№ 22
гр. Котел, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на шестнадесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тодорка Ст. Цончева
при участието на секретаря Нелли Хр. Митева
като разгледа докладваното от Тодорка Ст. Цончева Административно
наказателно дело № 20212210200053 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на И. В. М. против наказателно
постановление (НП) № **********/28.01.2021г на Директора на Регионална
дирекция по горите (РДГ) Сливен, с което на основание чл. 257, ал.1, т.1 от
Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на
300.00 лева за извършено административно нарушение по чл.108, ал.3 от
Закона за горите във вр.чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба №1/30.01.2012г. за
контрол и опазване на горските територии. Жалбоподателят счита НП за
незаконосъобразно и моли да бъде отменено.
Твърди се нарушение на правилата при съставяне и връчване на акта за
установяване на административно нарушение (АУАН): не бил съставен в
нейно присъствие, без да е налице хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН; не е
било позволено да се запознае с констативния протокол, към който АУАН
препращал и по тази причина отказала да подпише АУАН. Констативният
протокол, въпреки изрично направеното впоследствие писмено искане, пак не
ѝ бил представен за запознаване.
Оспорва се компетентността както за съставяне на АУАН, така и на
НП.
Твърдят се нарушения на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал 1, т.5 от ЗАНН да
1
се изложи пълно и прецизно описание на нарушението с неговите обективни
и субективни признаци.
Оспорва да е извършила административното нарушение, за което била
санкционирана: Нямало доказателства, че през целия посочен в АУАН и в НП
период от време била извършвала нарушението. За определен период – част
от този посочен в НП, достъпът до обекта бил забранен и не била провеждана
сеч в процесния отдел и подотдел, като било обективно невъзможно да е
извършила вмененото ѝ административно нарушение.
Оспорва субективната страна на деянието с твърдение, че не била
формирала умисъл за извършването му, а от НП не ставало ясно при каква
форма на вина се твърди, че е извършила нарушението при условията на
допустителство, което предполага да се установи извършено от другиго
нарушение, за което жалбоподателят знаел и въпреки това допускал да бъде
извършено.
В съдебните заседания жалбата се поддържа лично от
жалбоподателката и от защитника ѝ адвокат Д.Й. от АК Сливен.
За въззиваемата страна РДГ Сливен се явяват главен юрисконсулт В.
К., юрисконсулт Е. Д. и юрисконсулт А. Д,, които оспорват и молят НП да
бъде потвърдено. Оспорват се като неоснователни всички релевантни
отменителни основания, тъй като дори и да са били допуснати такива, те не
били от категорията на съществените, водещи до отмяна на НП. Твърди се, че
лицензираният лесовъд е задължен да осъществява правомощията си през
времето на действие на позволителното за сеч до освидетелстване на
сечището с надлежен акт. Оспорва заповедта за отпуск на жалбоподателката с
възражение, че има значително разминаване на датите между молбата за
отпуск и заповедта за използването на платения отпуск и същите са съставени
единствено за целите на съдебния процес. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Производството по делото е образувано по жалба, която е подадена в
срок и от лице, което има право да обжалва НП, поради което е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
През 2020г. жалбоподателката И.М. работела във фирма „ДАНИ-1 Б“
ЕООД по втори трудов договор на длъжност „специалист лесовъдство“ при
непълно работно време от четири часа. Управител на „ДАНИ-1 Б“ ЕООД е Д.
2
В. В..
Жалбоподателката е вписана в регистъра на лицензираните лесовъди
по чл.108, ал.2 от ЗГ. Титуляр е на удостоверение № 11007/19.11.2014г, с
право да извършва дейности по планиране и организация на дейностите по
залесяване, маркиране на насаждения, предвидени за сеч, планиране и
организация на добив на дървесина, планиране и организация на добива на
недървесни горски продукти.
На 18.06.2020г. в полза на „ДАНИ-1 Б“ ЕООД, било издадено
позволително за сеч № 0562123 с очакван добив от 979 плътни кубически
метра дървесина лежаща маса, с посочване на дървесните видове.
Жалбоподателката е посочена като представител на „ДАНИ-1 Б“ ЕООД.
Мястото на сечта се намира в отдел 413, подотдел „з“, в землището на град
Котел, попадащо в териториалния обхват на дейност на ТП „ДГС Котел“.
Дървесината в отдела и подотдела е маркирана със синя боя и контролна
горска марка с №№ А0697, А3865, А3866. Срокът на провеждане на сечта е
определен за периода от 21.06.2020г. до 31.12.2020г.
За сечта бил одобрен технологичен план № 1, в който са нанесени
пълните характеристики на насаждението, технологичните указания за
провеждане добива на дървесина и цялостна скица изображение на
насаждението с предвидените извозни пътища и обозначените временни
складове.
На 18.09.2020г свидетелите С.И., Д. К. и С. Я. - всички служители в
ДГС Котел, извършили проверка в отдел 413 подотдел „з“. По време на
проверката в подотдела, свидетелите установили на място, че има отсечени 7
броя дървета от дървесен вид бук и цер, които не са маркирани с контролна
горска марка, с общ обем 5.53 плътни куб.м.
Свидетелят С.И. съставил констативен протокол Серия ЮИДП
фабричен № 041806, в който описал констатациите от проверката : броят на
отсечените немаркирани дървета с посочване на диаметрите на пъновете,
дървесният вид и общия обем на дървесината. И. вписал и номерата на
марките с които са маркирани челата на пъновете на тези дървета и, че върху
тях е поставената червена боя.
Протоколът бил подписан от свидетелите К. и Я..
След видимите резултати от проверката, на проверяващите било
3
указано да съставят АУАН на жалбоподателката. Знаели, че
жалбоподателката работи в Природонаучния музей в град Котел и отишли
там да я търсят, като помолили за съдействие свидетеля П.Д. - полицейски
инспектор в РУ на МВР Котел. Намерили жалбоподателката, която слязла на
паркинга пред Музея, където били спрени автомобилите им. Служителите й
обяснили, че ще й бъдат съставяни актове за установяване на
административно нарушение - този по настоящото дело, както и за други
административни нарушения. Жалбоподателката се притеснила и започнала
да разпитва защо ще й съставят актове. Върнала се обратно в музея, за да
вземе личната си карта. Обадила се на съпруга си, който пристигнал на място
и поискал допълнителна информация от служителите на ДГС Котел.
Свидетелят И. съставил на жалбоподателката АУАН, в който описал следното
: „В качеството си на лице по чл.108, ал.2 от ЗГ, на чието име е издадено
позволително за сеч № 0562123 /18.06.2020, не е изпълнила контролните си
правомощия да следи за спазването на правилата за сеч, а именно сечта в
насаждението да се извършва само на определените за сеч дървета, в
следствие на което са отсечени 7 броя дървета без КГМ, от дървесен вид бук
и цер, с обща лежаща маса 5.53 плътни куб.м.“. За време на извършване на
нарушението е посочен периода от 21.06.2020г до 18.09.2020г, а време на
откриването му - в 11:00ч на 18.09.2020г. За нарушена е посочена
разпоредбата на чл.108 ал.3 от Закона за горите във вр. с чл.12б, ал.1, т.5 от
Наредба № 1 от 30.01.2012г за контрола и опазването на горските територии.
В точка „Приложения“ е записано „КП № 041881/18.09.2020г“.
Актосъставителят предявил на жалбоподателката и на съпруга АУАН за
запознаване, а те поискали да се запознаят със съдържанието на цитирания в
акта констативен протокол. Жалбоподателката отказала да подпише АУАН.
Свидетелят Д. се подписал като свидетел, удостоверяващ отказа, но
посъветвал жалбоподателката да получи препис от АУАН. АУАН е подписан
от актосъставителя И. и от двамата свидетели Д. К. и С. Я. - като свидетели и
на установяване на нарушението, и на съставяне на АУАН. Жалбоподателката
получила препис същия ден - на 18.09.2020г.
