Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 28.02.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IIІ въззивен
състав в публично заседание на девети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОН УРУМОВ
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при
секретаря Д. Пиралкова, с участието на прокурор Иван Кадев, като разгледа
докладваното от съдия Урумов ВНОХД № 5535
по описа за 2017 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
С
присъда от 30.11.2016 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 116
състав по НОХД № 13073 / 2016 г., подсъдимият И.Д.М. е признат за виновен за
извършено престъпление по чл.343, ал.3, б.“а” във вр. с ал.1,
б.“б” във вр. с чл.342, ал.1 от НК, като на основание чл.58а, ал.1 от НК му е
наложено наказание ”Лишаване от свобода” за срок от три години, като на
основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложено наказание е било
отложено за срок от пет години. С така постановената присъда подсъдимият И.Д.М. е признат за виновен и за извършено
престъпление по чл.325, ал.1 от НК, като на основание чл.58а, ал.1 от НК му е
наложено наказание ”Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, като на
основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложено наказание е било
отложено за срок от три години. На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е определил
едно общо най-тежко измежду наложените на подс. И.Д.М. наказания, а именно
наказание лишаване от свобода за срок от три години, които на основание чл.66,
ал.1 от НК е отложил за срок от пет години.
На
основание чл.343г, във вр. с чл.343а във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК, съдът е
наложил на подс. И.Д.М. и наказание “Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от три години, като на основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднал при
изпълнение наказанието “Лишаване от право да управлява МПС“ времето, през което
същият е бил лишен от това право по административен ред.
На
основание чл.45 от ЗЗД, подсъдимият И.Д.М. е бил осъден да заплати на М.С. Х.-Н.,
сумата от 5 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат на престъплението, като е отхвърлил така предявения
гражданския иск в останалата част.
На основания чл.189, ал.3 от НПК, съдът е възложил на подсъдимото лице и разноските по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от адв. Р.Л., уп. защитник на подсъдимия И.Д.М.. Във
въззивната жалба се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна.
Излагат се доводи, че по делото не са събрани достатъчно доказателства за това
подс. И.Д.М. да е осъществил деянието, за което му е било повдигнато обвинение.
Поради това се иска отмяна на присъдата в осъдителната част и оправдаване на
подсъдимото лице, респективно отхвърляне на предявения иск. Алтернативно се
иска намаляване на размера на така наложеното наказание и присъденото обезщетение
за причинени неимуществени вреди.
Постъпила
е въззивна жалба от гражданския ищец и частен обвинител М.С. Х.-Н., чрез
нейният повереник адв. С.В., като се прави искане за изменение на присъдата от
първата инстанция като бъдат увеличен размера на присъденото обезщетение по
така предявения граждански иск и да бъде присъдена законната лихва.
С
постановеното по реда на чл.327 от НПК определение не е допуснато събирането на
нови доказателства.
Въззивният
съдебен състав, разглеждащ делото сподели становищата на страните, че за
правилното му решаване не се налага събирането на доказателства в тази
инстанция, поради което не допусна провеждането на въззивно съдебно следствие.
В
съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура излага
съображения, според които депозираните жалби срещу постановената
първоинстанционна присъда следва да бъдат оставени без уважение.
Повереникът
на гражданския ищец и частен обвинител М.С. Х.-Н., адв. С.В. сочи, че по делото са събрани достатъчно доказателства за това, че
подс. И.Д.М. е осъществил деянието, за което му е било повдигнато обвинение,
поради което иска цялостно потвърждаване на така постановената първоинстанционна
присъдата в санкционната й част. Прави се искане бъде увеличен размера на
присъденото обезщетение по така предявения граждански иск.
Представителят
на защитата - адв. Р.Л., моли първоинстанционната присъда да бъде изменена в
частта за размера на наложеното наказание и присъденото обезщетение. Излагат се
подробни доводи, че размерите следва да бъдат намалени.
В
дадена последна дума, подсъдимият И.Д.М. сочи, че е виновен за извършване на
деянието, като сочи, че към този период е приемал лекарства и алкохол, тъй като
бил опериран от мозъчна аневризма.
