Определение по дело №601/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1253
Дата: 18 април 2019 г.
Съдия: Светлана Кирилова Цанкова
Дело: 20193100500601
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 2 април 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

..………../…………...2019 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно, в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Цанкова

въззивно гражданско дело601 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Въззивният съд е сезиран с частна жалба вх. № 1610/27.02.2019 г., подадена от М.Г.Й., чрез адв. П.В., срещу Определение № 97/07.02.2019 г., постановено по гр. дело № 1481/2018 г. на Районен съд - Девня, с което е прекратен производството по делото, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.

В жалбата се излага становище за неправилност на постановения акт. Посочени са съображения, че пред първоинстанционния съд ищецът М.Г.Й. е депозирал молба за продължаване на срока за отстраняване на нередовности на исковата молба. Срокът бил продължен от съдията-докладчик, за което продължаване не бил уведомен ищецът. Същият очаквайки да бъде уведомен за разпореждането на съда, пропуснал срокът за отстраняване на нередовности на исковата молба. Претендира отмяна на определението, с което е прекратено производство и връщане на делото за разглеждане от друг състав на Районен съд – Девня.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред Районен съд – Девня е образувано по искова молба, подадена от М.Г.Й., с която са предявени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 51 от ЗЗД срещу „Български пощи“ ЕАД.

С разпореждане № 2914/31.12.2018 г. са дадени указания на ищеца да отстрани констатиране нередовности по исковата молба, в едноседмичен срок от връчването на разпореждането, като са указани последствията при неизпълнение.

Препис от разпореждането е връчен лично на ищеца на 02.01.2019 г.

На 11.01.2019 г. е депозирана молба от М.Г.Й., чрез- адв. П.В., в която е поискано продължаване на срока за изпълнение на указанията, дадени в разпореждане № 2914/31.12.2018 г.

Срокът е продължен с една седмица, считано от изтичане на първоначално определения такъв, съгласно разпореждане на съдията-докладчик.

С обжалваното Определение № 97/07.02.2019 г., първоинстанционният съд е констатирал, че в рамките на продължения срок не са отстранени нередовностите на исковата молба и е прекратил производството по делото.

Неизпълнението на указанията на съда за отстраняване на нередовности на искова молба е основание за нейното връщане, съгласно нормата на чл. 129, ал. 3 от ГПК. Частният жалбоподател не оспорва, че не е изпълнил указанията на първоинстанционния съд в посочения срок. Единственото оплакване в жалбата е сведено до факта, че същият не е бил уведомен от съда за уважаването на молбата и съответно за продължаването на срока по реда на чл. 63, ал. 1 от ГПК.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ГПК предвижда възможност законните и определените от съда срокове да бъдат продължавани по молба на заинтересованата страна. В ал. 2 на същия текст изрично е посочено, че продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния. Законовата норма не налага препис от разпореждането за продължаване на срока да бъде връчвано на молителя. Законодателят изрично е предвидил, че новият срок започва да тече от изтичането на първоначалния, което означава, че жалбоподателят (ищецът) е длъжен сам да следи за началото и края на предоставения му срок за отстраняване на нередовности по исковата молба. Ако законодателят е искал да постави началото на новоопределения срок в зависимост от получаване на съобщението за продължаването му, това изрично щеше да е посочено в процесуалния закон. В тази насока е практиката на ВКС – Определение № 79/04.02.2010 г. по ч. гр. дело № 24/2010 г. на IV ГО, Определение № 425/21.06.2010 г. по ч. т. дело № 441/2010 г. на II ТО, Определение № 150/02.03.2010 г. по ч. гр. дело № 109/2010 г. на IV ГО.

След като не съществува задължение за съда да съобщи на страната разпореждането за продължаване на срока, а същата следва сама да съобрази срокът, в който да извърши процесуалните действия, при неизвършването им в срок, съгласно разпореждането на съда, исковата молба правилно е върната.

Обжалваното първоинстанционно определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 97/07.02.2019 г., постановено по гр. дело № 1481/2019 г. по описа на Районен съд – Девня.

 

Определението не подлежи на обжалване, на основание чл. 274, ал. 4 от ГПК, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.