Определение по дело №98/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е въззивно,образувано по реда на чл.258 и сл ГПК по жалба на М. С. Л. с ЕГН * против решение № 3863 от 28.05.2010г.,постановено по гр.д.№700/2008г. по описа на РС Б.,с което са отхвърлени предявените от него искове,както и е прекратено производството по искането му за отмяна на нотариалните актове.В жалбата са развити доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.Изтъква се,че неправилно съдът е обсъдил доказателствата във връзка с претенцията му за нищожност на сделката дарение,сключена с цел заобикаляне на закона-чл.33 ал.1 ЗС.Сделката дарение е сключена същия ден,в който е изповядана и продажбата между същите лица с пореден следващ дарението номер .Сделката дарение все още не е породила действие,защото не е била вписана в АВ,поради което и сестра му не е могла да прехвърли на О. чрез продажба,защото О. не е станал съсобственик към този момент.Жалбата съдържа и оплакване за липса на мотиви по отношение исковете,предявени против К. С. Г. и Г. С. К..Моли да се отмени постановеното решение и се постанови друго,с което се уважат предявените искове,както и да бъдат отменени нотариалните актове,материализиращи сключените сделки между ответниците.

Ответниците по делото-Г. К.,чрез назначения й особен представител,И. О. и К. Г.,чрез адв.К. изразяват становище за неоснователност на така подадената въззивна жалба.

Ответницата Г. И. е заявила,че не е дарила на О..

Подадената въззивна жалба е допустима,като постъпила в срок,от страна по делото,която има право и интерес да обжалва постановения съдебен акт.

От събраните по делото доказателства,преценени отделно и в съвкупност,съдът прие от фактическа и правна страна следното:

В исковата си молба М. Л. е посочил,че заедно със ответниците Г. И. , К. Г. и Г. К. са били собственици на реституиран имот по ЗСПЗЗ,който по кадастралната карта на Б. е обозначен с идентификатор № *.,находящ се в Б. кв."Е." .През 2005 г. на 31.05. се е снабдил с нотариален акт,констатиращ правото на собственост на всички наследници на С. Л.,сега ответници. Посочил е в исковата молба,че когато си е взел нотариалния акт от нотариуса е установил,че ответниците с част от имота са извършвали сделки,но не е знаел нито каква е сделката,нито каква част от имота е продаден.В последствие е установил,че на 26.06.2004г. сестра му Г. И. се е снабдила с констативен нотариален акт за нейната част,и на 28.06.2004г. е прехвърлила чрез дарение на И. О. 1/3 ид.ч. от собствената си 1/3 ид.ч. от имота и веднага след това с последващ по номер нотариален акт му е продала остатъка от притежавания от нея недвижим имот.Твърди,че със сделката дарение е заобиколена разпоредбата на чл.33 ал.1 ЗС,като не му е предложено на него да изкупи имота.През 2007 г. К. Г. и Г. К. също са извършили продажба на тяхната част от имота.Посочил е,че О. е предявил иск по чл.32 ЗС,легитимирайки се именно на база горепосочените нотариални актове,като собственик.

При тези обстоятелства е поискал съдът да произнесе решение,с което да обяви сделката дарение, оформена с нот.акт № 11/04 на нотариус Тамбураджиева за нищожна,поради заобикаляне на закона,а по отношение на последващите сделка продажби е предявил искане да встъпи в правата на купувача на така прехвърлените идеални части от имота.

По делото са представени нот.акт № 11/04 на Н.Т.,с който Г. И. е дарила 1/3 ид.ч. от собствената й 1/3 ид.ч. от недвижимия имот,предмет на спора,а веднага след това на същия ден 28.06.2004г. е продала останалата си част от имота с нот.акт № 12 /2004г.През 2007 г. на ответника О.. К. Г. и Г. К. са продали на съсобственика си О.,притежаваните от тях права на собственост от процесния имот,общо в размер на 1/3 ид.ч..

Г. И. в процеса е поддържала,че не е имала намерение да дарява,а само да продаде на О. притежаваните от нея идеални части от имота.Установено е със съдебно графологична експертиза,че Г. И. е положила подпис върху двата нотариални акта,с които е прехвърлила собствеността си,чрез сделка дарение и продажба. На л.169 от делото е представена и искова молба от Г. И. против О.,с която иска да се обяви за нищожна сделката дарение,поради липса на съгласие от нейна страна да дарява и не еподписвала такъв документ.

По делото е прието като доказателство нотариална покана от О. до ищеца Л.,получена от него през 2007 г.,с която О. му съобщава,че са съсобственици на имота,предмет на спора и следва да се разберат за ползването му.

И ищецът е посочил в исковата си молба,а и при служебната проверка съдът установи,че на 24.08.2007 г. е подадена искова молба от О. против Л. и е образувано гр.д.№ 1330 /07 по описа на РС Б. с правно основание чл.32 ЗС-за разпределение ползването на имота.

При така установеното от фактическа страна,от правна съдът съобрази следното:

Предявени са два иска- за обявяване за нищожна сделката дарение,оформена с нот.акт № 11/04 на Н. Т,като сключена с цел заобикаляне на закона и по чл.33 ал.2 ЗС за встъпване в правата на купувача по сделките продажби,сключени между О. като купувач и продавачите Г. И.,К. Г. и Г. К..

Въззивният съд потвърждава,направения извод от РС Б.,че сделката дарение не е нищожна,като такава заобикаляща закона.

На първо място ,за да е налице заобикаляне на закона,страните трябва да съзнават това,да искат една цел,която закона забранява и за постигане на тази цел,използват друга сделка,която не е забранена.Тоест,за да заобиколи една сделка закона,необходимо е и двете страни по нея да имат съзнание за това.Процесуалното поведение на Г. И. и предявения от нея иск по друго дело сочи,че същата не е имала за цел чрез сключване на сделката дарение да заобиколи закона.Липсва субективния елемент едната страна по сделката да е имала съзнание за това.

Освен това постоянна е практиката на ВКС /р.№ 124/28.03.2006 г. по гр.д.№ 518/05 І г.о./,че дори дарението да прикрива покупко-продажба на идеална част от недвижимия имот,без да е предложен на другите съсобственици,прикритата сделка не е забранена,не е нищожна,а само поражда правото на изкупуване по силата на чл.33 ал.2 ЗС.

Искът по чл.33 ал.2 ЗС е обвързан със срок-два месеца от узнаване на сделката.В случая ищецът в исковата си молба не твърди относителна симулативност на сделката дарение,прикриващо продажба, а нищожност,поради заобикаляне на закона.Съдът приема,че сделката не е нищожна на това основание,с което му се преклудират и правата за изкупуване,тъй като след дарението О. е станал съсобственик на имота и другите съсобственици могат да му прехвърлят свободно чрез продажба своите дялове.

Но дори и да има такива твърдения за симулативност ,то посочения в закона срок за предявяване на иск по чл.33 ал.2 ЗС при обективните данни по делото е изтекъл.Ищецът е признал в исковата си молба,че през 2005 г. е узнал за прехвърляния от другите съсобственици.Към този момент само Г. И. се е разпоредила с частта си.Но извън признанието на този факт,с неблагоприятни последици за ищеца,то има и други факти,чрез които може да се установи знание за сделките още през 2007 г.О. е изпратил през тази година нотариална покана,в която се е афиширал за собственик.Образувано е и гр.д.№ 1330/07 на РС Б. за разпределение на ползване на имота между О. и Л.,което е спряно в момента до разрешаване на настоящия спор.Исковата молба по настоящето дело е подадена на 16.04.2008 г.,което сочи,че на Л. още през 2007 г. му е било известно за сключените сделки.Исковата молба е подадена извън този двумесечен срок, което е самостоятелно основание да се приеме,че искът на Л. е неоснователен.В този смисъл ,обстоятелството,че не е била вписана в АВ сделката дарение ,когато се е извършвала продажбата между И. и О. няма правно значение.

Съществува противоречива практика,дали следва да се отменяваа нотариален акт,обективиращ сделка,като в този случай РС Б. е приел,че отмяна може да има само по отношение на констативни нотариални актове и самото вписване на исковата молба е достатъчна защита на правата на ищеца.

Въззивният съд приема,че с оглед изхода на спора, ищецът е в по-благоприятно положение,след като със сила на присъдено нещо не му е отхвърлено искането,а е прието за недопустимо и производството е прекратено и поради това не следва да се влошава положението на обжалващия.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3863 от 28.05.2010г.,постановено по гр.д.№700/2008г. по описа на РС Б..

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател : Членове :