Определение по дело №240/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Настоящият спор на основание чл.365, ал.1, т.1 от ГПК, във вр. с чл.286, ал.1 от ТЗ, по своя характер е търговски и като такъв подлежи на разглеждане по реда на Особеното исково производство по търговски спорове- Гл. Тридесет и втора от ГПК, в сила от 01.03.2008 г.

Настоящото търговско производство е образувано по повод, депозирана от ищеца "Б." Е., със седалище и адрес на управление: с.Г., О.К., против ответника „Т. К.” О., със седалище и адрес на управление: гр.К., Б.Б. № 97, искова молба. В нея ищецът твърди, че на 27.02.2009 г. между него в качеството му на продавач и ответникът „Т.К." О., в качеството му на купувач, бил сключен договор за покупко-продажба на МПС. По силата на този договор ищецът-продавач прехвърлил на ответника-купувач собствеността върху собственото си моторно превозно средство – автобус, дизел, употребяван, марка „Мерцедес", модел - ******, с номер на шаси WOВ*1391, срещу задължението на купувача да заплати цената от 38 808 лв., с включен ДДС. Ищецът твърди, че за посочената сделка на 27.02.2009 г. е издал и фактура № */27.02.2009г. на стойност от 38 808 лв., с ДДС. Получател по фактурата било ответното дружество, в нея подробно бил индивидуализиран предмета на продажбата и бил посочен начинът на плащане - с платежно нареждане по банкова сметка на продавача „Б." Е. в "Първа инвестиционна банка" . Ищецът твърди, че издадената фактурата била подписана, както от страна на продавача, така и от страна на купувача, както и че с подписването на фактурата той предал и владението на автобуса. На 10.12.2009 г. по сметка на ищцовото дружество била преведена сумата от 10 000 лв., съставляваща плащане от ответника по процесната фактура. Ищецът твърди, че като изправна страна по сключения с купувача договор, има правен интерес от завеждане на исковата претенция, състояща се от предявени в обективно съединение искове, с които цели да бъде осъден ответникът да му заплати сумата в размер на 28 808 лв., с ДДС, съставляваща главница, произтичаща от неизпълнено задължение по сключен договор за покупко-продажба на МПС- автобус –марка „Мерцедес”, модел С405N, шаси № WОВ*1391, с дата на първа регистрация – 16.02.1992 г., по фактура № **/27.02.2009 г.; сумата в размер на 3 748.03 лв., съставляваща лихва за забавено плащане върху сумата от 38 808 лв., за периода от 28.02.2009 г. до 11.12.2009 г., както и сумата в размер на 12 455.47 лв., съставляваща лихва за забавено плащане върху сумата от 28 808 лв., за периода от 11.12.2009 г. до 21.02.2014 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от момента на предявяване на исковата молба-21.02.2014 г. до окончателното й изплащане. Ищецът претендира и заплащане на направените в производството разноски.

В дадения надлежен по реда на чл.367, ал.1 от ГПК срок, по делото е постъпил от ответника „Т. К.” О., отговор на исковата молба. В отговора си ответникът изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Излага съображения, че автобусът, предмет на покупко-продажбата не му е предаден реално. Прави възражение за изтекла давност по отношение на предявените от ищеца акцесорни искове за присъждане на лихва за забава на изпълнението.

В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.375 от ГПК, ищцовото дружество, редовно призовано, не се представлява.

В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.375 от ГПК, ответното дружество, чрез процесуалния си представител, оспорва предявената искова претенция.

Окръжният съд в рамките на своите правомощия, действащ в производството като първоинстанционен, след приключване на съдебното дирене и изслушване на устните състезания, пристъпи към постановяване на своя съдебен акт, в който приема за установено следното :

Предявени в обективно съединение са иск с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД, във вр. с чл.327,ал.1 от ТЗ и искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Не е спорно в производство, доколкото с изготвения по делото доклад, е прието за безспорно обстоятелството, че в качеството си на издател –ищцовото дружество „Б.” Е., с.Г., е издал на 27.02.2009 г., на получателя –ответното дружество „Т.К.” О., гр.К., фактура № * за стока – уп. автобус, марка „Мерцедес”, модел С 405N, с номер на шаси WOВ*1391, и с първа регистрация от 16.02.1992 г., на стойност 38 808 лв., с включен ДДС. Фактурата е надлежно подписана и за издател, и за получател. Не е спорно в производството и обстоятелството, че фактурата е осчетоводена в счетоводството и на ищцовото дружество, и на ответното дружество, и че ответното дружество е ползвало право на данъчен кредит за осчетоводената сделка.

От приетите по делото авизо по платежно нареждане от 10.12.2009 г. и извлечение от разплащателната сметка на „Б.” Е. към 11.12.2009 г., се установява, че на 10.12.2009 г. ответното дружество е превело по сметката на ищцовото дружество в „ПИБ” , гр.К., по процесната фактура № **/ 27.02.2009 г., сумата в размер на 10 000 лв.

В хода на тези констатации съдът изгради своето становище. Намира предявената искова претенция за допустима и частично основателна. От изложените в предходните абзаци констатации, се налага изводът, че ответното в производството дружество „Т.К.” О., в качеството си на получател по процесната фактура № 95/27.02.2009 г. е получило от ищцовото дружество за сумата от 38 808 лв., с включен дължим ДДС, собствеността върху стоката, описана в същата, а именно върху употребяван автобус ,марка „Мерцедес”, модел С 405N, с номер на шаси WOВ*1391, с първа регистрация от 16.02.1992 г. Безспорно установено е в производството и обстоятелството, че ответното дружество на 10.12.2009 г. е извършило частично плащане на дължимата се за получената стока - МПС, парична сума в размер на 10 000 лв. Безспорно пък установеният факт на осчетоводяване на процесната фактура и ползваното право на данъчен кредит за осчетоводената сделка, водят до извода за призната от ответното дружество дължимост на търсеното по тази сделка, парично задължение. В този аспект съдът намира изложеният от процесуалния представител на ответно дружество, довод, че неоснователността на главния иск се определяла от обстоятелството, че процесният автобус не бил реално предаден на ответното дружество и че същият не бил във владение на това дружество,за неоснователен. Изложеният довод е неоснователен и защото договорът за покупко-продажба не е реален договор. Договорът за покупко-продажба по своя характер е консенсуалния и фактът на реално предаване на вещта, не е условие за неговата валидност. Неоснователен е изложеният довод и защото, в производството е налице и косвено признание, че вероятно процесното МПС- автобус е във владение на дъщерното на ответното дружество, софийско дружество. Или казано в заключение след приспадане на установеното в производството частично плащане, задължението на ответното дружество към ищцовото, възлиза на търсената в производството сума- главница в размер на 28 808 лв. Това е сумата, която следва да бъде присъдена на ищеца по главния, обективно съединен иск.

Що се касае до обективно съединените искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, съдът съобрази, че при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Безспорно когато падежът на задължението не е определен, длъжникът изпада в забава от датата на поканата. В конкретния казус безспорно е обаче и това, че датата на падежа е датата на съставяне на фактурата, съобразно правилото на чл.327, ал.1 от ТЗ, съгласно което, ако не е уговорено друго дължи се плащане на цената при предаване на стоката или най- късно в момента, в който са предадени документите, които дават право тази стока да бъде получена. В този ход на мисли обаче, следва да бъде разгледано и направеното своевременно в производството възражението за изтекла давност. Действително съгласно разпоредбата на чл.111, б.в от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви и за други периодични вземания.Тази правна норма обосновава частичната основателност на направеното възражение, което пък води до извода, че акцесорният иск за заплащане на сумата в размер на 3 748.03 лв., съставляваща лихва за забава върху главницата от 38 808 лв. за периода от 28.02.2009 г. до 11.11.2009 г.,се явява неоснователен, като погасен по давност. Акцесорният иск, предявен за заплащане на сумата от 12 455.47 лв., съставляваща лихва за забавено плащане върху главницата от 28 808 лв. за периода от 11.12.2009 г. до 21.02.2014 г./датата на предявяване на исковата молба/, пък се явява частично основателен до размера на сумата от 8 875.33 лв./изчислен, съгласно ползваната служебна система/ за периода от 21.02.2011 г. до 21.02.2014 г. В останалата му част до пълния търсен размер и период, следва да бъде отхвърлен, като погасен по давност.

При този изход на делото, доколкото изрично са поискани и доказани в производството като платени, се дължат на ищеца, разноски, съразмерно с уважените искове, а именно в размер на 3 349.16 лв. Искане от ответната страна за присъждане на разноски по компенсация в производството не е направено.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „Т.К.” О., ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.К., Б.Б. № 97, да заплати на "Б." Е., ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: с.Г., О.К., сумата в размер на 28 808 лв., с ДДС, съставляваща неизпълнено задължение по сключен договор за покупко-продажба на МПС- автобус –марка „Мерцедес”, модел С405N, шаси № WОВ*1391, първа регистрация от 16.02.1992 г., с фактура № **/27.02.2009 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 21.02.2014 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 3 349.16 лв., съставляваща направени в производството разноски.

ОСЪЖДА „Т.К.” О., ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.К., Б.Б. № 97, да заплати на "Б." Е., ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: с.Г., О.К., сумата в размер на 8 875.33 лв., съставляваща лихва за забавено плащане на главницата от 28 808 лв., за периода от 21.02.2011 г. до 21.02.2014 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер от 12 455.47 лв. и за периода от 11.12.2009 г. до 20.02.2011 г., като погасен по давност.

ОТХВЪРЛЯ предявения от "Б." Е., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Г., О.К., против „Т.К.” О., ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.К., Б.Б. № 97, иск за заплащане на сумата в 3 748.03 лв., съставляваща лихва за забава върху главницата от 38 808 лв. за периода от 28.02.2009 г. до 11.11.2009 г., като погасен по давност.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд, гр. Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :