РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. гр. Хасково, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Велислава Н. Ангелова
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20215640101328 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба подадена от Е. А. П. ЕГН **********, чрез адвокат
Д.П. от АК К. против С. Б. Д. ЕГН **********, Л. Г. Г. ЕГН ********** и С. А. Т. ЕГН
**********, с която се иска извършването на делба на съсобствения им недвижим имот с
идентификатор 77195.741.77.6.12 придобит по наследство от Л.Т.М..
Ищцата твърди, че с ответниците били наследници на Л.Т.М. ЕГН **********, б.ж.
на гр.Хасково, починала на 16.12.2013 год., разведена към момента на придобиване на
имота, вкл. преди 1962 год., която им оставила в наследство следния недвижим имот
представляващ: апартамент № 72 с идентификатор 77195.741.77.6.12 по КККР на
гр.Хасково, одобрена със Заповед № РД- 18-63/05.10.2006год. на ИД на АК, находящ се в
гр.Хасково, в жилищен блок на бул. ************, състоящ се от две стаи, кухня и сервизно
помещение, с площ 59.38 кв.м. при съседи по нотариален акт: П.Т.П. и стълбище и съседи по
КККР: на същия етаж: 77195.741.77.6.11, под обекта: 77195.741.77.6.9; над обекта:
77195.741.77.6.11, заедно с прилежащото избено помещение № 72 с полезна площ 2.29 кв.м.,
при съседи: П.Т.П., И.Д.Д. и коридор, ведно с 2.106 % идеални части от общите части на
блока и от отстъпеното право на строеж върху мястото съгласно Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот вх.рег. № 346/27.01.2005 год., акт № 193, том I, дело № 224 на
Служба по вписванията - Хасково.
Поради невъзможност доброволно да поделят описания по-горе недвижим имот, се
иска от съда да постанови решение, с което да допусне и да бъде извършена делба на имота,
1
при следните квоти: ¼ идеална част за ищеца и по ¼ идеална част за всеки един от
ответниците.
В съдебно заседание, провело се на 26.01.2022г., ищецът не се явява, представлява се
от адвокат Д.П. от АК - К., която поддържа подадения иск и моли за решение, с което да се
допусне делба на недвижимия имот при делбени квоти на страните, а именно по ¼ идеална
част.
В едномесечния срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК, ответниците С. Б. Д. и Л. Г. Г.,
депозират писмен отговор на искова молба. Считат предявения иск за допустим, но за
неоснователен, тъй като ответникът Л. Г. Г. бил добросъвестен владелец и повече от десет
години владял жилището съвместно с наследодателя. Изложени са твърдения, че всички
близки и познати били наясно с волята на собственика - наследодател, че след смъртта й
единствения, който щял да получи и щял да бъде собственик на апартамента бил точно
отв.Л.Г., т.е. имотът бил своен с ясното намерение да се придобие в собственост. Този имот
бил и единствено семейно жилище на Г.. Алтернативно се посочва, че делбата на имота
следвало да се допусне при указаните квоти и при приложение на разпоредбата на чл. 349,
ал.2 от ГПК спрямо съсобственика и ответник по настоящия иск Л.Г..
В съдебно заседание ответниците Л.Г. и С.Д. не се явяват, представляват се от
процесуален представител в лицето на адв. В.Ч. от АК – Хасково. Поддържат възражението
си за придобиване на процесния имот по давност от страна на отв. Л.Г., вкл. и на основание
добросъвестно владение, като на това основание считат иска за делба за неоснователен.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба от ответника С. А. Т.. В съдебно заседание същият не се явява и не изпраща
процесуален представител. В писмено становище заявява допустимост и основателност на
предявения иск. Оспорва твърдението на ответниците Д. и Г., че волята на баба им и техен
общ наследодател Л.Т.М. е била Л. Г. Г. след смъртта й да получи апартамента. Моли за
решение, с което да бъде допуснато извършването на делба на имота при квоти по ¼
идеална част за всеки от съделителите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
От Удостоверение за наследници изх. № ГРАОН1-3440/23.12.2019 г. от Община
Хасково, се установява, че страните по делото са законни наследници на Л.Т.М., а именно
нейни внуци.
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 34, том I, рег. № 625,
дело 26 от 26.01.2005 г. на Нотариус рег. № 352 по Регистъра на НК – К.В., вписан в Служба
по вписванията с вх. рег. 346 от 27.01.2005 г., акт № 193, том I, дело 224, както и от Схема
№ 15-548625-25.05.2021 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
77195.741.77.6.12, издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Хасково се
установява, че наследодателят на страните Л.Т.М. е била собственик на описания в исковата
2
молба недвижим имот с идентификатор 77195.741.77.6, а именно: Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 77195.741.77.6.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД - 18 - 63/05.10.2006 г. на Изпълнителния
Директор на АК, с административен адрес: гр. Хасково, бул. ***********, находящ се на
**** в сграда с идентификатор: 77195.741.77.6, разположена в ПИ с идентификатор
77195.741.77, с предназначение на СОС: жилище, апартамент, брой нива на обекта-1,
състоящ се от две стаи, кухня и сервизно помещение, с площ 59.38 кв. м. по нотариален акт
и площ 56 кв. метра по схема, при съседи: П.Т.П. и стълбище и съседи по КККР: на същия
етаж: 77195.741.77.6.11, под обекта: 77195.741.77.6.9; над обекта: 77195.741.77.6.11, заедно с
прилежащото избено помещение № 72 с полезна площ 2.29 кв.м., при съседи: П.Т.П., И.Д.Д.
и коридор, ведно с 2.106 % идеални части от общите части на блока и от отстъпеното право
на строеж върху мястото.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 34, ал. 1 ЗС и е процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът се явяват основателен, като съображенията за това са
следните:
За да се уважи искът за делба, като се допусне ликвидирането на възникналата
съсобственост, е необходимо при условията на пълно и главно доказване да бъде
установено, че правото на собственост върху процесния недвижим имот, принадлежи на
съделителите в съсобственост на посочените в исковата молба основания, като в
производството по делба участват като страни всички съсобственици; размера на техните
дялове, както и съществуването на предмета на делбата и годността му да бъде обект на
правото на собственост.
От събраните писмени доказателства по категоричен начин се установява, че
страните са съсобственици на процесния недвижим имот. Съсобствеността им се е породила
на основание наследствено правоприемство, в качеството им на наследници на Л.Т.М.,
починала на 16.12.2013 г., съответно на Ц.И. П., починала на 23.08.2017 г., а по отношение
на С. Б. Д. и Л. Г. Г. - и на правото на заместване на Т.И. Г.а, починала на 22.04.1997 г. С
оглед правилата на чл. 5, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 ЗН правата на съделителите действително са в
посочените в исковата молба размери. Следователно страните са съсобственици на делбения
недвижим имот. Правото на собственост върху процесния недвижим имот е било придобито
приживе от техен възходящ от втора степен и впоследствие по силата на универсално
правоприемство е преминало в патримониума на неговите законни наследници. С
настъпването на смъртта на майката на ищцата и на ответника С.Т., е възникнала
съсобственост за страните върху делбения имот при равни квоти, а именно по ¼ идеална
част за всеки от тях.
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 34, том I, рег. № 625,
дело 26 от 26.01.2005 г. на Нотариус рег. № 352 по Регистъра на НК – К.В., вписан в Служба
по вписванията с вх. рег. 346 от 27.01.2005 г., акт № 193, том I, дело 224, както и от Схема
3
№ 15-548625-25.05.2021 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
77195.741.77.6.12, издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Хасково пък
се установява, че предметът на делбата е годен обект на правото на собственост.
Възражението на ответника Л. Г. Г. за придобиване по давност на целия имот, според
настоящия съдебен състав, в резултат на давностно владение, се явява изцяло неоснователно
и недоказано. Според задължителната съдебна практика, когато сънаследник упражнява
фактическа власт върху съсобствен имот, той владее своята идеална част на имота и
същевременно държи идеалните части на останалите сънаследници, поради което и
разпоредбата на чл. 69 ЗС не намира приложение в техните отношения. Това е така, защото
владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то
продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в
наследствения имот. За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите
идеални части, съсобственикът-сънаследник следва да превърне с едностранни действия
държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Ако
се позовава на придобивна давност при спор за собственост този съсобственик следва да
докаже, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за
другите съсобственици-сънаследници и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги
свои, като тези действия следва да са доведени до знанието на останалите съсобственици.
Завладяването частите на останалите сънаследници и промяната на намерението за своене
следва да се манифестира явно пред тях, да се осъществи чрез действия отблъскващи
владението им и установяващи своене. В този смисъл е Тълкувателно решение №
1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. Всъщност по делото не са събраха
каквито и да е било доказателства, че ответникът Л. Г. Г. упражнява явно, необезпокоявано
и непрекъснато фактическа власт върху процесния имот повече от пет, респ. десет години.
Твърди се, че той живее в него и волята на наследодателя му е била именно той да бъде
едноличен собственик на имота. Не се установява, обаче, тези действия са били
манифестирани спрямо ищцата и ответника С. АТ. Т., нито по отношение на тяхната майка.
По делото няма данни ищцата и ответника Т. да са узнали, че този сънаследник е започнал
да упражнява фактическата власт върху целия имот изключително и само за себе си или пък
да е било постигнато съгласие между тях за това. Тук следва да се посочи, че съгласно
задължителната съдебна практика дори вписването на нотариален акт, издаден на основание
давностно владение в полза на един от сънаследниците за целия сънаследствен имот,
какъвто не е настоящият случай, не е действие на довеждане до знанието на останалите
сънаследници на имота на намерението на владелеца-сънаследник да свои целия имот /така
в Решение № 596/30.06.2010 г. по гр. д. № 1534/2009 г. на ВКС, I г.о., Решение №
705/29.10.2010 г. по гр. д. № 1744/2009 г. на ВКС, I г.о. и др., постановени по реда на чл. 290
ГПК/, както и че самото деклариране на съсобствен имот, заплащането на дължимите за
него данъци и извършването на ремонти в него не представлява своене на вещта по смисъла
на чл. 79 ЗС /в този смисъл Решение № 195/28.06.2011 г. по гр. д. № 86/2011 г. на ВКС, II
4
г.о., Решение № 635/25.10.2010 г. по гр. д. № 1405/2009 г. на ВКС, I г.о., Решение №
236/18.03.2010 г. по гр. д. № 2800/2008 г. на ВКС, III г.о. и др., постановени по реда на чл.
290 ГПК/.
В обобщение може да се заключи, че ответникът Л. Г. Г. не е придобил собствеността
върху процесния имот на соченото основание, а именно давностно владение.
От изложеното следва, че са налице всички материални предпоставки за допускане на
упражняването на потестативното право на делба с предмет процесния недвижим имот при
квоти по ¼ идеална част от правото на собственост върху него за всяка от страните.
По отношение на искането на ищeца за заплащане на направените от него разноски
следва да се има предвид, че делбеното производство е уредено в ГПК като особено исково
производство, съдържащо специални правила, отклоняващи се в някои отношения от
установените в процесуалния закон общи правила на исковия процес. По аргумент от чл.
355 ГПК следва, че в първата му фаза страните не си дължат разноски, а присъждането на
такива се прави с решението по извършване на делбата. Ето защо съдът намира, че не следва
да се произнася по това искане с настоящия си акт.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършване на съдебна делба между ЕЛ. АТ. П. ЕГН **********, с адрес
гр. К., ул. „*************, съдебен адрес: гр. К., бул. *******, адв. Д.П. – АК К.; С. Б. Д.
ЕГН **********, с адрес гр. Х., ************, съдебен адрес: гр.Х., *********, адв. В.Ч. –
АК Хасково; Л. Г. Г. ЕГН **********, адрес: гр.Х., **************, съдебен адрес: гр.Х.,
***********, адв. В.Ч. – АК Хасково; и С. А. Т. ЕГН **********, адрес: гр.К., ***********
на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
77195.741.77.6.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково,
одобрени със Заповед № РД - 18 - 63/05.10.2006 г. на Изпълнителния Директор на АК, с
административен адрес: гр. Х., бул. ***********, находящ се на **** в сграда с
идентификатор: 77195.741.77.6, разположена в ПИ с идентификатор 77195.741.77, с
предназначение на СОС: жилище, апартамент, брой нива на обекта-1, състоящ се от две
стаи, кухня и сервизно помещение, с площ 59.38 кв. м. по нотариален акт и площ 56 кв.
метра по схема, при съседи: П.Т.П. и стълбище и съседи по КККР: на същия етаж:
77195.741.77.6.11, под обекта: 77195.741.77.6.9; над обекта: 77195.741.77.6.11, заедно с
прилежащото избено помещение № 72 с полезна площ 2.29 кв.м., при съседи: П.Т.П., И.Д.Д.
и коридор, ведно с 2.106 % идеални части от общите части на блока и от отстъпеното право
на строеж върху мястото, при следните квоти: ¼ ид.ч. за Е. А. П., ¼ ид.ч. за С. Б. Д., ¼ ид.ч.
за Л. Г. Г. и ¼ ид.ч. за С. А. Т..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Окръжен съд – Хасково.
5
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.
6