Р Е Ш Е Н И Е № 260017/18.8.2020г.
гр. Ямбол, 18.08.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболски
районен съд, гражданско отделение, XVII-състав, в публично заседание на пети август през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМЧО ДИМОВ
при секретаря И. Г., като разгледа докладваното от съдията
докладчик гр.д.№ 110 по описа на ЯРС за 2020
г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба на „Теленор България” ЕООД срещу М.Ю.А. ***.
С исковата молба се
твърди, че между страните са били сключени договори за мобилни услуги № *** и
договор за лизинг от 29.12.2017г. Твърди, се че съгласно договора за мобилни
услуги на ответницата са предоставени мобилен телефонен номер № ***, със
стандартна месечна абонаментна такса 24,99 лв., с ДДС или 20,82 лв., без ДДС и
мобилен телефон апарат *** за което е
бил сключен отделен договор за лизинг, с обща цена на лизинговата вещ 86.27 с
ДДС. Твърди се, че ответника не е изпълнил своите парични задължения, за
начислени 4 броя фактури, издадени в периода м.февруари 2018 – юни 2018г.
Съответно фактура № ***от 05.02.2018г. за сумата от 228.96 лв. фактура № ***г.
за сумата от 28 лв., фактура № ***г. за сумата от 27.97 лв. и фактура № ***Г. в
общ размер на 287.39 лв.
Поради неизпълнение
от страна на ответника на паричните му задължения, ищецът твърди, че е депозирал заявление по чл.410 от ГПК до РС Я., въз основа на което било образувано ч.гр.д. № ***г. и била
издадена заповед за парично задължение, връчена на ответника при
условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.С оглед последното обстоятелство, фактически,
ищецът обосновава правния си интерес от
предявяване на иска, предмет на разглеждане на настоящото производство.
Претендира се от
съда да постанови решение с което да признае за установено, че ответника дължи
на ищеца сумата от 572,32 лв. представляваща общ сбор на дължимите суми по
фактури №№ ***от 05.02.2018г., фактура № ***г., фактура № ***г. и фактура № ***г.,
ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане на
вземането.
По делото е
постъпила и молба становище от ищцовото дружество с което се иска от съда да
постанови неприсъствено решение, в
случай, че са налице условията за това с което да уважи исковите претенции.
В срока по чл. 131
от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не се явява в
съдебно заседание, не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие, не взема
становище по основателността на исковата претенция.
Съдът
като взе предвид становището на ищеца и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
На
14.11.2019 год. пред Районен съд Ямбол е било депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от страна на „Теленор България” ЕООД, с което е поискано издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист против длъжника М.Ю.А. ***, за сумата от 527,32 лева, , ведно със
законната лихва от датата подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането.
По така
депозираното заявление пред Районен съд Я. е
образувано ч. гр.дело № *** год по описа на същия съд.
Заповедният
съд е уважил искането на заявителя за претендираните суми и е издал заповед № ***
год. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, като заповедта е била връчена на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 ГПК.
Заповедният съд е указал на
заявителят възможността да предяви иск за установяване на вземането си против длъжника
като предяви срещу него иск в едномесечен срок.
Разпореждането
на съда е било съобщено на ищцовото дружество на 19.12.2019 г. г., видно от
приложеното в заповедното производство съобщение, като в установения от закона едномесечен срок на 20.01.2020 год., първи приссътвен ден /видно от
пощенското клеймо/ е предявен от заявителя против
длъжника установителен иск, предмет на разглеждане в настоящото производство.
По
делото са ангажирани писмени доказателства, а именно: зав.копие на фактура № ***г.,
зав.копие на Договор за мобилни услуги № ***г., зав.копие на договор за лизинг
от 29.12.2017г.,зав.копие на запис на заповед за сумата онт 68.77 лв. от
29.12.2017г.,, зав.копие на декларация – съгласие от 29.12.2017г., зав.копие на
Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни
клиенти от дата 29.12.2017г., зав.копие на фактура /дубликат/ № ***г.,
зав.копие на фактура № ***г., зав.копие на фактура №***г. и зав.копие на фактура
№ ***г.,зав.копие на спогодба от 11.01.2018г.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с
иск с правно основание чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК, във чл. 92 ЗЗД.
Предявените искове са процесуално
допустими като предявени от и срещу процесуално легитимирани страни при наличие
на правен интерес с оглед разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Наред с това съдът намира, че са налице условията предвидени в разпоредбата
на чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се e явил в първото заседание по
делото и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. От
своя страна ищецът чрез процесуалния си представител е поискал постановяване на
неприсъствено решение против ответника.
На следващо място съдът намира, че са налице и материалноправните
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение – чл.239, ал.1 ГПК. На
страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа
и от неявяването им в съдебно заседание.
Наведените в исковата молба факти обосновават в достатъчна степен основателността
на исковата претенция и се подкрепят от представените писмени доказателства
досежно факта на дължимостта на търсените суми.
Ето защо, съдът намира предявения
иск за вероятно основателен, поради което постановява настоящото решение,
основаващо се на наличието на предпоставките за постановяване на неприствено
решение, без да мотивира решението по същество.
Исковата претенция следва да се уважи
изцяло, така както е предявена.
По разноските:
Съгласно ТР №***год.
от 18.06.2014 год. с решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските за заповедното производство, относно размера им,
както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно
отхвърлената и уважената част на иска.
Предвид изхода на делото, ищецът има право
на разноски в пълен
размер.
Така разноските които следва да бъдат
присъдени на ищеца и
да се възложат в тежест на ответника са в размер на 25,00 лева – държавна
такса в заповедното производство и 25,00 лева за исковото
производство, 360.00 лева с ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното поризовдство, както и 360,00 лева с ДДС – заплатено
адвокатско възнаграждение в исковото производство, или общо в заповедното и исковото производство разноски в размер на 770.00 лева.
По изложените мотиви и на основание
чл.238 ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Ю.А. с ЕГН ********** ***, с
адрес за кореспонденция: гр.Я., ул.***ДЪЛЖИ
на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
район Младост, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 572,32 /петстотин
седемдесет и два лева и тридесет и две стотинки/ лева, представляваща общ сбор
на дължимите суми по фактури № *** от 05.02.2018г., фактура № ***г., фактура № ***г.
и фактура № ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение – 14.11.2019 год. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № *** год. по ч.гр.дело № ***
год. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, М.Ю.А. с ЕГН ********** ***, с адрес за кореспонденция:
гр.Я., ул.“*** ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
район Младост, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата от 770,00 лева - разноски в исковото и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от същото да се връчи на
страните.
ОТВЕТНИКЪТ разполага със защита
срещу решението, съобразно чл. 240 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: