№ 29628
гр. София, 24.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседА.е на
двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110166980 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Постъпила е молба с вх.№ 204895/18.07.2023гг. от ищеца **********, с която се иска
изменение на решение № 12593/17.07.2023г. по гр.д. № 66980/2022г по описа на СРС, 27
състав, в частта за разноските.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника, в който намира
молбата за неоснователна.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I ГО, 27 с-в, след като обсъди възраженията, доводите
и искА.ята на страната и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право
да иска изменение на съдебния акт в частта за разноските, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
С решение № 12593/17.07.2023г. по гр.д. № 66980/2022г. по описа на СРС, 27 състав,
съдът е отхвърлил предявените искове от ответника срещу ищеца, поради което и е
присъдил разноски в полза на ответника, който в исковото е претендирал адв.
възнаграждение в размер на 580лв., така и по заповедното е претендирал присъждане на
400лв., поради което е присъдил разноски в общ размер на 980лв.
В практиката на ВКС (например Определение № 140 от 19.03.2020 г. по ч. т. д. № 236 /
2020 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение) се приема, че заповедното
производство е уредено като едностранно, поради което и в чл.7 ал.7 НМРАВ то е поставено
наред с други едностранни производства. Защитата на длъжника в рамките на тези
производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този
случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл.11 от Наредба №
1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл.414 ГПК /в приложимата към казуса
редакция/ е основА.е за започване на исков процес. По възражението заповедният съд не
дължи произнасяне, а указА.я до молителя за предявяване на иска по чл.422 ГПК. То няма
1
самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното
производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на
длъжника. В Определение № 45 от 23.01.2019 г. по ч. т. д. № 3074 / 2018 г. на Върховен
касационен съд, 1-во тър. отделение, се приема, че възражението на длъжника по чл.414
ГПК не се постановява в самостоятелно състезателно производство, а е само предпоставка за
предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което исково производство
длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. Законът изрично
освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението си, поради което и
доколкото защитата му в исковото производство по реда на чл.422 ГПК би била напълно
аналогична, няма основА.е да бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо.
Освобождавайки длъжника от задължение за мотивиране, законодателят се дезинтересира от
основателността на възражението.То е само формална предпоставка, без самостоятелни
правни последици, поради което и изходът на спора за материалното право на кредитора не
предпоставя материална незаконосъобразност на възражението по чл.414 ГПК.
Следователно липсва и функционална обусловеност на същото от изхода на спора за
материалното право. Становището се споделя и в практика на СГС (например Решение №
3241 от 21.06.2023 г. по в. гр. д. № 1947 / 2023 г. на Софийски градски съд), в която се
приема, че в заповедно производство на длъжника не се дължи адвокатско възнаграждение.
Попълването и подаването на възражение по чл. 414 ГПК е вид адвокатска дейност, но
макар за нея да се изисква учредяване на представителна власт /въпреки, че с действие по
попълване на възражение по образец не предполагат знА.я и умения, с които длъжникът не
разполага/, тя не представлява процесуално представителство по смисъла на чл. 24, ал. 1, т.
3 ЗА и чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Отделно от това, в посочената наредба не е предвидено самостоятелно
възнаграждение за изготвяне на възражение срещу заповед за изпълнение /така, както
изрично е предвиден размер на възнаграждението за изготвяне на отговор на искова молба,
отговор на въззивна жалба, отговор на касационна жалба и др./. Законът изрично
освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението си, поради което и
доколкото защитата му в исковото производство по реда на чл. 422 ГПК би било напълно
аналогична, няма основА.е да бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо.
Настоящият състав се солидаризира с цитираната практика, поради което молбата по
чл.248 ГПК е основателна като в полза на ответника следва да се присъди единствено
възнаграждението за адв. възнаграждение в размер на 580лв. за исковото производство.
С оглед изложеното, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 12593/17.07.2023г. по гр.д. № 66980/2022г. по описа на СРС, 27
състав, в частта за разноските, като
ОСЪЖДА на основА.е чл.78, ал.3 ГПК **********, ЕИК: *****, със седалище и
2
адрес на управление: *********** и 3, да заплати на С. Ж. В., ЕГН **********, с адрес
**************, съдебен адресат: *********** В., разноски по делото в размер на
580лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3