РЕШЕНИЕ
№ 8204
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110109271 по описа за 2022 година
Предявени са активно субективно съединени искове от СВ. СВ. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. и М. Т. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. , ул. „П №
6 против „У БГ“ ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. София
1618, р-н „Красно село“, ж.к. „, ап. вход откъм ул. „Л“ , с правно основание
чл. 79, ал. 1, вр. чл. 228 ЗЗД с искане за осъждане на ответника да заплати
сумата от 600 лв. за всяка от ищците, представляваща депозит съгласно
сключен между страните договор за наем, ведно със законната лихва от
19.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че страните се намирали в облигационни
правоотношения съгласно сключен договор за наем от 01.07.2020 г., като
първоначално договорът бил сключен между лицето Н Пл П и ответника, а
впоследствие на 19.02.2021 г. съгласно сключено тристранно споразумение
между посоченото лице, ответника и ищците, последните заместили Н Пъ в
процесния договор, като встъпили в правата и задълженията. Твърди се, че от
страна на наемателя в полза на наемодателя е заплатена сумата от 1 200 лв.,
предоставена като депозит съгласно договора за наем. Посочва се, че на
30.08.2021 г., наемателите следвало да върнат имота, като при срещата с
представител на ответника, последният отправил претенции към наемателите
за извършване на цялостен ремонт на наетото жилище. Ищците твърдят, че
апартаментът е бил предаден в състояние, в което е бил приет, като се отчита
обичайното изхабяване. Тъй като представителят на ответника отказал да
приеме ключовете, ищците ги изпратили по куриер, като пратката била
получена на 31.08.2021 г. На следващо място, наемателите твърдят, че
1
поискали информация относно дължимите от тях суми за консумативни
разходи, но такава не била получена, като наемодателят изпратил до ищците
уведомление, с което твърдял, че е извършил прихващане с предоставения
депозит и същевременно претендирал още 1 210,28 лв. за битови сметки,
ремонт и др. Молят съда да уважи исковете.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който
оспорва предявените искове. Въвежда твърдения за недопустимост на
заявените претенции, тъй като депозитът бил платен от друго лице – Н П Пъ а
не от ищците. Твърди, че имотът не е бил върнат в надлежно състояние, били
начислени и суми за консумативни разходи, с оглед на които обстоятелства,
депозитът не е бил възстановен на ищците, съответно било извършено
прихващане. Моли съда да отхвърли исковете.
Софийски районен съд, първо гражданско отделение, 42 състав, като взе
предвид изразените от страните становища и обсъди представените по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията
на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:
Представен е договор за наем от 01.07.2020 г., сключен между Н П П и „У
БГ“ ЕООД, съгласно който „У БГ“ ЕООД предоставя за временно възмездно
ползване на Н П П недвижим имот – апартамент № а Н П П е приела да
заплаща месечен наем в размер на 600 лева.
От приложено тристранно споразумение към договор за наем от
01.07.2020 г., се установява, че считано от 01.03.2021 г., М. Т. СТ. и СВ. СВ.
Т. са встъпили във всички права и задължения на Нина Пламенова Пъшева
относно посочения договор за наем.
Представено е нотариално заверено пълномощно, съгласно което Л И И е
упълномощен да представлява М. Т. СТ. пред ответника по повод уреждане
на отношенията, произтичащи от процесния договор за наем.
Видно от електронно изявление, на 01.09.2021 г. се е осъществило приемо-
предаване на пратка, адресирана до лицето Св М, като е посочено съдържание
– ключ за апартамент в гр. София, ж.к. „
Приложена е електронна кореспонденция, водена между страните,
съгласно която, на 13.08.2021 г., С М /представител на ответното дружество е
уведомил ищците, че следва да отстранят всички причинен от тях щети по
наетия апартамент. На 13.09.2021 г. и на 30.09.2021 г., са подадени две
електронни съобщения от ищцата М.С., в които последната е приложила
декларация за липса на задължения към етажната собственост, заявила е
готовност за погасяване на задълженията за консумативи, считано до
31.08.2021 г., както и е отправила напомняне за връщане на предоставения
депозит, като относно подадената декларация е изпратено съобщение от
Светослав Марков, с което се потвърждава получаването ѝ.
