Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 23.11.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, ХІІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на двадесет и шести октомври
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
Членове: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
РОСИ
МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря Даниела Танева и в присъствието на прокурора
Красимир Кирилов, като се запозна с докладваното от съдия Михайлов ВНОХД № 3175
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХІ НПК.
С Присъда от 21.01.2020г.,
постановена от СРС, НО 7-ми състав по НОХД № 14843/2018г., съдът е признал В.Й.С.
за НЕВИНОВЕН в това, че за времето от 08.30 часа до около 15.00 часа на
06.07.2017г. в гр. София, в ж.к. ********,
на бул. ****************, от подземен гараж, от гаражна клетка 6 и 7, в
съучастие като извършител с П.П.И.- извършител, чрез използване на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Хюндай”, модел „Матрикс” с рег. № *********и
използване на техническо средство — клещи тип резачки - е отнел чужди движими
вещи, както следва: 1 (един) брой велосипед марка „Specialized”, модел
“Crosstrain sport”, размер “L” на стойност 1093,50 лева, 1 (един) брой
велосипед марка „Specialized”, модел “Crosstrain sport”, размер “М” на стойност
1093,50 лева, 1 (един) брой детско столче за велосипед марка “Bellelli”, на
стойност 63,90 лева, 1 (един) брой каска марка “Specialized”, мъжка на стойност
63,00 лева, 1 (един) брой каска марка “Specialized”, дамска на стойност 63,00
лева, 1 (един) брой каска марка “Uvex”, детска на стойност 54,00 лева, 1 (един)
брой багажник тип „Напречни барове” за лек автомобил марка „Пежо”, модел „301”
на стойност 205,33 лева, 1 (един) брой багажник за 4 чифта ски на стойност
159,95 лева, всички вещи на обща стойност 2 796,18 лева (две хиляди седемстотин
деветдесет и шест лева и осемнадесет стотинки) от владението на собственика В.И.Г.,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като го е
оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и
пр.2, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Със същата присъда съдът се е
произнесъл и по веществените доказателства като е отнел на основание чл. 53,
ал. 1, б. „а“ НК в полза на държавата 1 бр. метални клещи (резачки) с жълти
дръжки и надпис „CR-V, 24”, иззети с протокол за претърсване и изземване от
07.07.2017 г. и използвани при извършването на деяние от страна на П.П.И., върнал
на св.В.И.Г.веществените доказателства - две метални части от халка (звено) от
верига, иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 06.07.2017г., върнал
е на св.В.Р.С.веществено доказателство - лек автомобил марка „Хюндай“, модел
„Матрикс“ с per. № ********, иззет с протокол за претърсване и изземване от
07.07.2017г. и е върнал на И.С.Ч.с ЕГН ********** веществени доказателства - 4
бр. автомобилни гуми „Bridgestone Blizzak”, 235/65R17, иззети с протокол за
доброволно предаване от 06.07.2017 г., като е оставил на съхранение в 07
РУ-СДВР 1 бр. син велосипед без педали, скорости и спирачки и седалка с номер
на рамата Y80150299, 1 бр. велосипед с надпис „G.” с номер на рамата GT765150,
4 бр. алуминиева джанти с десет лъча, на три от които има надпис „BMW” и на три
от тях са монтирани гуми марка „Fulda”, модел „Kristall”, а на четвъртата
„Uniroyal” размер 195/65R15 и 1 бр. станция с надпис „FM Transmiter” и 1 бр.
зарядно за същата, иззети с протокол за доброволно предаване от 06.07.2017г. и
протокол за претърсване и изземване от 07.07.2017г.
Срещу така постановената присъда
е постъпил Протест от СРП в който се сочи, че същата е неправилна, а
обвинението – доказано по несъмнен начин. Прави се искане за отмяна на същата и
признаване на подсъдимия за виновен.
Постъпило е и Допълнение към
протест от СРП в който се сочи, че СРС е направил погрешна интерпретация на
доказателствата. Сочи, че СРС неправилно е кредитирал показанията на св. П.И.,
който е сключил споразумение за същото деяние, признал се е за виновен за
престъпление, извършено в съучастие и се познава с подсъдимия, поради което и
бил заинтересован да го оневини. Сочи, че съдът не е прочел показанията на св. И.
и св. Д. от ДП, въпреки наличието на основания за това и по този начин не е
установил обективната истина, съобразно принципа на служебното начало. Сочи, че
мотивите са непълни, тъй като съдът не е коментирал факта, че подсъдимият е
задържан в автомобил, в който били намерени част от инкриминираните вещи и не е
кредитирал протокола за Претърсване и изземване на превозното средство, който
доказвал, че вещите са били във фактическата власт на подсъдимия. В заключение
отново се иска отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за виновен.
В съдебното заседание по делото
прокурорът при СГП не поддържа протеста, но не го оттегля. Не прави искания по
доказателствата.
Защитата на подсъдимия адв. Й.
оспорва протеста и не прави искания за отводи и искания по доказателствата.
В хода по същество представителят
на държавното обвинение излага съображения за правилността на
първоинстанционната присъда. Застъпва становището, че обвинението не е доказано
по категоричен и несъмнен начин, тъй като единствено присъствието на подсъдимия
в лекия автомобил, управляван от свидетеля И., е недостатъчно, за да се признае
подсъдимият за виновен. С тези аргументи моли присъдата да бъде потвърдена.
Защитникът на подсъдимия – адв. Й.,
моли протестът да бъде оставен без уважение като неоснователен. Поддържа
тезата, че по делото са събрани само косвени доказателства, въз основа на които
единствено би могло да се направи предположение за съпричастност на подсъдимия
към инкриминираното деяние, но не и категоричен извод в съответствие с
изискуемия от закона начин. Моли присъдата да бъде потвърдена.
Подсъдимият С. в правото си на
лична защита се присъединява към изложеното от неговия защитник.
В правото си на последна дума
подсъдимият С. моли протестът да бъде оставен без уважение и оправдателната
присъда да бъде потвърдена.
Съдът, като обсъди доводите в
протеста, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като
провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира следното:
Подсъдимият В.Й.С.В.Й.С., роден
на *** ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан (реабилитиран), със
средно образование, живущ ***, с ЕГН: **********.
На 06.07.2017 г. във владението
на свидетеля И. бил лек автомобил марка „Хюндай”, модел „Матрикс” с рег. № *********–
собственост на свидетеля В.С.. Последният бил предоставил автомобила си на И.,
тъй като МПС-то се нуждаело от техническа поддръжка, а И. имал познати хора,
които да обслужат автомобила.
На същата дата – 06.07.2017 г.,
за времето от 08.30 часа до около 15.00 часа свидетелят И. се придвижил с
по-горе посочения автомобил до подземен гараж, находящ се на адрес: гр. София,
ж.к. „********”, бул. ****************. Гаражът се състоял от гаражни клетки с
№ 6 и 7, които били съединени в едно помещение и се ползвал от свидетеля В.Г..
Свидетелят И. паркирал в близост до подземния гараж, който бил незаключен, и
проникнал в него, повдигайки ролетната му врата. В помещението свидетелят И.
намерил 1 бр. велосипед марка „Specialized”, модел “Crosstrain sport”, размер
“L”, 1 бр. велосипед марка „Specialized”, модел “Crosstrain sport”, размер “М”,
1 бр. детско столче за велосипед марка “Bellelli”, 1 бр. каска марка
“Specialized”, мъжка, 1 бр. каска марка “Specialized”, дамска, 1 бр. каска
марка “Uvex”, детска, 1 бр. багажник тип „Напречни барове” за лек автомобил
марка „Пежо”, модел „301”, 1 бр. багажник за 4 чифта ски. С помощта на метални клещи
(резачки) с жълти дръжки и надпис „CR-V, 24”, той успял да пререже халката на
металната верига, с която били завързани описаните вещи, след което той ги
натоварил в лекия автомобил марка „Хюндай” модел „Матрикс” с рег. № ********.
Общата стойност на намерените вещи възлизала на 2 796,18 лева.
Същият ден, 06.07.2017г. между
13.00-14.00 часа свидетелят И. посетил складова база на бул. „*********, където
се срещнал със свидетеля М.Д.. Последният държал сервиз и две халета в
складовата база. Свидетелят И. му показал 4 или 6 автомобилни гуми, които
превозвал с автомобила, с уточнението, че са за продаване. Свидетелят Д. се
съгласил да ги продаде и И. започнал да ги разтоварва. При разтоварването Д.
забелязал, че в багажника на автомобила се намирали и горепосочените два броя
велосипеди марка „Specialized”. Свидетелят И. го попитал дали може да ги остави
за един-два дни на съхранение при него и Д. се съгласил. И. сам разтоварил
двата велосипеда и ги оставил в едно халетата, обслужвани от свидетеля Д..
Последният забелязал, че когато пристигнал, И. бил сам в автомобила, но после
си тръгнал с някакъв мъж.
След като разтоварил гумите и
двата броя велосипеди, свидетелят И. тръгнал да напуска базата, когато видял
подсъдимият В.С.. Двамата се познавали, тъй като живеели в един и същи квартал –
„Младост 4“. И. му предложил да го закара и подсъдимият С. приел, при което се
настанил на предната дясна седалка на автомобила, управляван от И.. Двамата
напуснали складовата база, където междувременно били дошли служители на СДВР,
които работели по сигнал за откраднат автомобил, който трябвало да се намира в
някое от халетата на бул. „Климент Охридски“. Полицаите видели, че свидетелят И.
рязко напуснал базата с управлявания от него автомобил, поради което го последвали.
Бързо бил настигнат и спрян за проверка от служители на СДВР, сред които бил и
свидетелят Н.И.. Последният установил, че автомобилът се управлява от
свидетелят И., а на предната седалка до него се возил подсъдимият С..
С протокол за доброволно
предаване от 06.07.2017г. свидетелят Д. предал намиращите се на съхранение в
халето му 1 бр. велосипед марка „Specialized”, модел “Crosstrain sport”, размер
“L”, 1 бр. велосипед марка „Specialized”, модел “Crosstrain sport”, размер “М”,
1 бр. син велосипед без педали, скорости и спирачки и седалка с номер на рамата
Y80150299, 1 бр. велосипед с надпис „G.” с номер на рамата GT765150, 4 бр.
алуминиева джанти с десет лъча, на три от които има надпис „BMW” и на три от
тях са монтирани гуми марка „Fulda”, модел „Kristall”, а на четвъртата
„Uniroyal” размер 195/65R15, 2 бр.елементи от багажник за автомобил и 4 бр.
автомобилни гуми „Bridgestone Blizzak”, 235/65R17, с писменото обяснение, че
вещите са му предадени от „Пламен“, който казал, че са негови.
С протокол за доброволно
предаване от 06.07.2017г. свидетелят И. предал един брой черна чанта с лични
вещи.
Свидетелят В.Г. установил липсата
на горепосочените вещи от гаражните клетки в 19.30 часа на 06.07.2017 г., като
незабавно сезирал органите на 07 РУ-СДВР със съобщение за извършено
престъпление. Между 21.00 и 21.30 часа бил извършен оглед на местопроизшествие –
горепосочените гаражни клетки, при което били фиксирани и иззети като
веществени доказателства две метални части от халка (звено) от верига.
На 07.07.2017 г. за времето между
11.15 и 11.50 часа било извършено претърсване и изземване от лек автомобил
марка „Хюндай”, модел „Матрикс” с рег.№ ********. При претърсването били
намерени и иззети 1 бр. каска марка “Specialized”, мъжка, 1 бр. каска марка
“Specialized”, дамска, 1 бр. каска марка “Uvex”, детска, метални клещи
(резачки) с жълти дръжки и надпис „CR-V, 24”, 1 бр. станция с надпис ,,FM
Transmiter” и 1 бр. зарядно за същата. Иззел се и самия лек автомобил марка
„Хюндай” модел „Матрикс” с рег.№ ********.
От заключение на изготвена в хода
на досъдебното производство трасологична експертиза, трасологичните следи по
иззетата с протокола за оглед на местопроизшествие срязана метална халка на две
части са оставени от иззетите от лекия автомобил с протокола за претърсване и
изземване от 07.07.2017г. метални клещи (резачки).
Описаната по-горе фактическа обстановка се
установява от събраните и проверени от първоинстанционния съд доказателства и
доказателствени средства, както следва:
Гласни: показанията на свидетелите В.Г., П.И., В.С.,
Н.И., както и частично приобщените му показания на осн. чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК, дадени по същото дело пред друг съдебен състав по НОХД 13666/2017 г., и М.Д.,
както и приобщените му показания на осн. чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК, дадени по
същото дело пред друг съдебен състав по НОХД 13666/2017 г.,
Писмени: протокол за оглед на местопроизшествие
от 06.07.2017 г., ведно с фотоалбум (л. 9-15 от ДП); протокол за доброволно предаване
от 06.07.2017 г. от свидетеля Д. (л. 25 от ДП); протокол за доброволно
предаване от 06.07.2017 г. от свидетеля И. (л. 26 от ДП); протокол от
07.07.2017 г. за претърсване и изземване от лек автомобил марка „Хюндай”, модел
„Матрикс” с рег.№ ********, ведно с фотоалбум и определение на СРС за
одобряването му (л. 30-37 от ДП); протокол от 13.07.2017г. за оглед на ВД,
ведно с фотоалбум (л.58-68 от ДП); заверено копие от договор за
покупко-продажба на МПС от 28.06.2017г. и голям талон за лек автомобил марка
„Хюндай” модел „Матрикс” с рег.№ *********(л.128-129 от ДП); справка за съдимост;
както и Заключения на съдебнооценителна експертиза, изготвена от вещото лице Д.К.(л.
39-41 от ДП), и на трасологична експертиза, изготвена от вещите лица В.Г.и В.А.(л.48-51
от ДП).
За да приеме
фактическата обстановка, пресъздадена с несъществени промени от настоящата
инстанция, районният съд е тълкувал събрания доказателствен материал според
действителното му съдържание. Не са допуснати процесуални нарушения при
формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички
доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани
за сметка на други, като не са допуснати логически грешки при обсъждането им.
Липсват каквито и да било противоречия, като описаната обстановка почива на
събраната доказателствена съвкупност и отразява достоверно фактите за случилото
се, както правилно е констатирал контролираният съд. Не са нарушени и
принципите на служебното начало и на този за разкриване на обективната истина,
като СРС в изпълнение на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК е провел
обективно, всестранно и в пълен обем наказателно разследване. Положени са
необходимите процесуални усилия за установяване на правнорелевантните
обстоятелства, касаещи настоящото производство. В обобщение фактическите
констатации почиват на вярна и точна интерпретация на доказателствената
съвкупност, от която не може по един категоричен и безпротиворечив начин да се
установи съпричастността на подсъдимия С..
Въззивният съд
счита за неоснователни възраженията относно оценката на показанията на
свидетеля П.И., дадена от първата инстанция. В действителност спрямо същия
наказателното производство е приключило със сключено споразумение и свидетелят И.
се е признал за виновен в извършване на процесното деяние. На основание чл.
118, ал. 1, т. 1 от НПК няма пречка той да участва в съдебното производство
като свидетел, въз основа на което показанията му да бъдат анализирани съвкупно
с останалия доказателствен материал. Противно на застъпеното в протеста
внимателният прочит на показанията на И. разкрива тяхната висока
информативност, темпорална последователност и логичност. Не се констатират
вътрешни противоречия, като свидетелят е последователен относно мястото,
времето и начина, по който е отнел инкриминираните вещи, обстоятелството, че е
бил сам, както и относно последващите му действия в сервиза, където се срещнал
със свидетеля Д.. Същите търпят надлежна проверка при съпоставката им с останалия
доказателствен материал. Показанията му кореспондират изцяло с тези на
свидетеля С. относно причината, поради която той управлявал автомобила през
инкриминирания ден. Посоченият от И. начин на отнемане на велосипедите –
срязване на веригата, с която те били заключени, с ножица за арматура, намерена
в лекия автомобил марка „Хюндай” модел „Матрикс” с рег. № ********, се
потвърждава от протокола за претърсване и изземване и от изготвената по делото трасологична
експертиза. По-нататък споделените от него обстоятелства касателно срещата му
със свидетеля Д. и оставянето на съхранение при него на инкриминираните
велосипеди съответстват на показанията на Д.. Последният е категоричен, че
свидетелят И. не е бил с подсъдимия С. в този момент и самостоятелно е разтоварил
велосипедите. Посоченото от тях се потвърждава и от протокола за доброволно
предаване, в който Д. е завил, че предадените вещи по твърдение на свидетеля И.
са негова собственост. Едва след действията по разтоварване на велосипедите свидетелят
И. се е срещнал с подсъдимия С., което косвено се потвърждава и от показанията
на Д.. Не на последно място, твърдението на И., че той, а не подсъдимият С. е
управлявал лекия автомобил към момента на спирането му за проверка, намира
подкрепа в показанията на свидетеля Иванов. Изложените съображения водят до
извод, че И., макар и да се е познавал с подсъдимия С., обективно пресъздава събитията
от инкриминирания ден, като не са налице съмнения относно достоверността на разказа
му, който стои убедително на фона на останалите доказателства. Ето защо,
правилно първоинстанционният съд се е доверил на показанията, кредитирайки ги в
тяхната цялост.
На следващо
място, настоящата инстанция не може да се съгласи с изложените съображения от
прокурора при СРП относно допуснати нарушения на принципите за разкриване на
обективната истина и на служебното начало. Централна фаза на наказателния
процеса е съдебното производство, в което се разгръщат в най-пълна степен
основополагащите принципи като състезателно начало, непосредственост, равенство
на страните. В тази връзка безспорно в доктрината и практиката е залегнало
разбирането, че свидетелските показания са валидни, ако те са депозирани устно
и непосредствено пред съда, разглеждащ делото по същество. Законодателят
изрично е предвидил отклонения от принципа за непосредственост, намерили
отражения в разпоредбата на чл. 281 от НПК. Приобщаването на показанията,
депозирани в хода на досъдебното производство, често се налага, за да се
разкрие обективната истина по делото и за да се постанови законосъобразен и
обоснован акт. Същевременно правилно първоинстанционният съд е посочил, че
прочитането на показанията, дадени по същото дело, но пред друг съдебен състав,
са с приоритет. Това е така, тъй като по време на разпитите, проведени в
съдебното следствие, като страни са участвали както държавното обвинение, така
и защитата, като те са имали равни процесуални възможности да отправят своите
въпроси към свидетелите с цел проверка на тяхната достоверност и обективност.
Аргумент в същата насока е обстоятелството, че за приобщаване на показания,
дадени в хода на съдебното следствие пред друг състав, не се изисква съгласието
на страните, а единствено една от предпоставките визирани в чл. 281, ал. 1, т.
1-6 от НПК. Поради това обосновано липсата на спомени на свидетелите И.и Д.
относно обстоятелства, част от предмета на доказване, е преодоляна чрез
прочитане на депозираните от тях показания пред друг съдебен състав. С приобщаването
на тези показания, районният съд е попълнил в достатъчна степен доказателствената
маса по делото, като не е имал основания да приобщи депозираните показания от
свидетелите И.и Д. в хода на досъдебното производство. Доколкото протоколите за
разпит са в кориците по делото, съдът не констатира наличието на съществени
противоречия, които биха обусловили тяхното приобщаване. Такива биха били
налице, ако между показанията от двете фази на процеса имаше несъответствие, което
би могло да се изрази в отричане на обстоятелства или изнасяне на нови факти във
връзка с обвинението. В настоящият случай не се констатираха такива съществени
противоречия. Пред първата инстанция свидетелят И.е достатъчно подробен и
информативен относно събитията от инкриминирания ден, като същият е посочил, че
свидетелят И. и подсъдимият С. са имали съмнително поведение, поради което са
ги последвали и извършили съответната проверка. Липсата на спомени относно
конкретни обстоятелства е била попълнена по надлежен начин, както бе посочено
по-горе. Не е било необходимо и прочитане на показанията му досежно конкретната
дата или относно марката на управлявания от свидетеля И. автомобил, доколкото
тези обстоятелства могат да бъдат установени от други доказателствени средства
– показанията на свидетеля Г. и С., протокол за оглед на местопроизшествието,
протокол за претърсване и изземване. Изложените съображения важат и за
показанията на свидетеля Д., който не заявява такива обстоятелства в хода на
двете фази на процеса, между които да са налице съществени противоречия. В
приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК Д. е посочил, че познава
подсъдимия С. и го е виждал инкриминирания ден пред сервиза, но е категоричен,
че той не е помагал на свидетеля И. с разтоварването на инкриминираните
велосипеди.
В светлината на
гореизложеното въззивната инстанция намира за правилни изводите на районния съд
да се довери на показанията на свидетелите И.и Д., вкл. на приобщените по ред
на чл. 281, ал. 1 от НПК. Показанията на двамата свидетели съдържат данни
относно събития, развиващи се последователно в инкриминирания ден, като те
взаимно се допълват и подкрепят. Свидетелят Д. внася съществена информация по
делото касателно обстоятелствата около пристигането на свидетеля И., разтоварването
на велосипедите и факта, че към този момент подсъдимият С. не е бил с И., а
двамата се срещнали пред склада и си тръгнали заедно. Въззивният съд
за разлика от районния, който е приел, че Д. не познава подсъдимия С., се
довери на изложеното от свидетеля пред предходния съдебен състав, тъй като показанията
са дадени във време по-близко до инкриминираното, когато спомените му са били
по-пълни. Различната преценка относно показанията на Д. не променят крайните
изводи, доколкото той е категоричен, че С. не е подпомагал И. при разтоварване
на инкриминираните велосипеди и те двамата се срещнали след самото
разтоварване. Изложеното от Д. се допълва от показанията на свидетеля Иванов,
който споделя субективните си възприятия относно момента на напускане на
сервиза от страна на И. и С., както и относно последващата извършена проверка.
Показанията на Д. и И.са вътрешно логични и последователни, като споделеното от
тях взаимно се допълва и намира подкрепа в събрания и проверен по делото
доказателствен материал, поради което и настоящата инстанция ги кредитира като
достоверен източник на информация.
На следващо
място, не отговаря на съдържанието на мотивите възражението относно липсата на
обсъждане от районния съд на обстоятелството, че подсъдимият С. е установен и задържан
в лекия автомобил, пренебрегвайки и протокола за претърсване и изземване.
Напротив, по делото няма спор, че подсъдимият С. е установен и задържан в лекия
автомобил, предмет на претърсване и изземване. Както първата, така и настоящата
инстанция безспорно приемат, че част от инкриминираните вещи са установени в
този автомобил. Приемайки за безспорно установено соченото от прокуратурата
обстоятелство и кредитирайки протокола за претърсване и изземване, районният
съд е изложил подробни мотиви, защо същото е недостатъчно за осъждането на
подсъдимия С.. Настоящата инстанция напълно споделя изжените в тази насока
аргументи, тъй като е недопустимо обвинителната теза да бъде доказана с едно
единствено косвено доказателство, каквото е соченото обстоятелство.
В заключение
единствените доказателства досежно евентуалната престъпна деятелност на
подсъдимия С. са обстоятелствата, че същият е установен и задържан в лекия
автомобил, управляван от свидетеля И. и в багажното отделение на който са били
установени част от инкриминираните вещи. Не се установява, както се твърди в
протеста, че подсъдимият С. е извършил действия на разпореждане. Видно от
показанията на свидетелите Д. и И. последният сам е отишъл при Д., предлагайки
му за продажба автомобилни гуми, сам е разтоварил инкриминираните велосипеди в
халето, като едва след тези действия подсъдимият С. се е срещнал с И.. Не се
установява и твърденият опит от страна на С. да избегне полицейска проверка. В
действителност свидетелят И.пред първоинстанционния съд е посочил, че двете
лица /подсъдимият С. и свидетелят И./, качвайки се в автомобила изглеждали
подозрително притеснени, поради което бързо напуснали сервиза. Същевременно
след като те били последвани от полицейските служители, не се опитали да
избягат, а след около 500 метра отбили автомобили, за да бъде извършена
проверката. Поведението на С. и И. не сочи на опит да избягат, като
субективното възприятие на полицейския служител относно поведението на
подсъдимия С., макар и да служи като индиция за противоправно поведение, не е
достатъчно, дори съвкупно с установяването му в управлявания от И. автомобил,
за неговото осъждане. Гореизложеното мотивира съдът да приеме, че не се установява
верига от косвени доказателства, както се твърди от държавното обвинение, която
да води до единствения и непротиворечив извод относно съпричастността на
подсъдимия С. по така вмененото му деяние.
Предвид всичко изложено, въз основа на така
направения анализ на доказателствата и въз основа на установената фактическа
обстановка, първостепенният съд е направил правилни правни изводи относно
недоказаност на вмененото на подсъдимия С. престъпление по чл.195, ал.1, т.4,
пр.1 и пр.2, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
От обективна
страна, остава недоказано авторството на деянието в лицето на подсъдимия С. По
делото не са събрани доказателства – нито преки, нито косвени такива, които да
подкрепят обвинителната теза, че С. е съизвършител. Липсват доказателства,
които да свържат подсъдимият с местопроизшествието и такива, въз основа на
които да се приеме, че той е осъществил изпълнителното деяние. Нито се
установява, че С. е отнел инкриминираните вещи, срязвайки веригите, с които те
са били завързани, и натоварвайки ги на лекия автомобил марка „Хюндай” модел
„Матрикс” с рег.№ ********, нито се установява той да е участвал в пренасянето
на вещите до и разтоварването на част от тях в склада, стопанисван от свидетеля
Д.. От събрания доказателствен материал по безспорен начин се доказва, че С. се
е срещнал с И. едва след разтоварването на инкриминираните велосипеди, поради
което установяването и задържането на подсъдимия С. в инкриминирания автомобил,
в който са намерени част от вещите, предмет на престъплението, са косвени
доказателства, които на фона на останалата доказателствена съвкупност са крайно
недостатъчни за признаването на подсъдимия С. за виновен по повдигнатото му
обвинение.
С оглед всичко
изложено дотук законосъобразни и обосновани се явяват изводите, че
обвинителната теза се гради на предположения, които не могат да обусловят
осъдителна присъда. Тежестта за доказване лежи върху държавното обвинение,
което не успя да наведе такива доказателства, подкрепящи по категоричен начин
повдигнатото обвинение. Обстоятелството, че свидетелят И. се е признал за
виновен в извършване на деянието в съучастие не може да бъде използвано като
основание подсъдимият С. да бъде признат за виновен. От друга страна, както
посочва първата инстанция, подобни съображения на фона на доказателствената
съвкупност биха накърнили презумпцията за невиновност.
По отношение
произнасянето на първата инстанция по веществените доказателства въззивният съд
не намира основания за промяна на направените изводи, като счита същите за
законосъобразни и обосновани.
По изложените
съображения протестът на прокурора при СРП неподдържан, но неоттеглен от
прокурора при СГП, следва да бъде оставен без уважение, като неоснователен и
неподкрепен от възприетата от съда доказателствена съвкупност. Първоинстанционният
съд законосъобразно е достигнал до своя извод за недоказаност на деянието и е
признал за невиновен подсъдимият В.Й.С. в извършване на престъпление по чл.195,
ал.1, т.4, пр.1 и пр.2, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и
го оправдал на основание чл. 304 от НПК.
При извършената,
на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на правилността
на протестираната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на
основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед
изложените съображения, постанови своето решение.
Така мотивиран и
на основание чл.338 вр. чл.334, т.6 от НПК Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 21.01.2020г., постановена от
СРС, НО 7-ми състав по НОХД № 14843/2018г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.