№ 865
гр. Бургас, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20242120203061 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от М. Д. П., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 24-0769-****** от ******** г., издадено от началник група към ОД на
МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал.
4, т. 12 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 15, ал. 6 ЗДвП му е наложено наказание „глоба”
в размер на 50 лв.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление.
Оспорва се извършването на нарушението. Поддържат се твърдения, че управлявания т от
жалбоподателя автобус е извършвал обществен превоз на пътници по редовни линии,
поради което управление в „бус“ лентата не е осъществило състав на процесното нарушение.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява. Представлява се от адв. С., която
поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи. Представя писмени бележки по
делото.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На ******** г., около 17:00 часа, жалбоподателят управлявал автобус „Пежо Боксер“ с
рег. № ******* в гр. Бургас, по бул. „Т.А.“ в посока ж.к. „М.р.“ по пътна лента,
1
сигнализирана за движение само на превозни средства от редовни линии за обществен
превоз на пътници, като ППС не е извършвало случаен и специализиран превоз на деца
и/или ученици. Управляваният от жалбоподателя автобус е собственост на юридическото
лице „Д.“ ЕООД. По силата на сключени договори за превоз на пътници, „Д.“ ЕООД
извършвал специализиран превоз на пътници (служители) на дружествата - възложители по
договорите. За извършваните превози били изготвени маршрутни разписания, съгласувани с
ОО „**-***“ гр. Бургас. На процесната дата и час в автобуса пътували освен водачът –
жалбоподателят и 5 пътника, в това число и свидетелят Д.С. –колега на жалбоподателя.
Същевременно служители на сектор „Пътна полиция“ гр. Бургас извършвали регулиране на
движението на пътен възел „Юг“, като свидетелят Г. Д. на длъжност мл. автоконтрольор в
сектор „Пътна полиция“ констатирал управлението на процесния автобус от жалбоподателя
в „бус“ лентата. Автобусът бил спрян за проверка и на жалбоподателя бил съставен АУАН за
извършено нарушение по чл. 15, ал. 6 ЗДвП. Впоследствие било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства и доказателствени средства. Показанията на разпитаните свидетели- Д.
и С. са последователни, обективни и логични, поради което съдът напълно ги кредитира.
Свидетелските показания се потвърждават и от наличните писмени доказателства в
преписката. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение
така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи
(оправомощени със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР) в в сроковете
по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са
спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Настоящият състав като
инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалния и материалния закон, които да обуславят отмяна на издаденото НП. Както в
АУАН, така и в НП вмененото на жалбоподателя процесно нарушение е достатъчно
конкретно индивидуализирано по място, дата на извършване, както и в какво се състои
самото противоправно поведение на жалбоподателя. В тази връзка съдът намира за
неоснователно поддържаните от процесуалния представител на жалбоподателя възражения
за допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП.
На първо място в действителност видно от АУАН в съдържанието му на едно място е
посочено, като час на нарушението 17:09 часа, а при описване на обстоятелствата, при които
е извършено нарушението е посочено около 17:00 часа. Безспорно твърдението, че
2
нарушението е било извършено в 17:00 часа не е противоречиво на твърдението, че деянието
е извършено около 17:00 часа. Според настоящия състав посоченият конкретен час – 17:09
попада в обхвата на приблизително определения интервал около 17:00 часа. Ето защо според
съда не е налице неяснота по отношения на часа на извършване на нарушението, вменено на
жалбоподателя.
На следващо място подобно е становището на съда и относно възражението за мястото
на извършване на нарушението, като се поддържа, че не е правилно определено. В
действителност от показанията на свидетелите Д. и С. се установява, че автобусът е бил
спрян при движение в кръговото кръстовище на пътен възел „Юг“. Независимо от това
описанието на мястото, както в НП, така и в АУАН в достатъчна степен допринася за
категоричното установяване на местонарушението. От показанията на свидетелите Д. и С.
се установява, че автобусът се е движил в „бус“ лентата по бул. „Т.А.“ в посока ж.к. „М.р.“,
като на кръговото кръстовище е бил спрян за проверка от контролните органи. По тази
причина съдът намира, че описанието на мястото на извършване на нарушението от
актосъставителя и от АНО в НП отговаря на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗАНН и чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
В случая се касае за повдигнато обвинение за извършено от жалбоподателя
административно нарушение по чл. 15, ал. 6 ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 6 ЗДвП когато пътна лента е сигнализирана за
движение само на превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници,
се забранява движението на други пътни превозни средства, с изключение на пътните
превозни средства, извършващи случаен или специализиран превоз на деца и/или ученици.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна,
че на ******** г., около 17:00 часа, жалбоподателят е управлявал автобус „Пежо Боксер“ с
рег. № ******* в гр. Бургас, по бул. „Т.А.“ в посока ж.к. „М.р.“ по пътна лента,
сигнализирана за движение само за превозни средства от редовни линии за обществен
превоз на пътници или т.нар. „бус“ лента. От показанията на свидетелите Д. и С. и от
представените писмени доказателства в преписката (договори за възлагане на превоз на
пътници) категорично се установява, че жалбоподателят не е извършвал случаен или
специализиран превоз на деца и/или ученици.
С оглед събраните по делото доказателства съдът не споделя поддържаната от
процесуалния представител на жалбоподателя защитна теза, че управляваният от
жалбоподателя автобус е извършвал обществен превоз на пътници от редовни линии. От
налични в преписката писмени доказателства – договори за превоз на пътници и маршрутни
разписания се установява, че дружеството собственик на управлявания от жалбоподателя
автобус, е изпълнявало специализиран превоз на служители на юридическите лица
възложители по договорите за превоз. Съгласно § 1, т. 23 от ЗАП „специализирани
автобусни превози" са превозите на работници, служители и учащи по договор с определени
от клиента маршрут и разписание. Именно такива превози на служители е извършвало
дружеството собственик на управлявания от жалбоподателя автобус. Установява се, че са
3
били изготвени маршрутни разписания, съгласувани с възложителите по договорите за
превоз, като според съда наличието на процесните маршрутни разписания не определят
извършвания от жалбоподателя превоз на пътници като такъв по редовни линии. Касае се за
индивидуално уговорени маршрутни разписания с възложителите по договорите, като
превозите се извършват за определен времеви период (едногодишен), което обстоятелство
навежда на извод, че в случая не е налице извършван превоз на пътници по редовни линии.
На следващо място прави впечатление, че законодателят е предвидил в чл. 15, ал. 6
ЗДвП едно единствено изключение за движение в т.нар. „бус“ ленти на МПС, извършващи
специализиран превоз, а именно специализиран превоз на деца или ученици. По делото
категорично се установява от събраните доказателства (свидетелски показания и писмени
доказателства), че жалбоподателят не е извършвал на процесната дата и час специализиран
превоз на деца или ученици. Бил е извършван специализиран превоз на служители. От
съдържанието на чл. 15, ал. 6 ЗДвП става ясно, че освен да се извършва обществен превоз на
пътници, превозът трябва да се осъществява по редовни линии, за да е разрешено
движението на МПС в „бус лента“. Т.е. за да се приеме, че не е било нарушено, въведеното в
чл. 15, ал. 6 ЗДвП правило за поведение на водачите, не е достатъчно да се установи
извършване на обществен превоз на пътници, а е необходимо този превоз да е по редовни
линии. Относно специализирания превоз, какъвто е бил извършван в случая от
жалбоподателя, както се установи по-горе в изложението, изискването на законодателя в чл.
15, ал. 6 ЗДвП е да се превозват деца или ученици, като неотносимо към приложението на
нормата се явява обстоятелството дали превозът на пътници е обществен по смисъла на
разпоредбите на § 6, т. 29 от ДР на ЗДвП и § 1, т. 1 от ЗАП, в които е дадена легална
дефиниция на понятието „обществен превоз“. В тази връзка според съда следва да се
направи категоричен извод, че след като по делото безспорно е установено, че на ********
г., около 17:00 часа жалбоподателят е управлявал в „бус“ лента автобус, който е извършвал
специализиран превоз на служители, жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 15, ал. 6
ЗДвП. В допълнение следва да се отбележи и въведената регламентация при обособяването
на т.нар. „бус“ ленти в Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, като в чл. 31 от
посочената наредбата е предвидено, че непрекъснатост, ефективност и надеждност на
движението на обществения транспорт за превоз на пътници се осигурява чрез
специализирани пътни ленти за движение (BUS ленти), скоростни коридори за автобусен
и/или тролейбусен обществен транспорт (BRT коридори) и автономни трамвайни трасета.
Предвид така установеното по делото следва безспорен извод, че жалбоподателят е
осъществил състава на нарушението по чл. 15, ал. 6 ЗДвП.
За нарушението по чл. 15, ал. 6 ЗДвП в чл. 183, ал. 4, т. 12 ЗДвП се предвижда
наказание глоба в размер на 50 лева, като именно такова наказание е наложено на
жалбоподателя. Размерът на наказанието е фиксиран от законодателя, поради което не
подлежи на изменение. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати
целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и
4
генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0769-****** от ******** г.,
издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на
М. Д. П., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 4, т. 12 ЗДвП за извършено нарушение
на чл. 15, ал. 6 ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5