Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Лом, 15.01.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен съд, в
публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА
при секретаря Румяна
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д. № 329 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 422
ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Предявени са обективно съединени искове от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощника си, ю.к. Д.А., срещу П.Ц.Г., ЕГН **********,***, за установяване
дължимост на суми по договор, за които има издадена Заповед по чл. 410 ГПК.
ИЩЕЦЪТ твърди, че на
28.03.2017 год. между третото лице БДСК ЕАД и ответника е сключен Договор за
стоков кредит № 2556/28.03.2017 год., по силата на който ответникът е получил
кредит в размер на 2290,32 лв., които е следвало да върне, заедно с
договорената лихва и такси, в срок до 28.03.2019 год. (за 24 месеца).
Ответникът не е изпълнил
изцяло задълженията си по договора за заем и изобщо не е извършвал плащания по
договора.
С Рамков договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от 29.09.2017 год. подписаното Приложение
№ 1 от 10.11.2017 год., първоначалният кредитор – третото лице БДСК ЕАД е
прехвърлил вземанията си към ответника на настоящия ищец.
За това по заявление на ищеца
била издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1919/2018 на ЛРС, която била
връчена на ответника по реда на чл. 47 ГПК
и съдът е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането
си.
За това ищецът иска: да бъде
признато от съда за установено, че ищецът има следните вземания срещу ответника
по Договор за стоков кредит № 255264/28.03.2017 год.:
- 2290,32 лв. – главница,
- 350,13 лв. – договорна
лихва за периода от 20.04.2017 год. до 10.11.2017 год.,
- 141,19 лв. – мораторна
лихва за периода 21.04.2017 – 26.05.2018 год.,
Ведно със законната лихва
върху главницата от подаване заявлението по чл. 410 ГПК (06.06.2018 год.) до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се и направените
разноски по заповедното и настоящото исково производство.
Писмен отговор в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
Предвид процесуалното
поведение на ответника, съдът приема, че между страните няма спорни фактически
твърдения.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът не се представлява. В
писмена молба пълномощникът на ищеца не възразява делото да се разгледа в негово
отсъствие, като прави искане по чл. 237, ал. 1 ГПК поради постигнато между
страните споразумение за извънсъдебно признание на иска от страна на ответника.
Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът П.Ц.Г. се явява лично. Признава иска.
Няма оспорени фактически твърдения.
Доказателствата са писмени.
Към делото и прието приобщено като
доказателство ч.гр.д. № 1919/2018
год. на РС – Лом.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите на страните и признанието на иска, направено от
ответника непосредствено в откритото съдебно заседание, на осн. чл. 237, ал. 1 ГПК приема следното:
Направено е от страна на ищеца искане за
признаване за установено съществуването на вземане към минал момент – след
проведено от страна на ищеца успешно заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК.
Ответникът е направил признание на иска
по основание и размер, не е оспорил, че дължи плащане.
Разпоредбата на чл. 237 ГПК предвижда
възможност за ищеца да поиска постановяване на решение при признание на иска,
както и, че в този случай съдът постановява решението си, като в мотивите е
достатъчно да укаже, че същото се постановява при признание на иска.
В конкретния случай са налице
предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал.
3, т. 1 и 2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на
добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда.
Поради изложеното и с оглед заявеното
признание на иска съдът намира предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за
основателни. Наред с това, исковете са подкрепени и от ангажираните от ищцовата
страна доказателства, поради което следва да бъдат уважени.
Тъй като признанието на исковете е
направено след депозиране на искането по чл. 410 ГПК, както и след образуването
на исковото производство – едва след насрочването на делото в открито съдебно
заседане, следва да се приеме, че с поведението си ответникът е станал причина
за завеждане на делото.
Предвид изхода от делото и на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноските по водене на делото – в заповедното и в исковото производство, които
се претендират изрично без да
се представя списък по чл. 80 ГПК. От доказателствата по делото се установяват разноски на
ищеца в общ
размер на 591,61 лв., от които 255,63
лв. за заповедното производство и 335,98
лв. за исковото производство.
При тези мотиви и на осн. чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че П.Ц.Г., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК *********, гр. София, СУМАТА от 2781,64 лв. (две хиляди седемстотин осемдесет и един лв., 64 ст.), от които:
- 2290,32 лв. – главница по
Договор за стоков кредит № 255264/28.03.2017 год., сключен с третото лице БДСК
ЕАД,
- 350,13 лв. – договорна
лихва за периода от 20.04.2017 год. до 10.11.2017 год.,
- 141,19 лв. – мораторна
лихва за периода 21.04.2017 – 26.05.2018 год.,
ведно със законната лихва върху главницата от
подаване заявлението по чл. 410 ГПК (06.06.2018 год.) до окончателното
изплащане на дължимите сумиза които суми в полза на ищеца е издадена Заповед № 1244/295.09.2018
год. за изпълнение на парично заделжение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1919/2018
год. на РС – Лом.
ОСЪЖДА П.Ц.Г., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК *********,
гр. София направните във връзка с делото
разноски за тази инстанция в общ размер на 591,61 лв., от които 255,63 лв. за заповедното производство
и 335,98 лв. за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: