№ 783
гр. София, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в закрито заседание на двадесет
и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Спасова
като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело №
20221100901085 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.
Образувано е по жалба, подадена от О. – М“ ЕООД, чрез адв. К.Г. срещу отказ №
20220603120040/06.06.2022 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по
вписванията да извърши вписване на промени по партидата на дружеството.
Жалбоподателят счита, че обжалваният отказ е незаконосъобразен, като е резултат от
неправилно тълкуване на закона и неразграничаването на основни понятия в производството
по несъстоятелност, каквито са „откриване на производство по несъстоятелност“ и
„обявяване в несъстоятелност“. Посочва, че дружеството „Б.“ ЕООД е било обявено в
несъстоятелност с решение от 25.05.2017 г. по т.д. № 24/2015 г. на Окръжен съд Кюстендил
и следователно Е. М. не е била управител на дружеството през последните две години,
предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността и за нея хипотезата на
чл. 141, ал. 8 ТЗ е неприложима. Предвид изложеното иска да се отмени обжалвания отказ и
да се разпореди вписване на заявените промени.
С писмен отговор Агенцията по вписванията излага становище, че подадената жалба
е неоснователна, а постановеният отказ е правилен и законосъобразен. Претендира разноски.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на
обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРРЮЛНЦ и от лице, което има право и
интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, частната жалба е неоснователна.
В разпоредбата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ е изброен изчерпателно обхватът на
проверката, която длъжностното лице по регистрацията следва да извърши, която проверка е
формална и обхваща преценка дали заявеното за вписване обстоятелство съществува, както
1
и съответствието му със закона, което се установява от представените със заявлението
документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези
на изискванията на закона /чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/.
В конкретния случай е подадено заявление приложение № А4 от Наредба № 1 от 14
февруари за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел, с което е заявено вписване на промяна на
обстоятелства на „О. – М“ ЕООД.
За да постанови обжалвания отказ и да откаже вписване на заявените промени,
длъжностното лице е приело, че по отношение на заявения за вписване управител Е. Д. М. са
налице пречки по чл. 141, ал. 8 ТЗ, тъй като е била управител на „Б.“ ЕООД. Прието е също
така, че последиците от това, че заявителят не следва да бъде вписан като управител, се
изразяват и в това, че подадената декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ се явява подадена
от ненадлежно лице и заявителят се явява неоправомощено да заявява лице, респ. да
упълномощава адвокат, тъй като не е осъществена хипотезата на смяна на органовото
представителство.
Видно е, че към подаденото заявление са представени следните документи: протокол
за решения на едноличния собственик на капитала на „О. – М“ ЕООД от 03.05.2022 г.;
нотариално заверено съгласие и образец от подписа на Е. Д. М.; декларация по чл. 141, ал. 8
ТЗ; декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ от Е. Д. М.; актуален учредителен акт от
03.05.2022 г.
От така ангажираните доказателства се установява, че на 03.05.2022 г. от едноличния
собственик на капитала на „О. – М“ ЕООД е взето решение за освобождаване на М.В.М.
като управител на дружеството и избиране за управител Е. Д. М.. Протоколът е съставен в
изискуемата по чл. 137, ал. 4 ТЗ форма за действителност – с нотариално удостоверяване на
подписите и съдържанието, извършени едновременно, поради което следва да се приема, че
е налице надлежно формирана воля за овластяване на нов управител.
За да се впише обаче едно лице като управител, освен решение на върховния орган за
избор, същото трябва да отговаря на определени в закона изисквания. В чл. 141, ал. 8, изр. 1,
предл. 2 ТЗ е предвидено, че не може да бъде управител лице, което е било управител, член
на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през
последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на
несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори.
При извършена служебна проверка в търговския регистър при Агенция по
вписванията се установява, че лицето, избрано за нов управител на „О. – М“ ЕООД Е. Д. М.
е била вписана на 29.07.2013 г. като управител на „Б.“ ЕООД, с ЕИК: **** до 25.11.2014 г. С
решение от 29.12.2015 г. по т.д. № 24/2015 г. на Окръжен съд Кюстендил е открито
производство по несъстоятелност на „Б.“ ЕООД; обявена е неплатежоспособността и
началната й дата и е спряно производството по делото. Съгласно чл. 632, ал. 1 ТЗ с
решението, с което се спира производството, съдът обявява длъжника в несъстоятелност.
Следователно дружеството „Б.“ ЕООД е обявено в несъстоятелност, макар и поради наличие
на очевидна фактическа грешка това да не е отразено в диспозитива на решението, но е
посочено в мотивите, доколкото съдът изрично е приел, че е налице хипотезата на чл. 632,
ал. 1 ТЗ, с решението от 29.12.2015 г,. което е обявено в търговския регистър по партидата
на дружеството на 30.12.2015 г.
С оглед изложеното следва да се приемат за неоснователни доводите на
жалбоподателя, че дружеството е обявено в несъстоятелност на 25.05.2017 г. При спиране на
производството по несъстоятелност в хипотезата на чл. 632, ал. 1 ТЗ, каквато по т.д. №
24/2015 г. на Окръжен съд Кюстендил е налице, спрямо дружеството, освен че се открива
производство по несъстоятелност, същото се и обявява и в несъстоятелност. Предвид
изложеното дружеството „Б.“ ЕООД е обявено в несъстоятелност с решението от 29.12.2015
2
г., вписано в търговския регистър при Агенцията по вписванията на 30.12.2015 г., а не с
решението от 25.05.2017 г.
При така установените обстоятелства се налага изводът, че физическото лице Е. Д.
М., която се иска да бъде вписана като нов управител на „О. – М“ ЕООД, е била управител
на друго търговско дружеството „Б.“ ЕООД по отношение на което на 29.12.2015 г. е било
открито производство по несъстоятелност, като тя е имала качеството на управител за
периода от 29.07.2013 г. до 25.11.2014 г., който попада в рамките на две години преди датата
на решението за обявяване на дружеството „Б.“ ЕООД в несъстоятелност. Поради липса на
открито имущество на дружеството, с решение от 13.12.2017 г. производството по
несъстоятелност е прекратено на основание чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ и с вписване от 29.12.2017
г. търговецът е заличен, като са останали неудовлетворени кредитори. Следователно е
налице пречка по смисъла на чл. 141, ал. 8 ТЗ за вписване на лицето като управител на друго
дружество.
Предвид изложеното съдът намира за правилен извода на длъжностното лице, че е
осъществен фактическият състав на чл. 141, ал. 8 ТЗ и лицето Е. Д. М. не може да бъде
управител на „О. – М“ ЕООД, както е поискано в настоящото заявление. Ето защо исканото
вписване на промени, касаещи състава на органа на управление на заявителя не може да
бъде извършено, поради което отказът се явява правилен и законосъобразен.
По отношение искането за присъждане на разноски от Агенция по вписванията:
Настоящият съдебен състав намира искането за неоснователно. За да бъдат присъдени
разноски по реда на чл. 78 ГПК, следва да е налице състезателна процедура с насрещни
страни. В случая такава не е налице, тъй като Агенцията по вписванията няма качеството на
страна в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Производството по вписване, заличаване и
обявяване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е
охранително и едностранно по своята същност, като подаването на жалба срещу решение,
постановено от Агенцията по вписванията не промяна характера на производството в
състезателно такова, което да е между насрещни страни.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от "О. – М“ ЕООД, чрез адв. К.Г.
срещу отказ № 20220603120040/06.06.2022 г. на длъжностно лице по регистрацията при
Агенция по вписванията да извърши вписване на промени по партидата на дружеството.
Решението, съгласно чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ – доп. ДВ, бр. 105 от 2020 г., подлежи
на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и на агенцията пред
Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3