№ 63
гр. Шумен , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ) в публично заседание на
двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря Илиана Й. Давидкова
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20213630200645 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №В-0047266/18.11.2020 год. на Директора
на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и
Търговище към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД,
с ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес
парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К., Я.Х. и М.С. е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.222а от ЗЗП за нарушение на
чл.113, ал.1 от ЗЗП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление, като излага доводите си за това в жалбата. В съдебно
заседание не се явява представител.
За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и
Търговище към КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в
съдебно заседание не се явява представител.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
1
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София извършва търговска дейност в обект –
магазин „Теленор“ за продажба на мобилни апарати и аксесоари и телекомуникационни
услуги, находящ се в гр.Шумен, бул.”Симеон Велики” №46В. По повод постъпила
потребителска жалба с вх.№В-03-1503 от 04.09.2020 год. на 10.09.2020 год. била извършена
проверка в обекта от служители при КЗП, гр.Шумен. Било установено, че потребителят Б. на
04.05.2020 год. закупил от търговеца мобилен телефон „Huawei Y5 2019“ с IMEI
862408045338169. Поради проявен дефект в апарата била предявена рекламация, приета с
протокол за приемане на устройство №*********/25.08.2020 год. В съставения приемен
протокол като особени белези при приемане на телефона в магазина било вписано, че има
следи от употреба. При предаване на апарата в съставения сервизен протокол от 13.08.2020
год. било посочено единствено, че има драскотини. На 01.09.2020 год. телефонът бил върнат
на потребителя неотремонтиран с прекратена гаранция, като било посочено, че основанието
за отказ е установено от сервиза механично увреждане, изразяващо с деформиран /огънат/
панел.
По време на проверката било установено, че телефонът е бил върнат на
потребителката неотремонтиран. Резултатите от проверката били отразени в Констативен
протокол №К-2663541/10.09.2020 год. На 14.09.2020 год. от дружеството било представено
писмено становище, в което описват причините, поради които са отказали да отремонтират
телефона. С Констативен протокол №К-0134807/16.09.2020 год. представител на
дружеството е бил поканен да се яви за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение. За констатираното нарушение на дружеството-жалбоподател
бил съставен акт за установяване на административно нарушение №К-0047266/25.09.2020
год., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на
чл.113, ал.1 от Закона за защита на потребителите. Актът бил връчен на представител на
дружеството и подписан от него без да изложи възражения. Впоследствие жалбоподателят
не се е възползвал от законното си право и не е депозирал и допълнителни писмени
възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление №В-0047266/18.11.2020 год. на Директора на Регионална
Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към ГД
„Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК130460283,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда
6, представлявано от Д.К.К., Я.Х. и М.С. е наложена имуществена санкция в размер на 3000
/три хиляди/ лева на основание чл.222а от ЗЗП за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
2
Н. ИВ. Й. и на свидетеля – АНТ. Г. Д. - свидетел при установяване на нарушението и при
съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК
писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че дружеството
действително е извършило визираното в акта и в наказателното постановление
административно нарушение, по следните правни съображения:
“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД се явява търговец по смисъла на §13, т.2 от
Допълнителните разпоредби на ЗЗП и съгласно разпоредбата на чл.113, ал.1 от същия закон
е имал задължението да привежда потребителската стока в съответствие с договора за
продажба. Безспорно установено по делото е, а и това обстоятелство не се спори от
дружеството – жалбоподател, че това задължение не е било изпълнено, а потребителят е
получил отказ от удовлетворяване на рекламацията. Като мотив за отказана на гаранционния
ремонт дружеството сочи, че са били констатирани следи от деформация на панела,
вследствие удар или натиск.
Видно от приложеното, като писмено доказателство по делото Съдържание и обхват
на търговската гаранция, която “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД предоставя, гаранцията за
апарата не се признава при изрично посочени условия, между които са и всички случаи на
повреди, причинени от неправилна употреба, изпускане, удар, неправилно съхранение,
заливане с течности, опити за поправка от неупълномощени лица, зареждане с
неоригинални зарядни устройства или други външни въздействия в противоречие с
изискванията на производителя. В същото време обаче, за да се позове на посочените
изключения, при които гаранцията отпада, дружеството е следвало да докаже, че посочените
от потребителя повреди, отразени и в документите по делото, се намират в пряка причинна
връзка с констатираното механично увреждане, както и че следи за такова са били налични
към момента на приемане на апарата в обекта на фирмата. В този смисъл в представеното
Становище №234/14.09.2020 год. е отразено, че е констатирано, че при предаване на апарата
за ремонт е било налично жълто петно в горния ляв ъгъл на дисплея, но такова не е било
описано в съставения протокол. В същото време обаче, липсват доказателства, че описания
дефект – неправилна работа на дисплея се намират в някаква връзка с констатираното
механично увреждане - деформиран /огънат/ панел, както и че това е било налично към
момента на приемане на апарата в обекта на търговеца, респективно в сервиза. Следва да
бъде съобразено и обстоятелството, че от представения от страна на дружеството-
жалбоподателя снимков материал посочената деформация на панела е видима с
невъоръжено око, поради което се налага извода, че ако съществувало към момента на
предаване на апарата в обекта или сервиза, то същото е следвало да бъде отразено в приемо-
предавателния протокол. Следователно, с оглед липсата на доказателства при приемане на
апарата по него да е имало следи от някакво механично увреждане и деформации не може
да се сподели извода, че посочения дефект се дължи на наличие на посоченото механично
увреждане, и очевидно не може да се счете, че повредата е причинена от такова външно
3
въздействие, поради което не са били налице условията за отнемане на гаранцията, съгласно
предоставените на потребителя гаранционни условия.
Съдът не кредитира твърденията на дружеството, изложени в жалбата за допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното
производство, изразяващи се в липса на посочена дата и място на нарушението. В тази
връзка съдът намира, че действително в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление неправилно е била посочена датата на
извършване на нарушението, доколкото за дата на нарушението е приета датата 01.09.2020
год., на която дружеството е отказало рекламацията на потребителя. В същото време обаче
доколкото в наказателното постановление по недвусмислен начин е посочена датата на
извършената проверка и датите, на които дружеството е извършило всяко едно действие, то
и датата на нарушението се явява определяема по смисъла на разпоредбата на чл.113 от ЗЗП
/един месец след датата на предявяване на рекламацията, която в случая е датата 14.09.2020
год., доколкото датата 13.09.2020 год. е бил почивен ден/. В тази връзка е и константната
практика на ШАС по този въпрос и по-конкретно Решение №363/05.11.2014 год. по КАНД
№332/2014 год. по описа на ШАС и др.
Съдът не споделя и възраженията, изложени от страна на дружеството-жалбоподател
в жалбата относно неприложимостта на разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП, доколкото
сключения между страните договор е договор за лизинг и дружеството-жалбоподател няма
качеството „продавач“. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че Договорът за
лизинг е с предмет временно и възмездно ползване на устройството и право да се придобие
собствеността върху същото след изплащане на всички лизингови вноски, което
впоследствие е дефектирало. В това си качество лизингополучателят представлява
"потребител" по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, с произтичащото от това право да получи
съответната технически изправна стока, съгласно уговореното, а в случаите на неизправност
- и правото на рекламация, на което кореспондира неотменимото задължение на търговеца
да приведе стоката в съответствие със сключения договор, при невъзможност и след три
поредни рекламации и да възстанови заплатената сума. В този смисъл, при създаването на
закона законодателят е съобразил спецификите на обществените отношения, подлежащи на
трайна уредба и факта, че клиентът се явява икономически по-слабия субект в договорните
отношения, поради което е създал цялостен механизъм за защита на неговите интереси,
централно място сред които заема правото да се предяви рекламация по отношение на стока,
несъответстваща на договореното и правото да се иска разваляне на договора, респективно
възстановяване на заплатената сума. Защитата на правната сфера на потребителя е
въздигната и в основна цел на закона, видно от съдържанието на чл.1 от ЗЗП. Именно в
контекста на изложеното следва да бъде разглеждан повдигнатият пред настоящата
инстанция спор по отношение на претенцията за удовлетворяване на рекламация, каквато
искане е било отправено от потребителя до търговеца. От формална гледна точка, ако
законовите разпоредби се тълкуват стеснително и изолирано, без да бъдат отчетени
конкретните особености на казуса и без да бъде изследвана логическата връзка между тях,
4
би могло да се приеме, че в обхвата на нормата на чл. 113 и чл.114 от ЗЗП е само договорът
за продажба. Подобно тълкуване обаче не може да бъде споделено, тъй като не съответства
на законодателния смисъл, целящ защитата на правната сфера на потребителя. От
съществено значение е обстоятелството, че дружеството е възприело самото искане за
рекламация като отговарящо на нормативните изисквания, поради което в рамките на срока
по чл.113, ал.1 от ЗЗП неизбежно е следвало да изпълни задължението си. А поради
изложеното съдът намира за неоснователно изложеното в жалбата възражение, че
дружеството не следва да носи административно-наказателна отговорност за посоченото в
наказателното постановление нарушение. В тази насока и е константната практика на ШАС
и по-конкретно Решение №322 от 13.10.2014 год. на АДмС-Шумен по к.а.н.д. №285/2014
год., Решение № 364 от 11.07.2013 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 280/2013 год.,
Решение № 227 от 7.05.2013 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 92/2013 год. и др.
Поради изложеното, настоящия състав намира, че дружеството-жалбоподател
неправомерно е отказало привеждането на стоката в съответствие с договора за продажба и
по този начин действително е допуснало неизпълнение на задължението, визирано в
разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП. Съдът намира, че административно-наказващият орган
правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма
на чл.222а от ЗЗП. При индивидуализацията на наказанието, административно-наказващият
орган е съобразил факта, че деянието е извършено след като дружеството е било наказано с
влезли в сила наказателни постановления за други идентични по вид нарушения, поради
което е наложил наказание в размер на максимума, предвидения в разпоредбата на чл.222а
от ЗЗП. В тази връзка съдът намира, че санкцията е определена при правилна преценка на
тежестта на нарушението и на неговата обществена опасност, доколкото видно от
материалите по делото същото не се явява инцидентна проява в дейността на търговеца, а
негова масова практика, водеща до съществено нарушаване на правата на потребителите.
При преценка на посочените в наказателното постановление наказателни постановления,
съдът съобрази обстоятелството, че липсва посочена дата на влизане в сила на всяко едно от
тях, което създава невъзможност да се извърши преценка дали деянието, предмет на
настоящото производство не се явява повторно по смисъла на §13, т.21 от Допълнителните
разпоредби на ЗЗП. В същото време обаче, доколкото санкцията на нарушителя е
определена в размерите, посочени в разпоредбата на чл.222а, а не на тези по чл.231 от ЗЗП,
което се явява по-благоприятно за дружеството, изложеното не представлява процесуално
нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на дружеството. Санкцията е
определена при съблюдаване разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и напълно съответства на
изложените по-горе отегчаващи отговорността обстоятелства и липсата на констатирани
смекчаващи такива, водещи до приложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН. В този смисъл е
и константната практика на ШАС и по-конкретно Решение №57 от 15.02.2019 год. на ШАС
по КАНД №19 по описа за 2019 год., което е постановено по идентичен случай.
С оглед на всичко изложено съдът намира, че обжалваното наказателно
5
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на
административнонаказващият орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от
ЗАНН /в сила от 03.12.2019 год./, в съдебните производства по обжалване на наказателно
постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143,
ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски
следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските
разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са
били защитавани от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се присъжда
възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ
/ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството,
че в настоящото производство е участвал юрисконсулт, чрез депозиране на писмени
бележки по делото, както и че производството не се отличава с фактическа и правна
сложност намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер
на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №В-0047266/18.11.2020 год. на
Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра
и Търговище към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, с ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К., Я.Х. и М.С. е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.222а от ЗЗП за
нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК130460283, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от
Д.К.К., Я.Х. и М.С. да заплати на Комисия за защита на потребителите, гр.София сумата от
80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
6
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7