Представен е приемо-предавателен протокол от 02.07.2020 г., в който
подробно са описани помещенията от процесния апартамент. Видно от
кореспонденция между първоначалната наемателка – Н П П и ответното
2
дружество, последното е било уведомено, че прозорецът е повреден и не
може да се затваря, че са налице отчупени части от ролетните щори,
находящи се в хола, че по тавана в коридора има пукнатина, съобщено е за
ожулени участъци по вратите, като са приложени и снимки.
Видно от количествено-стойностна сметка от 10.09.2021 г. относно
процесния апартамент, за извършени поправки по последния, са налице
разходи в размер от 1 424,40 лева с ДДС, за която сума е представено
платежно нареждане от ответника. Съгласно констативния протокол, на
поправка са подлежали: крушка на аспиратор, изцапан латекс в хола, в двете
спални и на балкона, три тела на спот, които не светели, счупена ракла,
скъсана завеса, счупена дръжка на скрин, липса на капак на плафон.
Приложен е констативен протокол от 03.09.2021 г., в който С М
/представител на ответника/ е посочил, че наемателите са напуснали имота
без уведомление, без оформяне на необходимите документи. Констатирано е,
че не е представена декларация за платени такси към етажната собственост,
че имотът се нуждае от почистване, не са извършени извънредни отчети към
комуналните дружества. Констатирано е, че са налице скъсани тапети,
изцапан латекс, мръсно перде, крушка на аспиратор, която не свети, три тела
на спот, които не светят, три мръсни матрака, счупена ракла, скъсана завеса,
счупена дръжка на скрин, липсващ капак на плафон, отразени са показанията
на водомерите. Така съставеният протокол е подписан от С Ма.
Приложена е фактура и нареждане за плащане, видно от което ответникът
е наредил паричен превод за почистване на имота.
Представени са фактури за консумативи, както следва: за потребена
електрическа енергия от 16.07.2021 г. до 14.08.2021 г. – в размер от 37,40
лева и за периода от 15.08.2021 г. до 14.09.2021 г. – в размер от 16,98 лева, за
консумирана студена вода – за периода 21.07.2021 г. до 19.08.2021 г. – в
размер от 29,35 лева и за периода 20.08.2021 г. до 17.09.2021 г. – в размер от
92,10 лева, като за всяка от посочените суми са приложени разписки за
извършени плащания с наредител – ответното дружество.
От приложено уведомление се установява, че ответникът е уведомил
ищците за дължимите от тях суми – 60 лева наем за периода 01.09.2021 г. –
03.09.2021 г., 37,40 лева за потребена ел. енергия, 16,98 лева за потребена ел.
енергия, 29,35 лева и 92,10 лева съответно за консумирана студена вода,
420,05 лева за топлинна енергия, 330 лева за почистване и 1424,40 лева – за
ремонти. Било извършено прихващане с депозита от 1200 лева, т.е. ищците
дължали сумата от 1210,28 лева, за които била изпратена покана за
доброволно изпълнение.
По делото са събрани гласни доказателства. От депозираните свидетелски
показания на И /упълномощен от ищцата М за предаване на имота/, се
установява, че е посещавал наемния апартамент веднъж седмично по време на
действието на договора, като свидетелят не твърди да е забелязал промяна в
състоянието на жилището. Посочва, че ищците са споделяли, че
3
осветителното тяло е падало. Мебелировката не е била нова. Твърди, че той,
заедно с ищцата Свилена е присъствал при предаването на ключа. При
предаването ищците били извършили почистване, съгласно показанията на
св. И. Към момента на огледа, представителят на ответника отказал да
подпише приемо-предавателен протокол, като заявил, че са налице дефекти,
не приел апартамента. Свидетелят поддържа, че изпратил ключа на
следващия ден с „Български пощи“. Твърди още, че разходите за консумативи
се заплащали посредством приложение, достъпът до което бил прекратен при
прекратяване действието на договора за наем. Заявява, че ищците са
почистили основно имота около седмица преди да го предадат. По спомен се
е видял с представител на ответника на 30.08.2021 г., а на 31.08.2021 г.
