№ 81
гр. Котел, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария В. Грунова
при участието на секретаря Христина Д. Джондрова
като разгледа докладваното от Мария В. Грунова Гражданско дело №
20252210100039 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от по искова молба на С. Г. Д.,
с ЕГН **********, с адрес в гр. Котел, *************, чрез адв. Н. М. срещу
„КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с която са предявени обективно
кумулативно и пасивно субективно съединени установителни искове, както
следва:
- с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 9-11
вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване за нищожен на Договор за
потребителски кредит №2941148 от 18.03.2024г., сключен между С. Г. Д. и
„КРЕДИСИМО“ ЕАД, поради противоречие на закона;
- с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2, евентуално предл. 3 ЗЗД вр.
чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване за нищожен на договор за
предоставяне на поръчителство от 18.03.2024 г., сключен между С. Г. Д. и „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД, поради заобикаляне на закона, евентуално накърняване на
добрите нрави.
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че на 18.03.2024 г. сключила с „КРЕДИСИМО“ ЕАД договор за
потребителски кредит за сума в размер на 1000 лева, при лихвен процент от
19,11% и годишен процент на разходите от 20,88%. Поддържа, че на основание
чл. 4.1 от процесния договор за кредит и с цел да бъде обезпеченa, С. Г. Д.
сключа договор за поръчителство с дружеството „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, по
силата на който следвало да заплати възнаграждение в размер на 763,67 лв.
Твърди, че договорът за потребителски кредит, както и клаузата на чл. 4.1, са
нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и ал. 19, ал. 4
ЗПК, за което излага подробни съображения. На следващо място, поддържа, че
1
и договорът за поръчителство, сключен с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП, тъй като е
налице явна нееквИ.лентност между предоставената услуга и уговорената
цена, с което се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост, а
освен това било налице нарушаване на нормативно установения размер на
ГПР и заобикаляне на закона. Ето защо моли съда да уважи предявените
искове, като приеме, че договорът за кредит е нищожен на посочените
основания, както да приеме за установено, че и договора за поръчителство е
нищожен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, чрез юрк.
Стслева е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по
подробно изложени съображения. Признава, че между ищеца и „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД бил сключен договор за предоставяне на поръчителство от 18.03.2024
г., по силата на който „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД се задължило да поеме солидарно с
ищеца дълга му към „КРЕДИСИМО“ ЕАД съгласно договора за
потребителски кредит. Възразява изцяло срещу твърденията на ищеца, че
процесните договор за кредит и договор за предоставяне на поръчителство са
нищожни на посочените основания. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД, чрез юрк. И.,
е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по
подробно изложени съображения. Признава, че между ищеца и
„КРЕДИСИМО“ ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит от
18.03.2024 г. за сумата от 1000 лв. при ГЛП 19,11% и ГПР в размер на 20,88%,
който следвало да бъде върнат от ищеца на 13 месечни вноски. Възразява
изцяло срещу твърденията на ищеца, че процесния договор за кредит, респ.
клаузата на чл. 4.1 от същия, са нищожни на посочените основания. Моли съда
да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба „КРЕДИСИМО“ ЕАД, чрез юрк.
И., предявява срещу С. Г. Д. съединени при евентуалност насрещни искове с
правно основание чл. 23 ЗПК за заплащане на сумата в размер на 691.67 лв.,
представляваща общодължима по договора за кредит главница /от 3-та до 11-
та месечна вноска, при предсрочна изискуемост с предявяване на насрещната
искова претенция, като при евентуалност предявяват и насрещен иск за сумата
от 459.00 лева част от чистата стойност на кредита - дължима и непогасена
главница по Договор за потребителски кредит №2941148 от 18.03.2024г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба –
04.03.2025 г. до окончателното изплащане на сумата. Поддържа, че на
18.03.2024 г. ищецът сключил с „КРЕДИСИМО“ ЕАД договор за кредит за
сумата в размер на 1000 лв., която следвало да бъде върната на месечни
вноски до 30.04.2025 г. Признава, че до датата на подаване на насрещната
искова молба ищецът погасил по договора сума в общ размер на 541 лв. Ето
защо моли съда, на основание чл. 23 ЗПК, да уважи предявения иск, в случай
че съдът уважи иска на ищеца за прогласяване за нищожен процесния Договор
за кредит от 18.03.2024 г., моли съда да постанови решение с което да осъди Д.
да върне сумата от 459.00 лева, представляваща чистата стойност на договор
2
за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане на
задължението. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, че на 18.03.2024 г. между С. Г. Д., в качеството й
на кредитополучател, и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, в качеството му на
кредитодател, бил сключен договор за потребителски кредит №2941148 по
силата на който „КРЕДИСИМО“ ЕАД предоставило на Д. сумата в размер на
1000 лв. по кредитен продукт „Кредисимо плюс“, които ищцата се задължила
да върне на 13 месечни вноски, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран
годишен лихвен процент в размер 19,11%, годишен процент на разходите от
20,88%, както и при евентуално договорено обезпечение – поръчител или
банкова гаранция. Ищцата усвоила изцяло заемната сума.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, в случай че страните са договорили
обезпечение, кредитополучателят следва, в зависимост от посочения в
заявлението вид на обезпечението: (i) да предостави на „КРЕДИСИМО“ ЕАД
банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на
заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
одобрено от „КРЕДИСИМО“ ЕАД юридическо лице („Поръчител“) в срок до
48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на
кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от
предоставяне на обезпечението, като към отношенията между страните по
настоящия договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия
относно обезпечението.
В случай че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят на
предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението
не е одобрено от „КРЕДИСИМО“ ЕАД, съответно този договор не поражда
действие между страните (чл. 4, ал. 2).
Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай че кредитополучателят е
заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни
от подаването му. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението,
договорът не поражда действие.
Видно от инкорпорирания в Приложение № 1 погасителен план, в
последния е предвидено връщане на кредита на 13 месечни вноски, всяка от
които включваща главница и лихва.
Не се спори, а се установява и от представените по делото договор за
предоставяне на поръчителство от 18.03.2024 г., ведно с Приложение № 1 към
него, че между ищцата – Д. и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД е бил сключен договор за
предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил
да сключи договор за поръчителство с "Кредисимо" ЕАД, въз основа на който
да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на
всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за
потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на
3
задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу
възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно –
763,67 лв., платимо на 13 месечни вноски, което възнаграждение е дължимо
на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно
погасителния план.
Съдът не е отделил безспорните факти с оглед становището на
ответниците по първоначално предявените искове за назначаване на съдебно –
счетоводна експертиза.
От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно –
счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК
следва да бъде кредитирано, се установява, че: Отпусната сума по кредита в
размер на 1000 лв. е усвоена на 18.03.2024г. на каса на системата за парични
преводи „Изипей” АД (EasyPay) наредена с Разписка
№2000000401100991/18.03.2024 г. С. Д., в качеството й на кредитополучател и
в изпълнение на задълженията си са направени следните плащания за
погасяване на кредита в общ размер от 541 лв. петстотин четиридесет и един
лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
По първоначално предявените от ищцата - С. Д. срещу „КРЕДИСИМО“
ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1
ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 9-11 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1,
предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 143 ЗЗП съдът приема следното:
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже
по делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът за
потребителски кредит и договорът за предоставяне на поръчителство са
нищожни на заявените правни основания.
Въз основа на събраните писмени доказателства по делото настоящият
съдебен състав приема, че между "Кредисимо" ЕАД и Д. е бил сключен
договор за потребителски кредит от разстояние, по силата на който
"Кредисимо" ЕАД предоставило на ответника-кредитополучател
потребителски кредит в размер на сумата от 1000лв. за срок от 13 месеца.
Установява се също така, че между Д. и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД е бил
сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който
поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с "Кредисимо"
ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с
потребителя за изпълнението на всички задължения на С. Д. възникнали
съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за
потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия
съгласно Приложение № 1, а именно – 763.67 лв., платимо на 13 месечни
вноски, което възнаграждение е дължимо на датата на падежа на съответното
плащане по кредита съгласно погасителния план.
Сключеният между С. Д. и "Кредисимо" ЕАД договор е потребителски,
поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския
4
кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл.
9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за оставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне.
С оглед изложеното, преценката относно действителността на
процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на
поръчителство следва да се извърши както в съответствие с общите правила
на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са
сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните
от заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите
нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за
търговските сделки (чл. 288 ТЗ) – както и задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по
тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК. В случая и от съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства не може да се приеме, че процесните договорни
съглашения отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ
("Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"), чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
Договорът за кредит е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1
ЗПК, при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита
страните са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което
възникналото между тях правоотношение представлява договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР).
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е
посочен процент на ГПР 20,88%, т. е. формално е изпълнено изискването на
5
чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.
Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този
размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с "АЙ ТРЪСТ“
ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси. Възнаграждението в полза на поръчителя е
разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото
касае обезпечение на вземанията по договора.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява,
че "Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на "АЙ ТРЪСТ"
ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление. В същото време,
съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство,
"Кредисимо" ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази
свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на
поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства.
От клаузите в договора за потребителски кредит - чл. 4, ал. 1-3 е видно,
че ако поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от
заемодателя "Кредисимо" юридическо лице-поръчител, то заявлението му за
сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от
подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за
отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване обаче на
посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се
разглежда в 14-дневен срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че се
касае за отпускане на т. нар. "бързи кредити", при които потребителят разчита
да получи заявената сума в кратък срок, то разликата от почти две седмици в
срока на одобрение за кредит на практика превръща сключването на договора
за предоставяне на поръчителство в задължително условие за получаването на
кредита. Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите с
оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили,
че ще обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице - поръчител,
което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя. От анализа на
клаузите относно обезпечението на кредита следва, че потребителят, за да
6
ускори разглеждане на заявлението си за кредит на парична сума, от която се
нуждае, следва да сключи "договор за предоставяне на поръчителство" с
посочено от кредитора юридическо лице - поръчител. Гореизложеното води и
до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да
обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност
на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК
изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на
заетите средства, съответна на получените гаранции.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и
този за предоставяне на поръчителство, формално представляват
самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно
цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за приоритетно
разглеждане на искането за предоставяне на кредит при сключване на договор
за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в
същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и с изричната
уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството
пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в договора,
а и отразено от експерта при разходване на средствата с цел погасяване на
задължението – отразени в „таблица 4“ от Заключението.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от
уговорките РС Котел счита, че макар формално процесният договор за
потребителски кредит да покрИ. изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК,
вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 -
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите
по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и
посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните
продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи
да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите,
вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че
изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е
оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил
изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което
обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл.
22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК. В
тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на
чл. 23 ЗПК
Следва да се отбележи, че договорът, сключен между потребителя и
"Кредисимо" ЕАД, и договорът, сключен между потребителя и "АЙ ТРЪСТ"
ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си и като система от
правоотношения между страните, поради което последиците от прогласяване
7
недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо
рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство,
поради естеството на правоотношенията.
Ето защо следва да се приеме, че и договора за предоставяне на
поръчителство е недействителен.
Предвид гореизложеното, предявените от С. Г. Д. срещу
„КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД искове с правно основание чл. 26,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 9-11 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК и
чл. 26, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 143 ЗЗП са основателни и
следва да бъдат уважени.
По предявения от „КРЕДИСИМО“ ЕАД срещу С. Г. Д. насрещни
осъдителни иска с правно основание чл. 23 ЗПК съдът приема следното:
Основателността на предявения насрещен иск е обусловена от
установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на
ищеца „КРЕДИСИМО“ ЕАД на следните правопораждащи факти: 1) наличие
на сключен между страните по делото договор за потребителски кредит със
соченото съдържание; 2) усвояване на сумата от страна на ответника съгласно
условията на договора. При установяване горните предпоставки, в тежест на
ответника е да докаже, че е платил.
В частност несъмнено се установява по делото, че на 18.03.2024г.
между С. Г. Д., в качеството й на кредитополучател, и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, в
качеството му на кредитодател, бил сключен договор за потребителски кредит
№№2941148 от 18.03.2024г, по силата на който „КРЕДИСИМО“ ЕАД
предоставило на С. Г. Д. сумата в размер на 1000 лв., от които 2000 лв. размер
на кредита и 198 лв. размер на застрахователна премия, които ищцата се
задължила да върне на 13 месечни вноски, заедно с възнаградителна лихва
при фиксиран годишен лихвен процент в размер 19,11%, годишен процент на
разходите от 20,88%, както и при евентуално договорено обезпечение –
поръчител или банкова гаранция.
Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в чл.
9 ЗПК, като съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът се сключва в писмена форма,
на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт
- не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора. Дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в § 1, т. 10 от
ДР на ЗПК - това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да
съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното
й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е
предназначена информацията, и който позволява непромененото
възпроизвеждане на съхранената информация.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
8
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е
посочен процент на ГПР 20,88%, т. е. формално е изпълнено изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.
Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този
размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с "АЙ ТРЪСТ“
ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК.
Както се изясни, въз основа на съвкупната преценка на всяка от
уговорките РС Котел приема, че макар формално процесният договор за
потребителски кредит да покрИ. изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК,
вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 -
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите
по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и
посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните
продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи
да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите,
вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че
изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е
оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил
изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което
обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл.
22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК. В
тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на
чл. 23 ЗПК
Следователно и предвид обстоятелството, че по процесния договор за
потребителски кредит С. Г. Д. е извършила общо три плащания на обща
стойност от 541 лв. (в този смисъл е и заключението на вещото лице по
изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза), то следва
да се приеме, че ищецът по насрещния иск „КРЕДИСИМО“ ЕАД се
легитимира като кредитор на вземане в размер на 459 лв., представляваща
част от чистата стойност на кредита - дължима и непогасена главница по
Договор за потребителски кредит №2941148 от 18.03.2024г.,г., ведно със
9
законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба –
04.03.2025 г. до окончателното изплащане на сумата
По разноските:
На основание чл.78, ал. 1 от ГПК ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД
следва да заплати на С. Г. Д. сторените разноски за адвокат и ДТ, посочени в
списък по чл.80 от ГПК от адв. М., а именно адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред РС Котел по първоначално предявения
иск, което съдът определя в размер на претендираните от адвоката 563,24 лв,
ведно със сумата за ДТ.
На ответника по първоначално предявения иск „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД не
следва да се присъждат разноски, тъй като искът спрямо посоченото
дружество е уважен изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца по насрещния иск
„КРЕДИСИМО“ ЕАД следва да се присъдят сторените разноски за държавна
такса в размер на 50,00 лв., както и юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в размер на 100 лв., като отхвърля искането до пълния
предявен размер до 150 лв., и разноски за вещо лице т.е. общо 550,00 лв.
На ответника по насрещния иск не следва да се присъждат разноски,
тъй като искът спрямо нея е уважен изцяло.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните С. Г.
Д., с ЕГН **********, с адрес в гр. Котел, *************, и „КРЕДИСИМО“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, че сключеният
между тях Договор за потребителски кредит №2941148 от 18.03.2024г., е
недействителен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 9-11
вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните С. Г.
Д., с ЕГН **********, с адрес в гр. Котел, *************, и „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, че сключеният
между тях Договор за поръчителство е недействителен на основание чл. 26,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 9-11 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА С. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес в гр. Котел,
*************, да заплати на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А),
ет. 4, Бизнес център „България“, на основание чл. 23 ЗПК, сумата в размер на
459 лв., представляваща част от чистата стойност на кредита - дължима и
непогасена главница по Договор за потребителски кредит №2941148 от
18.03.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната
искова молба – 04.03.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
10
адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес
център „България“, да заплати на С. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес в гр.
Котел, *************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на
563,24 лв. – разноски в производството пред РС Котел.
ОСЪЖДА С. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес в гр. Котел,
*************, да заплати на ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център
„България“, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 550,00 лв. –
разноски в производството пред РС Котел /за юрисконсултско
възнаграждение, ДТ и разноски за вещо лице/ по насрещните искове.
Решението може да се обжалва пред ОС Сливен в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните с препис.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
11