Р Е Ш Е Н И Е
№ 685
гр. Пловдив, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХХI състав, в открито
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря Полина Цветкова с участието на прокурора Бойка Лулчева, като
разгледа докладваното от председателя Мариана Шотева КАНД № 221 по описа за 2023
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на С.И.Д., ЕГН ********** *** чрез
пълномощник адв. Л.М., против Решение № 2226/28.11.2022 г., постановено по АНД
№ 5247/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив (ПРС), ХХ н.с., с което е изменено
Наказателно постановление (НП) № 22-1030-004800/14.07.2022 г., издадено от
Началник сектор при ОД на МВР – Пловдив в частта, в която на Д. за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 175,
ал. 3, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
350 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 месеца, като
е намален размерът на наложената глоба от 350 лева на 200 лева и срокът на
наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС от 9 месеца на 6
месеца, като е потвърдено НП в останалата му част.
В жалбата се сочи, че решението е постановено в нарушение на закона и
процесуалните правила - касационни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и се настоява за отмяната му и отмяна на наказателното постановление
изцяло. Претендират се сторените разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“, редовно призован, не изразява становище по допустимостта и
основателността на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за
неоснователност на така подадената касационна жалба.
Административен съд – Пловдив, ХХI състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата
касационни основания и в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по
чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на производство пред ПРС е било НП № 22-1030-004800/14.07.2022 г.,
издадено от Началник сектор при ОД на МВР – Пловдив, с което на Д. за нарушение
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 350 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 9 месеца, както и на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 точки, за това, че на
28.05.2022 г. около 22,10 часа в гр. Пловдив на бул. „Шести септември“ до № 235
е управлявал собственото си МПС - лек автомобил марка „Мерцедес Б 180 ЦДИ“ с
рег. № ***, който не е бил регистриран по надлежния ред, съгласно Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на МПС и ремаркета,
теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства. Констатирано е, че регистрацията на автомобила е била прекратена на
30.03.2022 г. по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, тъй като собственикът Д. в
двумесечен срок от придобиването му не е изпълнил задължението си да го
пререгистрира. Нарушението е установено след Постановление на прокурор К. от
20.06.2022 г. за отказ да се образува досъдебно производство по преписка №
ЗМ-246/2022 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив, ведно със съставен
АУАН № GA 639619/28.05.2022 г.,
прекратен с мотивирана резолюция № 22-1030-М000240/12.07.2022 г. на основание
чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН. Административното наказание е наложено при тази
фактическа и правна обстановка.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение, ПРС е приел, че при
издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, а от събраните
доказателства безспорно се установява извършеното от лицето нарушение. Относно
определянето на размера на наложената глоба и срока на наказанието лишаване от
право да управлява МПС, обаче ПРС е приел, че липсват мотиви, което му е дало
основание да редуцира техния размер до минимума, определен в закона. Като е
стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт.
Противно на твърдяното в касационната жалба, всички доказателства са
преценени при постановяване на обжалваното решение и в този смисъл изводите на
първоинстанционния съд са напълно обосновани. Обсъдени са също всички
възражения на касатора и на тях е даден отговор, подкрепен от събраните по
делото писмени доказателства, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд,
изключително обстойни и обосновани.
За пълнота и с оглед наведените възражения в касационната жалба, следва да
се посочи, че когато става дума за едно и също по вид нарушение, но извършено
два пъти по различно време, макар и в рамките на един и същи ден и на едно и
също място, то говорим за две отделни деяния. В този случай не може да става
въпрос и за нарушение на принципа non bis in idem, който съобразно разпоредбата
на чл. 17 от ЗАНН се изразява в забрана повторно налагане на административно
наказание за едно и също административно нарушение, за което нарушителят е бил
вече наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда, а
това е така защото на първо място, както се посочи в предходното изречение,
липсва тъждество между двете административни нарушения и на второ място, защото
административнонаказателното производство във връзка с процесното НП, е
образувано преди това по второто НП, предвид часа на установяване на нарушението.
С оглед на изложеното, не са налице касационните основания по чл. 348, ал.
1, т. 1 и т. 2 от НПК, а атакуваното решение на районния съд е валидно,
допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в
сила.
Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2
от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХI състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2226/28.11.2022 г., постановено по АНД № 5247/2022 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, ХХ н. състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.