изпратил ключа. Поддържа, че представителят на дружеството е казал, че не е
доволен от ищците /наемателки/, тъй като не било почистено, налице били и
малки дефекти. Свидетелят не помни да е настоявал забележките да се
описват. Представителят на ответното дружество отправил предложение да се
подпише анекс и да се продължи срокът на договора, но свидетелят и ищцата
С отказали. Сочи, че ищцата М му е споделяла, че е изисквала информация за
клиентските номера относно комуналните услуги. Свидетелят Хр /служител
при ответника/ не може да посочи конкретно какви забележки е имало по
имота, но по спомен твърди налице да са били разлепени тапети в коридори,
дребни забележки в кухнята. На 31.08.2021 г. имотът бил посетен от
представител на ответника, който предложил на ищците да отстранят щетите,
без да им се иска допълнителен наем. След това ключът бил изпратен по
пощата. На 03.09.2021 г. колега на свидетеля е посетил имота, след това и
самият свидетел е отишъл, като установил изцапани стени в хола, в двете
спални, в балкона на кухнята, матраците били мръсни, имало скъсана завеса,
счупена ракла в едната стая, счупена дръжка на скрин, мръсно перде, липсвал
плафон, като всичко било ремонтирано преди първата наемателка /Нина
Пъшева/ да приеме имота. Към края на месец септември 2021 г. матраците
били поправени, стените – пребоядисани, завесата била сменена, раклата,
скринът и плафонът – поправени, крушките били сменени и целият
апартамент е бил почистен. Потвърждава, че след прекратяване на договора
за наем, наеметелите нямат достъп до приложението относно разходите за
консумативи, но последните можело да се проверят посредством клиентските
номера. Свидетелят твърди, че изцапването по стените не било обичайно, а
причинено от наемателите. Нямало как да се извърши боядисване само на
тези участъци, а било необходимо да се извърши цялостно такова. Свидетелят
Н /извършил ремонт на наемния апартамент/ посочва, че по стените имало
зацапване, завесата била скъсана, а скринът счупен. Не помни дали в по-ранен
период е извършван ремонт на същото жилище, твърди, че не е бил
ангажиран с почистване. Свидетелката Н П /първоначалната наемателка/
посочва, че е ползвала имота до края на месец февруари 2021 г., след която
дата била заменена с други лица /ищците/. При сключването на договора,
свидетелката заплатила депозит в размер на два наема /общо 1 200 лева/,
4
който бил изплатен впоследствие на свидетелката от ищците, като правата да
се ползват от депозита били прехвърлени именно на тях. Свидетелката сочи,
че при приемането на апартамента от нея, в същия е бил извършен
освежителен ремонт. Поддържа, че в рамките на 24 часа следвало да
констатира дали са налице забележки, като изпратила снимки. Недостатъците
се изразявали в тапетите, бравите на вратите, счупени частици от рамките на
прозореца, като до края на ползването на имота от нея, дефектите не били
отстранени. След настаняването на ищците, свидетелката е посещавала имота,
като недостатъците продължавали да са налице. Ответникът се е отзовал
единствено на проблем с механизма на прозореца, но не и относно
недостатъци по целостта на цели вещи.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи :
По допустимостта на предявените осъдителни искове:
С оглед твърдението на ответника, че за ищците липсва правен интерес от
настоящото производство, тъй като сумата, която се претендира
принадлежала на друго лице, съдът намира, че това е въпрос по
основателността, а не по допустимостта на иска. За да бъде възприета като
допустима предявена искова претенция,достатъчно е страната ищец в
исковата молба да излага доводи,че разполага с вземане спрямо ответника,а
въпросът дали вземането принадлежи на страната ищец или не е въпрос по
съществото на спора,на който съдът дължи отговор при постановяване на
крайния акт по съществото на спора.
По основателността на предявените осъдителни искове :
За да бъде уважен иск за реално изпълнение на договорно задължение,
необходимо условие е да бъде проведено доказване, че страните са сключили
договор, да бъде доказано, че ищците са изправна страна и имат право да
претендират изпълнение на насрещното задължение. В настоящия случай
съдът намира, че следва да бъде възприето като доказано, че между страните е
възникнало наемно правоотношение. Съдът намира, че е доказано
облигационното правоотношение, отчитайки представения договор за
наем,както и сключеното тристранно споразумение,което обвързва страните
по настоящото дело,както и Нина Пъшева. Предвид постигнатото съгласие
ищците да заместят Нина Пъшева като страна по договора съдът приема,че
между страните по настоящото производство е валидно възникнало наемно
правоотношение. С оглед това, че договорът за наем е двустранен, възмезден
и консенсуален, както и анализирайки съдържанието на договорното
правоотношение, съдът приема,че договорът за наем е действителен и
обвързва валидно страните, тъй като е конкретизирана наетата вещ, както и е
уговорена дължимата наемна цена.
Не се спори между страните относно обстоятелството, че фактическата
власт е предадена на наемателите, както и че е заплатен депозит, съгласно чл.
20 от договора за наем. За да приеме за доказан фактът на плащане на
5
депозита от 1200 лева,съдът отчете преводното нареждане от 02.07.2020 г. за
сумата от 1200 лева,както и взе предвид,че въпросът дали при сключване на
договора за наем е заплатен депозит не е спорен между страните,а спорът е
концентриран относно обстоятелството дали депозитът подлежи на връщане
на ищците и дали ответното дружество разполага с основание да задържи
депозита,в която насока ответникът твърди,че депозитът не подлежи на
връщане,защото е извършено прихващане с насрещни задължения на
ответника към ищците.
Софийският районен съд приема за неоснователен доводът на
ответника,че не дължи възстановяване на депозита на ищците,защото правото
на вземане за депозита принадлежи на Н П,а и действието на тристранното
споразумение е занапред. От представеното тристранно споразумение се
установява,че е постигнато съгласие ищците да заместят първоначалната
наемателка Пъшева и да придобият качеството наемател по договора за наем.
Доколкото функцията на депозита е обезпечителна по време на действието на
договора за наем,както и като бъде съобразено,че при прекратяване на
наемното правоотношение депозитът подлежи на възстановяване съдът
приема,че именно ищците са носители на вземането за депозит,защото към
прекратяване на наемното правоотношение ищците се явяват наематели,а
депозитът следва да бъде върнат от наемодателя на наемателя,поради което
съдът приема,че ищците са активно легитимирани да претендират връщането
на внесения депозит. В този смисъл от значение за преценка дали исковата
претенция е основателна е дали са доказани предпоставки за задържане на
внесения депозит и за прихващане на задължения с този депозит. Страните не
спорят,а и от доказателствата по делото се установява,че срокът на договора
за наем е изтекъл на 31.08.2021 г.,не е спорно и обстоятелството,че към тази
дата ищците са предприели действия по предаване на наетия имот в
изпълнение на своите договорни задължения,в която насока свидетелите
Иванов,ангажиран от ищците и свидетеля Христов,ангажиран от ответника
непротиворечиво установяват една и съща фактическа обстановка,а именно че
представител на ответника е посетил имота,но е отказал приемането му
поради забележки към състоянието на имота. Софийският районен съд
приема,че претенцията на ответника относно причинени на наетия имот
вреди,които подлежат на отстраняване от наемателите на имота,се явява
недоказана. Следва да бъде отчетено,че съгласно чл.17 от сключения договор
за наем за предаването на имота и за евентуалните възражения на
наемодателя за състоянието на имота към момента на предаването следва да
бъде съставен двустранен приемо-предавателен протокол. В конкретния
случай съдът приема,че ответникът е нарушил изискването на клаузата на
чл.17 от договора,защото такъв приемо-предавателен протокол не е бил
съставен в присъствието на ищцата Т. и на представителя на другата ищца
С.,а констативен протокол е съставен няколко дни по-късно – на 03.09.2021
г.,едностранно съставен от служител на ответника. При това положение съдът
намира,че не е доказано твърдението на ответника за причинени от ищците
6
вреди върху наетия имот по време на действие на наемното
правоотношение,за отстраняването на които ищците да отговарят. В тази
насока съдът намира,че следва да бъде отчетено и обстоятелството,че приемо-
предавателният протокол,съставен между първоначалната наемателка
Пъшева и наемодателя съдържа изброяване на вида на подовото
покритие,вида на стенното покритие,наличните във всяко от помещенията
мебели,но не съдържа отразяване за състоянието,в което се намират. С оглед
обстоятелството,че не е доказано по категоричен и безспорен начин в какво
състояние е предаден имотът,т.е. дали има повреди на мебели,на плафон,в
какво състояние са предадени матраци и др.,не може да бъде възприето,че
ищците със свои действия или бездействия по време на договора за наем са
причинили настъпването на вреди,за които да отговарят в отношенията си с
наемодателя,в която насока следва да бъде взето предвид,че показанията на
свидетелите Христов и Николов не установяват настъпването на промяна в
състоянието на имота,която да се дължи на поведението на наемателките Т. и
С. по време на действие на договора за наем. При това положение съдът
намира,че ответникът не е доказал ищците да са неизправна страна. Съдът
приема,че ищците не могат да бъдат възприемани като неизправна страна и
от гледна точка на довода на ответника,че са останали незаплатени
консумативни разходи. Действително при съобразяване уговорените права и
задължения по договора за наем наемателките дължат заплащане стойността
на консумативните разходи,но в настоящия случай в имейл кореспонденция
ищцата С. двукратно е поискала информация за размера на дължимите
парични суми. Неоснователни се явяват доводите на ответното дружество, че
електронната кореспонденция не се ползва с формална доказателствена сила
и изявленията не съставляват документи поради липсата на квалифициран
електронен подпис. На първо място,следва да бъде отчетено,че ответникът не
оспорва съдържанието на електронните съобщения,нито оспорва такава
кореспонденция да е водена между страните. Съгласно § 1, т.11 ДР ЗЕС,
"електронна поща" е съобщение във вид на текст, изпратено чрез обществена
електронна съобщителна мрежа, което може да бъде съхранено в нея или е
получено в крайното оборудване на получателя, а § 1, т.22 от същите
разпоредби дефинира "Интернет" като система от взаимносвързани мрежи,
ползващи интернет протокол, което им позволява да функционират като
самостоятелна виртуална мрежа. Електронната поща, когато е изпратена чрез
Интернет и съдържа изявление с гражданскоправно значение, съставлява
електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП, като отделен е
въпросът дали този документ може бъде определен като подписан или не. /в
този смисъл - Решение № 188 от 16.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4473/2019 г.,
III г. о., ГК/. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът
признава на подписания писмен документ, ако се касае за частен документ,
той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК).
Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не
променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал.1 изр.1 ГПК, той се
7
представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от
страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на
електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за
авторството на изявлението и неговото съдържание. Предвид установената
доказателствена годност на представената извадка от електронната
кореспонденция между страните, следва да се възприеме, че от страна на
ищците е била налице готовност за погасяване на консумативните разходи,
както и че ответникът е потвърдил представянето на декларация за липса на
задължения към етажната собственост. При това положение съдът намира,че
въпросът за основателността на исковете за връщане на парична
сума,представляваща депозит е обусловен от преценка дали са налице
вземания за консумативни разноски,с които наемодателят би могъл да
реализира прихващане. Материалноправното възражение за прихващане е
способ за погасяване на две насрещни задължения при наличието на
предпоставките за това, изисквани от закона - да са определени по размер и
да са изискуеми. Съдът намира,че частта за сумата от 60 лв., представляваща
наем за времето от 01.09.2021 г. до 03.09.2021 г., възражението за прихващане
се явява неоснователно,тъй като за този период от време между страните не
съществува наемно правоотношение,а и имотът не се е намирал във
фактическа власт на ищците. Обстоятелството, че ответникът чрез свой
представител е съставил констативен протокол на 03.09.2021 г. не може да
ангажира отговорността на ищците за заплащане на наем за периода от
01.09.2021 г. до 03.09.2021 г., доколкото последните са изпълнили
задължението си да предадат имота към момента на прекратяване на договора
– 31.08.2021 г. В подкрепа на този извод са показанията на свидетелите
Иванов и Христов,които безпротиворечиво установяват,че имотът е посетен
от представител на ответника към 31.08.2021 г.,а ключът е предаден чрез
куриерска услуга. Съдът намира,че в частта за сумата от 420,05 лева за
топлинна енергия вземането се явява недоказано поради липса на ангажирани
доказателства,че тази парична сума е начислена за топлинна енергия за
период,съвпадащ с действието на договора за наем. Софийският районен съд
приема,че възражението за прихващане се явява доказано в частта за сумите
за консумативни разходи за вода и електрическа енергия - ищците дължат
безспорно сумите за потребена електрическа енергия от 16.07.2021 г. до
14.08.2021 г. – в размер от 37,40 лева и за консумирана студена вода – за
периода 21.07.2021 г. до 19.08.2021 г. – в размер от 29,35 лева, доколкото
касаят период преди изтичане срока на наемния договор, а по отношение на
паричните суми за следващи периоди,които частично съвпадат с периода на
действие на договора за наем и частично се отнасят до период,последващ
прекратяване на договора за наем съдът приема,че ищците отговарят до
размера на ½ от начислените парични суми,т.е. в размер от 8,49 лева за
електрическа енергия и 46,05 лева за вода и ВиК услуги,определени по реда
на чл.162 от ГПК. При това положение съдът счита,че ответникът е доказал
наличието на предпоставки да реализира преди предявяване на иска
8
прихващане с парична сума в размер от 121,29 лева,респективно
исковете,предявени от всяка от ищците подлежат на уважаване за сумата от
539,35 лева,а за разликата до пълния претендиран размер от 600 лева
подлежат на отхвърляне.
При този изход на спора съдът намира,че в полза на ищците следва да
бъдат присъдени 89,90 лева за съдебноделоводни разноски,а в полза на
ответника в размер от 70,58 лева като съдът приема за основателно
възражението на ищците за прекомерност на адвокатското възнаграждение в
частта за разликата над 700 лева до пълния претендиран размер от 830 лева
при съобразяване фактическата и правна сложност на казуса и извършените
процесуални действия.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „У БГ“ ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1618, р-н „К“, представлявано от управителя Р. Ат. Б., да заплати на
основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 228 ЗЗД на СВ. СВ. Т., ЕГН **********, с
адрес: гр. П, ул. „Г, сумата от 539,35 лева (петстотин тридесет и девет лева
тридесет и пет стотинки), представляваща подлежащ на възстановяване
депозит, уговорен в чл. 20 от договора за наем от 01.07.2020 г, ведно със
законната лихва,считано от предявяване на иска – на 19.11.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането като отхвърля иска в частта за
разликата над 539,35 лева до пълния претендиран размер от 600 лева.
ОСЪЖДА „У БГ“ ЕООД, ЕИК със седалище и адрес на управление: гр.
София , р-н , представлявано от управителя Р. Ат. Б., да заплати на основание
чл. 79, ал. 1, вр. чл. 228 ЗЗД на М. Т. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. сумата
от 539,35 лева (петстотин тридесет и девет лева тридесет и пет стотинки),
представляваща подлежащ на възстановяване депозит, уговорен в чл. 20 от
договора за наем от 01.07.2020 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 19.11.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, като отхвърля исковете като
отхвърля иска в частта за разликата над 539,35 лева до пълния претендиран
размер от 600 лева.
ОСЪЖДА „Уе БГ“ ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр.
София 1618, р-н „, представлявано от управителя Р. Ат. Б., да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на СВ. СВ. Т., ЕГН **********,
с адрес: гр. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. ул. „ “ № 6,сумата от 89,90
лева ( осемдесет и девет лева и деветдесет стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски.
ОСЪЖДА СВ. СВ. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. П, ул. „Г“ № 34 и М.
Т. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. К, ул. „Пв“ № 6, да заплатят на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на „У БГ“ ЕООД, ЕИК
9
20197131, със седалище и адрес на управление: гр. София 1618, р-н „ ет. , ап.
вход откъм ул. „“, представлявано от управителя Р. Ат. Б., сумата от 70,58
лева ( седемдесет лева петдесет и осем стотинки ) заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10