№ 3415
гр. София, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В.Б.В.
при участието на секретаря ЦВ.Б.Т.
като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20221110147733 по
описа за 2022 година
Предмет на делото са предявени от „Т.С.” ЕАД с ЕИК ********, срещу Г. К. Б. с ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ срещу за признаване за установено, че дължи на ищеца сумите: 1517,90 лева
главница, начислена за топлоенергия за периода 01.05.2018г. – 01.04.2020г. за потребление в
имота ап. 89, находящ се в гр. София, общ. В, ул. „О“ № ***, вх. Г, ет. 4, както и 191,63 лева
мораторна лихва за периода 15.09.2019г. – 22.02.2022г., също сума за дялово разпределение
32,30 лева от 01.03.2019г. до 01.04.2021г., ведно с мораторна лихва 5,43 лева за периода
01.05.2019г. – 22.02.2022г., за които има издадена Заповед за изпълнение по ч.гр. д.
12069/2022г. на СРС, 70 състав. Претендира законната лихва върху главницата считано от
подаването на заявлението по чл. 410, както и разноски в заповедното и в настоящото
производство.
Ответната страна, чрез особен представител адв. И. Г., прави възражение за изтекла
погасителна давност за периода м.05.2018г. – м.02.2019г., както и други подробно изложени
в отговора аргументи.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ООД с ЕИК
******* и адрес: гр. София, ул. „ПР.Г.П.“ № 3, не изразява становище по исковете,
представя данни за извършеното дялово разпределение за този абонатен номер в посочения
период. Заявява, че то е извършено съгласно действащата нормативна уредба.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното.
От писмените доказателства се установява, че за процесния аб. № ********* с
1
обект ап. 89 в гр. София, на горепосочения адрес, е осъществявана услуга по топлоподаване.
Същата е доставяна при Договор при Общи условия, надлежно публикувани във вестник
„М“, в сила от 11.07.2016г.
По писмените доказателства установяват данни, които ответникът не оспорва – че имотът е
топлоснабден, че е имало валидно дялово разпределение за исковия период, че Общите
условия са надлежно оповестени.
Видно и от Нотариален акт от 11.05.1993г. ответникът Г. Б. е закупил процесното жилище
/л. 14 - 16 от делото/.
Установява се договорната връзка между ищеца и третото лице помагач с Договор от
03.06.2020г. – л. 29 и следващите, както и между третото лице и Етажната собственост, част
от която е и жилището на ответника – договор от 16.08.2002г. – л. 18 и следващите от
делото.
Съгласно приетата СТЕ по делото всички уреди – измервателни и отчитащи, са били в
изправност за процесния период. Подаването на топлоенергия е съобразно нормативните
изисквания. Топломерите са преминали необходимите метрологични проверки.
Изготвената ССЕ по делото установява, че в процесния период за посочения абонатен номер
няма регистрирани плащания, съответно правилно е начислена и разпределена топлоенергия
за отопление, за битова гореща вода и надлежно са приспадани суми по корекции.
Дължимите за периода суми за топлоенергия, така и за дялово разпределение са в
претендираните размери. По дадената от ответната страна задача се установява размера на
вземанията, начислени за периода 01.05.2018г. – 01.02.2019г. по изпълнение на
задълженията на ищеца за доставка на топлоенергия за посочения период. Така вещото лице
посочва сумите, начислени за период 3 години преди подаването на заявлението
/07.03.2022г./ : т.е. 01.05.2018г. – 01.02.2019г., в размер на 485,53 лева главница. Останалите
вземания са с начална дата на изчисление след 01.02.2019г. и няма част от тях да е в този 3-
годишен период.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Съдът намира исковете за основателни. Имало доставка на топлоенергия, навеждат се общи
аргументи от ответника и възражение за погасяване по давност. Доказано е, че обектът,
собственост на ответната страна, в процесния период е топлоснабден, надлежно е
присъединен към мрежата на услуги на ищеца. Редовни са всички измервателни уреди. Не
са констатирани нарушения на нормативните изисквания нито за начисляване, нито за
отчитане на претендираното количество. Доказа се още, че сумите са дължими и не са
плащани.
Изложеният в отговора аргумент за изтекла погасителна давност е доказан по размер по
допълнителната ССЕ. Действително същата е три-годишна за периодичните вземания по
заплащане на топлоенергия. Най-старото начислено вземане датира от 01.05.2018г., като
2
фактурата за същото се изготвя и то става изискуемо 45 дни след като ищцовото дружество
публикува на своята интернет страница това задължение, т.е. считано от 15.06.2018г.
Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 07.03.2022г. Има период, за който предявеното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност е основателно. По ССЕ се доказва, че
само част от главницата е погасена по давност, а именно 485,53 лева. Така дължима остава
горницата от 1032,37 лева и същата се дължи ведно със законната лихва от подаване на
заявлението. Така исковете за горницата над посочения размер подлежи на отхвърляне. По
отношение на исковете за мораторна лихва върху главницата, също за главница и мораторна
лихва за извършеното дялово разпределение, по началната дата на начисляване, която е след
01.03.2018г., се налага извода, че няма погасена по давност част и същите се дължат в
цялост.
По разноските
С оглед изхода на спора при заявената претенции страните си дължат разноски по
съразмерност. По особеното представителство на ответната страна разноски се следват само
на ищеца.
Съдът приема, че ищецът е сторил разноски в заповедното: 34,95 лева за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева, или общо 84,95 лева, от които по
съразмерност се дължат 61,34 лева. В исковото ищецът е сторил разноски общо 900,00 лева
/500 лева за експертизи и 300 лева за особен представител, както и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение/, от които по съразмерност се дължат 649,90 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД искове срещу Г. К. Б. с ЕГН ********** и адрес: гр. София,
общ. В, ул. „О“ № ***, вх. Г, ет. 4, ап. 89, че ДЪЛЖИ на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ********,
сумите 1032,37 /хиляда тридесет и два лв. и 37 стотинки/ лева главница, ведно със
законна лихва от 07.03.2022г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над присъденото до пълно предявения размер от 1517,90 лева като ПОГАСЕНИ
ПО ДАВНОСТ, сумата 191,63 /сто деветдесет и един лв. и 63 стотинки/ лева мораторна
лихва за периода 15.09.2019г. – 22.02.2022г., сумата 32,30 /тридесет и два лв. и 30
стотинки/ лева ведно със законна лихва от 07.03.2022г. до изплащане на вземането, както и
5,43 /пет лв. и 43 стотинки/ лева мораторна лихва от 01.05.2019г. до 22.02.2022г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 12069/2022г. на СРС, 70 състав.
ОСЪЖДА Г. К. Б. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.“ ЕАД сумата 61,34 /шестдесет
и един лв. и 34 стотинки/ лева разноски в заповедното производство по съразмерност.
3
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. К. Б. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
„Т.С.“ ЕАД разноски 649,90 /шестстотин четиридесет и девет лв. и 90 стотинки/ лева
деловодни разноски по съразмерност.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ООД с ЕИК ******* и адрес:
гр. София, ул. „ПР.Г.П.“ № 3 като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4