Актосъставителят С.И. работи в ДГС Котел и към 18.09.2020г заемал
длъжността „Началник ГСУ“, за която се изисква лесовъдско образование.
Същият придобил трета степен на професионална квалификация по професия
„техник-лесовъд“, специалност „Горско стопанство и дърводобив“ през 2012г.
4
и му било издадено удостоверение № 6992/25.06.2012г в публичния регистър
на физически лица за упражняване на лесовъдска практика на ИАГ.
В тридневния срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН (ДВ, бр.51 от 2007г)
жалбоподателката, чрез адвокат Д.Й., подала до Директора на РДГ Сливен
писмено възражение, в което се акцентира на отказаната й възможност да се
запознае със съдържанието на констативния протокол, като се прави
подробно описание на съставянето на актовете, как са връчени и пр,
включително за проявено субективно отношение към нея, което било
нарушило правото ѝ на защита, затова НП не следвало да бъде издаван.
Административнонаказващият орган - Директора на РДГ Сливен, счел
възражението за неоснователно и въз основа на описания АУАН, на
28.01.2021г. съставил обжалваното НП, в което е възпроизведена описаната
фактическа обстановка и на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ на
жалбоподателката било наложено административно наказание глоба в размер
на 300.00 лева.
Със заповед № РД-49-199/16.09.2011г Министърът на земеделието и
храните оправомощил директорите на регионалните дирекции по горите да
издават НП по ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му
ЗЛОД, ЗРА, ЗЗТ, ЗБР и ЗЛР.
НП е връчено лично на наказаното лице на 12.02.2021г. Жалбата е
подадена в предвидения към него момент в чл. 59, ал.2 от ЗАНН (ДВ, бр. 77
от 2012 г., в сила от 9.10.2012 г) преклузивен седемдневен срок.
От изисканата от РДГ Сливен справка е видно, че сечта в проверения
отдел 413 подотдел „з“ и за срока на действие на позволителното за сеч не е
била спирана сечта.
По делото се твърди, че през месец септември 2020г жалбоподателката
ползвала платен годишен отпуск, разрешен от работодателя - „ДАНИ 1-Б“
ЕООД. Представя молба № 44/11.09.2020г за ползване на 10 дена платен
отпуск от 11 до 25.09.2020г. Молбата е попълнена във формата на готова
бланка. Със заповед № 44/11.09.2020г работодателят разрешил ползването на
10 дена платен отпуск. С оглед проверка на достоверността на представените
документи, от работодателя са изискани от фирмата да представи
предхождащите и последващите молби и заповеди. Представени са молби и
заповеди за разрешаване на отпуск №№ 42, 43, 45 и 46, за служителите В. Б.,
5
Ж. Б., И. В. и И. Б.. Всички молби за отпуск на описаните служители са от
дата 31.08.2020г. Работодателят уважил всички молби и издал
горепосочените заповеди, всички от 03.09.2020г. Тъй като молбата на
жалбоподателката и заповедта за ползване на 10 дни платен годишен отпуск
са от 11.09.2020г, а последващите молби са от 31.08.2020г, съответно
последващите заповеди -от 03.09.2020г, съдът приема, че нямат достоверна
дата, която съдът да приема за удостоверителна по отношение на отразените в
тях обстоятелства, в тази връзка е разпитан в с.з. обслужващият счетоводител
на фирма „ДАНИ-1 Б“ ЕООД Н.Р., който не успя да даде точен отговор за
разминаването по отношение на датите, тяхното завеждане/входиране и
получаване на последващи номера. Съдът се присъединява към възраженията
на представителя на въззиваемата страна, че документите са били съставени
специално за целите на съдебното производство, но с допуснати неточности,
чрез които се доказва, че през месец септември 2020г жалбоподателката не е
ползвала платен годишен отпуск.
