Р Е Ш Е Н И Е
№ ……./ 30.03.2020 г., град Добрич
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Добрички
административен съд, в публично заседание на десети март, две хиляди и
двадесета година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Милева
ЧЛЕНОВЕ: Нели Каменска
Милена Георгиева
при участието на секретаря, Веселина Сандева и прокурора
при Окръжна прокуратура гр.Добрич, Виолета Великова, разгледа докладваното от
съдия Каменска касационно административно–наказателно дело № 772 по описа на
съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.
63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на И.Ж.И. ***, подадена чрез адв.К.И. -ДАК, срещу Решение № 422/25.11.2019 г.,
постановено по нахд № 467/2019 г. по описа на Районен
съд - Добрич, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-0851-000244
от 07.03.2019 г., издадено от началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
- Добрич.
Касаторът счита, че
решението на районния съд е постановено в нарушение на материалния закон и при
съществени процесуални нарушения. Излага множество доводи за допуснати
нарушения в административнонаказателното
производство. Възразява, че в акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) и в наказателното постановление (НП) не били посочени номера на талона
за медицинско изследване, номера и вида на техническото средство. Оспорва да е
извършил нарушението като твърди, че не е отказал да даде проба с техническо
средство. Счита, че неправилно съдът не е кредитирал показанията на свидетеля
Съби Йовев, който бил категоричен, че жалбоподателят не е употребил алкохол.
Моли решението на първоинстанционния съд да се отмени
като неправилно и незаконосъобразно и да
се постанови решение за отмяна на наказателното постановление.
Ответникът, Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Добрич, не
изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура счита, че
касационната жалба е неоснователна, а решението на съда е правилно и споделя
изводите на съда, че извършването на нарушението е доказано. Пледира решението
на въззивния съд да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в законния срок от лице,
участвало във въззивното производство, решението по
което е неблагоприятно за него, поради което съдът приема, че жалбата е
допустима.
Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни
основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита
същата за неоснователна по следните съображения:
От данните по делото се установява, че производството пред
районния съд е било образувано по жалба на И.Ж.И. срещу Наказателно
постановление № 19-0851-000244 от 07.03.2019 г. на началника на Сектор „ПП“ при
ОД на МВР-Добрич, с което са му наложени, предвидените в чл.174, ал.3 от Закона
за движение по пътищата, административни наказания затова, че на 15.02.2019 г.
в гр.Добрич по ул.“Кирил и Методий“ в качеството си на водач на МПС- лек автомобил
с рег. № ТХ 2790ХН, при осъществяване на полицейска проверка отказал да бъде
тестван за употреба на алкохол с техническо средство и не изпълнил предписание
за медицинско изследване за наличие на алкохол в кръвта.
За да потвърди наказателното постановление съдът е приел,
че при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, а по
съществото на спора е приел, че извършването на нарушението е доказано. Тези
изводи са направени след обсъждане на събраните по делото писмени и гласни
доказателства. От данните по делото е видно, че разпитаните по делото
свидетели, полицейските служители, спрели жалбоподателя за извършване на
проверка, С.М.и В.Г., са категорични, че същият отказал да бъде изпробван с
техническо средство – дрегер, каквото било осигурено
по тяхно искане от служител на Сектор „Пътна полиция“. Воденият от жалбоподателя свидетел, Й.С.,
пътник в автомобила в момента на проверката, потвърждава факта, че жалбоподателят
е имал качеството водач на МПС в момента, когато е бил спрян за извършване на полицейска
проверка. Този свидетел действително твърди, че жалбоподателят не е употребил
алкохол, а също и че не е видял дали от жалбоподателя е било поискано тестване
с техническо средство, тъй като стоял вътре в автомобила.
При така установената фактическа обстановка касационната
инстанция намира, че въззивният съд е извършил
правилен и коректен анализ на събраните в съдебното производство писмени и
гласни доказателства. Пред настоящата инстанция не са представени други
доказателства.
Несъстоятелни са доводите на касатора
за това, че първоинстанционният съд не е изяснил
правилно фактическата обстановка. При разглеждане на спора за законосъобразност
на наказателното постановление съдът не е дал необоснован превес на едната
група свидетелски показания за сметка на показанията на свидетеля, воден от
жалбоподателя. Последният единствено потвърждава правно-релевантни факти за
ангажирането на наказателната отговорност на касатора,
а именно, че при осъществяване на
проверката И.И. е имал качеството „водач на МПС“.
Свидетелят дава показания, че не е бил очевидец на отказа, с което не оборва
показанията на другите свидетели, нито си противоречи с тях. Обстоятелството,
дали касаторът е употребил алкохол или не е употребил
алкохол, е правно ирелевантно, т.е. то е без значение
за ангажиране на отговорността по чл.174, ал.3 от ЗДвП, тъй като не е елемент
от състава на нарушението. Противоправното деяние по
чл.174, ал.3 от ЗДвП е отказът на водача да бъде тестван за употреба на
алкохол, а не употребата на алкохол от водача, която се санкционира по реда на
чл.174, ал.1 от същия закон.
От съдържанието на разпоредбата е видно, че за ангажиране
на отговорността е достатъчно да се установи отказ за тестване с техническо
средство. Затова всички възражения, свързани с издаването на талон за
медицинско изследване и неговите реквизити, са също правно ирелевантни.
Ако водачът е желаел да даде кръв за медицинско изследване, то от данните по
делото се установява, че не е бил възпрепятстван от полицейските служители.
Обстоятелството, че в съдържанието на акта за установяване на административно
нарушение не били посочени като реквизити вида и номера на техническото
средство, не представлява процесуално нарушение, тъй като тази информация би имала значение единствено за доказване
изправността на техническото средство. А въпросът за изправността на
техническото средство стои, само в случаите на осъществен тест с техническото
средство, но не и в случаите, когато тестване е отказано. Наказанията са
определени, съобразно предвиденото за извършеното нарушение в чл.174, ал.1 от
Закона за движение по пътищата – точно фиксирани по вид и размер - „глоба“ от
2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
Затова настоящата инстанция намира, че потвърждавайки
наказателното постановление, съдът е приложил правилно закона въз основа на
доказаните по делото факти. Предвид изложеното, касационната жалба е
неоснователна. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Административният съд, ІІ касационен състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 422 от 25.11.2019 г., постановено
по нахд № 467/
2019 г. по описа на Районен съд - Добрич.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: