 19.05.2004 год. на ВКС по гр. д. №
1/2004 год., ОСГК е прието, че комбинираната (смесена) съсобственост
възниква в резултат на повече от един юридически факт - прекратена
съпружеска имуществена общност и наследяване, сделка за част от имота и
наследяване и др. Прието е, че при смесената съсобственост делбата не може
да се извърши по реда на чл. 288 ал. 3 ГПК отм. (сега чл. 349 ал. 2 ГПК) , а
чрез изнасяне имота на публична продан. Последващата практика на ВКС
развива даденото разрешение с посочване ,че разглежданите в т. 8 от ТР №
1/2004 год. на ВКС, ОСГК хипотези на смесена (комбинирана) съсобственост
нямат предвид случаите, при които собствеността на имота е била еднородна
и се е подчинявала на режима на съпружеската имуществена общност, а след
смъртта на единия съпруг наследниците са извършили помежду си
разпоредителни сделки, в резултат на които наследственият имот е
съсредоточен и следва да се подели само между някои от тях. Приема се, че
имотът е запазил наследствения си характер за съделителите и доколкото в
съсобствеността не участват чужди на наследството трети лица, в духа на
закона е имотът да остане в патримониума на един от тези наследници,
каквато възможност предвижда хипотезата на чл. 288 ал. 3 ГПК, която изцяло
е възпроизведена като текст с действащия чл. 349 ал. 2 ГПК. В практиката на
ВКС – решение № 18/27.02.2013 год. по гр. д. № 572/2012 год., I г. о.,
решение № 144 /11.07.2014 год. по гр. д. № 7209/2013 год., I г. о.,решение №
158/25.11.2016 год. по гр. д.№ 2233/2016 год., ІІ г. о. е доразвито
разрешението по тълкувателното решение с посочване ,че
разпоредителните сделки между сънаследниците не водят до смесена
съсобственост, включително и когато при извършването на разпоредителната
сделка с част от наследствен имот, приобретателят сънаследник е в брак, тъй
като съпругът участва не като трето лице, което придобива по сделка част от
наследствения имот, а правата му произтичат от закона-чл.19 ал.1 от СК (
отм.),респ.чл.21 ал.1 от СК (нов).
При това положение следва да се приеме, че делбеното имущество е с
3
наследствен характер и възлагането по член 349 ал.2 от ГПК е допустим
способ за извършване на делбата му. Този извод обжалваното решение
,поради което и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено
от въззивния съд.
Относно присъждането на обезщетение за лишаване от ползване:
При извършената служебна проверка ,въззивният съд констатира ,че в
тази му част обжалвания съдебен акт е недопустим.
Претенцията за делба е заявена от Р. М. С. с искова молба рег.№
1511/25.06.2019 год.,в която е отправено искане по чл. 344 ал. 2 от ГПК ,съдът
да определи думата от 50 лв. месечно,считано от датата на подаване на
исковата молба , която да му бъде заплащана от ответниците за пълното
ползване на имота.В диспозитива на решението по допускането на делбата №
5 /14.01.2020 год. по гр.д.№ 245/2019 год.,ТРС е посочил,че по искането за
наем ще се произнесе по реда на чл. 346 от ГПК. След постановяване на
решението в срока по чл. 346 от ГПК е била депозирана искова молба от
съделителя Р. М. С. ,в която е посочил ,че с исковата молба ( л.145) е
поканил ответниците да му заплащат обезщетение за периода от подаване на
исковата молба в размер на 50 лв. до окончателното разделяне или продаване
на имота.С оглед на горното е отправено искане, ответниците да бъдат
осъдени да му заплащат обезщетение в размер на сумата от 50 лв. месечно за
невъзможността да ползва собствения си имот в периода от подаване на
исковата молба 25.06.2019 год. ,ведно със законната лихва за всяка закъсняла
и просрочена вноска до окончателното разделяне или продаване на имота.
Молбата е представена в съдебното заседание от дата 29.10.2020 год. с
посочване ,че е с правно основание по чл. 344 ал.2 от ГПК и като такава е
била приета от делбения съд за разглеждане (л.155-156).
С обжалваното решение на въззивника е присъдено обезщетение
,определено в глобален размер от 193.12 лв. и за конкретен период от време
25.06.2019 год. (датата на подаване на исковата молба) до 15.03.2021 год.
,през който е бил лишен от правото да ползва съсобствения имот. С
въззивната жалба страната не изразява недоволството от размера на
присъденото й обезщетение ,а от крайния срок ,до който е било присъдено
обезщетението (така уточнителна молба рег.№ 6008/11.11.2022 год.).В
съдебното заседание от дата 07.12.2022 год. страната претендира присъждане
4
заплащане на обезщетението до приключване на производството по делото и
в съответствие с отправеното искане за привременната мярка по чл. 344 ал.2
от ГПК. Съдът е постановил и допълнително решение № 260010/08.08.2022
год. по реда на чл. 250 от ГПК-служебно и без отправено искане от страна по
делото за отхвърляне като неоснователен на иска по чл.31 ал.2 от ЗС до
размер на претенцията по 50 лв. наем месечно за същия период от време с
посочване, че първата дата е дата на входиране на молбата, а втората дата е
дата на депозиране на иска по сметки. Допълнителното решение не е
обжалвано от страните по делото.
В определение № 308/24.04.2014 год. по ч. гр. д.№ 1773 /2014 год. на
ВКС, ІV г. о. е дадено разграничение между хипотезите на чл. 344 ал.2 от
ГПК и чл. 31 ал.2 от ЗС.
По реда на чл. 344 ал. 2 от ГПК съдът може да постанови кой от
съделителите от кои от делбените имоти ще се ползва до окончателното
извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани между
съделителите срещу ползването, като по този начин се извършва привременно
разпределение на ползването на имотите, предмет на делбата, до приключване
на делбеното производство. Така определените суми, които следва да бъдат
заплащани между съделителите по реда на чл. 344 ал. 2 от ГПК, уреждат
отношенията им по повод ползването само по време на висящността на
делбеното производство и имат характер на привременна мярка досежно
ползването. Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, има
действие и значение само за делбеното производство и с него съответната
привременна мярка може да бъде постановена само занапред във времето и
само до окончателното приключване на делбеното производство. Един от
съделителите може да бъде осъден да заплаща по този ред на друг съделител
суми срещу ползването на имота, следователно, винаги и само занапред във
времето, т. е. - от момента на влизане на постановения по реда на чл. 344 ал. 2
от ГПК акт в сила. От друга страна, претенцията за заплащане на обезщетение
за лишаване от ползване по чл. 31 ал. 2 от ЗС е допустимо да бъде предявена
и да бъде разгледана от съда за период от време, предхождащ делбеното
производство или следващ предявяването на иска за делба, но предхождащ
влизането в сила на определението по чл. 344 ал. 2 от ГПК (включително,
когато то е инкорпорирано в решението по допускане на делбата). Тази
материалноправна претенция за обезщетение по чл. 31 ал. 2 от ЗС обаче е
5
допустимо да бъде разгледана единствено и само по реда на чл. 346 от ГПК -
във втората фаза на делбеното производство, дори и тя да е предявена още с
иска за делба. Правната квалификация на отправено до съда искане за
присъждане на обезщетение се основава на изложените при предявяването му
факти и обстоятелства. Ако искането касае обезщетение за ползване за минал
период от време, то е налице самостоятелна претенция по чл. 31 ал. 2 от ЗС за
заплащане на обезщетение за ползване на имота за този период, т. е. -
претенция по сметките между съделителите, която следва да се разгледа по
реда на чл. 346 от ГПК. Ако обаче в делбеното производство се претендира от
съсобственика заплащане на суми срещу ползването на имота от другите
съсобственици занапред до окончателното извършване на делбата, следва да
се приеме, че е налице искане за постановяване на привременни мерки по чл.
344 ал. 2 от ГПК Възможно е един съделител да предяви още преди
постановяване на решението по допускане на делбата, както искане за
постановяване занапред на привременни мерки по чл. 344 ал. 2 от ГПК, така и
претенция за обезщетение за изминал период от време по чл. 31, ал. 2 от ЗС.
За да постанови процесуално допустими съдебни актове, съдът следва да
разгледа тези искания и да се произнесе по тях съобразно посочените
императивни процесуални норми - по искането за привременни мерки - най-
рано с решението си по допускането на делбата (което има характера на
определение в тази част и може да бъде изменено от същия съд - чл. 344 ал. 2
и ал. 3 от ГПК, като в него съдът не необходимо да сочи периода, за който се
постановяват привременните мерки), а по материалноправната претенция за
обезщетение по чл. 31 ал. 2 от ЗС - най-рано с решението си по чл. 346 от
ГПК (аргум. и от чл. 351 от ГПК), като в него съдът следва да посочи
изминалия период от време, за който се присъжда обезщетението).
В случая отправеното искане от въззивника до съда е било другите
съделители да му заплащат суми срещу ползването на имота за времето след
завеждане на делото (занапред във времето) и до окончателното извършване
на делбата ,т.е. с характер на искане за постановяване на привременната
мярка по чл.344 ал.2 от ГПК. От съдържанието на решението по чл.236 ал.1
т.5 и ал.2 от ГПК се установява, че е налице произнасяне не по искането на
ищеца за прилагане на привременна мярка , а по непредявен иск по член 31
ал.2 от ЗС в нарушение на член 6 ал.2 от ГПК ,т.е. в тази му част обжалваното
решение е недопустимо. Установената от въззивния съд недопустимост на
6
решението налага на основание член 270 ал.3 изр.1-во от ГПК , то да бъде
обезсилено .Съобразно разпоредбата на чл.270 ал.3 изр.3-то от ГПК, ако е
разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на
първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. В случая друг
иск не е бил предявяван , поради което и делото не следва да бъде връщано на
Районен съд Т.. С оглед съществените различия между привременните мерки
по чл. 344 ал. 2 от ГПК и искът по чл. 31 ал.2 от ЗС ,начина им на заявяване ,
разглеждане и вида на съдебните актове ,постановявани по тях ,действието
им във времето и етапа на висящност на делбеното производство ,
последицата по чл.270 ал.3 изр.3-то от ГПК е неприложима .
По изложените съображения,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260000 /07.01.2022 год. по гр.д.№ 245/2019
год. на Районен съд Т. в частта ,в която е постановено извършването на
делба по реда на чл.349 ал.2 от ГПК, чрез възлагане в дял на Ф. М. С. ,ЕГН
********** от село Ж., общ. Т. *** на недвижим имот: дворно с площ от
970 кв.м., съставляващо УПИ ***, с пл. № *** в квартал * по ПУП на село
Ж., общ. Т., ведно с построеното в същото дворно място едноетажно
еднофамилно жилище, със застроена площ от 65 кв.м. и като заплати на
съделителите Г. Ф. Р. , ЕГН **********, от с. З., общ. Т., обл. Д., *** и Р.
М. С. , ЕГН **********, от село Ж., общ. Т., *** суми от по 3 700 лв. за
уравнения на дяловете им.
ОСЪЖДА Р. М. С. , ЕГН **********, от село Ж., общ. Т., *** ДА
ЗАПЛАТИ на Ф. М. С. ,ЕГН ********** и Ю. А. С. ,ЕГН
**********,двамата от село Ж., общ. Т. *** сумата от 600 лв.,съставляваща
сторени съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция.
ОБЕЗСИЛВА решение № 260000 /07.01.2022 год. по гр.д.№ 245/2019 год. на
Районен съд Т. в частта ,в която Ф. М. С. ,ЕГН ********** от село Ж., общ.
Т. *** е осъден да заплати на Р. М. С. , ЕГН **********, от село Ж., общ.
Т., *** сумата от 193.12 лв. ,представляваща стойността на паричното
обезщетение за времето от 25.06.2019 год. до 15.03.2021 год.,през което
време съделителят Р. М. С. е бил лишен от правото да ползва съсобствения
на страните имот съобразно дяла му в съсобствеността по иска с правно
7
основание чл. 31 ал.2 от ЗС .
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред ВКС
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8