РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. Пловдив , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Анета А. Трайкова
при участието на секретаря Невена М. Назарева
като разгледа докладваното от Анета А. Трайкова Гражданско дело №
20205330110494 по описа за 2020 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК
вр. с член 415 ГПК вр. с член 79, ал. 1 ЗЗД и член 86 ЗЗД.
Ищцата е предявил срещу ответника установителни искове касаещи
вземания, произтичащи от сключването на договор при общи условия, представляващи
стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.10.2018г. – 30.04.2019г.
в размер на 823,73 лева; обезщетение за забавено плащане на топлинната енергия за
периода 04.12.2018г. – 20.05.2020г. в размер на 114,37 лева, ведно със зак. лихва върху
сумата от 823,73 лева, считано от 21.05.2020 г. до окончателното й заплащане.
Претендира разноските по заповедното и исковото производство.
Ищецът твърди, че на ответника за процесния период е била доставена и
разпределена ТЕ по силата на публично известни общи условия, предложени от ищеца
и одобрени от ДКЕВР, която не била заплатена. В ОУ било предвидено, че при
неизпълнение в срок на задължението се заплаща обезщетение , в размер на законната
лихва.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като от същия
писмен отговор в срок не е постъпил. Ответникът е бил редовно призован за първото
заседание, като в изпратеното до същия съобщение, изрично е вписано, че при
неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е
1
направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна
може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото,
както и присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание ответникът не е изпратил представител, като
няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Препис от
определението, с което е насрочено делото, е редовно връчен на страните, като със
същото на всяка от тях отново са разяснени последиците по чл. 238, ал. 1 и сл. от ГПК.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си е поискал на основание
чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща
представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се
разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено
решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени
доказателства може да се направи извода за вероятната основателност на исковете.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките,
визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови
такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло.
Ищецът претендира направените по заповедното и исковото производство
разноски, които възлизат общо на сумата от 225 лева, като с оглед изхода на спора
същите следва да се възложат в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че Н. Р. Б., ЕГН
********** дължи на ЕВН България Топлофикация ЕАД, ЕИК *******следните
вземания: сумата от 823,73 лева, представляваща стойността на разпределената
топлинна енергия за периода 01.10.2018г. – 30.04.2019г.; 114,37 лева обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода 04.12.2018г. – 20.05.2020г., ведно със зак.
лихва върху сумата от 823,73 лева, считано от 21.05.2020г. до окончателното й
заплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
2
член 410 ГПК по ч. гр. д. № 5400/2020г. на ХІІ гр.с., ПРС.
ОСЪЖДА Н. Р. Б., ЕГН ********** да заплати на ЕВН България
Топлофикация ЕАД, ЕИК ********* разноски по заповедното и исковото
производство в размер на 225 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл. 240 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/___________________
3