Съдът,
като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло
правилността на обжалвания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314
от НПК, намира за установено следното :
За
да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал множество гласни и
писмени доказателства – протоколи за разпит на свидетелите Е.А.Д., С.К.Н.и
показанията му, дадени в съдебната фаза, М.С. Х.-Н., К.А.А., К.С.С., И. А.И.и
показанията на свид. Е. Г., дадени в съдебната фаза; от заключенията на вещите
лица по назначените и приложени по делото химическа експертиза, съдебно – медицинска експертиза, автотехническа експертиза,
съдебно – психиатрична експертиза; констативен протокол, протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с приложената към него скица и фотоалбум, ЗППАМ,
справка от О “ПП“ - СДВР, протокол за медицинско изследване за употреба на
алкохол или друго упойващо вещество, епикриза по И3 № 23882 / 2015 г., епикриза
за подс. М., амбулаторен лист свидетелство за съдимост на подсъдимия и
приложеното в съдебната фаза такова, които съдът е обсъдил внимателно и
задълбочено.
Въз
основа на анализа им, Софийски районен съд е приел, че подс. И.Д.М. е роден на ***
***, българин, с българско гражданство, със средно образование, женен,
неосъждан, безработен, с ЕГН **********.
На
11.07.2015 г., около 00:40 часа, в гр. София, след като подс. И.Д.М. бил
употребил неустановен по вид и количество алкохол, като количеството на етилов
алкохол в кръвта му било 1,87 промила се качил на моторно превозно средство -
лек автомобил марка “Фолксваген”, модел “Голф” с peг. № *******и го привел в
движение, като той го управлявал и се движел в гр. София, по бул. “Ген. Едуард
И.Тотлебен”, с посока от бул. “Академик Иван Гешов” към площад “Руски
Паметник”. С така описаните действия подс. И.М.
нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата ( ЗДвП
), която гласи следното : “На водача на пътно превозно средство е забранено да
управлява пътно превозно средство под въздействието на алкохол.”. Подс. И.М.
управлявал цитираното моторно превозно средство със 138 км.ч. и по този начин
нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП : “При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км.ч. - за пътно превозно средство от категория “В” в
населено място 50 км.ч.”. По същото време и място били спрели на червен
светофар на бул. “Ген. Едуард И. Тотлебен” на кръстовището с бул. “Пенчо
Славейков”, с посока на движението към площад “Руски паметник” следните моторни
превозни средства - лек автомобил, марка “Хюндай”, модел “Соната”, с peг. *******,
управляван от свидетеля Е.А.Д., който бил спрял в средната лента на пътното
платно по посока на движението и лек автомобил марка “Пежо”, модел “306”, с peг.
№ *******, управляван от свидетеля С.К.Н., до когото на предна дясна седалка се
намирала свидетелката М.С. Х.-Н., който лек автомобил бил спрял в крайната лява
лента на пътното платно по посока на движението. Кръстовището, образувано от
бул. “Ген. Едуард И. Тотлебен” и с бул. “Пенчо Славейков” било регулирано за
движение на пътните превозни средства чрез светофарна уредба, съгласно
разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗДвП. Подс. И.М. продължил да управлява моторно
превозно средство - лек автомобил марка “Фолксваген”, модел “Голф” с peг. № *******по
бул. “Ген. Едуард И. Тотлебен” с посока от бул. “Академик Иван Гешов” към
площад “Руски Паметник” с превишена скорост и не спрял на светофара на
кръстовището на бул. “Ген. Едуард И.Тотлебен” и бул. “Пенчо Славейков”, който
светел в червена светлина, което съгласно чл.31, ал.7, т.1 от Правилника за
прилагане на ЗДвП означава: “Светлинните сипйли имат следното значение: ...
червена светлина - означава “Преминаването забранено”. Водачите на пътни
превозни средства не трябва да преминават “стоп линията” или, ако няма такава,
да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е
поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в
кръстовището или на пешеходната пътека.”. По този начин подс. И.М. не съобразил
своето поведение със светлинните сигнали на пътния светофар и нарушил
разпоредбата на чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП. В следствие на това, че подсъдимия И.М.
не спрял на червен светофар, че управлявал лекия автомобил с превишена скорост
от 88 км.ч. над допустимата за населени места, а именно скорост от 50 км.ч. и
поради факта, че управлявал моторното превозно средство в пияно състояние с
концентрация на алкохол в кръвта от 1,87 на хиляда, причинил пътнотранспортно
произшествие с цитираните по - горе две моторни превозни средства.
Управляваният от подс. И.М. лек автомобил, марка “Фолксваген”, модел “Голф” с
peг. № *******ударил с предната си част в задната дясна зона лек автомобил,
марка “Пежо”, модел “306”, с peг. № *******. Вследствие на удара лек автомобил,
марка “Пежо”, модел “306” с peг. № ******* отскочил напред и в условията на
ротация около масовия си център в посока обратна на часовите стрелки и изминал
29,2 метра. След удара лек автомобил марка “Фолксваген”, модел “Голф” с peг. № *******се
завъртял около масовия си център в посока обратна на часовниковите стрелки и
със страничната си дясна част ударил в зоната на задната лява част лек
автомобил, марка “Хюндай”, модел “Соната”, с peг. *******. Вследствие на
реализираното пътнотранспортно произшествие от подс. И.М. била причинена средна
телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК на пострадалата
М.С. Х.-Н.. Свид. М. Н. получила следното телесно увреждане - сътресение на
главния мозък, с липса на спомен за травмата, изпадане на пострадалата в пълно
безсъзнателно състояние, от което следва че тя е получила мозъчно сътресение ( сътресение
на главния мозък ), което е реализирало медико - биологичния квалифициращ
признак - разстройство на здравето, временно опасно за здравето. След инцидента
свидетелят С.Н. с помощта на граждани извадил от лекия автомобил съпругата си -
свид. М. Н., която била в безсъзнание, и я поставили в страни.
След
като подс. И.М. причинил пътнотранспортното произшествие, виждайки че има тежко
пострадал човек, той започнал да псува по свидетелите С.Н., М. Н. и Е.Д., като
крещял : “Да ви *******кой сега ще ми оправи на мен колата?! Да еба и тъпата
путка, кой ще ми плати колата сега?!”. След това на местопроизшествието
пристигнали полицейски служители, които разпоредили на подс. И.М. да застане
мирен до автомобила на МВР, но подсъдимия не изпълнил полицейското разпореждане
и продължил да пречи на действията на полицейските служители и да обижда
пострадалите при инцидента граждани.
Подсъдимият
И.Д.М. е неосъждан ( реабилитиран по право).
При
така установената фактическа обстановка, Софийски районен съд е приел, че с
действията си подсъдимия И.Д.М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.343, ал.3, б.“а” във вр. с ал.1, б.“б” във вр.
с чл.342, ал.1 от НК, както и съставът на престъплението по чл.325, ал.1 от НК.
Въззивният
съд в пълна степен споделя както фактическите констатации, направени от
Софийски районен съд, така и неговите правни изводи. Настоящата съдебна
инстанция изцяло подкрепя и направеният от първоинстанционния съд анализ на
доказателствата по делото, като не намира за нужно да го преповтаря за целите
на настоящите мотиви. Освен, че анализът на доказателства е подробен,
задълбочен, правилен и логичен, въз основа на него е установено по един
категоричен начин изложената фактическа обстановка, която Софийски градски съд
също така напълно споделя. В този смисъл не се споделят и доводите, изложени
във въззивната жалба, че подсъдимото лице е невиновно по повдигнатото му
обвинение, с оглед на което постановената присъда следва да бъде отменена като
неправилна, а подсъдимият да бъде признат за невиновен по така повдигнатото му
обвинение.
Въззивният
съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите
доказателства за изясняване на обективната истина и в това отношение не е
допуснал процесуални нарушения, с които да е ограничил правата на страните да
сочат доказателства. Отделно от това Софийски районен съд в пълна степен е
изпълнил задължението си да вземе всички необходими мерки за разкриване на
истината.
Районният
съд не е допуснал процесуални нарушения и при обсъждането на събраните по
делото доказателства. Обосновано първоинстанционният съд е счел, че показанията
на разпитаните по делото свидетели са противоречиви, но чрез последователен,
обоснован и логичен анализ е изложил подробни съображения досежно кредитираните
от него доказателствени източници. Така направените изводи изцяло се споделят и
от настоящата съдебна инстанция, поради което не намира за нужно да ги
преповтаря за целите на настоящите мотиви. Изводите на Софийски районен съд са
логични и убедителни, като същите безспорно и се подкрепят от събраните по
делото писмени доказателства, протоколът от извършеното действие по разследване
– оглед на местопроизшествие ( изцяло извършено при стриктното спазване на
изискаванията на НПК ) и заключенията от изготвените експертизи за причинени
травматияни увреждания и тяхната медико – биологична характеристика, както и
механизмът на настъпване на пътно – транспортното произшествие и възможността
на водача да предотврати същото от техническа гледна точка. И въззивният
съдебен състав счита, че по делото са налице множество доказателства, които
водят само един възможен правен извод, че именно И.Д.М. е осъществил от
обективна и субективна страна съставите на престъплението по чл.343, ал.3,
б.“а” във вр. с ал.1, б.“б” във вр. с чл.342, ал.1 от НК и по чл.325, ал.1 от НК.
Правилно,
първоинстанционният съд е приел за установено, че подсъдимият М.И.Г.е извършил
деянието по по чл.325, ал.1 от НК по хулигански подбуди, доколкото действително
действията на подсъдимия са предприети без значим повод - без сериозен личен мотив
и без провокация от страна на трети лица и с оглед конкретното им съдържание се
явяват открита и явна демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на правата
на човешката личност и установените в обществото правила, като за същото е
посочил и конкретна трайна съдебна практика ( Постановление № 2 от 1957 г.,
изм. и доп. с Тълкувателно постановление № 7 / 1987 г. на ВС на РБ ). Анализът
на всички доказателства, събрани в хода за досъдебното производство и в
съдебното следствие подкрепят само този извод. В този смисъл настоящия съдебен
състав подкрепя категоричния извод на Софийски районен съд в тази насока.
Въззивният
съд изцяло се солидализира с първата инстанция и относно наложеното наказание –
”Лишаване от свобода“ за срок от три години за осъщественото деяние по чл.343,
ал.3, б.“а” във вр. с ал.1, б.“б” във вр. с чл.342, ал.1 от НК, както и наказание
”Лишаване от свобода” за срок от шест месеца за извършеното деяние по чл.325,
ал.1 от НК. Правилно и законосъобразно, на основание чл.23, ал.1 от НК съдът е
определил едно общо най - тежко измежду наложените на подс. И.Д.М. наказания.
Съдът намира, че както определените наказания за двете деяния поотделно, така и
за общото наказание е справедливо и кореспондиращо с характера и тежестта на
извършеното от подсъдимия за всяко престъпление, с което ще бъдат постигнати и
целите на наказанието съгласно чл.36 от НК. Правилно са преценени и
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства относими към настоящото
съдебно производство, като смекчаващите не се явяват изключителни или
многобройни по смисъла на чл.55 от НК. Съдът правилно е приел, че са били
налице предпоставките за приложението на института на условно осъждане, чрез
отлагане на изпълнението на така наложеното общо най - наказание по реда на
чл.66, ал.1 от НК за срок от пет години. Правилно
и законосъобразно от Софийски районен съд е било наложено, на основание чл.343г, във вр. с чл.343а във вр. с чл.37,
ал.1, т.7 от НК, на подс. И.Д.М. и наказание “Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от три години, като на основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднал
при изпълнение наказанието “Лишаване от право да управлява МПС“ времето, през
което същият е бил лишен от това право по административен ред.
Правилно
от Софийски районен съд е бил определен и размера на гражданския иск уважен от
първата инстанция – 5 000,00 лева, който следва да бъде заплатен на гражданския
ищец по делото М.С. Х.-Н., като обезщетение за претърпените имуществени вреди в
резултат на престъплението по чл.343,
ал.3, б.“а” във вр. с ал.1, б.“б” във вр. с чл.342, ал.1 от НК. С оглед изхода
на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК подс. М.И.Г.дължи да заплати
разноските по делото, както и държавна такса за разглеждане на гражданския иск
и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист - изводи, които са напълно
правилни и законосъобразни.
Неоснователно
софийски районен съд е пропуснал да присъди законна лихва от датата на
увреждането – 11.07.2015 г., тъй като това изрично е било поискано в
депозираната писмена искова молба и е без значение, дали това искане е било допуснато
в открито съдебно заседание. В тази насока следва да бъде измена
първоинстанционната присъда.
Водeн от горното, на основание чл.337, ал.1, т.1 и ал.3 във вр. с чл.334, т.3 и чл. 338 от НПК, Софийски градски съд, Наказателно отделение, IIІ въззивен състав
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
присъда от 30.11.2016 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 116
състав по НОХД № 13073 / 2016 г., В ЧАСТТА относно размера на присъденото
обезщетение, КАТО ОСЪЖДА подс. М.И.Г.да заплати на гражданския ищец М.С. Х.-Н. законна
лихва върху присъденото обезщетение от 5 000,00 лева, считано от датата на
деянието - 11.07.2015 г. до окончателното изплащане на присъдената сума.
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 30.11.2016 г. на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 116 състав по НОХД № 13073 / 2016 г. в останалата й
част.
НА
ОСНОВАНИЕ чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА И.Д.М. да заплати на М.С. Х.-Н.
направените по делото разноски пред настоящата съдебна инстанция в размер на 500,00
лева, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК сумата от 5,00 лева за служебно
издаване на един брой изпълните лен лист по сметка на Софийски градски съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.