Р Е
Ш Е Н
И Е № 261074
гр. Бургас, 12.08.2021 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в
публично съдебно заседание на девети юни през две хиляди двадесет и първа
година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 1713 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, предявен от М.К.Г. против В.Н. ***.
Ищецът твърди, че на 16.10.2015г. е сключил с ответника предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който последният се е задължил
да му прехвърли правото на собственост върху своята ¼ ид. част от дворно място, находящо
се в гр.Бургас, ул.*** № **, ведно със собствените му идеални части от сградите
и подобренията в него, срещу цена от 50 000 евро. Твърди също, че въпреки
плащането на горната сума, продавачът не е изпълнил задължението си да сключи
окончателен договор с него по нотариален ред, поради което е предявил иск по
чл.19, ал.3 от ЗЗД, уважен с влязлото в сила решение по гр. дело № 1088/2016г.
на РС Бургас. С оглед на това, сочи и че съгласно пункт 4, пр.2 от предварителния договор
продажната цена следва да се намали с 10 000 евро. Иска от Съда да осъди Н.
да му върне тази сума, като по-лучена на отпаднало основание. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че е изправна страна по процесния
предвари-телен договор и не дължи връщане на исковата сума. Моли Съда да
отхвърли претенцията.
Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
По делото е представен Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен между страните на 16.10.2015г., по
силата на който ответникът се е задължил да прехвърли на Г., в срок до 45 работни дни,
впоследствие продължаван на два пъти, по взаимно съгласие – до 15 и до
21.01.2016г., правото на собственост върху своята ¼ ид.
част от дворно място, находящо се в град Бургас, ул.***
№ **, ведно със собствените му идеални части от сградите и подобренията в него,
за цена от 50 000 евро, с левова равностойност 97 792 лв., платими,
както следва: 50 000 лв. на същата дата, а останалите 47 792 лв. –
при подписването на нотариалния акт.
В пункт 4 е предвидено, че при неизпълнение на договора от продавача, купувачът
има право да иска връщане на платеното и неустойка в размер на 10 000 евро,
или обявяване на договора за окончателен по реда на чл.19, ал.3 от ЗЗД, в който
случай цената следва да бъде намалена със същата сума.
От показанията на свидетеля Д.М.се установява, че в деня, когато сделката е
следвало да бъде изповядана, ответникът се е явил в кантората на нотариус Б.К.,
като е носил със себе си необходимите документи, но ищецът не е дошъл, за да се
изготви окончателният вариант на нотариалния акт и да се финализира
сделката.
Разпитана като свидетел в последното съдебно заседание, нотариус К. твърди,
че ответникът не е осигурил всички необходими документи.
С оглед неявяването на другата страна обаче, респективно, след като не се е
пристъпило към оформяне на окончателната сделка в съответно нотариално
производство, за него не е съществувала процесуална възможност, а и задължение
да ги представи, съгласно пункт 3 от предварителния договор.
Според константната съдебна практика, за да бъде поставен в забава продавачът
по предварителен договор, то следва да не се яви при нотариус на уговорената
дата или след покана от купувача, евентуално – да откаже или препятства
сключването на окончателната сделка, които обстоятелства следва да бъдат
отразени в надлежено изготвен констативен протокол.
В случая такъв няма, поради което твърденията на ищеца, че ответникът е
неиз-правна страна по предварителния договор, т.е. че не е изпълнил
задължението си по не-го, на които се основава и искът, останаха недоказани –
пълно и главно.
Напротив, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно
се установява, че именно ищецът е осуетил сключването на окончателния договор –
не се е явил на 21.01.2016г. в рамките на
работното време в кантората на нотариус К., а именно – до 17.00 часа, нито е изпълнил задължението си по пункт 2 от
предварителния договор – да изплати на продавача останалата част от продажната
цена, а впоследствие – по неин съвет, едва в 17.54 часа е извършил плащането –
чрез банков превод.
Не са ангажирани доказателства ищецът да е канил отново ответника да
сключат окончателната сделка преди да заведе гр. дело № 1088/2016г. на РС
Бургас и да го е поставил в забава.
Обстоятелството, че с влязло в сила решение по същото е бил уважен конститутивният иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД на Г., е
ирелевантно за настоящия правен спор, а мотивите на съдебния акт не се ползват
със силата на пресъдено нещо и обсъждането им е
безпредметно.
Предвид горното следва да се приеме, че в случая не е налице сочената от
ищеца хипотеза на пункт 4, пр.2 от предварителния договор – неизпълнението му
от страна на ответника, което да е довело до предявяване на иска по чл.19, ал.3
от ЗЗД. Предвид това няма основание за исканото намаляване на цената и връщане
на сумата от 10 000 евро.
На следващо място, настоящият съдебен състав намира и че цитираната клауза
е нищожна, на основание чл.26, ал.1, пр.2, вр. с ал.4
от ЗЗД, поради заобикаляне на закона. Предвидено е в договора, че при
неизпълнение от страна на продавача, купувачът може да го развали /не е казано
изрично, но се подразбира/ и да иска връщане на платеното по него, както и
заплащане на неустойка в размер на 10 000 евро. Намаляването на цената със
същата сума – в случай, че бъде заведен иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД, пък, цели да
се избегне забраната за кумулиране на обезщетението
за пълно неизпълнение /неустойката/ с иска за реално изпълнение, установена в
чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Доколкото коментираната клауза предполага виновно неизпълнение на
задължението на продавача по предварителния договор, то макар и под формата на
намаляване на цената, както беше посочено по-горе, следва да се приеме, че се
касае за неустойка, която с оглед размера си – 20 % от продажната цена, е нищожна
и поради противоречие на добрите нрави – чл.26, ал.1, пр.3, вр.
с ал.4 от ЗЗД.
В обобщение, въз основа на нищожната клауза, за ответника не може да
възникне каквото и да било задължение.
По изложените съображения, Съдът намира, че предявеният иск е неоснователен
и като такъв – следва да се отхвърли изцяло.
Ето защо,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.К.Г., ЕГН: **********, съдебен адрес: ***, офис 3 – адв. Л.
Ц., против В.Н.Н., ЕГН: **********,***, иск по чл.55,
ал.1, пр.3 от ЗЗД, за връщане на сумата от 10 000 евро, представляваща
заплатена на отпаднало основание част от продажната цена по Предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.10.2015г., съобразно пункт
4, пр.2 от същия, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: подпис /не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.