Съдът кредитира прочетения на основание чл.283 от НПК писмен
доказателствен материал, с изключение на молбата на жалбоподателката за
ползване на платен годишен и заповедта за разрешаването по
съображенията, изложени по-горе. Показанията на свидетелите С.И., Д. К. и
П.Д., съдът кредитира в цялост, а показанията на свидетеля Н.Р. - в частта им,
в които не противоречат на останалите доказателства.
Въз основа на така установеното съдът стигна по правния извод, че
обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
Относно компетентността за съставяне на АУАН и НП :
Съгласно §6 от ПЗР на Наредба № 1 от 30.01.2012г, наредбата се
издава на основание чл.148, ал.11, чл.196, ал.3, чл.198, ал.3, чл.200, ал.10,
чл.203, ал.3, чл.204 и чл.208 от ЗГ. Актосъставителят С.И. е лице чл.37, ал.1,
б."а" от ЗАНН, тъй като отговаря на изискванията на чл.274, ал.1, т.2 от ЗГ да
съставя АУАН за нарушенията по ЗГ и подзаконовите актове по прилагането,
вкл. и по Наредба № 1 от 30.01.2012г, тъй като е служител в ДГС Котел и
заема длъжността „Началник ГСУ", за която се изисква лесовъдско
образование, каквото той притежава.
Съгласно чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ, НП по ЗГ и подзаконовите актове по
прилагането му се издават от оправомощени от министъра на земеделието и
6
храните длъжностни лица от регионалните дирекции по горите. Като беше
посочено по-горе, със заповед № РД 49-199/16.09.2011г Министърът на
земеделието и храните е определил по реда на чл.47, ал.2 от ЗАНН и чл.275,
ал.1, т.2 от ЗГ директорите на регионалните дирекции по горите да издават
наказателни постановления по ЗГ и подзаконовите нормативни актове по
прилагането му. Следователно в компетентността на Директора на РДГ
Сливен е да съставя НП по ЗГ, каквото се явява и процесното.
Относно останалите наведени от жалбоподателката твърдения за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила :
По отношение на отказа от страна на служителите на ТП „ДГС Котел“
да предоставят на жалбоподателката да се запознае със съдържанието на
цитирания в АУАН констативен протокол, съставен на 18.09.2020г. В
разпоредбите на ЗАНН, няма законовоустановено задължение за
актосъставителя да предявява на лицето, срещу което съставя АУАН, някакви
доказателства освен АУАН - чл.43 от ЗАНН. Актосъставителят може да
предяви на привлеченото към отговорност лице да се запознае с определени
доказателства, в случаите когато прецени, но отказът от своя страна да го
направи не е нарушение на процесуалните правила, още по-малко съществено
такова. От разпита на свидетелите в с.з се установи, че жалбоподателката се е
запознала с констатациите в КП, но не и е бил връчен препис от него, като по
категоричен начин това не следва да се счита за нарушение на процесуалните
правила.
Съдът не установи да са налице и твърдените нарушения на чл.40 от
ЗАНН при съставяне на АУАН. Установи се, че актосъставителят И. и
свидетелите К., Я. и Д., намерили жалбоподателката и поискали тя да им
представи документ за самоличност, за да впишат в акта нейните данни.
Следователно, АУАН не е бил вече съставен, както се твърди в жалбата.
Докато актът не бъде подписан от съставителя му и по този начин да
обективира неговото волеизявление, направено именно в това му качество,
той не се счита за съставен. Противно на изложеното, е че по някакъв начин
било нарушено правото на защита, щом тя все пак е била убедена от
свидетеля Д. да получи препис от акта, който е отказала да подпише, въпреки
че тя и съпругът обстойно са се запознали със съдържанието му.
Емоционалното състояние което актът предизвикал у жалбоподателката,
7
водещо до нейното отношение спрямо съставеният АУАН неправилно е
разбрано от същата, като нарушение на правото ѝ на защита.
Съдът не установи и да са налице твърдените нарушения на чл.42, ал.1,
т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като както в АУАН, така и в НП
нарушението е описано достатъчно ясно, точно и разбираемо, като е посочено
времето му на извършване (от датата на започване на сечта, посочена в
позволителното за сеч, до датата на проверката, при която нарушението било
открито), мястото на извършване, качеството на лицето, което го е
извършило, което не е изпълнило контролните си правомощия да следи за
спазването на правилата за сеч, а именно сечта в насаждението да се
извършва само на определените в отдела за сеч дървета, вследствие на което
са отсечени 7 броя дървета от дървесен вид бук и цер с общ обем 5.53 пл.
куб.м. лежаща маса, немаркирани с контролна горска марка. Описаното
нарушение е подведено под съответстващата му правна норма и прецизно е
издирена разпоредбата, установяваща наказанието за този тип нарушение.
Съдът не установи да са допуснати други, непосочени в жалбата,
съществени нарушения на процесуалните правила, което налага изследване на
правилността на оспореното НП.
Разпоредбата, установяваща приложимото наказание, е тази на чл.257,
ал.1, т.1 от ЗГ, според която се наказва се с глоба от 300 до 5000 лв, ако не е
предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо
лесовъдска практика, което: не изпълни или изпълни несвоевременно
задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон,
подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания,
основани на тях. Съгласно чл.108, ал.3 от ЗГ, лицето по ал.2 - лице, вписано в
публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, на което е
издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за
предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива
на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред,
определен с наредбата по чл.148, ал.11, до освидетелстване на сечището.
Според чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г, лицата по
чл.108, ал.2 след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят
за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само
в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, а
8
при гола сеч – на всички дървета върху площта на сечището без забранените
за сеч дървета, указани в позволителното за сеч.
Няма спор по делото, че жалбоподателката притежава качеството на
лесовъд на частна практика, с което се свързва конкретно по вид и обем
задължение, закрепено в посочените в предходния абзац правни норми. Също
по категоричен начин е установено и обстоятелството, че тя е посочена като
представител на лицето, на чието име е издадено позволително за сеч.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие и то се състои в
неупражняване на контролно правомощие за спазване на правилата за сеч,
като в резултат на нейното поведение са отсечени 7 на брой дървета от
дървесен вид бук и цер, немаркирани с контролна горска марка, в нарушение
на приетия технологичен план и сортиментни ведомости и издадено
позволително за сеч. В този смисъл неоснователно се явява възражението й за
приложение на чл.10 от ЗАНН, според който допустителството е наказуемо
само в предвидените в закона случаи. Личната административнонаказателна
отговорност за извършено нарушение и отговорността за допустителство са
различни по вид и се изключват взаимно. Едно лице може да носи
отговорност или за виновно извършено лично от него административно
нарушение, или в изрично предвидените от закона случаи може да носи
отговорност за допустителство за това, че е допуснало да бъдат извършени
административни нарушения при осъществяване дейността на
представляваното от него юридическо лице или организация - чл.24, ал.2 от
ЗАНН и други. В тази връзка допустителството предполага действия или
бездействия на лицето, което е довело до определено поведение на трети лица
и съответно до настъпване на събитието, което съставлява административно
нарушение. В този смисъл, по Закона за горите санкцията следва да е
наложена на основание чл.269 от ЗГ, според който текст се наказват с глоба
от 50 до 500лв ръководителите или възложителите, които са наредили или са
допуснали да бъде извършено административно нарушение по този закон и
подзаконовите актове по прилагането му при осъществяване дейността на
предприятия, учреждения и организации. Обвинението за неизпълнение на
задължението за допустителство предполага установено извършване на
нарушение от другиго във връзка с подлежащата на контрол дейност. Без
такова доказване няма как да се установи връзка между допустителя с
деянието, наличието на интелектуален и волеви момент за извършването му и
9
съответно вина като задължителен субективен елемент на нарушението.
В процесния случай обаче се касае за лична отговорност на
жалбоподателката, която възниква на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ за
неизпълнение на лично задължение за контрол по чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба
№ 1 от 30.01.2012 г, поради което съдът не може да сподели довода в
жалбата, че жалбоподателката няма как да е знаела, че друго лице, без нейно
знание, било извършило нерегламентирани дейност „незаконна сеч“ в обекта.
Във връзка с другия отменителен довод - че през месец септември 2020г била
ползвала платен годишен отпуск и следователно не следвало да бъде
ангажирана административнонаказателната й отговорност. Това е така защото
задълженията й на лице по чл.108 от ЗГ произтичат от издаденото в нейна
полза позволително за сеч. Ако тя е била в невъзможност да изпълнява
задълженията си, е следвало да предприеме действия, с които да бъде
освободена от задълженията си, каквито данни по делото липсват. Обема и
характера на произтичащите задължения на жалбоподателката от нормата на
чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г, следва да са непрекъснати от
момента на издаване на позволителното за сеч до освидетелстване на
сечището с надлежен акт.
В позволителното за сеч и в одобрения карнет-опис за обекта е
посочен точният дървесен вид, а именно бук, маркираните насаждения и
предвидените за отсичане. Това безспорно се установява от приложените по
делото доказателства. В качеството си на лицензиран лесовъд се предполага,
че госпожа М. трябва да е запозната с нормативната уредба, каквато е и
нормата на чл. 61 от Наредба №8/05.08.2011 г. на свой ред указва, че до
освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено ПС, носи
отговорност и осъществява контрол по спазване разпоредбите на чл. 47 и 48
от Наредбата, и конкретно чл. 47, ал. 1, т. 1 - лицата извършващи добив на
дървесина да секат само определените и отбелязани за сеч дървета. Предвид
факта на доказаност на маркираните насаждения подлежащи на сеч, видимо
от сортиментна ведомост приложена по делото и показанията на свидетелите
И. и К., недоказан остава наведеният довод на жалбоподателката, че не са
индивидуализирали местата за които се твърди, че е установено нарушението
и не са посочили доказателства, дали тези места съвпадат с площите за които
е предвидено провеждането на обозначената с ПС сеч в обекта.
10
В показанията на свидетелите И. и К. се съдържат категорични данни
за отсечените немаркирани дървета, че са били в цялото насаждение, а не на
конкретно място, за да бъде то индивидуализирано. Тримата свидетели
установили на място, че повалената немаркирана лежаща маса от 7 на брой
дървета е разпръсната в обекта, с оглед на което с червена боя и КГМ са
маркирали челата на пъновете на процесните 7 на брой дървета, като същото
са записали и в Констативния протокол Серия ЮИДП №041881.
Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗГ сечите в горите се провеждат
въз основа на писмено позволително за сеч ал.1, издадено на лице, вписано в
публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика ал. 2, което лице
упражнява контрол по извършването на добива на дървесина, до
освидетелстване на сечището ал.3. Нормата на чл. 61 от Наредба
№8/05.08.2011 г. на свой ред указва, че до освидетелстване на сечището
лицето, на което е издадено ПС, носи отговорност и осъществява контрол по
спазване разпоредбите на чл. 47 и 48 от Наредбата, и конкретно чл. 47, ал. 1,
т. 1 - лицата извършващи добив на дървесина да секат само определените и
отбелязани за сеч дървета. С разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е
предвидено административно наказание за длъжностно лице, упражняващо
лесовъдска практика, което не изпълни, в случая - контролни правомощия,
възложени му по ЗГ и актовете по прилагането му и конкретно посочените по-
горе.
По делото безспорно бе установено, като съответно доказано, че на
посоченото място и при сочените обстоятелства именно И.М., в посоченото й
качество, е била длъжна, но не е осъществила контрол по спазване на
конкретни разпоредби на ЗГ и актовете по прилагането му, с което е
реализирала състав на процесното административно нарушение. Доводите на
жалбоподателката, основани в разпоредбите на чл. 26 от Наредба
№8/05.08.2011 г. – начини за провеждане на групово-постепенна сеч, както и
сочещи обективни пречки поради невъзможност за изпълняване на вменените
и по закон задължения и отговорности, а именно – заявеният от страна на
жалбоподателката отпуск и неустановяването от АНО извън формираните,
проектирани и заложени прозорци в отдела, се възприемат като опит за
превратно тълкуване на закона и защитна теза, неоснована в нормативните
разпоредби, чийто субект е госпожа М. в качеството й на лицензиран лесовъд,
адресат и на процесното позволително за сеч. В позволителното за сеч ясно са
11
указани фактът и начинът на маркиране на дърветата, а именно – с контролна
горска марка и синя боя, като е посочено количеството дървесина и
дървестният вид. Указано е и да се спазват изискванията на Наредба №8 за
сечите в горите. Именно това е следвало да контролира лицензираният
лесовъд, комуто е издадено ПС. Всички доводи, свързани със ползване на
отпуск, разположение на проектирани прозорци, индивидуализиране на
точните места в обекта, вида на предвидената и позволена сеч, са без
значение за изпълнение на задължението от страна на посоченото в закона
лице, да осъществява контрол по спазването на чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба
№8/05.08.2011 г., при провеждане на сечта да се секат само определените и
отбелязани по начина, посочен в Позволителното за сеч дървета. Иначе
казано, липсата на маркиране по указания в Позволителното за сеч начин е
безусловна пречка дървото да бъде отсечено и това е следвало да бъде
сведено до знанието на секачите при осъществяване на контрола, дължим по
закон. А знание за това без съмнение следва да има у лицензирания лесовъд,
комуто е издадено ПС, респективно длъжностното лице трябва стриктно да
контролира провеждането на сечта да е съобразено с регламента на закона,
чийто субект се явява в посоченото качество.
По делото не се твърди маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
която да води до отмяна на това основание по реда на чл.63, ал.4 от ЗАНН, но
съдът, доколкото е задължен служебно да следи за всички отменителни
основания, дължи коментиране и този въпрос. Не са налице обстоятелства,
които да обосновават маловажност, тъй като извършеното разкрива
типичната за този вид нарушения обществена опасност.
Наложеното наказание е в размер на минималния предвиден, които
изключва възможността за коментар.
Предвид, че жалбоподателката не претендира направените от нея
разноски и с оглед неоснователността на жалбата, съдът следва да не присъди
на жалбоподателката направените от нея разноски.
Основателна се явява претенцията на въззиваемата страна за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно
чл.63д, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, в полза на юридически лица се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като размерът не
12
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл.37 от ЗПП, според който заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя от
наредба. Приложимата разпоредба е тази на чл.27е от Наредбата за
заплащането на правна помощ, предвиждаща възнаграждение в производства
по ЗАНН от 80.00 до 150.00 лева. Следва да се приеме, че делото се отличава
с фактическа сложност, поради което съдът следва да определи
възнаграждение в размер на средния, а именно 120.00 лева.
Ръководен от гореизложените съображения и на основание чл.63, ал.2,
т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ********** от
28.01.2021г. на Директора на РДГ Сливен, с което на И. В. М., ЕГН
**********, град Котел, ул. ***************, на основание чл.257, ал.1, т.1
от ЗГ е наложено административно наказание 300.00 лева за извършено по
чл.108, ал.3 от Закона за горите във вр. чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от
30.01.2012г за контрола и опазването на горските територии административно
нарушение.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН И. В. М., ЕГН
**********, град Котел, ул. ***************, да заплати на РДГ Сливен,
град Сливен, ул. Орешак 15А, представлявано от директора инженер Г. С. Д.,
сумата 120.00 (сто и двадесет) лева, представляващи разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред АС
Сливен в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
13