Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

№   І                                          30.06.2010 година                                  град Разград

 

                                  

                                          В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                   ....................... състав

на двадесети май                                                                      две хиляди и десета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

 

секретар Г.А.

прокурор ………………..,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело                                    №  788                           по описа за 2010 година

 

 

Делба І фаза.

Предявен иск от Н.К.П. ЕГН **********,*** срещу С.П.П., ЕГН **********,*** с който се иска допускане до делба на придобитото по време на брака между страните имущество, представляващо съпружеска имуществена общност при права – по ½ ид. част за всеки от тях. В исковата молба ищецът сочи, като имущество предмет на делбата недвижими имоти, както следва: 1. Самостоятелен обект – жилище, прадеставляващо апартамент № *, находящо се на втори етаж в монолитна жилищна сграда, с административен адрес на имота: гр. И., общ. И., ул. “Ц. О.” № *, ет.*,  ап.*, със застроена площ на жилището 58,57 кв.м., състоящо се от: спалня, дневна, кухня, сервизни помещения, ведн с прилежащите към жилището: избено помещение № 6, с полезна площ от 12,60 кв.м. и таванско помещение № 6, с полезна площ от 10,56 кв.м., ведно с 8,08 % ид. части от общите части на сградата и 6, 37 кв.м. ид. части от правото на строеж върху мястото от 69,94 кв.м., при граници и съседи на жилището:  ляво - жилище № 8, дясно- жилище № 5, горе – жилище № 9, долу – жилище № 1, при граници и съседи на избеното помещение7 ляво – изба № 10, дясно – изба № 5, горе – жилища на първи етаж, при грани и съседи на таванското помещение: ляво – таванско помещение № 12, дясно – таванско помещение № 7, долу – жилища и 2. Гараж № 2, застроен в парцел № І – 1386, в кв. 66, по регулационния план на гр. Исперих, общ. Исперих, при отстъпено право на строеж, със застроена площ от 19,76 кв.м., ведно с 25,48 % ид. части от общите части на сградата, представляваща групов строеж от четири гаража и отстъпеното право на строеж върху мястото от 20,37 кв.м. , при съседи: гараж № 1, гараж № 3 и имот пл. № 1387 в кв. 66 по плана на гр. Исперих, както и подробно описани движими вещи.

 В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответницата депозира такъв, с който сочи, че в делбената маса не следва да бъде включван жилищния недвижим имот. Поддържа становище, че той представлява нейно лично имущество по см. на СК /отм./, тъй като макар придобит по време на брака средствата за закупуването му са лично нейни и представляват продажна цена на останал й в наследство от нейните родители недвижим имот. По отношение на гаража сочи, че претенцията на ищеца е основателна.

С влязло в сила протоколно определение от 08.12.2009 г. в хода на съдебното производство, същото по отношение на всички описани в исковата молба движими вещи е прекратено, поради постигнатото между страните извънсъдебно споразумение за тяхната подялба.

Съдът като съобрази представените по делото доказателства обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Сключеният между страните граждански брак с акт № 927/28.10.1978 г. на Община Добрич е прекратен с влязло в сила на 16.04.2009 г. решение № 15/06.03.2009 г. по гр. дело № 253/08 г. по описа на ИРС, на осн. чл. 99 ал.1 от СК/отм./. По време на брака с договор от 05.04.1989 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, ищецът закупил находящ се в гр. Исперих, ул. “*****” № *, недвижим имот, представляващ ап. № *, ет.*, състоящ се от : спалня, дневна, кухня, сервизни помещения със застроена площ от 58,57 кв.м., ведно с прилежащите му таванско помещение № 6, с полезна площ 10,56 кв.м. , избено помещение № 6, с полезна площ 12,60 кв.м.  и 8,08 % ид. части от общите части на сградата и 6,37 кв.м. ид. части от правото на строеж върху мястото от 64,94 кв.м. Придобитият апартамент бил ведомствен - собственост на СП “Водоснабдяване и канализация” гр. Разград, като предприятието по предвидения в НДИ ред заявило съгласието си, той да бъде изкупен от ищеца, работещ към този период, като ръководител  на производствено звено в район Самуил. /писмо изх. № 367/13.03.89 г. -стр.42 от гр.д.229/09 г. на ИРС/, при насрещно заявено от него съгласие да продължи да работи във ведомството още десет години. Съгласно сключеният договор за продажба, стойността на жилището била 11 287, 00 лв., която сума, според отбелязването в документа, била покрита със собствени средства, внесени по сметка № ********* – 2, с кв. № 00647/05.04.1989 г. Свидетелските показания по делото – тези на св. М. П., обясняват произхода на тези средства с получена от ответницата /нейна сестра/, сума при замяна на наследствен на двете недвижим имот. Безспорно установено се явява обстоятелството, че действително през 1988 г. ищцата и св. П. са се разпоредили със съсобствен недвижим имот, като част от получената от тях цена - 15 000 лв., били преведени по сметка в “ДСК” към изповядване на сделката, а 8 000 лв. /според свидетелските показания по делото – на св. Р. Х. – насрещна страна по договора и св. Р., баща на последната/ била платена на ръка на ответницата и сестра й. Макар от представеното заверено копие на н.а. № 63, т.І, н.д. № 128/88 г. по описа на ИРС, да не е видна точната дата на която тази сделка е изповядана, то очевидно това е станало най-рано на или след датата 10.05.1988 г., доколкото в същия е отбелязана квитанция за платена д.т. от същата дата. Пак според тези показания  св.П. и ответницата си поделили по 11 500 лв. от получените 23 000 лв. от сделката, като последната внесла нейните пари по сметка за закупуване на процесното ведомствено жилище, в което живеели с ищеца. Тъй като имало проблем с оценката на апартамента, объркване в процедурата по закупуването му обаче, “В и К” не изтеглили ведната парите за продажбата. Сочените гласни доказателства в тази им част – че средствата за купуване на жилището били тези получени от ответницата при замяната обаче, не се подкрепят от останалите събрани в хода на съдебното производство доказателства. Доколкото получаването на сумата 11 500 лв. е станало в годината предхождаща придобиването на собствеността върху ведомствения апартамента – 1988 г., а според съдържанието на договора за продажба на същия, цената на имота  е внесена по сметка с квитанция от 05.04.1989 г., то не би могло по категоричен начин да се заключи, че тези средства са били имено получените от ответницата.  Видно е още и от приложеното писмо изх. № 356/10.03.1989 г. на СП “В и К” Разград до Общински народен съвет Исперих, че продажбата на апртамента е извършена въз основа на взето на 21.02.1989 г. стопанския съвет на предприятието протоколно решение. Следователно и твърдението, че сумата получената през 1988 г., по замяната на съсобствения на ответницата недвижим имот не била преведена веднага на СП “В и К”, тъй като имало проблеми с процедурата по придобиването на апартамента, се опровергава от съдържанието на представените по делото писмени доказателства, от които е видно, че продажбата по реда на НДИ е отпочнала едва през следващата 1989 г. В производството не са представени други писмени доказателства установяващи твърдяното от страната движение от нейна сметка по сметка на предприятието продавач на жилището.

 Според показанията на свидетелите К. и Ц., закупуването на жилището станало с общи на двамата съпрузи средства, като към този момент ищецът получавал добро възнаграждение и той и ответницата имали спестени средства.

 Не се спори между двамата съделители, че вторият от посочените в исковата молба недвижими имоти – гаража, следва да бъде допуснат до делба при права по ½ ид. част за всеки от бившите съпрузи. По делото, като писмени доказателства са представени - заповед № 290/22.09.1992 г. на Общинско Кметство Исперих за отстъпено право на строеж върху държавен терен в кв. 66, парцел І – 1386 по регулационния план  на гр. Исперих, за построяване на гаражи на четири лица, един от които  ищецът и договор за  групов строеж от 10.10.1993 г. с нотариална заверка на подписите на участниците.Като писмено доказателство е представен и издаден на 01.02.1995 т. констативен нотариален акт, с който ищецът е признат за собственик на гараж № 2, застроен в парцел І – 1386 в кв. 66, със застроена площ от 19,76 кв.м., 25,48% ид. части от общите часи на сградата и отстъпено право на строеж върху мястото от 20,37 кв.м., в който акт е отбелязано, че ищецът е придобил правото на собственост върху имота на основание заповед № 290/22.09.1992 г. и нотариално заверен договор за групов строеж. Страните не сочат и не представят доказателства за извършена делба на обектите предмет на договора за групов строеж.

           Въз основа изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Искът за делба по отношение на първият от имотите е основателен и доказан. Безспорно установено се явява обстоятелството, че процесното жилище е придобито по време на брака на съделителите. За придобитите през време на брака недвижими и движими вещи и права върху вещи в резултат на съвместен принос чл. 19, ал. 1 и 3 от СК/отм./ предвижда, че те принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, като съвместният принос за тяхното придобиване се предполага. Установеният принцип в СК/отм./ за общност за пидобитото през време на брака, е съвместният принос. Действително ако единият от съпрузите няма такъв принос, то и съответните вещи, права върху вещи и влогове не са станали общи, а принадлежат на съпруга, който ги е придобил. При този принципен критерий и изброяването в чл. 20, ал. 1 СК/отм./ не е изчерпателно. В лична собственост може да се придобие през време на брака всякакво имущество, ако другият съпруг няма принос в придобиването. В конкретният случай обаче не се установява процесното жилище да е  придобито изцяло или частично с лични средства на ответницата, което да изключи приноса на нейния съпруг и съответно да обоснове извод за преобразуване на нейно лично имущество по чл. 21, ал. 1 и 2 от СК/отм./.Напротив безспорно установено е, че жилището е било ведомствено и правото за придобиване на същото е имал съпругът, който е работел в предприятието собственик на апартамента и който по силата на чл. 124 от НДИ /отм./ е поел задължение след сключване на договора за продажба да продължи да работи там в продължение на 10 години. Безспорно установено е и че той е реализирал доходи към този период. Обстоятелството, че по отношение на ответницата също се установи, че е получила сума съответна на придобивната цена на жилището не е достатъчно, за да се приемат за основателни нейните претенции за изключване имота от делбата, или за извод за преобразуване на лични нейни средства в част от правото на собственост, надхвърляща следващата й се презумирана от закона. Не само неотносимостта на момента на получаване на средствата от продажбата на имота, за който се твърди че бил останал в наследство от родителите й и момента на продибиване собственоста върху апартамента, но и липсата на доказателства тези средства да са били вложени по сметка на предприятието – продавач, наред с останалите изложени съображения обосновават извод за неоснователност на възраженията на ответницата. Ето защо, съдът счита че съсобственият на бившите съпрузи недвижим имот – апартамент описан в исковата молба следва да бъде допуснат до делба при права по ½ идеална част за всеки от съделителите.   Не така стои въпросът обаче с гаража, допускането до делба на който също се претендира от страните. Съгласно трайната съдебна практика договорът за групов строеж по чл. 192, ал. 1 от ЗТСУ /отм./ няма вещно правно действие. Макар и да покрива формата на чл. 35, ал. 1 от ЗС, той не съставлява  договор за доброволна делба и има само характера на предварителен договор /ТР № 68/23.06.1986 г. на ОСГК, Р № 169/7.04.1988 г. по гр.д. № 54/1988 г. на IV гр.о., съдържанието на Р01694/2.02.1994 г. по гр.д. № 357/1993 г. на IV гр.о., гр.д. № 229/15.04.1998 г. по гр.д. № 294/1997 г. на I гр.о., Р № 698/10.V.2002 г. по гр.д. № 942/2001 г. I гр.о. / . От обстоятелството, че той се сключва във формата за доброволната делба на недвижими имоти (чл. 35, ал. 1 ЗС ), не следва, че този договор съставлява делба на обектите, както в бъдеще ще бъдат построени, защото законът не му придава такова значение, изисквайки в ал. 4 от чл. 192 от ЗТСУ /отм./ участниците в груповия строеж след построяване на сградата да разпределят жилищата или другите обекти съобразно с договора. С този договор само се определят жилищата и другите обекти, които участвуващите в груповия строеж ще получат, без да е предвидено той да има ликвидиращото съсобствеността прехвърлително действие. Едва след изграждането на жилищата във вид, годен за обитаване, тази съсобственост се прекратява със съставянето на окончателен разпределителен протокол (делба) пред нотариус и всяка от страните става изключителен собственик на жилището, мазето и гаража, които му се отреждат с него (чл. 192, ал. 4 от ЗТСУ (отм.). Този разпределителен протокол прави всяка от страните собственик на реален обект от жилищната сграда и е основание да се издаде от нотариуса констативен нотариален акт. В настоящото съдебно производство не се представиха доказателства да е извършена делба, чрез окончателен разделителен протокол, съставен между участниците в груповия строеж, поради което не може да се приеме, че имотът - предмет на настоящото съдебно производство, е реален обект, за да бъде предмет на делбено производство, макар и по делото да е представен констативен нотариален акт на името на ищеца  в този смисъл. Предвид  горното, съдът счита, че делба по отношение на гаража не може да бъде извършена без участието на останалите съсобственици (участници в груповия строеж), които не са страни в производството, поради което производството по отношение на този обект, следва да бъде прекратено, тъй като според установената  съдебната практика   такава делба е недопустима (решение № 229 от 15.04.1998 г. на ВКС по гр. д. № 942/1997 г., I г. о.).

                  Воден от изложеното до тук, съдът

 

                                 Р         Е          Ш          И         :

 

ДОПУСКА ДО ДЕЛБА  между  Н.К.П. ЕГН **********,*** и С.П.П., ЕГН **********,***,  при права – по ЕДНА ВТОРА идеална част за всеки от съделителите, следния недвижим имот : Самостоятелен обект – жилище, прадеставляващо апартамент № *, находящо се на втори етаж в монолитна жилищна сграда, с административен адрес на имота: гр. И., общ. И. ул. “Ц. О” № *, ет.*,  ап.*, със застроена площ на жилището 58,57 кв.м., състоящо се от: спалня, дневна, кухня, сервизни помещения, ведн с прилежащите към жилището: избено помещение № 6, с полезна площ от 12,60 кв.м. и таванско помещение № 6, с полезна площ от 10,56 кв.м., ведно с 8,08 % ид. части от общите части на сградата и 6, 37 кв.м. ид. части от правото на строеж върху мястото от 69,94 кв.м., при граници и съседи на жилището:  ляво - жилище № 8, дясно- жилище № 5, горе – жилище № 9, долу – жилище № 1, при граници и съседи на избеното помещение7 ляво – изба № 10, дясно – изба № 5, горе – жилища на първи етаж, при грани и съседи на таванското помещение: ляво – таванско помещение № 12, дясно – таванско помещение № 7, долу – жилища.

                 ПРЕКРАТЯВА производството, в частта с която се иска да бъде допуснат до делба между страните недвижим имот, представляващ  гараж № 2, застроен в парцел № І – 1386, в кв. 66, по регулационния план на гр. И., общ. И., при отстъпено право на строеж, със застроена площ от 19,76 кв.м., ведно с 25,48 % ид. части от общите части на сградата, представляваща групов строеж от четири гаража и отстъпеното право на строеж върху мястото от 20,37 кв.м. , при съседи: гараж № 1, гараж № 3 и имот пл. № 1387 в кв. 66 по плана на гр. Исперих, поради недопустимост на иска в тази му част.

               Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен  срок от съобщаването му на страните.

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: