Р Е Ш Е Н И Е
07.02.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
08.01. 2019
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 713 2018
дело № по описа за година.
Й.К.Г. и В.Л. Горов са предявили срещу К.С.Г.С.С.Е., Е.П.Е. и В.К.Г. субективно
съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Ищците молят съдът да признае за установено по отношение на
ответниците, че Й.К.Г. е собственик на 1/3 ид. части от тавански етаж с
идентификатор 65635.601.426.1.3., целият с площ от 76 кв.метра, находящ се в
жилищна сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 65635.601.426,
с административен адрес на този жилищен обект в гр. Сапарева баня, ул. „Бор“ № 2,ет.
3, заедно със съответните ид. части от общите части на жилищната сграда; да
признае за установено по отношение на ответниците, че Й.К.Г. и В.Л. Горов са
придобили в режим на СИО чрез сключена по време на брака възмездна сделка -
договор за покупко-продажба по нотариален акт № 89, том 1, рег.№ 1020, дело № 81/2008г.
правото на собственост върху 1/3 ид.част от недвижим имот, представляващ
тавански етаж с идентификатор 65365.601.426.1.3, целият с площ от 76 кв.метра,
находящ се на трети етаж в построената масивна жилищна сграда, разположена в
поземлен имот с идентификатор 65365.601.426.1.426 , с административен адрес гр.
Сапарева баня, ул. „Бор“ № 2, заедно със съответните ид.части от общите части
на жилищна сграда. Претендират присъждане на сторените в производството
разноски.
Ищците
твърдят, че правното основание, въз основа
на което ищцата Й.Г. е придобила правото на собственост върху идеална част от
процесния тавански етаж е приращение по чл.92 ЗС, като съсобственик на имота, в
който е построена сградата, придобит с договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в нотариален акт № 76, том І, дело №156/1959г. на Ст. Димитровски
районен съдия, и наследствено правоприемство. Размерът на придобитата от нея идеална част от
правото на собственост
върху процесния тавански етаж е 1/3 в индивидуална собственост. Другата 1/3 ид.
част до общо претендираните 2/3 ид.ч., е придобита съвместно на общо за двамата
съищци придобивно основание /придобивна сделка/, осъществено по време на техния
брак, сключен през 1983г. Правното основание по см. на чл. 77 ЗС, на което се
претендират вещни права на собственост от Й.К.Г. и конституирания като ищец
неин съпруг В.Л. Горов върху процесния тавански етаж, е възмездна сделка,
сключена по време на брака - договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № 89 том 1, рег. № 1020, дело № 81/2008г. на нотариус Стефан
Сотиров, на основание на който договор е придобита в режим на СИО и 1/3 ид. част
от таванския етаж /без втория жилищен етаж от построената в поземлен имот с пл.
№121, за който е отреден парцел VІІ, в кв. 87 по плана на гр.Сапарева баня,
двуетажна масивна жилищна сграда, търпима по смисъла на параграф 16, ал.1 от ПР
на ЗУТ.
В законоустановения едномесечен срок по
делото е постъпил писмен отговор от
ответниците, с който се оспорват исковете като изцяло неоснователни, по
подробно изложени съображения. Ответниците поддържат, че Й. и В. Горови не са собственици на претендирания
тавански етаж. Същият не представлява самостоятелен обект на правото на
собственост. По делото е приложен проектът на жилищната сграда, от който е
видно, че същата е двуетажна и е предвиден таван, а не тавански етаж. Към
уточнителната молба не са представени одобрени документи от Община Сапарева
баня, установяващи промяна предназначението на тавана на жилищната сграда.
Помещенията, изградени в тавана, не отговарят на изискванията за жилище,
какъвто е таванския етаж, тъй като нямат изградени баня и тоалетна, а и не отговарят
на изискванията за височина. С нотариален акт за учредяване на суперфиция №
194, том IV, дело № 1632/1971г., собствениците на първи жилищен етаж Кирил
Божилов, Катерина Божилова, Венета Божилова и Й. Божилова са отстъпили на
Стефан и В. Георгиеви правото да надстроят със свои средства втори жилищен
етаж. Същите в подпокривното пространство са обособили три помещения и коридор,
необходими за складови нужди, за които няма одобрени строителни книжа. В същите
няма ток и вода. Изцяло средствата за построяването на втори жилищен етаж и
тези сервизни помещения в тавана са дадени от Стефан и В. Георгиеви. В
последствие през 1994г. С НА за покупко-продажба на недвижим имот №43, том v,
дело № 1504/1994г. на нотариус Сийка Милева, Стефан и В. Георгиеви са продали
на К.Г.-техен син и С.Е.-тяхна дъщеря, построения втори жилищен етаж. Първият
жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда е изнесен на публична продан с
решение постановено по в.гр.д. 957/2003г. на КОС и закупен с постановление от
25.01.2010. от Е.П.Е.. Съсобствениците са получили сумите от проданта. С оглед
константната съдебна практика по чл. 92 от ЗС, когато извършеното строителство
не представлява такъв обект, собственик на допълнително построеното е
собственикът на обекта, към който то е присъединено. Т.е. сервизните помещения
в тавана са собственост на собствениците на двата жилищни етажа. Претендират
разноски.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
От приетия като доказателство по делото нотариален
акт № 76, т. І, дело №156/1959г. се установява, че Кирил Васев Божилов,
Катерина Спасева Божилова, Венета К. Божилова, В.К. Божинова и Й.К. Божилова са
придобили в собственост чрез покупко- продажба празно дворно място, образувано
по плана на с. Сапарева баня парцел ХІХ-1896 с урегулирано пространство 945
кв.м.
Видно от нотариален акт № 194,
т. ІV, дело №1632/1971г. е, че Кирил и Катерина Божилови, Венета и Й. Божилови
са отстъпили на Стефан Г. и В.Г. право да надстроят със свои средства втори
етаж върху съществуваща жилищна сграда, намираща се в съсобственото им дворно
място, съставляващо парцел ХІХ, кв. 3 по плана на с. Сапарева баня.
С договор за дарение,
обективиран в нотариален акт № 80, т.V, дело №2030/17.03.1971г., В.К. Божилова
е дарила на майка си Катерина Божилова 1/5 ид.ч. от парцел ХІХ-1896, кв. 3 по
плана на гр. Сапарева баня и от първия и таванския етаж от жилищната сграда,
построена в този парцел.
С договор за дарение, обективиран
в нотариален акт № 124, т. ІІІ, дело № 1255/1978г. Катерина Божилова е дарила
на внука си К.Г. собствената си 1/5 ид.ч. от парцел ХІХ-1896 в кв. 3, по плана
на гр. Сапарева баня, ведно с 1/5 ид.ч. от първия и от таванския етаж от
жилищната сграда в парцела.
От приетия като
доказателство по делото нотариален акт № 43, т. V, дело №1504/1994г. на
нотариус Сийка Милева, се установява, че Стефан и В. Георгиеви са продали на
сина си К.Г. и дъщеря си С.Е. втори жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна
сграда, построена в парцел VІІ-121, кв. 87 по плана на гр. Сапарева баня.
С нотариален акт № 89, т.
І, рег. № 1020, дело № 81/17.03.2008г. на нотариус Стефан Сотиров, Й.Г. е
закупила от Венета Божилова 1/3 ид. част от поземлен имот с пл. № 121, за който
е отреден парцел VІІ в кв. 87 по РП на гр. Сапарева баня от 1982г., с площ от
945 кв.м., ведно с 1/3 ид. ч. от приземния, първи жилищен етаж и таванския етаж
от построената в този имот двуетажна масивна жилищна сграда, търпима по смисъла
на пар. 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Видно е от приложената скица № 896/28.02.2011
г., а и не се спори, че поземленият имот, описан в нотариалния акт, е идентичен
с ПИ с идентификатор 65365.601.426.
Видно от приетите като
доказателства по делото Удостоверение за граждански брак № 001750 и
Удостовеление за семейно положение изх. № ЕС УСПС-225/26.03.2014г., издадени от
Столична община, В.Л. Горов и Й.К.Г. са сключили граждански брак на
01.04.1983г. в гр. София, за което е съставен Акт за граждански брак № 3110/01.04.1983г.,
като понастоящем бракът не е прекратен.
С влязло в сила решение от 30.04.2004г.,
постановено по гр.д.№ 957/2003 г. по
описа на ОС-Кюстендил е изнесен на публична продан допуснатия до делба с влязло
в сила решение, постановено на 07.06.2001г. по гр.д.№ 771/2000г. на РС-Дупница
недвижим имот: първи етаж от жилищна сграда, построена в парцел VІІ-121, кв. 87
по плана на гр. Сапарева баня. По делото не се спори, че е била извършена
публична продан, като видно от
Постановление от 25.01.2010 г. на ЧСИ Милена Джоргова, рег. № 744 и
район на д-вие ОС-Кютендил, имотът е бил възложен на Е.П.Е..
От удостоверения за
наследници № 86/16.06.2020 г. и № 85/16.06.2010 г., издадени от Община Сапарева
баня, се установява, че Венета Божилова, В.Г. и Й.Г. са наследници-деца на
Кирил Васев Божилов и Катерина Спасова Божилова.
По делото са приложени скици №
3485/05.07.2010 г. и № 896/28.02.2011 г., в които процесният имот е индивидуализиран.
По
делото е приложен архитектурният проект за надстройка на етаж на жилищната
сградата от 1972 г., като от същия е видно, че не е предвиден трети тавански
етаж, а надзида на таванското помещение е определен на 60 см.е определен отразен
трети о копие от
"Предварителен проект за цялостно застрояване" за обект, узаконяване
на мансарден етаж в УПИ, представляващ п. VІІ-121, кв.87 по плана на гр.
Сапарева баня.
По делото са
разпитани като свидетели Венета К. Божилова-сестра на ищцата Й.Г., Васил Г. Тущев
и Димитър Г. Дикански. Свидетелката
Божилова дава показания, че баща й Кирил Божилов си е закупил парцела, след
което е построил в него къща на два етажа и мазе. Споделя, че волята на баща й
била всяка от трите сестри да има по един етаж в къщата. На третия етаж всички
стаи били с дюшеме, били боядисани, имало парапети на балконите, чешма, плочки
и електричество. По това време в цялото село нямало канализация, а отходната
вода отивала в септични ями. Ползвала се външна тоалетна. Причината да няма
направена баня на третия етаж е, че втората сестра държала там много багаж и не
е започнало изграждането й, а освен това всички ползвали по това време
обществената баня в селото, а тоалетната била обща за всички етажи и външна-в
двора на къщата. Твърди, че третият етаж бил напълно обзаведен и удобен за
живеене, бил постоянно отдаван под наем на почиващи. Към настоящия момент няма
електричество на етажа, но има монтиран електромер.
Свидетелят Васил
Тущев сочи, че вторият етаж и таванът са строени през 1972 г. от Стефан и В. Георгиеви,
с техни средства. Свидетелят Дикански дава показания за извършен ремонт на
покрива на сградата през месец октомври 2015г., възложен от К.Г..
От заключението на
съдебно- техническата експертиза, изпълнена от вещото лице инж. Й.А. при
първоначалното разглеждане на делото пред РС-Дупница, се установява, че
съгласно кадастралната карта на гр. Сапарева баня, жилищната сграда е двуетажна
с идентификационен №65365.601.426.1, че съгласно схема № 5729/11.11.2010г. на
самостоятелен обект с идентификационен №65365.601.426.1 е записано, че
самостоятелния обект се намира в сграда № 1, че на място входът за таванския
етаж е със самостоятелна врата от стълбищната площадка и се състои от четири
помещения. Вещото лице ги е описало, както и е изчертало скица. В съдебно
заседание вещото лице е обяснило, че сега съществуващият етаж не съответства на
архитектурния проект, в последния не е предвиден тавански етаж.
От заключението по
назначената съдебно- техническа експертиза, изпълнена от вещото лице арх. А.А.
се установява, че през 1996г., на основание заповед № 148/06.08.1996 г. и чл.
241,243, 244 от ППЗТСУ е издадена виза за узаконяване на трети етаж от
съществуваща жилищна сграда в УПИ VІІ-121, кв. 87 по плана на гр. Сапарева баня
/л.121 от гр.д.226/2011г./, че въз основа на същата е изготвен действащият към
настоящия момент подробен устройствен план за посочения УПИ, който е одобрен с
влязла в сила заповед №78/27.05.1997 г. /на л. 127от гр.д.№ 226/2011 г. ДРС/.
Видно от последната е одобрен "предварителен проект за цялостно
застрояване" на осн. чл. 241, 243 и 244 от ППЗТСУ /отм./, като този проект
включва изграждане на втора жилищна сграда в имота, а съществуващата сграда
посочва като триетажна /л.144 и 145 от гр.д.№226/2011 г./. Процесният имот е
посочен в този проект във вида, в който съществува на място. Според вещото лице
процесният тавански етаж отговаря на изискванията на чл. 72, ал.3 от Наредба №7
за ПНУОВТУЗ, същият има самостоятелен вход от общата стълбищна площадка на
сградата, но не съдържа изискуемата по чл. 40, ал.1 от ЗУТ баня- тоалетна, а
съгласно кадастралната карта на гр. Сапарева баня процесният тавански етаж е
самостоятелен обект с идентификационен №65365.601.426.1.3 и предназначение,
жилище, апартамент. В съдебно
заседание вещото лице е посочило, че
таванският етаж може да функционира самостоятелно, в зависимост от функцията,
която му е вменена.
От заключението на
вещото лице Е.Л. по назначената по настоящото дело съдебно- техническа
експертиза, се установява, че процесният тавански етаж не съответства на
учреденото с нотариален акт № 194, т. ІV, дело №1632/1971г. право на строеж и е
изграден в отклонение от одобрения архитектурен проект. Вещото лице сочи, че вторият
и третият етаж на жилищната сграда са с една и съща застроена площ - 75 м2 по кадастрална карта и 76 м2 по одобрен
проект; местоположението на самостоятелните входове е едно и също - от стълбищната
площадка; носещите стени са една над друга, но на третия етаж не са изпълнени
преградните стени, обособяващи санитарния възел и кухненския бокс. Вертикалният
щранг на ВиК инсталацията от саниратния възел на втория етаж продължава до
третия етаж. Според вещото лице може да се обособи санитарен възел над
санитарния възел във втория етаж чрез изграждане на преградни стени над тези
във втория етаж.
Вещото лице дава
заключение, че жилищната сграда съответства на изискванията за ниско
застрояване - височина до 10 м в съответствие с чл. 72, ал. 1 от Наредба №7 за
ПВУОВТУЗ й местоположение в съответствие с чл. 31 ЗУТ. Към датата на изграждане на третия етаж,
съгласно § 21а на Строителните правила и норми, хоризонталната част от тавана
трябва да съставлява най-малко 50%. от площта на пода на жилищните помещения
при светла височина най-малко 2,40 м от пода до тавана. Светлата
височина на помещенията в най-ниската част трябва да бъде най-малко 1,5 м. от
пода до тавана. Процесният тавански етаж е със светла височина 2.30 м, т.е.
помещенията не може да са жилищни. По сега действащите изисквания на чл. 72,
ал. 3 от Наредба №7 за ПВУОВТУЗ, жилищните помещения в подпокривното пространство
на жилищни сгради трябва да имат светла височина най-малко 2,30 м в 50 на сто
от площта им и най-малко 1,50 м. в най-ниската-им част. Таванският етаж
съответства на тези изисквания, строежът е търпим по смиисъла на §16 от 113 Р
на ЗУТ. Третият тавански етаж е със самостоятелен вход от стълбищната клетка,
обслужваща всички етажи, в него има четири помещения и е със светла височина 2,
30 м и надзид от 160 см по западната фасада и 170 см по източната фасада. Има
изградена ел. инсталация с осветителни тела, вертикални щрангове на ВиК
инсталация, но няма монтирани измервателни уреди. Има кухненска мивка без
монтирана батерия с фаянсова облицовка по стената, с площ от 2,85 м2. По
северната и по южната фасада има тераси. Над таванския етаж съществува таванско помещение с височина до билото
2,20 м. с два прозоръчни отвора по северната и южната фасади, със достъп през
отвор 50/90 см, чрез подвижна стълба от стълбищната площадка.
Не подлежат на
обсъждане останалите събрани по делото доказателства, тъй като те не се отнасят
до обстоятелства, релевантни към предмета на доказване по делото.
Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото налага
следните правни изводи:
Целта на установителния иск е да се внесе яснота, определеност и безспорност в гражданските отношения. Търсената с него защита се изчерпва в силата на присъдено нещо, с което спорното право се потвърждава или отрича. Установителният иск е допустим, когато правото на собственост се оспорва, като неоснователно друго лице твърди, че има права върху същата вещ или отрича съществуването на тези права у собственика. За да бъде уважен разглеждания иск ищецът следва да установи по пътя на главното и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на въведените от него придобивни основания. Именно установеността на правото на собственост на ищеца към момента на приключване на устните състезания по делото, определя изхода от спорното правоотношение.
В случая ищците обосновават правния си интерес от предявения иск с обстоятелството, че по съдебен ред, чрез предявяване на иск, е оспорено правото им на собственост върху самостоятелен обект на собственост- тавански етаж от жилищна сграда, находяща се в гр. Сапарева баня, ул. "Бор" № 2, респ. от идеалните части от общите части на сградата. Ищците поддържат, че третият тавански етаж, представлявайки самостоятелен обект на правото на собственост, е придобит по приращение от съсобствениците на земята върху която е построена жилищната сграда със съответните самостоятелни обекти на правото на собственост. Следователно в тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване, че таванският етаж е самостоятелен обект на правото на собственост, придобит от тях по приращение, доколкото са съсобственци на земята, върху която е построена сградата.
По делото не се спори, а и от нотариален акт №194, т.ІV, дело №1632/1971 г. е се установява, че Кирил и Катерина Божилови, Венета и Й. Божилови са отстъпили на Стефан Г. и В.Г. право да надстроят със свои средства втори етаж върху съществуваща жилищна сграда, намираща се в съсобственото им дворно място, съставляващо п. ХІХ, кв.3 по плана на с. Сапарева баня. Безспорно се установява, че през 1972г. е реализирано правото на строеж и е построен втория етаж на сградата. С изграждането му суперфициарите са придобили самостоятелен имот в индивидуална собственост, поради което в сградата е възникнала етажна собственост по смисъла на чл. 38 от ЗС, доколкото отделните етажите в сградата принадлежат на различни лица.
С нотариален акт № 89, т. І, рег. № 1020, дело № 81/17.03.2008г. на нотариус Стефан Сотиров, ищцата Й.Г. е закупила от Венета Божилова 1/3 ид. част от поземлен имот с пл. № 121, за който е отреден парцел VІІ в кв. 87 по РП на гр. Сапарева баня от 1982г., с площ от 945 кв.м., ведно с 1/3 ид. ч. от приземния, първи жилищен етаж и таванския етаж от построената в този имот двуетажна масивна жилищна сграда, търпима по смисъла на пар. 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Видно е от приложената скица № 896/28.02.2011 г., а и не се спори, че поземленият имот, описан в нотариалния акт, е идентичен с ПИ с идентификатор 65365.601.426. Не е спорно по делото, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че собствеността върху тази 1/3 ид.ч. е придобита по време на брака между В.Л. Горов и Й.К.Г. и представлява СИО.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че с построяването на втория етаж е бил изграден и трети тавански етаж, в който са били обособени четири отделни помещения (тавански стаи). Ищците твърдят, че притежават 2/3 ид.ч. от правото на собственост върху същия по силата на приращение, доколкото са съсобственици на земята, върху която е построена жилищната сграда. Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗС, собственикът на земята е собственик и на постройките и насажданията върху нея, освен ако е уговорено друго. Обемът на отстъпеното право на строеж се определя от договора, с което то е отстъпено или административния акт за учредяването му, като построеното извън него представлява приращение към терена и става собственост на собственика на земята. Когато тавански етаж е построен извън обема на отстъпеното право на строеж в сграда, по отношение на която е налице етажна собственост, следва да се прецени дали този етаж е самостоятелен обект на правото на собственост или е обща част на сградата по смисъла на чл. 38 от ЗС.
Правото на собственост, както и всички субективни вещни права имат за обект опредЕ.вещ, обособен материален предмет, върху който се съсредоточава това право, което се характеризира с абсолютната власт на носителя му, от която произтичат и различните му правомощия. Без да съществува самостоятелен обект, не може да съществува и вещното право на собственост върху него. Законът е предвидил различни хипотези на правото на собственост, в зависимост от обектите и тяхното деление на видове по различни критерии, но във всички случаи обектът трябва да е обособен като самостоятелен такъв, т.е. да е отграничен от другите такива, в това число и такива в режим на етажна собственост, при която съществуването на отделните обекти е свързано с наличие на общи на всички собственици части (Решение № 542 от 18.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1469/2009 г., II г. о.).
В конкретния случай, от доказателствата по делото се установява, че за построения в сградата, намираща се в режим на етажна собственост, тавански етаж, няма издадени строителни книжа, както и няма надлежно учредено право на строеж от собствениците на земята. От приетите по делото заключения, изготвени от вещите лица Й.А., арх. А.А. и инж. Елена Л., се установява, че към настоящия момент процесният тавански етаж отговаря на изискванията на чл. 72, ал. 3, пр. 2 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ за светла височина на жилищните помещения, както и че има самостоятелен вход от обща стълбищна площадка на сградата, но вещите лица са категорични, че той не съдържа изискуемата съгласно чл. 40, ал.1 от ЗУТ баня- тоалетна. Съгласно цитираната разпоредба, повторена в чл. 110, ал. 1 от Наредба № 7/ 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Допустимо е помещенията да бъдат пространствено свързани, с изключение на тоалетни и бани-тоалетни. Настоящият състав счита, че доколкото процесният тавански етаж няма изградена и функционираща баня- тоалетна, то той не отговаря на законовите изисквания за жилище и следователно няма характера на самостоятелен правен обект в рамките на етажната собственост. Освен това, архитектурния проект за сградата предвижда таван като обща част на сградата, но не и като самостоятелен жилищен етаж. От това следва, че таванът не може да бъде придобит по приращение от собствениците на земята, защото следва принадлежността на правото на собственост на жилищата в сградата, тъй като по своята същност представлява обща част по предназначение по см. на ТР №34/01.08.1983 г. на ОСГК на ВС.
Неоснователни са доводите на ищците, че таванът е самостоятелен обект, понеже имал отделен идентификатор. Наличието на идентификационен номер не се отразява на определянето на едно помещение като самостоятелен или несамостоятелен обект, тъй като се касае за административна процедура, която е функция на правото на собственост, а не обратното. Самостоятелният вещноправен статут не може да се извежда и от идентификацията на вещта според ЗКИР. Кадастърът съдържа данни, които се явяват допълнителни относно индивидуализацията на недвижимите имоти, в това число съдържа данни за отделните части, от които се състоят недвижимите имоти. Основната индивидуализация на недвижими имоти, съответно критериите, по които се определя дали недвижимият имот е със самостоятелен вещноправен статут са в ЗУТ (за поземлените недвижими имоти, които са в регулация и за жилищата и обектите със стопанско предназначение). Съдът счита, че в случая е без значение и представеното удостоверение за търпимост №06/04.03.2008 г., издадено от главния архитект на Община Сапарева баня по пар. 16 от ПР на ЗУТ, доколкото същото касае търпимостта на цялата жилищна сграда и не отразява допустимостта на построения тавански етаж по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му.
Обстоятелството, че таванският етаж фактически е ползван като жилище в различни периоди от време, каквито показания дава свидетелката Божилова, също не може да обоснове извод за самостоятелния му вещноправен статут.
Всичко гореизложено налага извод за неоснователност на предявените искове и води до тяхното отхвърляне.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищците следва да заплатят на ответниците сторените от тях разноски в производството за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв., за което е представен списък по чл. 80 ГПК и надлежни доказателства.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените
от Й.К.Г., ЕГН: ********** и В.Л. Горов, ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, срещу К.С.Г., ЕГН: **********,
с адрес: ***, С.С.Е., ЕГН:**********,
Е.П.Е., ЕГН: **********, двамата с
адрес: *** и В.К.Г., ЕГН: **********, с адрес:
***, искове с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответниците, че Й.К.Г. с ЕГН: ********** е
собственик на 1/3 ид.части от тавански етаж с идентификатор 65635.601.426.1.3.,
целият с площ от 76 кв.метра, находящ се в жилищна сграда №1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 65635.601.426, с административен адрес на този
жилищен обект в гр. Сапарева баня, ул. „Бор“ № 2, ет. 3, заедно със съответните
ид. части от общите части на жилищна сграда; и за признаване за установено по отношение на ответниците, че Й.К.Г.,
ЕГН:********** и В.Л. Горов, ЕГН: **********,
са придобили в режим на СИО, чрез сключена по време на брака им възмездна
сделка - договор за покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 89, том 1,
рег.№1020, дело № 81/2008г., правото на собственост върху 1/3 ид. част от
недвижим имот, представляващ тавански етаж с идентификатор 65365.601.426.1.3, целият
с площ от 76 кв. метра, находящ се на трети етаж в построената масивна жилищна
сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор 65365.601.426.1.426, с
административен адрес: гр.Сапарева баня, ул. „Бор“ , № 2 , ет. 3, заедно със
съответните ид.части от общите части на жилищна сграда.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 3 ГПК, Й.К.Г., ЕГН: ********** и В.Л. Горов, ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, да заплатят на К.С.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, С.С.Е., ЕГН:**********, Е.П.Е., ЕГН: **********, двамата с адрес: *** и В.К.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 400.00 лв., представляваща сторените от ответниците разноски в производството за заплатено адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: