Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
05.01.2021г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Маргарита
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело № 4552 по
описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 558713 от 11.12.2018г. по гр.д. № 80953/2017г. Софийски районен
съд, 88 състав отхвърлил като неоснователни предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******,
срещу А.Й.П., ЕГН **********, и С.И.И., ЕГН ********** (конституирана по реда
на чл. 227 ГПК на мястото на починалата в хода на делото Л.Й.В.), искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците всеки от тях да заплати
на ищеца сумите от по 901.23 лв. – главница, представляваща стойност за
потребена топлинна енергия за периода м. 05.2014г. - м. 04.2015г. и начислената
за периода такса за дялово разпределение в размер на по 12.60 лв. за следния
топлоснабден имот: апартамент № 15, находящ се в гр. София, ул. “******аб. №
202475, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от
15.11.2017г. до окончателното изплащане на сумите, както и за сумите в размер
на начисленото обезщетение за забава върху всяка от главниците за периода 30.06.2015г.
- 10.11.2017г. и възлизащи съответно
в размер на по 184.10 лв. и в размер на по 1.49 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на всеки от ответниците сумите от по 624 лв. –
разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, който го
обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – нарушение на материалния закон и
необоснованост. Неправилно СРС приел, че ответниците не са титуляри на вещни
права върху имота. По смисъла на § 1, т. 42 ДР ЗЕ, която била действаща
разпоредба в процесния период, потребител на топлинна енергия или природен газ
за битови нужди било физическо лице – собственик или ползвател на имота, което
използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. От
изготвената по делото справка от НБД „Население“ се установявало, че наследници
на починалата Р.Й.В. са сестрите й Л.Й.В. и А.Й.П., като същите били
конституирани като ответници по делото. Неправилно районният съд приел, че не е
налице пасивна материалноправна легитимация. Поради това моли съда да отмени атакуваното
решение и вместо него постанови друго, с което да уважи предявените искове.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално
възражение за прекомерност на претендирано от насрещните страни адвокатско възнаграждение.
Въззиваемите страни А.Й.П. и С.И.И. (последната конституирана по реда на
чл. 227 ГПК на мястото на починалата в хода на първоинстанционното производство
ответница Л.Й.В.) с отговори по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорват жалбата и
молят съда да потвърди атакуваното решение като правилно.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира
следното:
С исковата молба, уточнена с молба от 28.12.2017г., първоинстанционният съд
е бил сезиран с обективно кумулативно и субективно пасивно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
предявени срещу Л.Й.В. и А.Й.П., като наследници на починалата на 01.04.2017г. Р.Й.В.,
като от всяка от ответниците се претендира по ½ от дълга на
наследодателя им, както следва: по 901.23 лв. - главница, представляваща цена
на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2013г. - 30.04.2015г. в
топлоснабден имот на адрес: гр. София, ул. „******ап. 15, аб. № 202475; по
184.10 лв. - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.11.2014г.
- 10.11.2017г.; по 12.60 лв. – главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода, и по 1.49 лв. - лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода 30.06.2015г. - 10.11.2017г. Претендирана е и
законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба на
15.11.2017г. до окончателното плащане.
С отговори на исковата молба, депозирани в срока по чл. 131 ГПК,
ответниците са оспорили предявените искове като недопустими, евентуално – като
неоснователни, при твърдения, че не са наследници по закон или по завещание на сестра
си Р.Й.В., поради което не са процесуално, евентуално – материалноправно
легитимирани да отговарят по исковете за задълженията в наследството й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Въззивният съд намира, че при
постановяването му не са нарушени императивни материалноправни норми, а с оглед
оплакванията в жалбата следва да бъде потвърдено по следните съображения:
Видно от приетото и неоспорено удостоверение за наследници №
5280/31.10.2018г. на СО – район „Лозенец“, което е официален свидетелстващ
документ по смисъла на чл. 179 ГПК и има обвързваща съда и страните материална
доказателствена сила, Р.Й.В. е починала на 01.04.2017г. и е оставила за
наследници по закон В.Л.К.и Р.Л.К.– внуци, които наследяват по право на
заместване (чл. 10 ЗН) на починалата преди Р.В. нейна дъщеря – Н.В.К.. Съгласно
приложената в първоинстанционното дело справка от НБД „Население“, Л.В. и А.П.
са сестри на Р.В.. Съобразно правилата в чл. 5 и сл. ЗН, роднините по права
линия изключват от наследяване тези по съребрена линия. Наследници по закон на Р.В.,
съгласно чл. 10 вр. чл. 5 ЗН, са децата на починалата преди нея нейна дъщеря и
внуци на починалата Р.В..
Следователно ответниците, срещу които ищецът е насочил претенциите си, не
са пасивно материалноправно легитимирани да отговарят задължения в
наследството, оставено от Р.Й.В., а предявените искове са неоснователни.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното решение
следва да бъде потвърдено.
При този изход и изричните претенции, разноски за
въззивното производство се следват на въззиваемите. С представените по делото
договори за правна защита и съдействие от 20.03.2019г. е удостоверено, че всяка
от въззиваемите е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на по 500 лв.
Съобразно обжалваемия интерес и броя на исковете, заплатените възнаграждения са
под минималния размер, определен по реда на чл. 7, ал. 2 вр. чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
поради което възражението на въззивника за прекомерност по смисъла на чл. 78,
ал.5 ГПК е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 558713 от 11.12.2018г., постановено по гр.д. № 80953/2017г. на
Софийски районен съд, 88 състав.
ОСЪЖДА
„Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.Й.П., ЕГН **********,
на основание чл. 78 ГПК сумата 500.00
лв. (петстотин лева), представляваща разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.И.И., ЕГН **********,
на основание чл. 78 ГПК сумата 500.00
лв. (петстотин лева), представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.