№ 2039
гр. София, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110201692 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59д и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 004435/27.11.2023 г., издадено от
И.Г.Б. – директор на регионална дирекция за областите София, Софийска,
Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите
(КЗП) - гр. София, с което на основание чл. 45, ал.1 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК) на "Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК *********, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
5000 лева, за нарушение на чл. 10а, ал.2 от ЗПК, както и на основание чл. 45,
ал. 1 от ЗПК на "Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК *********, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева, за
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 26 от ЗПК.
Недоволно от наказателното постановление е останало санкционираното
дружество, което го обжалва в законоустановения срок. В жалбата излага
твърдения, че постановлението е незаконосъобразно и неправилно. Намира, че
АУАН и процесното НП съдържат факти и правни констатации, които са в
противоречие със закона, необосновани и неправилни. Излагат се доводи, че
таксата, за която им е наложено наказание по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, не е
свързана с усвояването на кредита. Излага се становище, че бил нарушен
принципа „ne bis in idem”. По отношение на второто вменено нарушение се
твърди, че такова не е извършено, тъй като все пак е посочен адрес на КЗП,
1
макар и предходен такъв. Изразено е становище, че в случай, че се приеме, че е
допуснато нарушение, то следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
В проведените по делото съдебни заседания, дружеството-жалбоподател е
редовно призовано и се представлява от адв. У., с пълномощно по делото. Иска
се отмяна на НП, като се поддържат аргументите, изложени в жалбата и се
посочва, че жалбоподателят е върнал таксата на клиента. Претендират се
разноски, като се предоставя договор за правна защита, в който е
инкорпорирана и разписка за платената сума, както и списък с разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява, но с
придружително писмо изх. № С-03-7301/18.01.2024 г. изразява писмено
становище по същината на спора, като намира жалбата за неоснователна,
моли за потвърждаване на процесния акт и претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на жалбоподателя.
След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
На 20.09.2023 г. при извършена проверка в РД- София на Комисия за
защита на потребителите с адрес: гр. София, общ. Столична, обл. София
(столица), ул. „Врабча“№1, ет.3 били установени следните нарушения и
обстоятелства:
„Ай Ти Еф Груп“ АД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Търговския
закон, вписан в Търговския регистър с ЕИК *********.
На 22.08.2023 г. в деловоден регистър на Комисия за защита на
потребителите (КЗП) постъпила жалба с вх. № С-03-4677 от Ю. К. И. срещу
Smile Credit - „Ай Ти Еф Груп“ АД. В същата било посочено, че на 31.07.2023
г. потребителят сключил договор за потребителски (бърз) кредит от
разстояние с дружеството за сумата от 2500 лв. Впоследствие И. решил да се
възползва от законовото си право за отказ от договора в 14-дневен срок.
Първоначално от дружеството му отговорили, че не могат да удовлетворят
претенцията му като твърдели, че не били получавали никакви имейли от
него. По-късно решили да приемат молбата му. След допълнителна
кореспонденция между страните дружеството поискало от потребителя да
върне сума в размер от 2800,00 - с 300,00 лева по-голяма от отпуснатата му от
2500,00 лева, въпреки че в закона било предвидено да не се начисляват
никакви такси освен административните, които са между 0.5 % и 1 %. След
спор за дължимостта на начислените допълнителни такси, последните били
намалени на 160,00 лева. Потребителят нямал друг избор и платил сумата.
Освен прекратяването на договора, потребителят поискал да заличат всичко
свързано с него в системите на Дружеството, но му било отказано с мотива, че
законосъобразно договорът следва да бъде съхраняван в срок от 5 /пет/
години. Към сигнала на потребителя били приложени екранни снимки на
водената между него и доставчика на финансови услуги кореспонденция.
С оглед извършване на проверката от комисията, с писмо изх. № С-03-
2
4677/04.09.2023 г., проверяващия инспектор от КЗП уведомил дружеството за
постъпилата жалба и изискал да се представят в КЗП писмено становище по
жалбата, документи и информация.
Отговорът на същото бил получен на 03.10.2023 г., с който „Ай Ти Еф
Груп“ АД представило пред проверяващия орган становище по повод
подадената жалба и копия на относимите документи, включително и платежно
нареждане за върнатата сума от 17.08.2023 г.
От прегледа на предоставените от дружеството документи било
установено, че дължимата сума по Договор за кредит № 585397 към
16.08.2023 г. включва: Главница в размер на 2 500,00 лева., възнаградителна
лихва в размер на 40,27 лева, такса за разглеждане и оценка на заявката за
отпускане на кредита, съгласно Приложение № 4 към договора за кредит в
размер на 99,84 лева. Установено било също, че в последваща комуникация с
потребителя от 17.08.2023 г. на същия е уточнено, че към дата 17.08.2023 г.
дължимата сума е в размер на 2 642,63 лв., като се посочва, че причината за
промяната на сумата към 17.08.2023 г. е приложението на чл. 29, ал. 4 от
Закона за потребителския кредит (ЗПК) към настоящия казус.
С платежно нареждане от 17.08.2023г. жалбоподателят И. върнал на
дружеството посочената сума от 2642,63 лева. и кредитът бил погасен, а
договорът приключил.
Проверяващият счел, че при тези факти и обстоятелства, проверяваното
юридическо лице е определило изрична такса за оценката на
кредитоспособността на потребителя в нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Счел е, че посочената такса е свързана с усвояването на кредита и като такава
е в нарушение на закона.
В предоставените пред проверяващия екип Общи условия, приложими
към договора за потребителски кредит № 585397/31.07.2023 г., сключен между
„Ай Ти Еф Груп“ АД и Ю. И. за сумата от 2500,00 лева, в Раздел VIII, т. 18.3
било записано: „Кредитополучателят има право да подава жалби, свързани с
настоящите Общи условия и Договора до Комисията за защита на
потребителите в съответствие с правилата на ЗПК. Адресът на Комисията за
защита на потребителите е: гр. София, пл. „Славейков“ 4а, уеб страницата -
www.kzp.bg, а електронният й адрес : ****@***.**“.
Актосъставителят констатирал, че предвид това, че от 2019 г. КЗП се
намира на адрес: гр. София, ул. „Врабча“ № 1, ет. 3, 4 и 5, а в Общите условия
(неразделна част от договора) на „АЙ ТИ ЕФ ТРУП“ АД е записан стария
адрес на КЗП и предвид установеното и съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗПК:
„Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа:
т. 26 - адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен орган
по спазване изискванията на този закон“ установил извършено нарушение на
същия.
Свидетелят Е. Б. Ц., определена със Заповед № 319 ЛС/ 22.04.2015 г. на
председателя на КЗП като длъжностно лице, намерила че при горните
констатации е извършено административно нарушение - на чл. 10а, ал. 2 от
3
ЗПК както и на чл. 11, ал. 1, т. 26 от ЗПК, поради което с оглед разпоредбите
на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, предприела действия за осигуряване на присъствието
на нарушителя при съставянето на акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/. Изпратено било нарочно писмо – покана, което било
връчено надлежно на нарушителя. В деня на съставянето присъствало
упълномощено лице - представител на жалбоподателя, на което бил връчен в
същия ден срещу подпис съставения АУАН № 004435.
В преклузивния срок на чл. 44 от ЗАНН, при административнонаказващия
орган били депозирани писмени възражения, в които били изложени
съображения, част от които аналогични на посочените в жалбата.
Въз основа на съставения АУАН, АНО е издал обжалваното НП №
004435/27.11.2023 г., с което на основание чл. 45, ал. 1 от ЗПК на дружеството
жалбоподател е наложено административно наказание имуществена санкция,
в размер на 5000 лв. за нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и в размер на 3000
лева за нарушение на чл. 11а, ал. 1, т. 26 от ЗПК.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена
въз основа на събраните по делото доказателствени материали: показанията на
свидетеля Е. Б. Ц., тези на Ю. И. както и писмените доказателства по делото,
които настоящият състав е приобщил по надлежния ред, визиран в чл. 283 от
НПК.
Съдът намира, че показанията на разпитания свидетел Ц. са пълни, ясни,
непротиворечиви и последователни и се подкрепят от останалия събран по
делото доказателствен материал. В тях се излагат непосредствените
възприятия на проверяващия инспектор относно хода на проверката,
доколкото тя се явява и пряк участник в нея- очевидец на обстоятелствата по
случая, поради което им се дава вяра изцяло.
Съдът намира разказа на свид. Ю. И. за възникването, развитието и
прекратяването на договорните отношения с дружеството – жалбоподател, за
кореспондиращи с думите на свид. Ц.. Установява се съответствие и с
приобщените по делото писмени материали и макар и оскъдни по спорните
моменти, предвид дългия срок от датата на деянието до разпита на свидетеля,
този състав на съда ги кредитира и ползва при постановяването на решението
си.
Показанията на двамата свидетели, този състав на съда, намира за
обективни и без вътрешни противоречия, съдът им даде вяра и основа
фактическите си изводи и върху тях.
Съдът кредитира в цялост цитираната доказателствена съвкупност,
намирайки гласните и писмени доказателствени източници за
безпротиворечиви и допринасящи за правилното изясняване на фактическата
обстановка.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от
правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от
легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол
4
административнонаказателен акт, с оглед на което се явява процесуално
допустима.
Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи - видно от заповед № 319ЛС/22.04.2015 г. на
председателя на КЗП, свидетелят Е. Ц. е оправомощена да съставя актове за
установяване на административни нарушения, а компетентността на
административнонаказващият орган произтича от Заповед № 984/007.11.2023
г. на председателя на КЗП, вр. Заповед № 1012/10.11.2023 г. на същия.
Установява се, че са спазени и посочените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН
давностни срокове - нарушението е установено при проверка на 20.09.2023 г.,
а АУАН е съставен малко повече от месец по-късно - на 23.10.2023 г.
Наказателното постановление пък е издадено на 27.11.2023 г. - преди изтичане
на шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
В АУАН и НП е посочено ясно и точно мястото на извършването на
нарушението, както и датата на извършването му. Не е допуснато нарушение
на ЗАНН при съставянето на АУАН в присъствие на упълномощен
представител на нарушителя, който бил надлежно поканен да се яви за
съставянето на акта. Актът и НП са връчени на упълномощения представител
на дружеството.
Следователно няма допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до засягане на правото на защита на наказаното юридическо
лице относно съставянето и връчването на АУАН.
Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК сочи, че кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.
Установява се безспорно, че „такса за разглеждане и оценка на заявка за
отпускане на кредит“ е била начислена и заплатена от потребителя на
банковата услуга.
Съдът намира за важно да посочи, че законодателят не е дефинирал
легално значението на понятието „усвояване на кредита“, нито „действие по
усвояване на кредита“. Следва да се посочи, че този състав на съда намира, че
действията свързани с усвояването на кредита реално обхващат по широк
обем от действия от реалното и буквално усвояване на отпуснатата от банката
сума. В закона използвания термин е „действия“ свързани с усвояване, което
предполага че се има предвид широк набор от обслужващи усвояването на
кредита извършени операции като необходимите действия по договарянето на
кредита, вкл. проучването на кредитоискателя и неговата кредитна история,
договарянето на условията, актът на подписване на самия договор,
отпускането и усвояването на средствата, като следва да се има предвид, че
посоченото тук е неизчерпателно изброяване на тези действия, свързани с
усвояването на кредита. Съдът намира, че смисълът на закона по този въпрос
е ясен и целта му е да бъде въведена ясна регламентация във
взаимоотношенията между двете страни по този тип договори и
непозволяването на банката да злоупотребява, въвеждайки такси за дейности
5
свързани с отпускането на кредити, които следва да бъдат задължение на
кредиторът с оглед осигуряване на адекватна и релевантна информация за
вземане на правилно решение, а това е и част от полученото и следващо му се
възнаграждение с уговорената в договора лихва, която е съобразена с
направените разходи по отпускане на кредита и осигуряване на др. относими
към конкретния клиент факти и информация.
Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК въвежда забрана за кредитора да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Спорът между страните е дали въведената такса в чл. 2
от Приложение № 4 към договора за кредит е допълнителна такса по смисъла
на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, или такса, свързана с действия по усвояване или
управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Анализът на
събраните доказателства сочи, че тази такса се определя в договора, заплаща
се на равни месечни вноски заедно с всяка вноска по кредита, от лица, които
са одобрени, и с които е сключен договор за кредит, като таксата е включена в
погасителния план. Въз основа на тези обстоятелства се извежда, че
процесната такса е свързана с усвояването на кредита, независимо как е
наименувана. За да се приеме, че това е такса по чл. 10а, ал. 1 от ЗПК би
следвало тя да се дължи от всички лица, подали документи, и то
предварително, без значение дали се одобрява или не исканият кредит.
Настоящият случай не е такъв. Клаузата, с която е уговорена такса "за
разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит", води до
неоправдано допълнително увеличаване на размера на задълженията на
потребителя по договора.
В заключение, съдът намира, че несъмнено от обективна страна е
доказано извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
По отношение на второто вменено на жалбоподателя нарушение,
съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.26 от Закона за потребителския кредит
- „Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен орган по
спазване изискванията на този закон“. Съдът намира, че доказано от обективна
страна е, че в предоставените на проверяващия инспектор документи,
свързани с договора на жалбоподателя И., в приложените Общите условия
към договора за предоставяне на потребителски кредит не бил посочен
актуалният адрес на Комисията за защита на потребителите (КЗП), а бил
посочен адрес на КЗП гр. София, пл. „Славейков“ № 4а, който не е актуалният
адрес към момента на проверката и към момента на сключване на процесния
договор. Актуалният адрес бил гр. София, ул. „Врабча“ № 1, а адресът на
площад „Славейков“ е бил актуален до 2019 година. Предвид на това и след
като е бил посочен грешен адрес на КЗП, то това се приравнява на липса на
адрес по смисъла на чл. 11, ал. 1, т.26 от ЗПК. Деянието е извършено на
31.07.2023 г. в гр. София, когато е подписан договорът с потребителя. Предвид
това от обективна страна е налице нарушение на чл. 11, ал.1, т.26 от ЗПК.
Основно право на потребителите е, че те могат да подават жалби,
6
свързани с договори, сключени съобразно ЗПК, до Комисията за защита на
потребителите. Посочвайки неверен адрес потребителите са лишени от това
свое основно право, тъй като подадените жалби не биха стигнали до органът,
който следва да ги защити в посочения случай. В такъв смисъл е и съдебната
практика на АССГ. Законът изрично е посочил, че следва да бъде предоставена
на кредитополучателя адрес на КЗП. Съдът счита, че предоставянето на други
данни за връзка, различни от адрес не санира нарушението и не се отразява на
обществената му опасност, а по този начин се затруднява потребителя и така
косвено се препятства връзката му с контролния орган. Отпускането на
потребителски кредити от финансови институции е строго специфична
дейност, която последните следва да извършват при спазване на всички
предвидени в закона правила, регламентиращи основният им предмет на
дейност. Важно също така е да се посочи, че процесния договор е сключен 4
години след промяната на адреса на КЗП, което сочи неглижиране на закона
или евентуална тенденциозност в действията на жалбоподателя.
В практиката на АССГ се застъпва мнението, че посочените в чл. 11, ал.1
изисквания за съдържанието на потребителските договори са императивни и
нарушението им е съществено и показва завишена степен на обществена
опасност. (Решение № 1746 от 20.03.2023 г. АССГ) Съдът се солидаризира с
посочените мотиви, поради което намира, че нарушението на чл. 11, ал.1, т. 26
не е маловажно, а чл. 28 от ЗАНН е неприложим в настоящия казус.
Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради
което не следва да бъде обсъждана субективната страна на извършените
нарушения и евентуалното наличие на вина. Без значение са също причините
и мотивите, довели до извършване на нарушенията, тъй като те отново спадат
към субективната страна. В случая е достатъчно единствено да е осъществен
съставът на нарушената разпоредба от обективна страна, което е налице.
Правилно на дружеството са били наложени две имуществени санкции на
основание чл. 45, ал. 1 от ЗПК. Посочената санкционна разпоредба гласи, че:
„За нарушение на чл. 5, 6, чл. 7, ал. 2, чл. 10, чл. 10а, чл. 11, чл. 18, ал. 1 и 2, чл.
19, ал. 2, чл. 25, ал. 1 - 5, чл. 26, ал. 1, чл. 29, ал. 1, чл. 34, ал. 1, 3 и 5, чл. 36, ал.
3, 4 и 5 и чл. 41, ал. 4 на виновните лица се налага глоба в размер от 700 до
2000 лв. - за физическите лица, и имуществена санкция в размер от 3000 до
8000 лв. - за едноличните търговци и юридическите лица“.
Наложената имуществена санкция от 5000 лева за извършеното
нарушение на чл. 10а, ал.2 от ЗПК съдът намира за завишена неправилно.
Установено безспорно е, че извършеното от дружеството нарушение е първо
от вида си, а съдът намира посочените от административно-наказващия орган
мотиви за завишаването на наложената имуществена санкция за
неоснователни, поради което наложената от КЗП имуществена санкция следва
да се намали до законово определения минимум, а именно – 3000 лева. За
второто посочено нарушение- това по чл. 11, 1л.1. т. 26 от ЗПК санкцията е в
минимален размер, поради което не подлежи на ревизия.
По отношение на наведените от жалбоподателя твърдения за нарушаване
7
на принципа „Ne bis in idem” следва да се съобрази посоченото в чл.18 от
ЗАНН, че когато с едно деяние са извършени няколко административни
нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения,
наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В случая
е налице именно посочената в този текст хипотеза - две различни нарушения,
извършени с едно деяние като всяко от тях е самостоятелно и обуславя
понасянето на самостоятелна административна санкция.
При законосъобразно воденото административно-наказателно
производство и при безспорно установено нарушение от страна на наказаното
лице, обжалваното НП следва да бъде изменено в посочения смисъл.
С оглед изхода на делото, съдът дължи произнасяне и по въпроса за
възлагане на разноските, сторени от страните в производството. Разпоредбата
на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН препраща към реда, установен в чл. 143 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК). В конкретния случай на тази
съдебна инстанция спорът е разрешен благоприятно за въззиваемата страна –
Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил,
Перник и Благоевград със седалище гр. София към ГД „Контрол на пазара“
при КЗП. Този извод не се опровергава от обстоятелството, че се изменя в
частта на размера на наказанието. Съгласно съдебната практика ако
наказателното постановление бъде изменено, разноските се възлагат на
нарушителя, тъй като с виновното си поведение е станал причина те да бъдат
направени. В същото време, изводът не е в противоречие и с предписанието на
чл.143 от АПК, към която препраща текста на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. В
последния разноски се дължат единствено при отмяна на обжалвания акт,
каквато не е настоящата хипотеза. В настоящия случай изменен е единствено
размерът на наложеното с процесното постановление наказание, но по
съществото си същото е потвърдено. Въззиваемата страна не е представлявана
в съдебно заседание, но доколкото същата е представила писмено становище
от юрисконсулт в производството и в същото се претендира юрисконсултско
възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, то с оглед определяне дължимия размер на разноските следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 63д, ал. 5, вр. ал. 4 от ЗАНН.
Съгласно същата и във вр. чл. 27е от Наредба за заплащане на правната
помощ, в който е определен размер на възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН от 80,00 до 120,00 лева, съдът съобразявайки вида и
количеството на извършената дейност от юрисконсулта на АНО, намира за
справедлив размер на разноски за юрисконсултско възнаграждение, в рамките
на минимума, а именно 80,00 лева.
Воден от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 4, вр.
ал. 7, т. 4 и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 004435/27.11.2023 г.,
8
издадено от И.Г.Б. – директор на регионална дирекция за областите София,
Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към
Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на
потребителите (КЗП) - гр. София, в частта му по т. 1, с която на основание чл.
45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) на "Ай Ти Еф Груп“ АД,
ЕИК *********, за нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000, като
НАМАЛЯВА размера на санкцията до установения в закона минимум от
3000,00 (три хиляди) лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 004435/27.11.2023
г., издадено от И.Г.Б. – директор на регионална дирекция за областите София,
Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към
Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на
потребителите (КЗП) - гр. София, в частта му по т. 2, с която на основание чл.
45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) на "Ай Ти Еф Груп“ АД,
ЕИК *********, за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 26 от ЗПК е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА "Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК ********* да заплати на Комисия
за защита на потребителите, сумата от 80 лв. /осемдесет/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София - град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9