Р Е Ш Е Н И Е
№ 12
гр.Габрово, 18.02.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО............... в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет
и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЕМИЛИЯ КИРОВА-
ТОДОРОВА
при секретаря Радослава
Кънева и в присъствието на прокурора Жени Шикова като разгледа докладваното от съдия
Рачев к.а.н.д. № 139 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Касационното
производство е образувано по депозирана в законния срок жалба на Д.М.П. с ЕГН **********,***,
чрез адв. И. ***, стая 306, сочена и като съдебен адрес против Решение № 66 от 23.07.2021г.
на Районен съд – Севлиево, постановено по АНД № 158 по описа за 2021 година, в
частта му, с която е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 18-0341-000414 от 21.05.2018г. на Началник сектор към ОД
на МВР – Габрово, РУ Севлиево. С потвърдената част от посоченото
наказателно постановление на касационния жалбоподател за нарушение на чл.174,
ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание същия законов
текст е наложена глоба в размер на 2000,- лева и е лишен от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца, както и за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер 100.- лева.
В касационната жалбата се иска
отмяна на обжалваното решение в частта му, с която е потвърдено наказателното
постановление и отмяна на постановлението в цялост. Претендират се разноски.
Неправилно съдът бил приложил разпоредбите уреждащи погасяване на
административно-наказателното преследване по давност. Съдът бил смесил двете
хипотези съдържащи се в нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП. В Наказателното
постановление нарушението било описано само от правна, но не и от фактическа
страна, което не било съобразено от районния съд. Наложеното наказание било
явно несправедливо. В съдебно заседание касационният жалбоподател не се
представлява
Ответната
по жалбата страна – Районно управление полиция – Севлиево не се представлява.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност
на жалбата. Решението на Районен съд – Севлиево следвало да бъде оставено в
сила като правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е допустима, като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
инстанционен контрол и от процесуално легитимирано лице – страна в
първоинстанционното производство.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и
извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с
материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал.
1 от ЗАНН/, намира следното:
Касационната
жалба е неоснователна. Районният
съд е приложил правилно закона.
Касационната
инстанция не възприема тезата на касатора за изтекла погасителна давност.
Едногодишния срок, на който се позовава жалбоподателя и в частност на абсолютна
погасителна давност от година и половина
не намира подкрепа в действащото право. Посочения в чл. 34 от ЗАНН едногодишен
срок е срокът в който следва да бъде съставен АУАН от датата на извършване на
нарушението. В случая актът е съставен в деня на извършване на нарушението, а
НП е издадено петнадесет дни по-късно – далеч преди да изтече шестмесечния срок
за издаването му, считано от съставянето на АУАН. Правилно Районен съд Севлиево
е възприел, че за да е налице абсолютна погасителна давност е необходимо да
изтече срок равен на четири години и половина считано от извършването на
нарушението. В тази смисъл е преобладаващата съдебна практика. В тълкувателната
си дейност по ЗАНН върховните съдилища последователно са застъпвали тезата за давностен характер на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В т. 2 на ТР №
48/28.12.1981 г. по н. д. № 48/1981 г. на ОСНК на ВС е прието, че
тази разпоредба предвижда два давностни срока за наказателно преследване -
тримесечен и едногодишен. С ТР №
112/16.12.1982 г. по н. д. № 96/1982 г. на ОСНК на ВС пък е
възприето, че институтите на спиране и прекъсване на давността за наказателно
преследване - чл. 81 от НК,
се прилагат и за давността по чл. 34 от ЗАНН. В такъв смисъл е и ТР №
44/29.12.1983 г. по н. д. № 29/1982 г. на ОСНК на ВС. В заключение
следва да се има предвид и изложеното в Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС
на Втора колегия на Върховния административен съд, а именно - в чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3
от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се
преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3,
във връзка с чл. 80, ал.
1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, което налага че абсолютната погасителна е давност е 4 години и
половина, и че към настоящия момент същата не е изтекла.
Твърдението
за неяснота на решението за кое деяние наказателното постановление е отменено и
за кое деяние същото е потвърдено, също е неоснователно. В мотивите си районния
съд е изложил подробно, че според него с деянието си касаторът е осъществил и
двете проявни форми на изпълнително деяние по чл. 174, ал.3 от ЗДвП - отказал е
проверка която да установи дали е употребявал алкохол, както и дали е употребявал
наркотични вещества. Районният съд е приел, че въпреки това не следва да понася
две санкции и по тази причина е отменил наказателното постановление, в частта
относно едната от двете санкции. В практиката битуваше противоречие дали следва
да бъдат изтърпявани две наказания или следва да бъде понесена само една
санкция въпреки, че деецът е отказал и двете проверки. Това противоречие бе
изправено след произнасянето на Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. на
ВАС по т. д. № 1/2021 г., ОСС, І и ІІ колегия. Съгласно това ТР отказите по чл. 174, ал.
3 от ЗДвП на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол
и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни административни нарушения. Предвид
наличието на две административни нарушения, извършени от един деец, и съгласно разпоредбата
на чл. 18 ЗАНН
и за двете отделни административни нарушения следва да се наложат две отделни
административни наказания. Въпреки посоченото задължително тълкуване, поради
липса на жалба от страна РУ Полиция Севлиево и с оглед забраната за влошаване
на положението на жалбоподателя, решението на РС – Севлиево, макар и в
противоречие с посоченото тълкувателно решение, следва да бъде оставено в сила.
С
оглед изложеното, неоснователно се явява и твърдението, че наложеното наказание
е явно несправедливо. Както бе посочено, при стриктното приложение на закона и
съобразно даденото от ВАС тълкуване на нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП то
следва да бъде два пъти по-високо.
Не
отговаря на действителността и доводът, че нарушението е описано само от правна
страна. В мотивната част на НП е налице описание на относимите и описващи
административното нарушение факти и обстоятелства.
По
отношение на административното нарушение по чл. 150а, ал.1 от ЗДвП настоящият
касационен състав намира че същото е установено по несъмнен начин и лицето
правилно е наказано за това нарушение. Административен съд Габрово нееднократно
се е произнасял свиделество за правоуправление с изтекъл срок или отнето
такова, е равносилно на липса на СУМПС. Всичките възможни хипотези са подробно
описани в нормата на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП и тяхното нарушаване се санкционира
с нормата на чл. 177, ал.1, т.2 от същия закон.
По
изложените съображения се налага извода, че Районен съд – Севлиево е постановил
правилен, валиден и допустим съдебен акт, който не следва да бъде касиран.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. “първо” от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 66
от 23.07.2021г. на Районен съд – Севлиево, постановено по АНД № 158 по описа за
2021 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.