Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. София, 16.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, 26 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
при участието на секретаря Вероника Димитрова, като разгледа докладваното
от съдия Луканов гр. дело № 12156 по описа за 2018г. на Софийски градски съд,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Част трета, Глава Тридесет и втора от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е
по осъдителен иск с правно основание чл. 226, ал.1 от Кодекса за застраховането
(КЗ) Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 01.01.2006г. и отм., бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г., във вр. с § 22 от ДР
на КЗ (Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), вр. с чл.45 и сл. от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищцата Х.П.Т.,
чрез упълномощения адвокат В.В.О. от САК твърди, че
на 21.02.2015 год., около 09:00 часа, на ПП I - 5 Русе – Велико Търново, в
землището на гр. Борово, област Русе, с посока на движение от гр.Велико Търново
към гр. Русе, по вина на водача на лек автомобил марка „Ауди”, модел „80”, с peг. № ******К.П.П.настъпило пътно
транспортно произшествие (ПТП) с движещия се в обратна посока лек автомобил „Мерцедес“
200 Д, с peг. № ******, управляван от Х.Л.П., в който
ищцата пътувала на задната седалка в дясно. Поддържа, че причина за настъпване
на произшествието е поведението на водача К.П., който нарушил правилата за
движение по пътищата - чл. 15, ал. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1, чл.
16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, навлизайки в лентата за насрещно движение в следствие
на което настъпил челен удар с лек автомобил „Мерцедес“ 200 Д, с peг. № ****** и по непредпазливост причинил множество телесни
увреждания на ищцата. За извършеното от К.П.П.престъпление
по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б”, пр. 1, вр. ал. 1, б. „в”, вр. с чл. 342,
ал. 1, пр. 3 от НК вр. чл. 20, ал. 1, чл. 16, ал. 1,
т. 1 и чл. 15, ал. 1 от ЗДвП било образувано НОХД № 285/2016 г. по описа на
Окръжен съд Русе и той бил признат за виновен по повдигнатите му обвинения с
влязла в сила присъда от 22.06.2016 г. по НОХД № 285/2016 г. по описа на
Окръжен съд Русе.
С исковата
молба се подържа, че вследствие на ПТП на ищцата били причинени телесни
повреди, изразяващи се в увреждане на снагата, мускулите, тъканите, кръвонасядания, множество наранявания по кожата, синини,
охлузвания и натъртвания в областта на кръста, дясното коляно и лявата подбедрица, навяхване на крайниците, наранявания в гърдите
контузи и отоци, травма на нервните коренчета на поясния
отдел на гръбначния стълб. Ищцата изпаднала в посттравматично стресово
разстройство, страдала от главоболие и безсъние и имала панически атаки.
Влошеното й нервно-психическо състояние продължавало, имала депресивни периоди,
изпадала в състояния на емоционална лабилност и била постоянно напрегната.
Състоянието й се отразило негативно и на служебната й заетост и качеството й на
живот.
С исковата
молба се твърди още, че виновният за настъпилото ПТП водач попада в кръга на
лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди се покрива от
застраховката „Гражданска отговорност”, сключена с ответното застрахователно
дружество - застрахователна полица № 09114002204165, със срок на валидност към
датата на ПТП, поради което предявява иска си пряко срещу ответника -
застраховател. Твърди, че са изпълнени всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорността на
прекия причинител - застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди. Също така, че са налице и предпоставките за ангажиране
отговорността на застрахователя на деликвента по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, за заплащане на обезщетение
в справедлив размер за претърпените вреди.
Моли съда да
бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 37 500 лв., която сума
представлява част от пълния размер на иска от 40 000 лв., ведно с лихва за
забава върху тази сума, считано от датата на непозволеното увреждане - 21.02.2015
г., до окончателното й изплащане и да й заплати разноски. Сочи доказателства.
В открито
съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си, поддържа исковата молба и в
хода на устните състезания пледира за уважаването на иска, като основателен и
доказан. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК, с
доказателства за извършването им. Прави възражение за прекомерност на
разноските за юрисконсултско възнаграждение на
ответната страна. В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК, чрез пълномощника си
представя писмена защита, в която развива доводите си за основателност и доказаност на предявения иск.
Ответникът „З.д.Е.Р.“ ЕАД, в срока по
чл. 367, ал. 1 от ГПК, оспорва исковата претенция по основание и размер. Твърди,
че не оспорва наличието на сключен застрахователен договор по застраховка
„Гражданска отговорност“ за увреждащия лек автомобил към датата на
произшествието с дружеството - ответник (с предишно наименование „ХДИ
Застраховане“ АД). Не оспорва, че ищцата е била пътник в лек автомобил и
настъпването на ПТП по вина на водача на лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № ******-
Кр. П.. Не оспорва, че ищцата е предявила претенция
за застрахователно обезщетение към ответника и твърди, че на 05.04.2017 г. й е
заплатена сумата от 2 900.53 лв. за претърпени неимуществени вреди – 2500
лв. и за имуществени вреди – разходи за проведено лечение - 400.53 лв. В
отговора си ответникът оспорва ищцата да е претърпяла описаните вреди, както и
от депресия, превърнала се в хронична, както и от посттравматично стресово
разстройство с травматична невроза и от нетрудоспособност. Оспорва наличието на
причинно следствената връзка между тези вреди и настъпилото ПТП. Ответникът
оспорва иска и по размер, като счита същия за неоснователно завишен. Оспорва и акцесорната претенция за законна лихва върху сумата, като въвежда
и евентуално възражение за погасяването й по давност. При условията на
евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, като твърди, че тя
не е пътувала с поставен обезопасителен колан. Прави доказателствени искания.
В открито
съдебно заседание ответникът, чрез представителя си по пълномощие юрк. Л.К.Д., поддържа отговора на исковата молба и оспорва
иска. Сочи доказателства. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК (лист 320 от делото). Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение на ищцовата страна. В срока по чл.
149, ал. 3 от ГПК представя писмена защита, в която развива доводите си за
неоснователност на иска. При условията на евентуалност, иска да се присъди
обезщетение в по-малък от претендирания размер.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
С
определението по доклада на делото, съдът е признал за безспорно между страните
обстоятелствата (лист 109 и лист 131 от делото), че на 21.02.2015 г. е
настъпило ПТП и ищцата е участвала като пътник на задна седалка в лек автомобил
„Мерцедес 200 Д“, с peг. № ******, че за увреждащия
лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № ******е имало сключен застрахователен договор
по застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, към датата на
ПТП и ги е обявил за ненуждаещи се от доказване.
От
констативен протокол за ПТП с пострадали № 10 от 21.10.2015г., изготвен от
служител в РУ на МВР гр. Бяла (лист 7 от делото) се установява, че при
настъпилото на 21.02.2015 год., на ПП I - 5 Русе – Велико Търново, на км
43+500, в землището на гр. Борово, област Русе, между лек автомобил марка
„Ауди”, модел „80”, с peг. № ******с водач К.П.П.и лек автомобил „Мерцедес“ 200 Д, с peг.
№ ******, е пострадала и ищцата Х.П.Т., която била освободена за домашно
лечение.
Видно от приложеното
в цялост НОХД № 285 по описа за 2016 г. на Окръжен съд Русе, с присъда № 32 от 22.06.2016
г. по НОХД № 285/2016 г. по описа на Окръжен съд Русе, подсъдимият К.П.П.е признат за виновен в това, че на 21.02.2015 год., на ПП
I - 5 Русе – Велико Търново, в района на км 43+500, в землището на гр. Борово,
област Русе, при управление на лек автомобил марка „Ауди 80”, с peг. № ******нарушил правилата за движение по пътищата - чл.
20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 15, ал. 1 от ЗДвП, поради
което е осъден за престъпление по чл. 343, ал.4, вр.
с ал. 3, б. „б”, пр. 1, вр. с ал. 1, б. „в”, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, чл. 343г от НК и чл. 303
от НК. Присъдата е влязла в сила на 27. 02. 2017г., след като с решение №
2/27.02.2017г. по н. дело № 1276/2016г. на ВКС, ІІІ Н.О. К.П.П.е признат за невиновен по обвинението да е извършил
нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗДвП.
По делото е
прието основно и допълнително заключение на вещото лице Ц.Р.В. със специалност
съдебен лекар, включен в комплексна съдебно медицинска експертиза, кредитирана
от съда, като обективно и безпристрастно дадена. От заключението на вещото лице
В. се установява, че вследствие на ПТП, възникнало на 21.02.2015г. ищцата Х.П.Т.
е получила следните телесни увреждания и усложнения: контузия на гръдния кош и
корема; охлузни рани на лява подбедрица
и контузия на коляното – диагностицирано 11 дни след
ПТП. Според заключението диагностицираните в периоди
след ПТП-то телесни увреждания на ищцата са: изправена поясна
лордоза; стеснени дискални
пространства на нива 2-3-ти поясни прешлени и 5-ти поясен
- 1-ви кръстцов прешлен и предни костни шипове; радикулопатия; преднокоренчеви
Л4-5 увреди двустранно - тежка степен (4-ти-5- ти поясни прешлени). Вещото лице
приема, че се касае за възрастови патологични (болестен) промени, несвързани
причинно с ПТП на посочената дата. Според етапна епикриза
от д-р Вл. Николова - психиатър при СБАДНП „Свети
Наум“-София, на дата: 15.03.2018г., на ищцата е поставена диагноза:
Посттравматично стресово разстройство, обект на експертиза и медико-биологична
квалификация от специалисти: психиатър и психолог. От заключението се
установява, че установените телесни увреждания са с характер на травматични и
са получени по механизма на удари и косо (тангенциално) действие (конкретно за
охлузванията) с или върху твърди тъпи или тъпоръбести
предмети, като е възможно получените телесни увреждания да бъдат получени от
пътник в автомобил, при рязкото намаляване на скоростта при ПТП и удари на
части от тялото в предмети от интериора на купето на автомобил. Според
заключението на вещото лице контузиите на гръдния кош, корема и коляното са
били овладяни за периода на хоспитализация на
пострадалата в срок от 6 дни и пациентката е била изписана „здрава“, както е
отразено в епикризата, а крайният срок за отзвучаване
на субективни оплаквания от такива контузии е около 1-2 седмици, в зависимост
от тежестта и изразеността им. Охлузните
рани на подбедрицата следва да отзвучат за
приблизително същия период, при ненастъпили усложнения от инфекциозно, съдово,
неврологично или друго естество. Според вещото лице описаните
контузии и охлузни рани са отзвучали и ищцата не
търпи болки и страдания, а преднокоренчевите увреди
на ниво 4-ти - 5-ти поясни прешлени двустранно са диагностицирани
при проведената електромиография една година и четири
месеца след ПТП и при отчитане на средната възраст на пострадалата, трудно биха
могли да се свържат причинно с това ПТП. Приема, че срокът на нетрудоспособност
за физически труд е бил около 15 дни от датата на травмите, а срокът на
нетрудоспособност за нефизически труд е бил около 10 дни от датата на травмите.
В открито съдебно заседание вещото лице конкретизира (лист 131 от делото), че е
възможно коренчевата увреда
- гръбначните нерви, които излизат от гръбначния стълб, да са травмирани при
самото произшествие, каквито са твърденията на ищцата.
От допълнителното заключение на вещото лице В. се установява (лист 150-152
от делото), че след ПТП-то и хоспитализирането на пострадалата ищца в МБАЛ –
Русе са й проведени изследвания на глава, шия, бял дроб, корем, шийни, гръдни и поясни прешлени, главен мозък, УЗД (ехография),
електроенцефалограма, а в издадената й епикриза при
изписването от болницата, не са отразени увреждания на междупрешленните
дискове - като окончателна диагноза и в раздел „изследвания”. В заключението си
приема, че не е възможно установеното увреждане на междупрешленните
дискове да настъпи година и половина след датата на ПТП, но е възможно тогава
то да бъде диагностицирано клинично и чрез образни изследвания.
Приема, че не може да бъде доказана причинно-следствена връзка с датата на ПТП,
а и в окончателната диагноза липсват данни за увреждания на междупрешленни
дискове. Установените увреждания на междупрешленните
хрущялни дискове при ищцата се дължат на болестни причини, породени от
възрастта или от друг етиологичен (като причина) фактор. Вещото лице изключва травматичният
произход на тези увреждания след ПТП-то. Експертът заключава, че ако ищцата е
била с поставен предпазен колан по време на ПТП, уврежданията биха се
локализирали само в областта на гръдния кош и корема - от предпазния колан, като
морфологичните уврежданията от колана биват: лентовидни охлузвания, кръвонасядания, отоци, рани (в зависимост от силата на
рязкото спиране при удряне в препятствие), разположени косо на гръдния кош и
напречно на корема - при триопорен предпазен колан. В открито съдебно заседание
вещото лице уточнява, че при поставен обезопасителен
триопорен колан, каквито се ползват в Р. България в автомобилите, се получават
увреждания под форма на лентовидни охлузвания, кръвонасядания,
може и рани в областта на гръдния кош, като те са с кос ход под колана и
напречни в коремната област, също при колана. Такива увреждания при
пострадалата ищца обективно липсват, а и от протокола за разпит се установява,
че тя малко преди ПТП-то е откопчала колана. Според вещото лице след като няма
такива лентовидни охлузвания, то не е възможно да се получат от обезопасителния колан. Заявява пред съда, че от личен
амбулаторен картон или карта е могъл да разбере дали ищцата е имала такива
увреждания, но такъв не му е представен.
От заключението на вещото лице д-р Г.Н.О. – специалист по нервни болести се
установява, че в резултат на процесното ПТП ищцата е
получила следните увреждания: охлузвания на лявата подбедрица,
контузия на дясното коляно и контузия на гръдния кош. Според заключението на
вещото лице получените травматични увреждания са й причинили болка и страдание
и представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Установява се, че травматични увреждания са в резултат от действието на твърди
тъпи предмети и могат да бъдат получени при ПТП, като пътник в автомобил. Ищцата
е търпяла интензивни болки и страдания в продължение на един месец, а за около
шест месеца оплакванията постепенно са отзвучали. Не са установени неврологични
увреждания и дефицити, както и остатъчни телесни и неврологични увреди. Експертът
отразява, че ищцата продължава да се оплаква от чести болки в гърба, както и от
потиснатост и депресия, а срокът на нетрудоспособност на ищцата за физически и
нефизически труд е бил един месец. Вещото лице приема в заключението си, че в следствие
на процесното ПТП не са настъпили трайни усложнения в
телесното неврологично състояние на ищцата. В открито съдебно заседание вещото
лице конкретизира, че основната травма при ищцата е в корема и гръдния кош, а и
по време на самия личен преглед тя е акцентирала именно на тези оплаквания на
болките в гръдния кош и корема, коляното, охлузванията, които има по краката.
Болките в кръста са се появили по-късно. Установява се също, че веднага след
произшествието, тя е консултирана и в насока неврологичното състояние и
евентуално за травма на черепа и на гръбначния стълб, каквито не са установени
по обективни данни. Първото обективно изследване на гръбначния стълб, което е
направено една година по-късно с рентгенова снимка показва, че има
дегенеративни промени от 2016 г. – стеснени дискови пространства, запазен
размер на телата на прешлените, което са съвсем друг тип промени. Вещото лице
дава заключение, че не може подобно състояние или травма да бъде свързано със самото
произшествие. Тези промени биха могли да съществуват и преди произшествието,
като рентгенографски образ без да са давали
оплаквания, не е задължително да е имало оплаквания преди ПТП от тези промени в
гръбнака.
От заключението в психологичната част на съдебната експертизата на вещото
лице Г.Г.Г., се установява, че вследствие на процесното ПТП при ищцата е било налице преживяване на
интензивен стрес, който е породил дистрес. Според
вещото лице първоначалната клинична картина има характеристики на остра реакция
на стрес, с последващо нахлуващи интензивни емоции на
ужас, шок, страх (за близък) и усещане на соматични болки, а в следващите
години персистира симптоматиката от тревожностовия и депресивния кръг (повишена сензитивност, тревожно очакване, потиснатост, песимистична
нагласа, чувство за намалена енергия). Налице са данни за посттравматично
стресово разстройство. Според заключението на вещото лице претърпяното от
ищцата ПТП се е отразило негативно върху психичното й функциониране, като особено
негативни в емоционален план са били острото преживяване на страх (включително
за близък) и породените от телесни болки психични страдания, а в последствие -
повишената депресивност, намаляване на прага на
дразнимост и развиване на непоносимост към по-интензивна стимулация. Според
експерта в резултат на инцидента е променен поведенческия стереотип и общо ниво
на социална активност на ищцата, които персистират
фиксирани невротични страхове, свързани с напомнянето (обекти, ситуации) на инцидента, самоналагане на поведенчески и социални ограничения
(намалена самостоятелност и адаптивност), намалена работоспособност и
възможност за преработване на значително психоемоционално
напрежение. В открито съдебно заседание вещото лице конкретизира заключението
си, че същественото при посттравматичните разстройства е латентния период между стресовото събитие и проявата на
симптоматиката. Освен интервю вещото лице е провело и тестови изследвания,
които специално следят дали лицето има тенденция към симулация на състоянието,
но при ищцата такава няма.
Видно от преводно
нареждане за кредитен превод от 05.04.2017г., „З.д.Е.Р.“ ЕАД е наредило да бъде
заплатено на Х.П.Т. сумата от 2 900.53 лева, с основание протокол на ЗЕК от
28.12.2016г. по щ. 0100061505011019.
До момента на
приключване на устните състезания пред първата инстанция не се установи да е
извършено друго плащане на обезщетение от страна на ответника – застраховател
към ищцата по същата щета.
По делото са
събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Р.Б.Т.- приятелка на
ищцата и Х.Л.П. – водач на лек автомобил „Мерцедес“ 200 Д, с peг. № ******, в който е пътувала ищцата при процесното ПТП (лист 160-161 от делото).
От показанията
на св. Т. се установява, че след като докарали в гр. София ищцата от болницата
в гр. Русе, състоянието й било много тежко, тъй като имала сериозни болки и
оплаквания, не можела да се движи, имала нужда от помощ, човек да я повдигне,
тъй като тя имала множество травми на краката, на ръцете, на врата. Установява
се също, че ищцата имала страх да остане сама, като и че все още не е забравила
за преживяното ПТП, има страх от коли, от пресичане на улици.
Съдът
кредитира обсъдените показания на св. Т., като ги приема за обективни, тъй като
са придобити от личните й впечатление при общуването с ищцата и кореспондират
със заключенията на експертите. В останалата част съдът не обсъжда показанията
на св. Т., тъй като не ги кредитира, доколкото свидетелят прави изводи за
причините на болките и страданията на ищцата, които са в противоречие с
установеното по заключенията на експерта съдебен лекар и на специалиста по
нервни болести („…от
колана имаше болки…“, „…имам чувството, че беше изпаднала в дълбока
депресия.“), а не пресъздава собствените си възприятия.
Съдът не
обсъжда показанията на св. П., като при съобразяване с нормата на чл. 172 от ГПК ги счита за пристрастни в полза на ищцата и срещу ответника, поради което и
не ги кредитира. Последното се обосновава с факта, че този свидетел от една
страна е в близки отношения с ищцата, с която са пътували по време на
инцидента, а от друга към момента на разпита е ищец по висящ съдебен спор с
ответното застрахователно дружество с идентичен предмет - за заплащане на обезщетение
на претърпени вреди от същото ПТП.
Дадените от
ищцата обяснения по реда на чл. 176
от ГПК (лист 279 от делото), съдът изцяло не кредитира, тъй като не
съответстват на заключението на медицинската експертиза на съдебния лекар,
както и на направеното от ищцата извънсъдебно признание на неизгодния за нея
факт при разпита й на 30.03.2015г. в досъдебното производство (лист 152 от ДП №
413/2015г. на ОДМВР – Русе), че е разкопчала колана си непосредствено преди
настъпилото ПТП, за да си махне палтото и се е навела за да си разкопчае ботите.
В този смисъл съдът счита, че обясненията на ищцата са израз на защитната й
позиция, която не се подкрепя от доказателствата по делото.
Описаната
фактическа обстановка е установена по делото въз основа на съвкупната преценка
на всички събрани доказателства, ценени като относими
и допустими.
Въз основа на
така установените факти и с оглед направените от страните искания и възражения,
настоящият състав намира следното от правна страна:
Съдът е
сезиран с иск, който се основава на твърдението, че в качество на застраховател
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на
причинителя на вредата (застрахования при него водач) и при наличие на
предпоставките по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) - ответникът дължи да изплати на
ищцата застрахователно обезщетение за понесените от нея неимуществени вреди.
За да възникне субективното право по чл. 226, ал. 1
от КЗ (отм.) е необходимо наличието на валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска
отговорност“
между деликвента и застрахователя и осъществен деликт
с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав (ФС): деяние (действие или
бездействие),
вреда, противоправност на деянието, причинна връзка
между деянието и вредата,
както и вина на причинителя. При процесното
ПТП, осъществено по вина на застрахования при ответника водач К.П. П.,
са осъществени
всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. С действията
си, водачът П.
е нарушил правилата за движение по пътищата и по-конкретно на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 16, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП. Не е спорно и наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и ответника към момента на непозволеното
увреждане, поради което застрахователят - ответник дължи на основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ (отм.),
вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на действително
причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП.
Съдът
съобрази влязлата в сила присъда № 32 от 22.06.2016 г. по НОХД № 285/2016 г. по
описа на Окръжен съд Русе, която на основание чл. 300 от ГПК, е задължителна за
настоящия съд, при разглеждане на гражданските последици от деянието. От
постановената осъдителна присъда и заключението на комплексната съдебно
медицинска експертиза съдът приема извод за наличие на непозволено увреждане,
изразяващо се в причиняване на телесните увреждания на ищцата, които са и
причинили болки и страдания, представляващи временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Причинната връзка между произшествието и уврежданията на
ищцата се установяват безпротиворечиво както от гласните
доказателства – показанията на св. Т., така и от медицинската експертиза.
Предвид изложеното съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените й вреди, представляващи физически
болки и страдания, както и за преживения от нея интензивен стрес, който е
породил дистрес.
При
определяне на размера на вземането за неимуществени вреди и на основание чл. 52 от ЗЗД съдът съобрази обективни и
доказани по делото факти, включващи вида на увреждането: охлузвания на лявата подбедрица, контузия на дясното коляно и контузия на
гръдния кош, които са породили болки с интензитет и продължителност в период на
интензивни болки и страдания в продължение на един месец, които за около шест
месеца постепенно и напълно са отзвучали. Съдът съобрази и съпътстващите болките
дискомфорт и нужда от чужда помощ, изживения интензивен
стрес, който е породил дистрес у ищцата, наличието на
пълно възстановяване на ищцата. От друга страна съдът приема, че по делото не
бе доказано при условията на пълно и главно доказване причинна връзка на настъпилото
ПТП с уврежданията на нервните коренчета на поясния
отдел на гръбначния стълб на ищцата, както и наличие на панически атаки. Този
извод на съда не се опровергава от заявеното предположение на вещото лице в
открито съдебно заседание, че е възможно коренчевата увреда - гръбначните нерви, които излизат от гръбначния
стълб, да са травмирани при самото произшествие. Това предположение вещото лице
е направило единствено въз основа на ищцовите
твърдения, а не от извършените медицински изследвания, а от друга – то не
кореспондира с изложеното в заключението на същото вещо лице, че „не е възможно
установеното увреждане на междупрешленните дискове да
настъпи година и половина след датата на ПТП, но е възможно тогава то да бъде диагностицирано клинично и чрез образни изследвания, а и в
окончателната диагноза липсват данни за увреждания на междупрешленни
дискове“. Този извод на съда напълно кореспондира и на установеното от вещото
лице – невролог, че болките в кръста са се появили по-късно, а веднага след
произшествието, ищцата е консултирана и в насока неврологичното състояние и
евентуално за травма на черепа и на гръбначния стълб, каквито не са установени
по обективни данни. В този смисъл следва да се приема за обективно и вярно
заключението на невролога, че след като едва изследването на гръбначния стълб,
направено една година по-късно с рентгенова снимка е показало дегенеративни
промени от 2016 г. – стеснени дискови пространства, запазен размер на телата на
прешлените, което са съвсем друг тип промени, то не може да се счита за
установено по делото, че ищцата е претърпяла описаното в исковата молба
увреждане – травма на
нервните коренчета на поясния отдел на гръбначния
стълб. Т.е. не може подобно състояние или травма да е пряка и
непосредствена последица от настъпилото ПТП от 21.02.2015г.
Като съобрази установените обстоятелства и най-вече липсата на фрактури на
кости и трайни увреди на вътрешни органи, но и преживения интензивен стрес,
който е породил дистрес у ищцата, проявяващ се
значително време след настъпилото ПТП – след като е изтекъл латентния период,
съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 10 000 лв.
По делото са представени и не са оспорени доказателства за доброволно
плащане от ответника преди образуване на съдебното производство на обезщетение
за неимуществените вреди в размер на 2 500 лв. Като съобрази това частично
погасяване, съдът приема, че искът е доказан за сумата от 7 500 лв.
С оглед основателността на иска, съдът следва да обсъди и евентуалното
възражение на ответника за съпричиняване.
Съдът приема, че размерът на обезщетението следва да бъде намален съгласно
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Изводът за наличие на съпричиняване
на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за
настъпването на вредите (в този смисъл е решение № 99/08.10.2013 г. по т. д. №
44/2012 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на
ВКС, ІІ ТО и др.)
Съдът приема за основателно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата поради пътуване без правилно поставен предпазен колан. По делото не
се спори, че ищцата е пътувала на задната седалка в лек автомобил „Мерцедес“
200 Д, с peг. № ******, а се установи, че непосредствено
преди увреждащия я инцидент е разкопчала предпазния колан, за да си махне
палтото и се е навела за да си разкопчае ботите. За установяване на съпричиняването, доколко пътуването й е в нарушение на
правилото на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, която норма
задължава водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2,
M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани, което е допринесло
за настъпване на констатираните травми, е прието заключението на комплексната
съдебно медицинска експертиза. От заключението на вещото лице В. се установи,
че телесните увреждания са с характер на травматични и са получени по механизма
на удари и косо (тангенциално) действие (конкретно за охлузванията) с или върху
твърди тъпи или тъпоръбести предмети, като е възможно
получените телесни увреждания да бъдат получени от пътник в автомобил, при
рязкото намаляване на скоростта при ПТП и удари на части от тялото в предмети
от интериора на купето на автомобил. От друга страна съдът приема, че дори и да
бе поставен предпазният колан, то това не би имало отношение към изживения
интензивен стрес, който е породил дистрес у ищцата.
Ето защо съдът приема съпричиняване в размер на 20%.
При така приетия размер на съпричиняване определеното
обезщетение от 7 500 лева следва да бъде намалено с 20% и на ищцата следва да
се присъди сума в размер на 6 000 лева.
За разликата над сумата от 6 000 лева - застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди до пълния размер на претенцията от 37 500 лева – искът
следва да бъдат отхвърлен, като неоснователен.
По
претенциите за присъждане на законната лихва върху претендираните
суми на обезщетенията, съдът приема следното:
Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД деликвентът
изпада в забава от момента на причиняване на непозволеното увреждане.
Субективното право на увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се подчинява
изцяло на правната регламентация на материята за непозволено увреждане, като
негова функция, следователно ищцата има право на обезщетение за забавено
изпълнение от момента на увреждането – 21.02.2015г. На основание чл. 223, ал. 2
от КЗ (отм.), във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и законна лихва, изчислена
върху присъдения й размер на обезщетението, считано от датата на настъпване на
вредоносния резултат, която в случая съвпада с деня на настъпване на процесното ПТП на 21.02.2015г., тъй като това е датата на
която е настъпил вредоносният резултат, който е източник на неимуществените
вреди.
При този
изход на спора съдът следва да разгледа своевременно направеното от ответника евентуално
възражение за погасяване по давност на вземането за лихва за забава.
В хипотезата
на насочен срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента пряк иск на пострадалия за обезвреда
вземането за лихви, вкл. за минал до исковата молба период, се погасява с
кратката тригодишна погасителна давност на основание на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Застрахователното
обезщетение зависи от деликтното обезщетение и е
функционално обусловено от него, поради което в тежест на застрахователя е да
покрие и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане
пред третото увредено лице. В този случай, с оглед идентичното съдържание на
прякото право на увредения и деликтното право -
обезщетяване на неимуществени вреди, причинени на последния, началният момент и
срокът на погасителната давност, които важат за вземанията му срещу
застрахования деликвент и произтичат от деликтното правоотношение между тях, следва да бъдат
напълно изравнени с началото и продължителността на погасителната давност за
вземането предмет на прекия иск срещу застрахователя на деликвента.
Искът за обезщетение е предявен с искова молба от 18.09.2018 г. На основание
изложените съображения съдът счита, че специалната тригодишна давност по
отношение на претенцията за лихви започва да тече от деня на настъпилата
злополука – 21.02.2015г., в който момент настъпва и изискуемостта на вземането
от непозволеното увреждане. Следва, че възражението за погасяване на вземането
за лихви за периода от над три години преди датата, на която е предявена
исковата молба, а именно от датата на ПТП - 21.02.2015г. до 17.09.2015 г. вкл.,
е основателно. Следователно, лихва върху сумата от 6 000 лева следва да бъде
присъдена от 18.09.2015 г. до окончателното плащане. За периода от 21.02.2015г.
до 17.09.2015 г. вкл., претенцията за присъждане на лихва следва да се
отхвърли, като погасена по давност.
По искането
за присъждане на разноски съдът приема следното:
С оглед
изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – ищцата има право да получи
от ответника направените разноски, съразмерно с уважената част от иска. В представения
договор от 28.10.2019г. - в т. 2.1 се сочи (лист 322 от делото), че ищцата и
процесуалният й представител адв. В.Е. от САК са
уговорили да бъде заплатено адвокатско възнаграждение в минималния размер по Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В т.
2.4 от договора е посочено, че договорът служи за разписка за получената сума
по т. 2.1 в брой. Следва, че реално направеният от ищцата разход за адвокатско
възнаграждение е в размер от 1640 лв., изчислено във основа на минималното адвокатско
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. (при
материален интерес от 37 500 лв.). Доколкото процесуалният представител на ищцата
не сочи доказателства да е регистриран по ЗДДС, то не следва да се прилага § 2а
от ДР на цитираната Наредба и да се начислява данък върху добавената стойност
върху възнаграждението от 1 640 лв. Неоснователно е възражението на ответника
по чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като уговореното и реално заплатено адвокатско
възнаграждение от ищцата е в минималния размер.
По изложените
съображения и съразмерно с уважената част от иска, съдът присъжда на ищцата
сумата от 262.40 лева – разноски по делото за адвокатско възнаграждение, която
ответникът следва да й заплати.
Ответникът
има право на действително направените съдебни разноски, вкл. и за процесуално
представителство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Съгласно представения
списък по чл. 80 от ГПК ответникът претендира разноски от 150 лева за платен
депозит за СМЕ, за издаване на съдебно удостоверение – 5 лв., както и за юрисконсултско възнаграждение от 450 лв. – на основание чл.
25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Представителят на
ищцата своевременно е направил възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Съдът намира, че следва да
намали размера на претендираното от ответника юрисконсултското възнаграждение на 300 лева, какъвто е
минималният размер по чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната
помощ. Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 382.20 лв., съразмерно
с отхвърлената част от иска.
Ответникът
следва да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал.6
от ГПК, сумата от 240 лв., представляваща дължимата държавна такса върху
уважения иск, както и разноски за вещи лица в размер на 134.40 лв., съразмерно
с уважената част от иска.
Така
мотивиран, Софийски градски съд, І ГО, 26 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.д.Е.Р.“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Х.П.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***08 – адв. В.В.Е., на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.), сумата от 6 000.00 (шест хиляди) лева, представляваща неплатена част от обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за настъпилите в следствие на пътно транспортно произшествие на 21.02.2015 г. неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания, по вина на водача на лек автомобил марка „Ауди”, модел „80”, с peг. № ******К.П. П., ЕГН **********, чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди е била застрахована при ответника към 21.02.2015г., заедно със законната лихва от 18.09.2015г. до окончателното изплащане на сумата от 6 000.00 (шест хиляди) лева, като
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 6 000.00 (шест хиляди) лева до размера от 37 500.00 (тридесет
и седем хиляди и петстотин) лева, която сума представлява част от пълния размер
на иска от 40 000 (четиридесет хиляди) лева, като неоснователен, а за законната
лихва за периода от 21.02.2015г. до
17.09.2015г. включително, като погасена по давност.
ОСЪЖДА „З.д.Е.Р.“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***, да заплати на Х.П.Т., ЕГН **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес:***08 – адв. В.В.Е., на основание 78,
ал. 1 от ГПК, сумата от 262.40 (двеста шестдесет и два лева и четиридесет
стотинки) лева – разноски за адвокатско възнаграждение по гражданско дело № 12156/2018г.
по описа на Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 26 състав.
ОСЪЖДА „З.д.Е.Р.“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 240.00 (двеста и четиридесет) лева - държавна такса по гр. д. № 12156/2018г. по описа на Софийски градски съд, І ГО, 26 състав.
ОСЪЖДА „З.д.Е.Р.“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати по депозитната сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 134.40 (сто тридесет и четири лева и четиридесет стотинки) лева – разноски по гр. д. № 12156/2018г. по описа на Софийски градски съд, І ГО, 26 състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: