С присъда № 88/ 11.10.2007 година, постановена по н.о.х.д. № 926/2007 година, Кърджалийският районен съд е признал Сали Мустафа Дурмуш от с.Горно Прахово, общ. Ардино за виновен в това, че в периода от 27.01.2007 година до 20.03.2007 година в с.Кобиляне, общ. Кърджали, при условията на продължаваното престъпление, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи - 44 кутии цигари „Виктори – синьо” на стойност 114,40 лв., 37 кутии цигари „Арда” с филтър на стойност 68,45 лв., 24 кутии цигари „Мелник” пакет на стойност 46,80 лв., 12 кутии цигари „Средец” на стойност 27,60 лв., 10 кутии цигари „Престиж” на стойност 23.00 лв., 13 пакета цигари „Арда” без филтър на стойност 22,10 лв., 14 кутии цигари –„Невада” пакет 100 мм. на стойност 33,60 лв., 7 кутии цигари „Виктори” бяло на стойност 18.20 лв. и 8 кутии цигари „Мелник” пакет на стойност 15,60 лв., всичко на обща стойност 369,75 лв. от владението на Потребителна кооперация „Родопска крепост” - с.Млечино, общ.Ардино, без съгласието на съответното длъжностно лице Сейдали Али Фрад от с.Бойно, общ.Кърджали и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т. 3, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от 10 /десет/ месеца, при първоначален "строг" режим на изтърпяване на наказанието. Подсъдимият е осъден да заплати на ПК „Родопска крепост” с.Млечино сумата в размер на 369,75 лева, представляваща обезщетение за претърпените от престъплението имуществени вреди, като гражданският иск за разликата над уважения до пълния му предявен размер от 431 лева, е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Подсъдимият е осъден да заплати в полза на съда направени разноски в размер на 90.00 лева за вещи лица и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 15 лева. Въззивното производство е образувано по жалба на Сали Мустафа Дурмуш, който обжалва присъдата като неправилна, а наложеното наказание като явно несправедливо. Моли обжалваната присъда да бъде отменена, като му бъде наложено друго наказание при условията на чл. 55 от НК, и отложи изпълнението на наказанието на основание чл. 66 от НК. В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез защитника си поддържа жалбата. Представя нови писмени доказателства. Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали счита въззивната жалба за неоснователна. Предлага обжалваната присъда да бъде потвърдена като правилна, обоснована и законосъобразна. Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на обжалваната присъда на основание чл.314, във вр. с чл.313 НПК, независимо от основанията, посочени във въззивната жалба, констатира следното: Делото е изяснено напълно от фактическа страна, като е проведено обективно, всестранно и пълно първоинстанционно съдебно следствие, в което са събрани всички необходими и относими към предмета на доказване, съобразно чл. 102 от НПК доказателства. Описаната и обоснована от първоинстанционния съд фактическа обстановка се възприема изцяло от въззивната инстанция. Установява се по делото, че на 27.01.2007 година около 19.00 часа подс.Сали Дурмуш се намирал в дома си в с.Горно прахово, общ.Ардино. По същото време решил да извърши кражба на цигари, тъй като бил пушач, но не разполагал с пари, за да си закупи. Тръгнал пеш за с.Кобиляне, общ.Кърджали, където в центъра на това село знаел, че се намира хранителен магазин, собственост на Потребителна кооперация „Родопска крепост”- с.Млечино, общ.Ардино, в който можел да намери цигари. В селото пристигнал около 23.00 часа. В центъра на селото нямало хора, като подсъдимият се насочил към задната страна на магазина, където на известна височина от земята били разположени прозорци, всеки с метална решетка. Подс.Дурмуш се качил на перваз, който минавал по цялата задна стена на сградата под прозорците, като по този начин ги достигнал и с парче арматура, което намерил на земята разбил долната част от металната решетка, която била поставена на един от прозореците, и с ръце я огънал нагоре. През образувалия се отвор, подсъдимият избутал крилото на прозореца, който се отворил и така проникнал в складовото помещение на магазина. В голяма найлонова торба, която носел в себе си , подс.Сали Дурмуш поставил 44 кутии цигари „Виктори – синьо”, 37 кутии цигари „Арда” с филтър, 24 кутии цигари „Мелник” пакет, 12 кутии цигари „Средец”, 10 кутии цигари „Престиж8, 13 пакета цигари „Арда” без филтър и 14 кутии цигари „Невада” пакет 100 мм. По обратния път подс. Дурмуш напуснал помещението. С крадените вещи се прибрал в дома си в с.Горно прахово, общ.Ардино, където скрил цигарите. На 28.01.2007 г. сутринта св.Сейдали Ферад, който работел като магазинер в магазина на кооперацията, установил, че в складовото помещение е било влизано през прозореца, като металната решетка е счупена и огъната. Установил и извършената кражба на цигари, за която съобщил в РПУ- Кърджали. През следващите дни, подс. Сали Дурмуш започнал да продава цигарите, като на св.Нуртен Али продал цигари „Мелник” и „Престиж”, на св.Юксел Халил- два стека цигари „Виктори” синьо. На св.Салим Мустафа подсъдимият продал три кутии цигари „Мелник”. Другата част от цигарите подс. Сали Дурмуш изпушил с дядо си. На 20.03.2007 г. вечерта подс. Дурмуш отново решил да извърши кражба на цигари от магазина в с.Кобиляне. Около 20.00 часа тръгнал от с.Горно прахово за магазина в с.Кобиляне. След като стигнал заобиколил магазина от задната му страна, качил се на перваза, и с помощта на желязо разбил решетките на един от прозорците, но не на този, който разбил при първата кражба. Вместо стъкло, на прозореца било поставено парче найлон, който подсъдимият разкъсал и по този начин проникнал в складовото помещение. Оттам подс. Дурмуш взел 7 кутии цигари „Виктори" бяло и 8 кутии цигари „Мелник" пакет. С отнетите вещи напуснал магазина и се прибрал в дома си, находящ се в с.Горно прахово, общ.Ардино. На 21.03.2007 г., св.Сейдали Ферад установил, че от магазина е извършена нова кражба на цигари, за която съобщил в РПУ -Кърджали. Видно от заключението на вещото лице, изготвило съдебно- оценителната експертиза, пазарната стойност на отнетите вещи е 369.75 лева. Горната фактическа обстановка се установява от събраните от първоинстанционния съд гласни и писмени доказателства: от обясненията на подсъдимия Дурмуш, в които прави подробни самопризнания за извършените кражби; от показанията на разпитаните свидетели Ферад, Хабибов, Али, Юксел Халил, Гюнал Халил и Мустафа, всички показания подробни, последователни и безпротиворечиви; от писменото заключение на съдебно- оценителната експертиза и разпита на вещото лице в съдебно заседание; от писмените доказателства по делото- протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум; протокол за претърсване и изземване; декларации за семейно и материално положение и имотно състояние; характеристична справка; справка за съдимост. Всички тези доказателства са последователни, логични и непротиворечиви и в своята съвкупност очертават фактическата обстановка така, както е възприета и описана от въззивния съд. По така описания начин подс. Дурмуш е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, като в периода от 27.01.2007 година до 20.03.2007 година вс.Кобиляне, общ. Кърджали, при условията на продължаваното престъпление, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи- 44 кутии цигари „Виктори – синьо”, 37 кутии цигари „Арда” с филтър, 24 кутии цигари „Мелник” пакет, 12 кутии цигари „Средец”, 10 кутии цигари „Престиж”, 13 пакета цигари „Арда” без филтър, 14 кутии цигари –„Невада” пакет 100 мм, 7 кутии цигари „Виктори” бяло и 8 кутии цигари „Мелник” пакет, всички на обща стойност 369.75 лева, от владението на Потребителна кооперация „Родопска крепост” с.Млечино, без съгласието й и с намерение противозаконно да ги присвои. Изложените от първоинстанционния съд съображения относно авторството на деянието, както и обективната и субективната страна на същото са правилни, изчерпателни и направени съобразно закона и доказателствата по делото. Налице е отнемане на инкриминираните вещи от подсъдимия и установяване на противозаконно владение върху същите. Деянието е извършено чрез разрушаване на прегради, направени здраво за защита на имот- разбиване на предпазните прозоречни решетки, през които подсъдимият е проникнал в магазина. Кражбите са осъществени при условията на продължаваното престъпление, като са налице две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление- това по чл. 195, ал.1, т.3, във вр. с чл. 194, ал.1 от НК; извършени са през непродължителни периоди от време-на 27.01.2007 година и на 20.03.2007 година, при една и съща обстановка- от хранителния магазин в с. Кобиляне, чрез разбиване и проникване през прозореца в помещението и при еднородност на вината- пряк умисъл, като втората кражба се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващата. Престъплението е осъществено от подсъдимия при пряк умисъл за осъществяване на деянието, като е съзнавал, предвиждал и целял настъпването на общественоопасните последици. Спор относно осъществяването на деянието от подсъдимия, инкриминираните вещи, тяхната стойност и обстоятелствата, при които е било извършено, не съществува. Оплакването във въззивната жалба по същество касае явна несправедливост на наложеното наказание. В подкрепа на този довод, във въззивната инстанция са представени нови писмени доказателства: заверено ксероксно копие от удостоверение за раждане от 11.03.2003 година на Сание Шейде Алиева, в което като майка е вписана Шейде Османова Алиева, с баща- неизвестен; както и заверено ксерексно копие от експертно решение № 57/22.01.1990 година на ТЕЛК Стара Загора, от което се установява, че Мина Огнянова Асенова /Шейде Османова Алиева/ страда от умерена олигофрения;лека степен имбецилност.М.Даун и е инвалид втора група. Представено е и удостоверение от кметство с.Горно прахово, общ. Ардино в уверение на това, че от четири години Шейде Османова Алиева живее на съпружески начала с подсъдимия. Във връзка с довода за прекомерна тежест на наказанието спрямо извършеното и данните относно дееца, следва да бъде обсъдено следното: наказанието на подсъдимия лишаване от свобода за срок от десет месеца, първоинстанционният съд е определил при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК- като е слязъл под минималния предвиден размер на наказанието по чл. 195, ал.1 от НК лишаване от свобода за срок от една година. Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът е преценил пълните му самопризнания, съдействие за разкриване на обективната истина и добри характеристични данни. В тази връзка, следва да бъде посочено, че тези обстоятелства са действително смекчаващи, но не и многобройни по смисъла на чл. 55 от НК, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Съпоставени с отчетените от районния съд отегчаващо отговорността обстоятелство: осъждането му за тежко умишлено престъпление, /като такова следва да бъде добавено извършването на деянието при условията на продължаваното престъпление/, биха били основание наказанието на подсъдимия да се определи при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността му обстоятелства, по реда на чл. 54 от НК, но не и при условията на чл. 55 от НК. Едва с представените и приети от въззивната инстанция нови писмени доказателства се установят нови смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, а именно: тежко семейно положение, при което жената, с която живее на съпружески начала страда от психично заболяване, като същата има малолетно дете, което живее при тях; утежнено материално положение, като подсъдимият няма постоянна работа и източник на доходи, а работи в програмата „Временна заетост” към кметството на с.Горно прахово, общ. Ардино. Тези смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, наред с обсъдените от районния съд, в своята съвкупност и по своя характер са многобройни такива по смисъла на чл. 55 от НК и дават основание наказанието да бъде определено именно при наличието на такива. И тъй като първоинстанционният съд вече е сторил това, като е определил наказанието на подсъдимия на основание чл. 55, ал.1, т.1 от НК- под най-ниския предел по чл. 195, ал.1 от НК лишаване от свобода от една година, а именно за срок от десет месеца, намаляването му под този размер би се оказало неоправдано от гледна точка целите на наказанието по чл. 36 от НК. Ето защо въззивният съд счита, че така определеното наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца при първоначален „строг” режим на изтърпяването му е справедливо и съответства на степента на обществената опасност на деянието и на дееца, и целите на наказанието могат да бъдат постигнати. Във въззивната жалба се иска отлагане изпълнението на наказанието на основание чл. 66 от НК. Тази разпоредба по отношение на подсъдимия е неприложима, тъй като същият е осъждан с присъда по н.о.х.д. № 113/1989 година по описа на Окръжен съд Кърджали за извършено престъпление по чл. 116, т.3 от НК на наказание лишаване от свобода за срок от 16 години, изтърпяването на което е приключило 27.10.1999 година и подсъдимият не е реабилитиран по съдебен ред за осъждането си, нито е изтекъл срокът по чл. 88а от НК за заличаване на осъждането и последиците му поради изтичане на давност. Правилно от първоинстанционния съд е определен първоначалния режим на изтърпяване на наказанието – „строг” на основание чл. 47, ал.1, б.”б” от ЗИН, тъй като подсъдимият е рецидивист по смисъла на чл 158, ал.1, б.”а”от ЗИН. Присъдата е правилна и в частта й, с която подсъдимият е осъден да заплати на ПК „Родопска крепост” с.Млечино, конституирана като граждански ищец в наказателния процес, сумата в размер на 369,75 лева, представляваща обезщетение за претърпените от престъплението имуществени вреди, и гражданският иск е отхвърлен за разликата над уважения до пълния му предявен размер от 431 лева, като неоснователен и недоказан. С кражбата подсъдимият е причинил на кооперацията имуществена вреда в размер на стойността на инкриминираните вещи от 369, 75 лева, установена от съдебно- оценителна експертиза, поради което правилно гражданският иск е бил уважен до този размер и е бил отхвърлен в останалата му част. По изложените съображения, въззивният съд счита, че жалбата на подс. Дурмуш срещу първоинстанционната присъда, е неоснователна. При разглеждане на делото и постановявяване на присъдата не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване процесуалните права на страните, поради което присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Ето защо и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 88/ 11.10.2007 година, постановена по н.о.х.д. № 926/2007 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
|