Р Е Ш
Е Н И Е
№ 132 26.06.2020г. гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД Търговище IV
състав
На 04 ЮНИ 2020
ГОДИНА
В публичното заседание в следния състав:
Председател:
Тодор Димитров
секретар Гинка Савова,
като разгледа докладваното от Председателя
АНД № 272 по описа на
РСТ за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т.Б.М. с ЕГН **********,***-1292-002243/05.12.2019г.
издадено от ВПД Началник сектор към ОД на МВР – Търговище, сектор Пътна полиция.
Считайки същото за незаконосъобразно, жалбоподателят моли за неговата отмяна. В
с.з. жалбоподателя поддържа жалбата чрез пълномощник – адв.
И..
Ответника по жалбата счита същата за
неоснователна и пледира за потвърждаване на наказателното постановление.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът установи следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН и по реда на чл.60, ал.1 от ЗАНН. Същата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
На 06.10.2019г. в 00.29 ч. на
кръстовището на ул. „Паисий” и ул. „Трапезица” в гр. Търговище полицейски
патрул в състав М.М.Б.– мл. автоконтролоьр
и Т.П.Т.спрели за проверка управлявания от жалбоподателят лек автомобил марка
„Мерцедес”, модел „Е 270 ЦДИ” с рег. № Т…К, собственост на „Съни
Ауто” ЕООД с ЕИК *********. Проверката установила, че управлението на
автомобила се извършва без сключена валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”. За констатираното бил съставен
АУАН № GA100432/06.10.2019г., в присъствието на свидетеля по акта и жалбоподателя.
Със съставянето на АУАН били иззети СУМПС № ********* и контролен талон на
застраховка „Гражданска отговорност” №72527743. За установеното на 06.10.2019
година е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-1292-000492 по реда на чл. 171, т. 1, б. „е” от ЗДвП, с която е наложено
временно отнемане на СУМПС на жалбоподателя до представяне на сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност”. В издадения АУАН е описано, че
жалбоподателя има възражения. В законустановения срок
по чл. 44 от ЗАНН, жалбоподателя не е упражнил правото си на допълнителни
обяснения и възражения. Въз основа на издадения АУАН, на 05.12.2019г. ВПД
Началник сектор към ОД на МВР – Търговище, сектор Пътна полиция издал процесното наказателно постановление, с което за нарушение
на чл.638, ал.3 от КЗ, във вр. с чл. 53 от ЗАНН на
жалбоподателя било наложено наказание „глоба“ в размер на 400 лв.
Съдът
констатира, че фактическата обстановка, изложена в
АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП
подробно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушените
правни норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във връзка с
извършеното нарушение - време, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна - управление на
автомобил, който не е собственост на водача и липса на сключен и действащ към
момента на проверката договор за застраховка гражданска отговорност. Както
АУАН, така и атакуваното наказателно постановление са издадени от оправомощени за това лица, притежаващи нужната за това
компетенция съгласно разпоредбата на чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ и съгласно
приложените Заповед № 363з-195 от 25.02.2016 година и Заповед № 8121з-1524 от
09.12.2016 година. Няма допуснати съществени процесуални нарушения при
реализирането на административнонаказателната отговорност.
Както в АУАН, така и в НП са изложени всички обстоятелства в съответствие с
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Спазени са всичко срокове по чл. 34 от ЗАНН.
Гореизложената фактическа обстановка се
доказа и от събраните по делото писмени доказателства.
Видно е от приложената по делото
справка, че жалбоподателят не е собственик на процесния
автомобил, а е бил собственост на юридическо лице „Съни
Ауто” ЕООД с ЕИК *********, както е посочено и в атакуваното наказателно
постановление. От справката за нарушител се установява, че жалбоподателят има
множество регистрирани предходни нарушения на правилата за движение по
пътищата. По делото е представена справката от проверка за сключена застраховка
„Гражданска отговорност”, от която е видно, че към момента на проверката на 06.10.2019
година в 00:29 часа, процесният автомобил не е имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност”, такава е била валидна на
06.10.2019 година с начален час на покритие от 17:00 часа. От същата справка е
видно, че процесният автомобил към 05.10.2019 година
не е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. От представената
застрахователна полица № BG/22/119001180910
от 24.04.2019 година се установява, че
за процесният автомобил е имало сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с покритие от 25.04.2019
година до 24.04.2020 година, но същата е била сключена на разсрочено плащане.
Разсроченото плащане е отразено в застрахователната полица, като очевидно
задължението за заплащане на застрахователна премия II с покритие от 25.07.2019 г. до 25.10.2019 г. не е
извършено, поради което същата е била невалидна още към 10.08.2019 година,
респективно и към момента на извършване на проверката на 06.10.2019 година. При
неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия, застрахователния
договор се прекратява с изтичане на 15 дневен срок от датата на падежа на
разсрочената вноска, съгласно чл. 368, ал. 2, т. 3 от КЗ. Видно от
представената застрахователна полица изискванията на чл. 368, ал. 4 от КЗ са
спазени и застрахователят може да прекрати застрахователния договор при
неплащане на дължимата застрахователна премия при разсрочено плащане, с
изтичане на 15 дневния срок, тъй като същото изискване е инкорпорирано в самия
застрахователен договор.
В своята жалба жалбоподателя твърди, че
посочената дата е управлявал автомобил, който не е бил негова собственост.
Твърди, че е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, като за целта имало поставен стикер на предното стъкло на
автомобила. Същият не бил служител на дружеството, чиято собственост е
автомобила и отрича да има вина, тъй като не му е било известно дали има или не
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Твърди, че липсва
преценка за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, което било основание за отмяната
на атакуваното наказателно постановление.
Възраженията на жалбоподателя са
неоснователни.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
От доказателствения материал по делото
съдът намира за безспорно и категорично установено нарушението от страна на жалбоподателя
на разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ, която предвижда отговорност за
лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство,
във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Нормата предписва правило за
поведение на определени субекти - адресати на разпоредбата, а именно водачи на
МПС, което не е тяхна собственост. В конкретния случай не се спори, че
жалбоподателят не е собственик на
управлявания от него лек автомобил. Обект на застраховане по задължителната
застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически
лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани
лица са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор,
както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание. Също безспорно е
доказано, че в момента на управление на автомобила санкционираното лице не е
имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, което като водач е длъжно да има съгласно
чл.638, ал.3 КЗ. В тази връзка жалбоподателят не е представил доказателства за
наличие на валидна „Гражданска отговорност” на процесния
автомобил нито в момента на проверката /06.10.2019г., в 00:29 часа/, нито
в хода на настоящото производство. Представения застрахователен договор в
момента на проверката /06.10.2019 година/ е бил сключен на разсрочено плащане,
като не е платена застрахователна премия II, която е била със застрахователно
покритие от 25.07.2019 година до 25.10.2019 година, поради което
застрахователният договор е бил невалиден още към дата 10.08.2019 година,
съгласно чл. 368 от КЗ. Процесният автомобил е бил
без валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” от 10.08.2019
година до деня на проверката 06.10.2019 година, т.е. близо два месеца. Наличието
на стикер на предното стъкло на автомобила не води до извода, че
застрахователното покритие на задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” е валидно. Валидността на застрахователния договор се определя по
реда на чл. 487 от КЗ, като това се удостоверява и със знак, който е издаден от
„Гаранционен фонд”. Представеният застрахователен договор № BG
********** е с покритие от
17:00 часа на 06.10.2019 година до 23:59 часа на 05.10.2019 година, сключен е
едва 16 часа след съставянето на АУАН, на база на който е издадена Заповед за
налагане на принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до
представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност”. Сключената нова застрахователна
полица е в изпълнение на наложения ПАМ, като с представянето на валидна
„Гражданска отговорност”, жалбоподателят е получил отнетото му СУМПС. С оглед
изложеното, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на административното нарушение по чл.638, ал.3 КЗ,
тъй като на процесната дата като водач на МПС, чужда
собственост, е управлявал същото, във връзка с чието притежаване и използване е
нямал сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на
автомобилистите.
Преди да предприеме управлението на автомобила жалбоподателят е
бил длъжен да се увери, че разполага с всички необходими документи за това,
включително и валидна застраховка „Гражданска отговорност”. Това, че автомобила
не е бил негова собственост не изключва вината му. Разпоредбата на чл. 638, ал.
3 от КЗ инкорпорира в себе си както състава на нарушението, така и санкцията за
това нарушението.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за липса на мотиви
за неприлагане на чл. 28 от ЗАНН от страна на АНО. Наказващият орган не е
изложил мотиви за неприлагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, но това не
може да се приеме като съществено процесуално нарушение, тъй като съобразно ТР
№1/12.12.2007г. на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на
случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Настоящият съдебен състав счита, че правилно и законосъобразно е
преценено, че не са налице основания случаят да бъде определен като маловажен
по смисъла на чл.28 от ЗАНН, защото не се касае за деяние с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи. Характера на
нарушението е такова, че засяга в достатъчно висока степен правата на
останалите участници в движението, поради което е изключен извод за маловажност
на деянието. Управлението на МПС е високорискова дейност, поради което във
всеки един момент е необходимо стабилно да се гарантират имуществените и лични
права на останалите участници в движението, а това именно се постига с
наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност”. Отделно от това като
допълнително основание, обосноваващо извод за липса на предпоставки за
приложение на чл.28 от ЗАНН в настоящото производство е и наличието на
предходни и последващи налагани на жалбоподателя
наказания за нарушения на ЗДвП, видно от наличната по делото справка за
нарушител/водач.
Съобразно разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ „Лице, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от
400 лв.”, т.е. посочената норма представлява сложен фактически състав, съдържащ
както правилото за поведение, така и санкцията за нарушаването му. В този
смисъл законосъобразно е била определена санкцията, а именно глоба, чийто
размер е законодателно фиксиран и в който случай нито съдът, нито наказващият
орган биха могли да го променят.
Предвид гореизложената фактическа
обстановка се налага извода, че като е управлявал автомобил, който не е негова
собственост без да е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност”,
жалбоподателя е нарушил забраната на чл.638, ал.3 от КЗ, поради което правилно
е санкциониран със законоустановеният размер на
наказанието.
С оглед горното НП е издадено при
спазване на процесуалният и материален
закони, явява се законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1292-002243/05.12.2019г.
на ВПД Началник сектор към ОД на МВР – Търговище, сектор Пътна полиция, с което
на Т.Б.М. с ЕГН ********** ***, на основание чл. 638, ал.3 от КЗ е наложено
наказание „глоба” в размер на 400лв., КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Търговищкия
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: