МОТИВИ към ПРИСЪДА по НОХД № 130/ 2019г. на КРС
Повдигнато е обвинение срещу Н.Н.М. по чл.195
ал.1 т.7 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.28 ал.1 от НК за извършено престъпление на 30.09.2018г.
в гр.Кърджали.
Производството по делото се движи по реда на глава 27 съкратено съдебно
следствие като подсъдимият признава фактите от обвинителния акт по чл.371 т.2
от НПК, признава се за виновен и се съгласява да не се събират доказателства за
тези факти.
Прокурорът в ход по същество заявява, че
счита фактическата обстановка по делото за доказана и тя е точно такава,
каквато е описана в обвинителния акт. При определяне на наказанието моли съда
да вземе предвид от една страна предмета на престъплението, нанесените вреди,
по- голяма част от които са възстановени, обремененото съдебно минало и
недобрите му характеристични данни, и от друга- оказаното съдействие в хода на
разследването и доброволното предаване на предмета на престъплението, поради
което следва да му се наложи такова при баланс на смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства. Предлага наказание 3 години „лишаване от свобода“ при
първоначален „строг“ режим на изтърпяване, което да се намали с 1/3 предвид
реда, по който протече съдебното следствие на основание чл.58а, ал.1 от НК. На
основание чл.68 ал.1 от НК настоява да се изтърпи отложеното наказание по
присъда по НОХД № 694/ 2016г. на РС- Кърджали. В тежест на подсъдимия пледира
да се възложат разноските по делото, а вещественото доказателство- компактдиск,
предлага да се унищожи като вещ без стойност след влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият
Н.Н.М. се признава за виновен, признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. В своя защита и при последна дума не казва нищо. Служебният
му защитник счита, че престъплението, за което бил обвинен подсъдимият е
доказано в хода на досъдебното производство, а и в съдебното производство. Моли
съда при постановяване на присъдата да се съобрази с отегчаващите и
смекчаващите обстоятелства досежно деянието като се има предвид, че деецът
показва пълно съдействие както то в хода на досъдебното производство, така и в
съдебно заседание. В тази връзка настоява да се наложи наказание към
предвидения минимум за съответното престъпление, което да бъде коригирано
съгласно изискванията на глава 27 от НПК.
Съдът като обсъди всички доказателства,
събрани по делото, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият Н.Н.М., роден на ***г***, български
гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********.
Настоящата съдебна инстанция възприема фактическата
обстановка описана в Обвинителния акт предвид на направените самопризнания от
страна на подсъдимия по отношение на фактите в него на основание чл.373 ал.3 от НПК, а именно: На 30.09.2018г. подсъдимият М. се намирал в игрална зала „Уин“
находяща се в гр.Кърджали на ***. Той се настанил пред един от игралните
автомати в залата, който предоставял хазартни услуги. До този автомат имало още
два такива. По същото време на един от тях започнал да играе Д.М. ***, като
между използвания от него игрален автомат и този ползван от подсъдимия М. имало
един игрален автомат, който бил свободен и не се ползвал. При настаняването си
на игралния автомат свидетелят Д.М. оставил върху него мобилния си телефонен
апарат марка „Ксиаоми“ модел „Ми А2 лайт“, който бил поставен в прозрачен калъф
за телефонен апарат и бил използван със сим карта на мобилния оператор
„Виваком“ с номер ***.
Около 12.00ч. свидетелят Д.М. взел решение
да преустанови играта си, поради което станал и напуснал игралната зала. При
това обаче забравил да вземе със себе си мобилния си телефонен апарат марка
„Ксиаоми“ модел „Ми А2 лайт“ от мястото където го бил поставил върху игралния
автомат, който ползвал.
Веднага след това подсъдимият М. забелязал
забравената вещ, поради което се преместил на игралния автомат, който използвал
преди това свидетелят Д.М.. Там го взел с ръката си, поставил го в якето си и
веднага напуснал игралната зала.
Няколко минути след като свидетелят Д.М.
напуснал залата „Уин“ се досетил, че е забравил мобилния си апарат върху
игралния автомат и се върнал, за да го потърси. Тъй като не успял да го намери
помолил за съдействие управителя на залата- свидетеля Б.В.. Те двамата
изгледали видеозаписа от охранителните камери намиращи се в залата, в чийто
обхват попадали игралните автомати, които използвали подсъдимия М. и свидетеля М.,
които били заснели действията на дееца.
След като подсъдимият Н.М. излязъл от
игралната зала „Уин“ изключил мобилния апарат и извадил поставената в него сим
карта на мобилния оператор „Виваком“, след което я изхвърлил. От там той се
прибрал в дома си в гр.Кърджали на ***, където използвал интернет услуги чрез
откраднатия от него мобилен апарат собственост на свидетеля Д.М..
На 30.09.2018г. пострадалият М. депозирал
писмена жалба в РУ- Кърджали за това, че мобилният му телефонен апарат ведно с
калъф и поставена в него сим карта били отнети.
На 01.10.2018г. свидетелите П. и В.-
полицейски служители в РУ- Кърджали, посетили адреса, на който живеел
подсъдимият Н.М., който по това време се намирал в дома си. Първите двама
провели разговор с него, при който той признал, че е откраднал телефонния
апарат, след което го предал ведно с калъфа, в който се намирал, на свидетеля В.
с протокол за доброволно предаване.
От назначената на досъдебното производство
стоково- оценителна експертиза се установява стойността на инкриминираните
вещи, а именно мобилен телефон апарат марка „Ксиаоми“ модел „Ми А2 лайт“ ведно
с калъф и сим карта, която възлиза на 397,06лв.
Тези факти, изложени в обвинителния акт,
които деецът признава, се подкрепят от събраните по делото доказателства, а
именно: от гласните доказателства дадени от Д.М., Б.В., М.А., М. В. и Г. П.; от
писмените- Протокол за доброволно предаване от 01.10.2018г. Протокол за оглед
на веществени доказателства от 19.11.2018г. ведно с фотоалбум, Протокол за
оглед на веществени доказателства от 14.11.2018г. ведно с фотоалбум, както и от
стоково- оценителната експертиза и от вещественото
доказателство- 1 брой компакт диск съдържащ видеозапис.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: Подсъдимият Н.М. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.7 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.28
ал.1 от НК. Деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал
извършеното и е целял неговия резултат. Причините за извършване на деянието се
коренят в неуважение на дееца към закона и незачитане на личната собственост. Инкриминираното
деяние е съставомерно по т.7 на чл.195 ал.1 от НК, защото деянието е извършено повторно
по смисъла на чл.28 ал.1 от НК предвид осъждането му по НОХД № 694/ 2016г. на
РС- Кърджали. Престъплението не е маловажно поради високата обществената
опасност на дееца във връзка с неговата упоритост при извършване на престъпни
прояви и то от този вид, а именно кражби.
ПО НАКАЗАНИЕТО: Съдът при определяне на наказанието взе предвид
степента на обществена опасност на деянието- типична, предвид характера на
извършеното; като отчете наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства- ниската
стойност на откраднатото имущество, което е възстановено в по- голямата си
част, младата му възраст, съдействието за разкриване на обективната истина на
досъдебното производство и факта на изминалия период от време на извършване на
престъплението; както и отегчаващите такива- лошата характеристика и предишни
осъждания, и съобрази разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, който препраща към
чл.58а от НК. При тези факти намира, че следва да се определи наказание при превес
на смекчаващите обстоятелствата, поради което бе определено наказание в
минималния размер на предвиденото, а именно „лишаване от свобода” за срок от 1 година,
като по този начин намира, че ще бъдат изпълнени
целите на чл.36 от НК. На основание чл.58а, ал.1 от НК то бе намалено с
1/3 и наказанието, което следва да изтърпи подсъдимият М. е „лишаване от
свобода” за срок от 8 месеца. На основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС бе
постановено първоначалният режим на изтърпяване да е „общ” изхождайки от
разпоредбата на т.2 б.“в“ от цитираната норма.
Настоящата инстанцияпостанови на основание
чл.68 ал.1 от НК подсъдимия Н.М. да изтърпи отложеното наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 9 месеца при първоначален „общ“ режим по НОХД № 694/ 2016г.
по описа на КРС, тъй като деянието по настоящото дело е извършено в
изпитателния срок на посочената присъда. Това е така, защото престъплението по
НОХД № 130/ 2019г. на КРС е извършено на 30.09.2018г., а изпитателния срок на
наказанието по НОХД № 694/ 2016г. на КРС е за срок от 3 години и е започнал да
тече от 30.07.2016г.
След влизане на присъдата в сила съдът постанови вещественото
доказателство- 1 брой компакт диск съдържащ видеозапис, да се унищожи като вещ
без стойност.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи
на подсъдимия Н.М. направените по делото разноски в размер на 76,66лв., които
да заплати по сметка на ОДМВР- гр.Кърджали.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: