Решение по дело №263/2018 на Районен съд - Сливница

Р Е Ш Е Н И Е  № 175

Гр. Сливница, 14.11.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, IV състав, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. НИКОЛОВ

при секретаря СУЗАНКА БОРИСОВА, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВ гр.дело № 263 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

   

ИЩЕЦЪТ - Т.Л.Г.,***, с ЕГН **********, е предявил осъдителен иск срещу „МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление  – гр. София - 1784, бул. „Цариградско шосе”, 7-11 км., представлявано от Филип Анастасиу и Г. Илиев - управители, за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания, вследствие на трудова злополука, на стойност 10000 лева, ведно със законна лихва в размер на 400 от датата на увреждането до завеждане на исковата молба – 27.04.2018г. и законна лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на дължимите суми. 

Твърди се в исковата молба, че ищецът работи при ответника по трудово правоотношение на основание трудов договор от 2007г. на длъжността „отговорник спомагателни дейности” с месторабота – магазин Метро София 2.

На 20.07.2017г. му било разпоредено заедно с колегата Х.М. да извърши демонтаж на метални регали с височина 2.40 м. Около 11.30 часа бил демонтирал осем броя греди и вече бил уморен от тежестта на гредите. При демонтажа на деветата греда от регала – около 11.40 часа, загубил равновесие, стълбата се хлъзнала и паднала напред, а ищецът паднал назад от височина 2 метра върху гредите на не сваления регал. За момент загубил съзнание, а след като се осъзнал усетил силна болка в дясната теменна област на главата, откъдето течало кръв. Изпитвал също така и силни болки в областта на гърдите. Веднага бил отведен в болница, където първоначално била диагностицирана раната на главата, на която били направени девет шева. Бил му даден и 14 дневен отпуск по болест. Тъй като болките в гръдния кош се усилвали на 25.07.2017г. ищецът отново посетил лекар, като се установило, че освен фрактурата на главата му били счупени 5-то, 6-то и 7-мо ребра и имал плеврален излив в дясно. Отпускът му бил удължен с 30 дни, а при поредния преглед извършен на 02.09.2017г. се установило, че му е счупено и 4-то ребро. Бил в отпуск три месеца, като болките и страданията които изпитвал през тези дни, а и в следващите месеци били нетърпими. Не можел да спи нормално в легло, често получавал замаяност и световъртежи, които продължавали и към настоящия момент. Повече от два месеца след случая страдал от силно главоболие, което съчетано с болките в ребрата водело до безсъние. И към момента усещал болките в ребрата и движението му се затруднявало. Това довело до цялостно отслабване на имунната му система и чести боледувания.

С декларация вх. № 760 от 27.07.2017г. досие 21024 до ТД на НОИ, работодателят му декларирал настъпилата трудова злополука, като такава по чл. 55  ал. 1 от КСО. От страна на НАП, било издадено Разпореждане № 21024/28.07.2017г. на основание чл. 60 ал. 1 от КСО.

Моли да бъде осъден ответникът, да му заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания, вследствие на претърпяната трудова злополука, на стойност 10000 лева, от които за причинените му болки и страдания за уврежданията в областта на главата на сумата от 2000 лева, а тези на гръдния кош на 8000 лева. Претендира и заплащане на мораторна лихва от датата на увреждането, до датата на завеждане на исковата молба в размер на 400 лева, както и законна лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на дължимите суми. 

Претендира, ответникът да бъде осъден да му заплати и направените по делото разноски.

Представя доказателства по опис и прави доказателствени искания.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника и в указания срок е постъпил писмен отговор с който ответникът оспорва иска по размер. Твърди, че от страна на ищеца е била проявена груба небрежност – неправилно поставена стъбла, вследствие на което е възникнала трудовата злополука.

Претендира в настоящото производство да бъде привлечен на основание чл. 219 от ГПК в качеството на трето лице – помагач на ответника „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“, № 5, ЕИК:*********, т.к. ответникът имал сключен договор за застраховка покриваща отговорността на дружеството за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука. Представя доказателства и прави доказателствени искания.         

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалният си представител - адв. Л. Ангелова от САК подържа иска, така както е предявен и моли съда да постанови решение с което ответникът да бъде осъден да заплати претендираните суми, така както са предявени. Излага съображения за неоснователност на наведените от ответника възражения.  

Ответникът, чрез процесуалният си представител - адв. Д. Ничев от САК, оспорва иска по основание и размер. Счита, че исковата претенция е прекомерно завишена с оглед установените травми и последиците от тях, като намира, че същия не е съобразен с принципа за справедливост на обезщетението визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Отделно твърди, че ищецът е подходил непрофесионално, като е проявил груба небрежност довела до инцидента.

Третото лице – помагач, не взема становище по така предявения иск.

Районен съд град Сливница, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че ищецът работи в ответното дружество по силата на сключен между страните трудов договор № 599/12.10.2007г. на длъжността „сътрудник” с месторабота – магазин „Метро – София 2“, находящ се в град София, бул. „Европа“, № 182. С допълнително споразумение № 786/08.062011г. ищецът бил назначен на длъжност „ръководител работилница“ в магазина, като в задълженията му влизали дейностите по поддръжка съоръженията в обекта. На ищеца в качеството му на отговорник и на свидетеля Х.М. - изпълнител, било възложено да бъдат разглобени и подменени регали – стелажи. Отговорник за дейността по подмяната била на ищеца. Процедурата по демонтажа на регалите се изразявала в следното: единият от работниците се качвал на стълба и с помощта на чук освобождавал контрите, които държат гредите, след което ги подавал на другия работник, който от пода ги поемал. Кампанията по подмяна продължила в рамките на повече от един месец, като в магазин „Метро 1“ тази дейност била извършвана от четирима човека, докато в „Метро 2“ само от двама, т.к. останалите двама били съкратени. На 20.07.2017г. ищецът и свидетелят М. отново изпълнявали дейността свързана с демонтажа на регалите. Към 11.30 часа били демонтирани няколко броя, като двамата работници подходили към поредния. А-образната стълба била поставена в близост до подлежащото на демонтаж съоръжение, като ищецът се качил на най – високото стъпало и предприел действия по установената процедура.  В този момент Г. загубил равновесие и паднал по гръб на пода. При падането освен тялото, ищецът ударил и главата си в конструкцията на металното съоръжение. Вследствие на удара, свидетелят М. видял, че на главата на ищеца се появила открита рана, която силно кървяла. След оказана първа помощ на пострадалия, той бил откаран в болница. От наличната медицинска документация обсъдена в изготвената и приета по делото СМЕ, се установява, че  при първоначалното постъпване в болничното заведение, като основна – водеща травма е посочено травматичното увреждане на главата, като е поставена диагноза „Открита рана по окосмената част на главата“. Това травматично увреждане представлява контузия и разкъсно – контузна рана в дясната заднотеменна област на главата. Експерта е убеден, че сочените увреждания по своя характер, могат да бъдат получени по начина описан от ищеца, като този извод не е променен и след събирането на гласни доказателства в хода на съдебното дирене. По медико – биологичен признак уврежданията в областта на главата са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота, като следва да са заздравели без последици за здравето на пострадалия за период от 10-12 дни след травмата.

По повод засилващи се болки в областта на гръдния кош, пет дни след инцидента, пострадалия е потърсил отново медицинска помощ в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, където след преглед в 105-ти хирургичен кабинет и извършени образни изследвания му е била поставена диагноза „Контузия на гръдния кош и корема. Счупване на ребра в дясно“. Било е констатирано фрагментно счупване на 5-то, 6-то и 7-мо ребра и минимален излив в дясната плеврална кухина. Вещото лице счита, че тези увреждания могат да бъдат получени вследствие падането на ищеца на 20.07.2017г. сама по себе си контузията  на гръдния кош и корема е причинила на пострадалия болка и страдание, докато счупването на ребрата – трайно затрудняване движенията на снагата за период 40-60 дни и то при благоприятно протичане на оздравителния процес. На 02.09.2017г. при обзорно изследване в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ е било констатирано и счупване на 4-то ребро по задната подмишнична линия. При този преглед Г. се е оплакал от болка в дясната гръдна половина, със затруднение, дискомфорт и болки в дихателните движения. Установява се, че след инцидента, на пострадалия са били издадени пет броя болнични листа обща за 134 дни.

Настоящият съдебен състав приема за безспорно установен и неоспорен от страните и факта, че 20.07.2017г. ищецът е бил на работа и е изпълнявал служебните си задължения на определеното му работно място. Също така, безспорно е установено, че Г. е претърпял инцидент по време на осъществяване на трудовата си функция, при който са получени описаните телесни увреждания.

Видно от разпореждане № 21024/28.07.2017г. на ТП на НОИ – София град, на основание чл. 60 ал. 1 от КСО, декларираната от работодателя, злополука вх. № 760/27.07.2017г. станала с Т.Л.Г., с ЕГН **********, е трудова такава по смисъла на чл. 55 ал. 1 от КСО. По делото липсват данни разпореждането да е обжалвано, поради което настоящият съдебен състав приема, че същото е влязло в законна сила.

Разпитаният по делото свидетел – Любомир Л. – син на ищеца, заявява че знае за инцидента свързан с неговия баща. Твърди, че преди падането, неговият баща бил физически здрав. Във връзка с травмата на главата получил девет шева, като се оплаквал от главоболие. Също така изпитвал непоносими болки в областта на гръдния кош и в продължение на месец не можел да спи в легло, а се налагало да спи седнал на стол и подпрян на масата. Първите десетина дни след падането, свидетелят бил неотлъчно до своя баща, т.к. последния бил в невъзможност да извършва самостоятелни движения. Пиел обезболяващи лекарства и не можел да се обслужва сам в битово отношение. И към настоящия момент все още чувствал болки в гърдите при дишане, не с такава болкова симптоматика, както в първите дни след инцидента.

Свидетелят Валентин Златанов също споделя данни за състоянието на пострадалия в период след инцидента. Той също споделя за наличието на болки в областта на главата и гръдния кош. След травмите, ищецът бил неработоспособен и със силно затруднени двигателни и дихателни способности.   

Свидетелят Борис Попов излага, че е наблюдавал запис от охранителната система на магазина станалия инцидент. Твърди, че стълбата в момента на падането е била поставена неправилно – „на кантар“ т.к. най – долното й стъпало е опирало върху гредата на регала.

Доказателства в потвърждение на изложеното от страна на свидетеля Попов досежно местоположението на стълбата по делото не са ангажирани от страна на ответника. 

Други относими към предмета на спора доказателства не са ангажирани.

Така установените обстоятелства водят до следните правни изводи:

За да бъде ангажирана имуществената отговорност на работодателя на основание чл.200 от КТ, са необходими няколко кумулативно, законово определени предпоставки. На първо място следва да е налице трудово правоотношение между ищеца и ответника в съотношение – работник /служител/ – работодател. Тоест само лице имащо качеството на работник, или служител има право да претендира спрямо работодателят си ангажиране на отговорността му по този текст. На второ място е необходимо да е налице увреждане на живота, или здравето на ищеца – физическо лице, което да е причинило на същия имуществени, или неимуществени вреди. На следващо място е нужно да се докаже по безспорен и несъмнен начин, че установените увреждания, или заболявания се намират в пряка и непосредствена последица от осъществяваната от увреденото лице трудова дейност. Тоест необходимо е да е налице пряка причинна връзка между уврежданията на здравето, или живота на работника, или служителя от една страна и изпълняваната от него трудова дейност, при работодателя – ответник. Или казано иначе, характерът на причинените увреждания да представлява трудова злополука. Единствено при наличието на тези три предпоставки, би могла да бъде ангажирана ефективно отговорността на работодателя по реда на чл. 200 от КТ.

Според настоящия съдебен състав в конкретния казус са налице основанията на чл.200 от КТ за ангажиране на отговорността на ответника за причинените на ищеца неимуществени вреди - болки и страдания от настъпилите при и по повод на неговата работа в ответното дружество травматични увреждания изразяващи се в: „Открита рана по окосмената част на главата, довела до временно разстройство на здравето неопасно за живота, което следва да е заздравяло без последици за здравето на пострадалия за период от 10-12 дни след травмата и Контузия на гръдния кош и корема, както и  счупване на – 4-то, 5-то, 6-то и 7-мо ребра в дясно и минимален излив в дясната плеврална кухина, като контузията  на гръдния кош и корема е причинила на пострадалия болка и страдание, докато счупването на ребрата – трайно затрудняване движенията на снагата за период 40-60 дни и то при благоприятно протичане на оздравителния процес”.

Решаващият състав приема за безспорно установено, че именно при и по повод на работата си в ответното дружество и във връзка с изпълнението на трудовата си функция, ищецът е получил нараняванията, вследствие на които са му причинени установените травматични увреждания. Тъй като именно изпълнявайки трудовата си функция възложена му с цитирания по – горе трудов договор Г. е получил описаните наранявания, следва да се приеме професионалният характер на заболяването. Нещо повече, с приложеното по делото Разпореждане № 21024/28.07.2017г. на ТП на НОИ – София град, е приет трудовият характер на злополуката, като същата е квалифицирана в този смисъл. Този административен акт не е обжалван, влязъл е в законна сила и представлява самостоятелно доказателствено средство досежно отразените в него факти.

Изложеното налага извода, че в конкретния случай са налице и са безспорно установени всички изискуеми елементи, даващи основание да се ангажира отговорността на ответника – работодател по реда на чл. 200 от КТ.

  Според настоящия съдебен състав и въпреки направеното възражение от страна на ответника, че с поведението си ищецът е допринесъл за причиняване на установените телесни повреди, липсват валидно ангажирани по делото доказателства и аргументи за изключване или намаляване на отговорността на работодателя по чл. 201 от КТ. Това е така, тъй като видно от всички материали по делото касаещи задълженията на ищеца, включително и длъжностната характеристика на същия, не се установяват нарушения на трудовата дисциплина от негова страна. Той е осъществявал многократно идентична дейност свързана с възложената му от работодателя задача и в този смисъл следва да се приеме, че е бил „навлязъл“ в спецификите на необходимите за постигане на целения ефект, действия. Напълно житейски оправдано е вследствие преумората поради намаления от страна на работодателя персонал, ищецът да е загубил равновесие и вследствие на което е паднал от височината на последното стъпало на стълбата.

От друга страна, не се установи работодателят да е запознал ищеца с приложената по делото „инструкция за безопасност при работа с преносими стълби“. Видно от съдържанието на същата е, че липсва дата на издаването й, както и че не е посочена в т. 3 от длъжностната характеристика подписана лично от ищеца на 28.07.2015г., което дава основание на съда да приеме, че цитираната инструкция е създадена за нуждите на настоящото производство, поради което не я цени, като годно доказателствено средство. В този смисъл съдът приема, че при работодателя липсват конкретни инструкции за действие с описаното техническо средство - стълба, които да са били нарушени от страна на Г., поради което и не може да бъде възприета тезата на ответника за неадекватност на поведението на ищеца довело до причиняване на злополуката.

При определяне размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди на ищеца, следва да се вземат предвид следните обстоятелства: продължителността и интензитета на проявление на телесните увреждания, битовите затруднения, които той е търпял и търпи при проявление на описаните в експертизата и от свидетелите симптоми, перспективата за тяхното отшумяване, възрастта на ищеца и възможността му да упражнява битов и професионален труд.

 След анализ на доказателствата по делото се установява, че проявлението на заболяването е било с временен, но силно изразен по интензитет характер в началния етап, с перспектива за отшумяване и намаляване на болковата симптоматика и възстановяване на моториката на крайниците и снагата. Независимо от изложените позитивни предпоставки, според наличните по делото данни Г., и на настоящия етап продължава да изпитва проявленията на симптомите свързани с установените увреждания, което му създава и към момента битови и социални неудобства.

Вследствие тези проявления, ищеца е търпял и продължава да търпи определени болки и страдания, които следва да бъдат обезщетени. С оглед на събраните по делото доказателства и след като се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, настоящият състав приема, че обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди - болки и страдания причинени от процесните телесни увреждания, следва да бъде определено в пълния претендиран размер от 10000 лева. По този начин, съдът приема че макар и частично ищецът ще бъде възмезден за причинените му болки и страдания, получени вследствие претърпяната от него трудова злополука.

С оглед разпоредбите на чл. 84, ал.3 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, следва да се присъди законна лихва върху присъдената сума от датата на завеждане на исковата молба – 27.04.2018г. до окончателното й изплащане. Това е така, тъй като причинените на ищеца вреди по съществото си представляват едно парично задължение, което причинителят дължи. Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на това задължение, той дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. И тъй като задължението е от непозволено увреждане съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, длъжникът се смята в забава и без покана. Това означава, че законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД се дължи от деня на причиняване на непозволеното увреждане. В този смисъл ответникът дължи и мораторна лихва върху присъдената сума размер на 400 лева за времето от датата на увреждането – 20.07.2017г. до момента на завеждане на исковата молба – 27.04.2018г. 

Ответникът по този иск следва да бъде осъден на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, да заплати на ищеца и направените по делото разноски в размер на 1000 лева за адвокатско възнаграждение съгласно представения по делото списък по чл. 80 от ГПК, а по сметка на РС Сливница, държавна такса в размер на 416 лева на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, представляваща държавна такса върху уважения размер от иска, както и направените по делото разноски в размер на 200 лв. за изготвената експертиза. 

По изложените съображения, Районен съд град Сливница

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ответника „МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление  – гр. София - 1784, бул. „Цариградско шосе”, 7-11 км., представлявано от Филип Анастасиу и Г. Илиев - управители, да заплати на Т.Л.Г.,***, с ЕГН **********, сумата от 10000 /десет хиляди/ лева, от които за причинените му болки и страдания за уврежданията в областта на главата на сумата от 2000 лева, а сумата от 8000 лева – за тези на гръдния кош, ведно със законната лихва върху сумата, считано от - 27.04.2018г. до окончателното й изплащане - представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от трудова злополука, вследствие причинените му при работата при ответника травматични увреждания изразяващи се в: „Открита рана по окосмената част на главата, довела до временно разстройство на здравето неопасно за живота, което следва да е заздравяло без последици за здравето на пострадалия за период от 10-12 дни след травмата и Контузия на гръдния кош и корема, както и  счупване на – 4-то, 5-то, 6-то и 7-мо ребра в дясно и минимален излив в дясната плеврална кухина, като контузията  на гръдния кош и корема е причинила на пострадалия болка и страдание, докато счупването на ребрата – трайно затрудняване движенията на снагата за период 40-60 дни и то при благоприятно протичане на оздравителния процес”.

ОСЪЖДА ответника „МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление  – гр. София - 1784, бул. „Цариградско шосе”, 7-11 км., представлявано от Филип Анастасиу и Г. Илиев - управители, да заплати на Т.Л.Г.,***, с ЕГН **********, сумата от 400 лева представляваща мораторна лихва върху присъдената сума за времето от датата на увреждането – 20.07.2017г. до момента на завеждане на исковата молба – 27.04.2018г. 

ОСЪЖДА,  на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответника „МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление  – гр. София - 1784, бул. „Цариградско шосе”, 7-11 км., представлявано от Филип Анастасиу и Г. Илиев - управители, да заплати на Т.Л.Г.,***, с ЕГН **********, сумата от  1000 лева за адвокатско възнаграждение съгласно представения по делото списък по чл. 80 от ГПК.

ОСЪЖДА,  на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответника „МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление  – гр. София - 1784, бул. „Цариградско шосе”, 7-11 км., представлявано от Филип Анастасиу и Г. Илиев - управители, да заплати на РАЙОНЕН СЪД град Сливница, пл. „Съединение”, № 1, сумата от 416 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер от иска, както и направените по делото разноски в размер на 200 лв. за изготвената експертиза.

 РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на ответника, „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“, № 5, ЕИК:*********.

 

РЕШЕНИЕТО може да се ожалва пред СОФИЙСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: