О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 716
Пловдив,
13.12. 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна колегия, на дванадесети
декември две хиляди и деветнадесета година, в закрито съдебно заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
разгледа докладваното от съдията Васил Гатов вчнд №593/19г. по описа на съда, образувано по жалба на адв. И.Л. – защитник на осъдения А.М.С. против Определение № 598/20.11.2019г. по нохд 330/12г. на Окръжен съд Пазарджик.
Производството е по реда на глава ХХII НПК.
С обжалваното Определение състав на Пазарджишкия окръжен съд е осъдил А.М.С.
да заплати в полза на НБПП гр. *сумата
от 560 лв. разноски направени за предоставена правна помощ по внохд №420/16г.
по описа на Пловдивския апелативен съд, определено с Решение на НБПП № ПВ –
1343-12709/22.06.2018г., както и да заплати в полза на съда 5 лв. ДТ за издаден
изпълнителен лист.
Недоволен останал жалбоподателят и обжалвал Определението. Поискал жалбата
му да бъде уважена с мотиви, че по делото не са били налице основания за
назначаване на служебен защитник, но независимо от това и без да съобрази
становището на С., че не е съгласен да бъде защитаван от друг, освен от адв. Л.
и становищата на АК- *и НБПП съдът му е назначил резервен защитник. Направено е
особено искане жалбата да бъде разгледана от друг апелативен съд със
съображения, че назначаването на резервен защитник е осъществено от състав на
Пловдивския апелативен съд и преценката, доколко това назначаване е
законосъобразно следва да бъде извършена от съдии в същия съд.
Апелативният съд, като съобрази възраженията на жалбоподателя, провери изцяло
обосноваността и законосъобразността на обжалваното Определение и за да се
произнесе взе предвид следното:
Жалбата е
подадена в срок, от активно легитимирана страна и се явява
допустима за разглеждането й по същество.
По искането за разглеждане на делото от друг равен по
степен съд, различен от Апелативен съд Пловдив.
В същността си особеното
искане е насочено към отвод на всички съдии от Апелативен съд Пловдив, в
частност и на членовете на настоящия състав и разглеждане на жалбата от друг
равен по степен съд, за да бъде гарантирано правото на осъдения на справедлив
процес в аспекта на разглеждане на делото от безпристрастен съд по чл.6, § 1 от
ЕКЗПЧОС.
Безспорно, интерпретирането на изискването на чл. 6, § 1
от КЗПЧОС за безпристрастност на съда следва да бъде разглеждано приоритетно с оглед
гарантиране на страните правото на
"непредубеден" съд.
Идеята, заложена в разпоредбата на чл.6, § 1 КЗПЧОС и
транспонирана в националното ни законодателство, в частност в чл.29 НПК е, че в състава
на съда не следва да участват лица, които предварително са си изградили
убеждение по делото
или други обстоятелства пораждат съмнение за тяхната предубеденост или
заинтересованост, пряко или косвено от изхода на делото. Казано по друга начин, членовете на състава трябва да
са субективно свободни от лична предубеденост и пристрастност. Безусловно
необходимо е те да са безпристрастни и от обективна гледна точка, като
предоставят достатъчно гаранции, изключващи всяко съмнение в това отношение.
Що
се касае до тълкуването на обективния критерий, той предпоставя задължение за установяване на
конкретни и реално съществуващи факти от действителността, извън личното
поведение на членовете на съдебния състав, които могат да породят основателни
съмнения в тяхната безпристрастност и непредубеденост, и да внушат недоверие на
обществото в работата на съда. При обсъждане на субективния критерий обаче, личната безпристрастност на
съдиите се презюмира до
доказване на противното.
Именно в корелация с тези изисквания е нормата на чл.
29 от НПК. Императивните предписания на чл. 29, ал. 2 от НПК не позволяват
участие в съдебния състав на лица, които пряко или косвено са заинтересовани от
изхода на делото, или поради
други обстоятелства могат да се считат за предубедени, като в обсега на
последните са и случаите на възникнало у процесуалните страни съмнение в
безпристрастността на решаващия съд, базиращо се на налични и установими фактически
данни по делото. Всеки член
на състава, за когото съществува опасение, че не може да действа непредубедено
в рамките на възложената компетентност при решаване на делото, следва да се оттегли от
разглеждане на делото, защото работата на съда, трябва да вдъхва доверие на
участващите в процеса лица и на обществото.
Очевидно е, а и не спори от страните, че т.н.
„абсолютни“ предпоставки, лимитативно изброени в разпоредбата на чл.29, ал.1 НПК не са налични.
Конкретиката в
казуса не очертава и
хипотезата на чл. 29, ал. 2 от НПК, на чиято плоскост е поставен въпроса за предубеденост и заинтересованост
на членовете на настоящия състав. Не са изложени други обстоятелства за наличие на субективен елемент, който да сочи на наличие на пристрастност, освен съществуващите колегиални
отношения.
Настоящият състав не намира да съществуват каквито
и да било лични причини в членовете му, още по – малко тези, посочени от
жалбоподателя, които да обосноват пристрастност при решаване на делото. Обстоятелството, че са колеги с членовете
на състава, постановил коментирания от защитата акт /Определение от 07.02.2018г. по
внохд № 420/16г. на Апелативен съд Пловдив/, с който адв. Р.Б. е назначена за резервен защитник на
осъдения С. е несъстоятелно, защото актът
е влязъл в законна сила и не подлежи на съдебен контрол, още повече от
настоящата инстанция. Други причини, водещи до приложението на чл.29, ал.2 НПК
формално не са посочени в жалбата и обективно не съществуват.
Поради това,
настоящият състав намира, че липсват както обективните предпоставки по чл.29, ал.1 НПК, така и субективни
такива по чл.29, ал.2 НПК и искането за отвод на членовете на състава следва да
се остави без уважение.
По възражението за незаконосъобразност на определението
за назначаване на резервен защитник.
В жалбата е
отправен упрек, че в производството по внохд № 420/16г. на Апелативен съд
Пловдив незаконосъобразно и без да са налице
законовите изисквания е била назначена адв. Р.Б. за резервен защитник на
осъдения А.С., независимо, че поведението
си и с обвинението, за което е бил предаден на съд и осъден, не е дал основание
за назначаване на резервен защитник и нееднократно е възразявал срещу това.
Така поставените от
защитата възражения не могат да бъдат коментирани от настоящата инстанция. Те
са свързани с определението от 07.02.2018г. по внохд № 420/16г. на Апелативен
съд Пловдив/, с който адв. Р.Б. е назначена за резервен защитник на осъдения С..
Същото, както беше отбелязано по – горе не подлежи на съдебен контрол по няколко
причини. На първо место, коментираното определение е влязло в законна сила,
сдобило се е с правен стабилитет и има характер на пресъдено нещо, което не
позволява контрол върху неговата обоснованост и законосъобразност. На следващо
место, настоящата инстанция не разполага с процесуална компетентност за
проверка на съответността с материалния и процесуалния закон на съдебни актове,
постановени от равен по степен на нея съд, в каквато насока е искането на
жалбоподателя. Такъв контрол не е предвиден в разписаните от НПК процедури,
поради което настоящият състав не намира за необходимо да коментира
възраженията на защитата в тази връзка.
По същество на жалбата.
Разгледана по
същество, подадената жалба е неоснователна.
За да постанови
обжалваното Определение, Окръжният съд е приел за установено следното:
Производството по
делото е приключило с влязла в сила присъда, постановена по нохд № 330/12г. по
описа на Пазарджишкия окръже съд, с която подсъдимия С. е бил признат за
виновен.
В хода на въззивното производство на
подсъдимия С. е бил определен от НБПП и назначен от въззивната инстанция резервен
защитник в лицето на адв. Р.Б. от АК
Пловдив.
С Решение № ПВ-1343-12709/22.06.2018г.
на НБПП гр. *на участвалия в производството защитник било присъдено възнаграждение в размер на 560 лв. за
предоставената на осъдения С. правна помощ.
Съдът като
съобразил, че подсъдимият е бил признат
за виновен го осъдил да заплати така направените от НБПП гр. *разноски за резервния
защитник.
Изводът на Окръжния
съд е обоснован и е в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК. След
като осъденият С. е бил признат за виновен, то първата инстанция не е
разполагала с друга възможност, освен да постанови разноските направени от НБПП
гр. *за резервен защитник да бъдат заплатени от него.
Доводът на защитата,
че след като осъденият С. не е бил съгласен с назначаването на резервен
защитник и многократно е възразявал срещу това е лишен от състоятелност.
Защитата не е
съобразила, че дали и доколко осъдения С. е съгласен с назначаването на
резервен защитник е обстоятелство ирелевантно за решаването на този въпрос и е
поставено вън от неговата вола. Разпоредбата на чл.94, ал.4 НПК е очертала
основанията за назначаването на резервен защитник, а ал. 5 на същата разпоредба
изрично е изключила упълномощаването на друг защитник или отказа от защитник
като препятствие за участието на резервния защитник в наказателното
производство. Идеята на законодателя е доразвита и в ал.6 на чл.94 НПК, където
по искане или със съгласие на подсъдимия, резервния защитник упражнява правата
по чл.99, ал.1 НПК, с изключение на
действията по запознаване на делото, правене на необходимите извлечения и
присъствие на процесуално следствени действия с участието на подсъдимия, за
които съгласие на последния не се изисква.
Изрично такова съгласие е изключено и в хипотезата, когато защитата е
задължителна и упълномощеният защитник, редовно призован не се явява по
неуважителни причини.
Тук е местото да се
отбележи, че фигурата на резервния защитник е синхронизирана с европейското
законодателство и е гаранция за разглеждане на делото в разумен срок, съобразно
стандартите заложени в КЗПЧОС. С нея законодателят е реализирал идеята си за
преклудиране на възможностите подсъдимият, използвайки различни процесуални
техники да забавя и да шиканира нормалното развитие на процеса. Наред с това, с
назначаването на резервен защитник правото на защита на осъдения, гарантирано
от българското законодателство и ЕКЗПЧОС не само не се нарушава, точно обратното,
обезпечава се в максимална степен.
Ето защо,
съображенията на защитата развити в тази насока не могат да бъдат споделени и
не могат да обслужат искането за отмяна на атакуваното определение.
При цялостната
проверка на материалите по делото и изхождайки от горепосоченото, въззивната
инстанция стига до единствено възможния извод, че обжалваното Определение е
законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено, а подадената срещу
него жалба оставена без уважение.
При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до отмяна на Определението и решаване на въпросите в частната жалба от настоящата инстанция.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 345 НПК Апелативният съд
О П Р Е
Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на адв. Л. за отвод
на членовете на настоящия състав от разглеждане на делото.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 598/20.11.2019г. по нохд 330/12г. на Окръжен съд Пазарджик.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.