Определение по дело №1099/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 278 от ГПК и е образувано по постъпила частна жалба от Л. Д. Н. от гр. К. срещу разпореждане № 841/07.03.2012 г., постановено по ч.гр.дело № 319/2012г. по описа на Районен съд-Кърджали в частта му, с която е отхвърлена молбата за издаване на изпълнителен лист по отношение на претендираната със заявлението договорна и законна лихва.

Твърди се в жалбата, че с договора за заем от 05.09.2011 г. била уговорена възнаградителна лихва в размер на 2,5% от заемната сума месечно-чл.4 ал.1. Вземането било определено по основание, за период и по размер, посочени в заявлението. Предвид това, жалбодателят моли съда да уважи молбата за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист и за договорната лихва по договор за паричен заем от 05.09.2011г. в размер на 1224.85 лв. за периода от 05.09.2011 г. /датата на сключване на договора/ до 27.02.2012 г. /датата на падежа на договора/, както и за законнатÓ лихва по този договор върху главница от 8 500.00 лв., считано от 28.02.2012 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК-04.03.2011г., както и законна лихва от 05.03.2012 г. до окончателното изплащане на заемната сума от 8 500.00 лв.

Отговор на частната жалба от въззиваемата страна, не е постъпил.

Въззивният съд, като прецени обстоятелствата по делото във връзка с доводите, изложени в частната жалба, приема за установено следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 841/07.03.2012г. по ч.гр.д. № 319/2012г., Кърджалийският районен съд разпоредил длъжникът „Н.” СД, гр. К., ЕИК * да заплати на кредитора Л. Д. Н. от гр. К. сумата в размер на 8500 лв., представляваща неизпълнено парично задължение по договор за паричен заем от 05.09.2011г. с нотариална заверка на подписите на страните от 22.02.2012г., както и сумата от 170 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса съобразно уважената част на искането. Съдът отхвърлил искането на заявителя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изп. лист за сумата от 1224.85лв., представляваща договорна лихва за периода от 05.09.2011г. до 27.02.2012г.; за сумата 14.42 лв., представляваща законна лихва за периода 28.02.2012г. до 04.03.2012г. и за законна лихва върху сумата от 8 500 лв., считано от 05.03.2012г. до окончателното изплащане на сумата. За да постанови отхвърлителната част на съдебния си акт, съдът приел, че с договора за паричен заем не е конкретизирано откога започва начисляването на възнаградителната лихва, поради което приел, че вземането е определено по основание, но не и по размер. В заявлението също така не бил посочен месечният размер на тази лихва. По този начин данните в заявлението не били ясни и конкретни – не определяли вземането по основание, размер и период. Това се отнасяло и до претендираната законна лихва след датата на падежа, както и било недопустимо да се претендира друг вид обезщетение за забава освен договорената такава.

Във тази връзка, видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, заявителят, наред с главницата от 8500 лв., претендира договорна лихва в размер на 1 224.85лв. за периода от 05.09.2011г.-27.02.2012г.; законна лихва в размер на 14.42лв. за периода от 28.02.2012г. до 04.03.2012г. и законна лихва върху главницата, считано от 05.02.2012г. до изплащане на вземането. Претенцията произтича от договор за паричен заем от 05.09.2011г. и анекс към него от 22.02.2012г. с нотариална заверка на подписите на страните, съгласно които дължимото от заемателя възнаграждение представлява лихва в размер на 2.5% от заеманата сума месечно; заемната сума от 8500лв. и уговореното възнаграждение следва да се върнат до 27.02.2012г. и датата на падежа по този договор е 27.02.2012г. Ако след изтичане срока на договора 27.02.2012г. заемателят не е върнал дължимата сума ведно с дължимата лихва, дължи месечна лихва и неустойка.

При тези данни по делото, частната жалба е основателна. Най-общо, частният жалбоподател поставя въпроса за възможността да се издаде заповед за изпълнение за законната лихва за забава и за договорна лихва, размерът на които не е цифрово определен в документа по чл. 417 ГПК, но е определяем, тъй като са налице необходимите параметри за определянето му. По този въпрос е даден отговор с Определение № 234 от 23.03.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 205/2011 г., I т. о., ТК, а именно: съдът може да постанови издаването на заповед за изпълнение за вземания за обезщетение за забава и за неустойка, размерът на които не е цифрово определен в документа по чл. 417, т. 3 ГПК, но е определяем, ако страните са уговорили в договора критериите за определянето му и ако в заявлението този размер е посочен от заявителя като абсолютна величина.Същото следва да се приеме за относимо и спрямо договорната лихва, уговорена в конкретния случай с разпоредбата на чл.4, ал.1 от договора между страните. Със заявлението се иска издаване на заповед за изпълнение за сумата от 1224.85 лв., представляваща възнаградителна /договорна/ лихва за периода от 05.09.2011г. - датата на сключване на договора за паричен заем до 27.02.2012 г. – датата на падежа по чл.4 ал.1 от договора; за сумата от 14.42 лв. – законна лихва по чл.4, ал.3 от договора и анекса към него от 28.02.2012г. до 04.09.2012г. Вземанията са определяеми съгласно уговореният в посочените разпоредби от договора размер – възнаградителната лихва представлява 2,5 % от заемната сума месечно, периодът в заявлението е конкретен, а размерът в същото е изчислен в абсолютна величина, като по същия начин е изчислено и посочено дължимото обезщетение за забава по чл.4, ал.3 от договора в размер на законната лихва за посочения период. Т.е., в заявлението вземанията са посочени като цифрова величина и произтичат от документа по чл. 417, т. 3 ГПК, поради което подлежат на изпълнение.Евентуалните грешки на заявителя или спорът относно определения размер на вземането подлежат на разглеждане и разрешаване в исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК, след депозиране на възражение на длъжника. Въпросът с дължимостта на законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 05.03.2012г. до окончателното й изплащане, е също въпрос по същество в това производство, като не може да бъде отказано присъждането й със заповедта за изпълнение при условие, че е заявена.

По тези съображения разпореждането на съда в обжалваната му част следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за издаване на заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение следва да се издаде и за останалия размер на разноските от 25 лв. до пълния размер на внесената държавна такса от 90.00лв.

Мотивиран от горното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 841/07.03.2012г. по ч. гр. д. № 319/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд в частта му, с която е отхвърлено заявлението на Л. Д. Н. с ЕГН *, Г., ул.С. N * за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу „Н." СД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление Г., ул.С. N *, представлявано заедно или поотделно от неограничено отговорните съдружници К.Д. К. и Н.Д.Ч. в частта за сумата от 1 224.85 лв., представляваща договорна лихва за периода от 05.09.2011г. до 27.02.2012г.; за сумата 14.42 лв., представляваща законна лихва за периода от 28.02.2012г. до 04.03.2012г. и за законна лихва върху сумата 8 500 лв. за периода от 05.03.2012г. до окончателното изплащане на сумата, като ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417, т. 3 ГПК и чл. 418, ал. 1 ГПК за заплащане от „Н." СД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление Г., ул.С. N *, представлявано заедно или поотделно от неограничено отговорните съдружници К.Д. К. и Н. Д. Ч. в полза на Л. Д. Н. с ЕГН *, Г., ул.С. N * за сумата 1 224.85 лв., представляваща договорна лихва за периода от 05.09.2011г. до 27.02.2012г.- по чл.4, ал.1 от договора за паричен заем от 05.09.2011г. и анекс към него от 22.02.2012г. с нотариална заверка на подписите на страните; за сумата 14.42 лв., представляваща законна лихва за периода от 28.02.2012г. до 04.03.2012г.- по чл.4, ал.3 от договора за паричен заем от 05.09.2011г. и анекс към него от 22.02.2012г. с нотариална заверка на подписите на страните и за законна лихва върху сумата 8 500 лв., считано от 05.03.2012г. до окончателното изплащане на сумата и 25 лв. - разноски за внесена държавна такса.

ВРЪЩА делото на Кърджалийския районен съд за изготвяне на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.