Р Е Ш Е Н И Е
19.11.2018 г.
Номер 244 2018 година град Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на шести ноември 2018
г.
в открито заседание в следния
състав:
Административен
съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Лидия Стоилова
Като разгледа докладваното от
съдия Демиревски
Административно
дело номер 395 по описа за 2018 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
С.З.Я. ***, обжалва
Решение № 2153-09-18/03.08.2018 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Кюстендил, с
което е отхвърлена като неоснователна жалбата на г-н Я. против разпореждане № **********/20.03.2018
г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване към ТП на НОИ гр. Кюстендил, с което на основание чл. 69 ал. 2 от КСО е
отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Моли решението да се отмени сато
незаконосъобразно и преписката да се върне на административния орган за ново
произнасяне по същество със задължителни указания по тълкуването и прилагането
на закона.
Ответникът по
жалбата – Директорът на ТП на НОИ гр. Кюстендил, се представлява по делото от
юк. Андонова. Моли да се отхвърли оспорването и да се потвърди решението на
Директора на ТП на НОИ гр. Кюстендил.
Първоначалното административно
производство е започнало със заявление вх. № 2113-09-95/28.11.2017 г. на С.З.Я.
с искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
условията на чл. 69 ал. 2 от КСО. С разпореждане № **********/20.03.2018 г. на
ръководителя на “Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ гр. Кюстендил на Я. е отказано
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 ал. 2 от КСО, тъй като същият не отговаря на условията на § 50 от ПЗР на ЗИДКСО.
Разпореждане № **********/20.03.2018
г. е било обжалвано пред Директора на ТП на НОИ. Това разпореждане е потвърдено
с Решение № 2153-09-18/03.08.2018 г.,като в него подробно е описано за кои
периоди и кой положен труд е признат съответно от І и ІІІ категория, съответния
стаж от Великобритания, като са изложени мотиви за неприложимостта на § 50 от
ПЗР на ЗИДКСО в случая, доколкото същия няма навършени 53 години и към този
момент не работи в органите на МВР,а е напуснал на 01.10.2010 г.
В настоящата административна
преписка е приложено пенсионно досие на С.З.Я., във връзка със Заявление № 2213-09-95/28.11.2017
г., съдържащо 34 листа.
Жалбоподателят е
субект на правото на съдебно оспорване, упражнил е правото си надлежно, жалбата
е постъпила в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и в този смисъл е допустима.
С
разпореждане № ********** от 20.03.2018 г. длъжностното лице по пенсионното
осигуряване е постановило незаконосъобразен акт. Неправилно е приложил материалния закон и
Директорът на ТП на НОИ гр. Кюстендил в оспореното Решение № 2153-09-18/03.08.2018
г.,отхвърляйки оспорването на г-н Я. срещу разпореждането.
От
представените по делото доказателства,а именно пенсионната преписка на С.З.Я.,
е представен опис на върнатите документи, представени със заявление № 2213-09-95
от 28.11.2017 г., касаещи трудовия му и осигурителен стаж. Така представените и
приети в съдебното производство писмени доказателства не са оспорени по реда на
чл. 193 от ГПК от страните. В тях се съдържат данни както за продължителността
на трудовия стаж придобит на съответното място, така и отрасъла на дейността, т.е.
начинът на установяване на длъжността,на която е положен трудовия стаж и
неговата продължителност, в съответствие с чл. 40 ал. 1 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж. При липса на открито производство по реда на чл.
193 от ГПК по оспорване на вписването,съдът е длъжен да приеме с оглед
обвързващата доказателствена сила на официалните документи,че вписаните в тях
факти са се осъществили.
В
случая обаче, правният спор се свежда единствено до това дали административният
орган е приложил правилно § 50 от ПЗР на ЗИДКСО, доколкото такива са
твърденията на жалбоподателя.
Съгласно
чл. 142 ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон
се преценява към момента на издаването му.
От
данните по делото се установява, че със заявление № 2113—09-95 от 28.11.2017 г.
С.З.Я. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осогурителен стаж и
възрастпри наличието на условията на § 50 от Преходните и заключителни
разпоредби на Закона за изменение и допълнение на КСО във връзка с чл. 69 ал.
10 от КСО. Към този момент лицето е навършило 48 г. 11 м. и 24 дни и е имало
общ осигурителен стаж /придобит в България и Великобритания/ 29 г. 04 м. и 14
дни. Този стаж включва периода 15.04.1989 г. – 01 октомври 2010 г., когато
лицето е държавен служител по ЗМВР.
Съгласно
разпоредбата на § 50 от ПЗР на ЗИД на КСО /ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от
01.01.2016 г./, лицата по чл. 69, които до 31.12.2015 г. имат необходимия
осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, могат да се пенсионират
независимо от възрастта им до 31 декември 2018 г. Това законово изискване в
случая следва да се тълкува съвместно с разпоредбите на чл. 69 ал. 2 и 3 от КСО,
предвид наличието на осигурителен стаж на кандидатстващия за пенсия по ЗМВР,
както и препращането на § 50 от ПЗР на ЗИД на КСО към текстовете на чл. 69 от КСО. Разпоредбите на чл. 69 ал. 2 и ал. 3 от КСО /изм., бр. 61 от 2015 г., в
сила от 01.01.2016 г./ изискват държавните служители по Закона за
Министерството на вътрешните работи и Закона за Държавна агенция „Национална
сигурност“ да имат 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети
действително изслужени по цитираните закони. Я. отговаря на тези изисквания за
общ осигурителен стаж от 27 години /29 години 04 мес. и 14 дни/, от които две
трети действително изслужени в посочените ведомства, в случая МВР /21 години 08
мес. и 12 дни /виж справката за осигурителния стаж/.
В
разпоредбата на чл. 69 ал. 10 от КСО /в сила от 01.01.2016 г./ ясно е посочено,
че право на пенсия при условията на ал. 1 – ал. 9 имат и лицата, които са
изпълнявали военна или държавна служба по законите по по ал.1 – 3, 5 и 5а, лицата, които са били на
длъжностите по чл. 4 и 7 и служителите, които са извършвали дейностите по ал.
6. Употребата на съюза „и“, както и на минало време в глаголите „изпълнявали“ и
„извършвали“, съответно посочването „били на длъжностите“, водят до извод, че
преференциалният режим на пенсиониране по § 50 от ПЗР на ЗИД на КСО не се
отнася само до лицата, които към момента на пенсиониране са служители от
цитираните ведомства, а и такива, които отговарят на тези изисквания,изпълнявайки
преди това държавна служба, в случая по МВР,след като отговарят на изискванията
за действителен и общ осигурителен стаж.
Административният
орган, който излага противоположна теза, тълкува стеснително материалноправни
норми, създаващи привилегирован режим за пенсиониране за определени държавни
служители, при отпадане на категория „възраст“, с оглед особеностите на
полагания от тях труд, което тълкуване се явява неправилно,тъй като ограничава
законово регламентирани права. Заявлението за отпускане на пенсия е подадено на
28.11.2017 г., т.е. правото е упражнено при цитираната нормативна уредба.
По
гореизложените съображения,съдът ще уважи жалбата и ще отмени Решение № 2153-09-18/03.08.2018
г. на Директора на ТП на НОИ гр. Кюстендил, като върне преписката на
административния орган за ново произнасяне с оглед изложените мотиви в
настоящето решение.
Отказвайки
отпускане на лична пенсия за ОСВ на С.З.Я. с разпореждане № **********/20.03.2018
г., на основание чл. 69 ал. 2 от КСО, длъжностното лице по пенсионното
осигуряване е постановило акт несъобразен с материалния закон. Неправилно е
приложил материалния закон и Директорът на ТП на НОИ гр. Кюстендил в оспореното
Решение № 2153-09-18/03.08.2018 г., отхвърляйки оспорването на г-н Я. срещу
разпореждането.
При проверката по
чл. 168 от АПК не се установиха други отменителни основания по чл. 146 от АПК.
Процесното решение
и контролираното с него разпореждане са постановени от компетентни органи по
чл. 117 ал. 1, т. 2 б. “а” и чл. 98 ал. 1 от КСО. Административният акт
притежава необходимото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК. В
производството по издаване на акта не е допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствени правила.
Обжалваното
решение съответства на целта на закона, тъй като е израз на упражнено
правомощие при оспорване по административен ред на съответния административен
акт.
Воден от
горното и на основание чл. 172 ал. 2 във връзка с чл. 173 ал. 2 от АПК,
Кюстендилският административен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-09-18/03.08.2018 г. на Директора на ТП на
НОИ гр. Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № **********/20.03.2018 г.
на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Кюстендил,с
което на основание чл. 69 ал. 2 от КСО е отказано отпускането на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст и е отхвърлена жалбата на С.З.Я. с ЕГН **********
и постоянен адрес:*** и
ВРЪЩА
преписката на административния орган за ново произнасяне съгласно тълкуването и
указанията дадени от съда по прилагане на закона.
ОСЪЖДА
ТП на НОИ гр. Кюстендил, бул. „България“ № 46 да заплати на С.З.Я., с ЕГН **********,***,
дължими разноски по делото в размер на 650 /шестстотин и петдесет/ лева.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му
пред Върховния административен съд.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: