Решение по дело №33/2024 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по искова молба от М. Н. Д. с [ЕГН], с постоянен адрес:[населено място], [жк] [адрес], представлявана от адв. Н. И., съдебен адрес:[населено място], п.к 1463, [улица], , срещу Областна дирекция „Земеделие“ - , с адрес: , ул. Жорж Папазов № 9, ет. 5.Претендира се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в общ размер 28999.47лв., ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до изплащането на сумата, която сума в общ размер представлява обективно съединени искови претенции, индивидуализирани както следва:

1.Сума в размер 22 297,50 лв. на осн.чл. 122, ал. 3 от Закона за държавния служител(ЗДСл), представляваща обезщетение в размер на основната заплата на ищеца Д. от деня на явяването й на работа до действителното й допускане да изпълнява служебните си задължения, за периода от 02/02/2022 г. до 25.10.2023г..

2.Сума в размер 2 664,38 лв. на осн. чл. 61, ал. 2 и ал.3 от ЗДСл за неизползван платен годишен отпуск чл. 61, ал. 2 и ал. 3, във връзка с чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск: за периода от 02/02/2022 г. до 31/12/2022 г. - 27 дни на обща стойност 1 383,43 лв. и за периода от 01/01/2023 г. до 25/10/2023 г. - 25 дни на обща стойност 1 280,95 лв.

3.Сума в размер 3 136,74 лв. на осн. чл. 9, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), представляваща платени лични осигурителни вноски за времето на недопускането й до работа по периоди, както следва: от 02.02.2022 г. до 28.02.2022 г. - сумата от 140,86 лв. ; от 01.03.2022 г. до 31.03.2022 г. сумата от 148,27 лв.;от 01.04.2022 г. до 27.04.2022 г. сумата от 132,67 лв.;от 28.04.2022 г. до 30.04.2022 г. сумата от 79,78 лв.;от 01.05.2022 г до 30.09.2023 г. сумата от по 148,27 лв. за всеки месец, или общо 2 520,59 лв.;от 01.10.2023 г. до 25.10.2023 г. включително сумата от 114,57лв.

4.Сума в размер 900,85 лв. на осн. чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), представляваща мораторна лихва върху сумата от главници по т.1, т.2 и т.3(28 098,62 лв.), за периода 25.10.2023г. до датата на предявяване на исковата молба 19.01.2024г.

5.Претендира се и законна лихва за забава от датата на предявяване на иска до пълното погасяване на вземането.

6.Претендират се и разноски за осъществено процесуално представителство на осн.чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.

Исковата молба е администрирана до ответника Областна дирекция „Земеделие“ - , който е депозирал отговор с вх.№461/26.02.2024г. със становище на първо място за нейната нередовност поради липса на индивидуализиране на исковата претенция, алтернативно – със становище за неоснователност на претенциите за обезщетение на осн.чл. 122, ал. 3 от ЗДСл, на осн. чл. 61, ал. 2 и ал.3 от ЗДСл и на осн. чл. 9, ал. 3, т. 1 от КСО .

В съдебно заседание ищцата М. Н. Д., редовно призована, се явява лично. Поддържа исковата молба с претенциите, които са заявени, като с отделна молба от 03.10.2024 г. е заявила частично оттегляне на претенцията по т. 2, съгласно изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза, като се поддържа претенцията по т.2 от исковата молба за неизползван платен годишен отпуск чл. 61, ал. 2 и ал. 3, във връзка с чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл до размера от 2349.84лв., за сумата над този размер до първоначално претендирания от 2 664,38 лв. претенцията се оттегля.

За ответника Областна дирекция „Земеделие“ – Ямбол, редовно призован, се явява главен юрисконсулт Е. К., която оспорва изцяло исковите претенции, като моли същите да бъдат отхвърлени като недоказани в производството.

За Ямболска окръжна прокуратура, редовно призована, се явява прокурор Рени Лефтерова, която намира така предявените искове за основателни и доказани.Счита, че е налице незаконосъобразно недопускане на ищцата да изпълнява длъжността си след като заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е отменена с влязло в сила съдебно решение. В резултат на това ищцата е претърпяла претендираните имуществени вреди, поради което следва да й се присъди исканото обезщетение.Моли в този смисъл да бъде постановен съдебен акт.

Като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и отдели спорното от безспорното, съдът намира за установено следното:

По делото са приобщени адм.д.№150/2022г., адм.д.№336/2022г. и адм.д.№351/2023г., всички на Административен съд Ямбол, с постановени крайни съдебни актове, във връзка с които ищцата основава претенциите си за обезщетения.

В резултат на проведеното производство по адм.д.№150/2022г. на Административен съд Ямбол и издадена Заповед №РД ЧР24-35/25.10.2023г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ - ищцата обосновава исковите си претенции за периода от 02/02/2022 г. до 25/10/2023 г..Първата дата 02/02/2022 г. сочи като дата на първото й явяване и недопускане до работа от органа по назначаване, след като е станало възможно да заеме длъжността си преди уволнението; втората дата 25/10/2023 г. сочи като датата на издаване на нарочен акт за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „младши експерт" в Дирекция“АПФСДЧР“ при ОД „Земеделие" Ямбол.За този период счита, че е налице недопускане на служителя да изпълнява съответната длъжност по смисъла на чл. 122, ал. 3 от ЗДСл, за което се дължи обезщетение.

Исковата претенция в тази й част съдът намира за доказана по основание, предвид приобщеното адм.д.№150/2022г. на Административен съд Ямбол.В рамките на проведеното производство по адм.д.№150/2022г. на Административен съд Ямбол е установено, че: М. Н. Д. е заемала длъжност младши експерт в Дирекция „АПФСДЧР“ при ОД „Земеделие" Ямбол, на която е била назначена със Заповед №РД-07-399-22/28.01.2016г. на Директора на ОД „Земеделие" Ямбол.Служебното й правоотношение е било прекратено със Заповед №РД-07-2972-169/13.10.2017г. на органа по назначаване, отменена с влязло в сила Решение №268/26.11.2019г. по адм.д.№278/2019г. на Административен съд Ямбол след като е било оставено в сила с Решение №7774/18.06.2020г. по адм.д.№841/2020г. на ВАС. Вследствие на това със Заповед №ТД-ЧР-24-12/30.06.2020г. на органа по назначаване Д. е била възстановена на длъжността младши експерт в Дирекция „АПФСДЧР“ при ОД „Земеделие" Ямбол, но с нова Заповед № ЧР-25-1/01.07.2020 г. е било прекратено служебното й правоотношение. Заповед № ЧР-25-1/01.07.2020 г. е била предмет на обжалване в производството по адм. дело №177/2020г. на Административен съд Ямбол, който с Решение №83/26.04.2021г. е отменил същата.Съдебният акт е оставен в сила с Решение №12127/26.11.2021г. по адм. дело №6860/2021г. на ВАС и е влязъл в сила на същата дата-26.11.2021г. Междувременно, в хода на това оспорване за периода 22.06.2021г.-27.01.2022г., въз основа на сключен с министъра на земеделието, храните и горите Трудов договор №РД-15-942/18.06.2021г. на Д. са били възложени функциите на Директор на ОД „Земеделие" Ямбол, считано от 22.06.2021г., като със Заповед №РД-15-18/26.01.2022г. на министъра на земеделието е било прекратено трудовото й правоотношение, считано от следващата дата 27.01.2022г..По времето, когато трудовият договор е бил в сила, е постановено Решение №12127/26.11.2021г. на ВАС по адм. дело №6860/2021г., с което е потвърдено Решение №83/26.04.2021г. по адм. дело №177/2021г. на Административен съд Ямбол. След влизане в сила на Решение №83/26.04.2021г. по адм. дело №177/2020г. на Административен съд Ямбол(на 26.11.2021г.) Д. е депозирала Заявление №ЧР-14-71/09.12.2021г. за заемане на длъжността „младши експерт" в Дирекция“АПФСДЧР“ при ОД „Земеделие" Ямбол(в рамките на 14-дневния срок по чл.122,ал.1 от ЗДСл), но не е заела длъжността, а е продължила да изпълнява функциите на Директор на ОД „Земеделие" Ямбол.След прекратяване на трудовото й правоотношение, считано от 27.01.2022г., се е явявала за заемане на длъжността младши експерт в ОД „Земеделие" Ямбол на 02.02.2022г., на 03.02.2022г., на 04.02.2022г., на 07.02.2022г., на 08.02.2022г., на 09.02.2022г., 10.02.2022г., на 11.02.2022г., на 14.02.2022г., на 16.02.2022г., на 17.02.2022г., на 18.02.2022г., на 21.02.2022г., на 22.02.2022г., на 23.02.2022г., на 24.02.2022г., на 25.02.2022г., на 28.02.2022г., на 01.03.2022г., на 02.03.2022г., на 04.03.2022г., на 07.03.2022г., на 08.03.2022г., на 09.03.2022г., на 10.03.2022г., на 11.03.2022г., на 14.03.2022г., на 15.03.2022г., на 16.03.2022г., на 17.03.2022г., на 28.03.2022г., на 29.03.2022г., на 30.03.2022г., на 31.03.2022г., на 01.04.2022г., на 04.04.2022г., на 05.04.2022г., на 06.04.2022г., на 07.04.2022г., на 08.04.2022г., на 11.04.2022г., на 12.04.2022г., на 13.04.2022г., на 14.04.2022г., на 15.04.2022г., на 18.04.2022г., на 19.04.2022г., на 20.04.2022г., на 26.04.2022г. и на 27.04.2022г., за което са съставени протоколи, подписани от Д. и служители в ОД „Земеделие" Ямбол. В хода на явяванията на Д. в ОД „Земеделие" Ямбол до същата е изпратено писмо изх.№ЧР-14-32/18.04.2022г. от Директора на ОД“Земеделие“ Ямбол с искане да уведоми дирекцията на какво се основава явяването й всеки ден в сградата на ОД „Земеделие" Ямбол с искане да се съставя протокол за това, че желае да заеме длъжността „младши експерт“, и на какво основание желае да заеме длъжността.В отговор на това писмо М. Д. е изпратила молба до ОД“Земеделие“ Ямбол, регистрирана с вх.№ЧР-14-32-1/19.04.2022г., в която е посочено, че е подала заявление ЧР-14-71/09.12.21г. за да заеме длъжността „младши експерт" в Дирекция“АПФСДЧР“ при ОД „Земеделие" Ямбол въз основа на влязло в сила Решение №12127/26.11.2021г. на ВАС (в рамките на двуседмичния срок от влизане в сила на решението), в тази връзка е длъжна да се яви на работа за заемане на длъжността, докато не бъде изпълнено съдебното решение и двете страни са длъжни да съставят протокол, с който се установява недопускането й до работа.В отговор на молба с вх.№ЧР-14-32-1/19.04.2022г. е издадено Писмо №ЧР-14-32-2/27.04.2022г. на Директора на Областна дирекция “Земеделие“-Ямбол, с което молителката е уведомена, че по времето, когато е получено Решение №12127/26.11.2021г. по адм.д.№6860/2021г. на ВАС(на 01.12.2022г.), същата вече е била служител на дирекцията, назначена на по-висока длъжност – Директор на ОД „Земеделие" Ямбол, на 09.12.2021г. е депозирала заявление, в което е изявила желание да заеме длъжността „младши експерт“, на която е възстановена по силата на съдебното решение, но като орган по назначаването не е предприела никакви действия в посока на разрешаване на въпроса със служебното правоотношение.Самото подаване на заявление в дирекцията не може да се приеме като явяване за заемане на длъжността младши експерт,тъй като до прекратяване на трудовото правоотношение са изпълнявани функциите на директор.В заключение е посочено, че не са налице основания за назначаване на молителката на длъжността„младши експерт“ в ОД“Земеделие“ Ямбол.

С постановеното Решение № 225/21.12.2022 г. по адм.д.№150/2022г. Административен съд Ямбол е отменил Писмо №ЧР-14-32-2/27.04.2022г. на Директора на Областна дирекция “Земеделие“-Ямбол и върнал преписката на Директора на Областна дирекция “Земеделие“-Ямбол за ново произнасяне по заявление №ЧР-14-71/09.12.2021г. на М. Н. Д., като е дал указания по тълкуването и прилагането на закона, че след като в периода от 02.02.2022г. до 27.04.2022г. след прекратяване на трудовия й договор Д. ежедневно се е явявала в ОД“Земеделие“ Ямбол, за да заеме предишната си длъжност „младши експерт“, органът по назначаване е бил длъжен да я възстанови на осн. §7, ал.1 от ПЗР на ЗДСл. Решението е влязло в сила на 18.10.2023г., след като е било оставено в сила с Решение №9838/18.10.2023г. по адм.д.№1082/2023г. на Върховния административен съд.

Въз основа на влязлото в сила Решение № 225/21.12.2022 г. по адм.д.№150/2022г. Административен съд Ямбол, със Заповед №РД ЧР24-35/25.10.2023г. на органа по назначаване М. Н. Д. е била назначена на длъжността „младши експерт" в Дирекция“АПФСДЧР“ при ОД „Земеделие" Ямбол.

Според чл.122, ал.1 от ЗДСл, при отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение.В случая желание за заемане на длъжността „младши експерт" в Дирекция“АПФСДЧР“ при ОД „Земеделие" Ямбол М. Н. Д. е изразила в подаденото от нея Заявление №ЧР-14-71/09.12.2021г (в рамките на двуседмичния срок след влизане в сила на Решение №83/26.04.2021г. по адм. дело №177/2020г. на Административен съд Ямбол, потвърдено с Решение №12127/26.11.2021г. на ВАС по адм. дело №6860/2021г.), но не е заела длъжността, а е продължила да изпълнява функциите на Директор на ОД „Земеделие" Ямбол.След прекратяване на трудовото й правоотношение, считано от 27.01.2022г., е станало възможно възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност на осн. §7, ал.1 от ПЗР на ЗДСл, поради това срокът по чл.122, ал.1 от ЗДСЛ следва да се счита за спазен с явяването на служителя в двуседмичен срок от датата на прекратяване на трудовото правоотношение, т.е. от 27.01.2022г.. Д. се е явявала за заемане на длъжността младши експерт в ОД „Земеделие" Ямбол на 02.02.2022г., при което срокът по чл.122, ал.1 от ЗДСл във връзка с §7, ал.1 от ПЗР на ЗДСл, съдът приема за спазен.

От 02.02.2022г. - датата на първото явяване на служителя след прекратяване на трудовото правоотношение, до 25.10.2023г. – датата на издаването и връчването на Заповед №РД ЧР24-35/25.10.2023г. на органа по назначаване, служителят не е бил допуснат до работа, поради което за същия възниква правото да търси обезщетение на осн.чл. 122, ал. 3 от ЗДСл.Според сочената разпоредба, когато възстановен по реда на чл.122, ал.1 от ЗДСл държавен служител не бъде допуснат да изпълнява съответната длъжност, той има право и на обезщетение в размер на основната му заплата от деня на явяването му на работа до действителното му допускане да изпълнява служебните си задължения.Съдът приема хипотезата за осъществена по основание, тъй като за М. Н. Д. правото да бъде възстановена на длъжността младши експерт в ОД „Земеделие" Ямбол е възникнало след прекратяването на трудовото й правоотношение за заеманата длъжност „директор“ на осн. §7, ал.1 от ПЗР на ЗДСл. - Държавен служител, който бъде избран за народен представител, министър, кмет или бъде назначен за областен управител или бъде избран или назначен за едноличен орган на власт, негов заместник или член на колегиален орган на власт, има право след прекратяване на пълномощията му да заеме предишната си длъжност.

Съдът приема за доказано по делото, че горната хипотеза на закона е била осъществена в конкретния случай. М. Н. Д. е заемала длъжност “младши експерт“ в дирекция“ Административно-правна, финансова-стопанска дейност и човешки ресурси“, ранг V младши, в Областна дирекция “Земеделие“-Ямбол като с две последователни заповеди служебното й правоотношение е било прекратено(Заповед №РД-07-2972-169/13.10.2017г. на органа по назначаване, отменена с влязло в сила на 18.06.2020г. Решение №268/26.11.2019г. по адм.д.№278/2019г. на Административен съд Ямбол, и Заповед № ЧР-25-1/01.07.2020 г. на органа по назначаване, отменена с влязло в сила на 26.11.2021г. Решение №83/26.04.2021г. по адм. дело №177/2020г. на Административен съд Ямбол). Последица от отмяната на заповед за прекратяване на служебното правоотношение е възстановяване на правното положение такова, каквото е съществувало до издаване на акта за прекратяване. Периодът от датата на прекратяване на служебното правоотношение, до отмяната на акта за прекратяването му с влязъл в сила съдебен акт, се зачита за служебен стаж по арг. от чл. 123 във връзка с чл. 118, т.1 от ЗДСл.Със Заявление №ЧР-14-71/09.12.2021г. Д. е изявила пред органа по назначаване волята си за заемане на длъжността „младши експерт" в Дирекция“ Административно-правна, финансова-стопанска дейност и човешки ресурси“, в Областна дирекция “Земеделие“-Ямбол.Заради обстоятелството, че към този момент е заемала ръководна длъжност директор в същата администрация, фактически служителят не се е явил да заеме длъжността преди уволнението, но това е без значение - при междувременно възникнало друго правоотношение – назначаване за едноличен орган на изпълнителната власт, явяването за заемането на предишната длъжност не е било нужно като фактическо действие. След прекратяване на трудовото правоотношение приложима е хипотезата на § 7, ал.1 от ПЗР на ЗДСл и лицето има право да поиска да бъде възстановено на упражняваната от него държавна служба до започване на изпълнението на задълженията като орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал.4, т.4 от Закона за администрацията.След като на 02.02.2022г., след прекратяване на трудовия й договор Д. се е явила в ОД“Земеделие“ Ямбол за да заеме предишната си длъжност „младши експерт“, органът по назначаване е бил длъжен да я възстанови на осн. §7, ал.1 от ПЗР на ЗДСл.Това е сторено със Заповед №РД ЧР24-35/25.10.2023г. на органа по назначаване, поради което съдът приема, че през периода от 02.02.2022г. до 25.10.2023г. М. Н. Д. не е била допусната да заеме предишната си длъжност „младши експерт“ в Дирекция“ Административно-правна, финансова-стопанска дейност и човешки ресурси“, в Областна дирекция “Земеделие“-Ямбол, поради което искът по чл.122, ал.3 от ЗДСл е доказан по основание.

На второ място, за същия исков период от 02.02.2022г. до 25.10.2023г. ищцата претендира на осн. чл. 61, ал. 2 и ал.3 от ЗДСл обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Според сочените разпоредби, при прекратяване на служебното правоотношение държавният служители има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Размерът на паричното обезщетение се определя съобразно размера на основната заплата, определена на държавния служител, към датата на прекратяване на служебното правоотношение. Съдът споделя доводите на ищцата с позоваване на Решение от 25.06.2020г. на СЕС по съединени дела С-762/18 и С-37/19 за това, че периодът от незаконното уволнение (в случая на осн.чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, поради съкращаване на длъжността) до възстановяването на работа на служителя се приравнява на период на действително полагане на труд за целите на определянето на размера на платения годишен отпуск, на който служителят има право. Същото тълкуване следва да се приложи и при хипотеза на служител, който не е допуснат до работа, предвид законодателното решение на чл.122, ал.3 от ЗДСл.Разпоредбата предвижда право на обезщетение в размер на основната заплата на служителя от деня на явяването му на работа до действителното му допускане да изпълнява служебните си задължения, т.е. за целите на определянето на размера на платения годишен отпуск, на който служителят има право, периодът от деня на явяването му на работа до действителното му допускане да изпълнява служебните си задължения следва да се приравни на период на действително полагане на труд.Поради това съдът приема, че за ищцата е възникнало и право на обезщетение за неизползван от нея платен годишен отпуск, който би й се полагал при допускането й до работа през периода от 02.02.2022г. до 25.10.2023г., като в тази връзка счита за доказан по основание и предявеният иск по т.2 от исковата молба.

На трето място, ищцата претендира обезщетение за имуществени вреди, сума в размер 3 136,74 лв. на осн. чл. 9, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), представляваща платени лични осигурителни вноски за времето на недопускането й до работа по периоди, както следва: от 02.02.2022 г. до 28.02.2022 г. - сумата от 140,86 лв. ; от 01.03.2022 г. до 31.03.2022 г. сумата от 148,27 лв.;от 01.04.2022 г. до 27.04.2022 г. сумата от 132,67 лв.;от 28.04.2022 г. до 30.04.2022 г. сумата от 79,78 лв.;от 01.05.2022г. до 30.09.2023 г. сумата от по 148,27 лв. за всеки месец, или общо 2 520,59 лв.;от 01.10.2023 г. до 25.10.2023 г. включително сумата от 114,57лв.Исковата молба в тази й част съдът намира за допустима за разглеждане в настоящото производство и за доказана по основание, поради следното:

Правоотношенията между страните във връзка с държавната служба се основават на чл. 1 и чл. 2 от ЗДСл и са административно-правни, а съгласно чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи. Както претенцията на държавния служител по оспорване законността на акта за прекратяване на служебното правоотношение, така и претенцията по чл.122, ал.3 от ЗДСЛ и всички останали претенции за отстраняване на неблагоприятните последици като резултат от тях, се разглеждат от административните съдилища по реда на съдебно-административния контрол върху административните актове. Съобразно разписаното в т. 6 на Тълкувателно постановление № 2/2014 г. на ВКС и ВАС, нормата на чл. 125 от ЗДСл е обща спрямо тази на чл. 122, ал. 3 от същия закон и в приложното поле на чл. 125 от цитирания нормативен акт остават имуществените спорове, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи, а конкретният случай не е такъв. Въз основа на това следва да се приеме, че спорът за заплащане на обезщетенията, дължими в резултат на незаконосъобразното недопускане на държавен служител да заеме длъжността, на която е следвало да бъде възстановен, е от компетентността на настоящия съд.

Предявената претенция по т.3 от исковата молба съдът преценя като доказана по основание, предвид следното: Съобразно разписаното в чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък. По аргумент от чл. 67, ал. 2 от ЗДСл органът по назначаване е осигурител на лицето по КСО и дължи внасянето на всички осигурителни вноски за държавния служител съобразно разписаното в цитираната норма. С постановеното Решение № 225/21.12.2022 г. по адм.д.№150/2022г. Административен съд Ямбол е преценил Писмо №ЧР-14-32-2/27.04.2022г. на Директора на Областна дирекция “Земеделие“-Ямбол като незаконосъобразен отказ на органа по назначаване да възстанови служителя на заеманата предишна длъжност, като е бил длъжен да стори това на осн. §7, ал.1 от ПЗР на ЗДСл. Съдът е отменил отказа и върнал преписката на Директора на Областна дирекция “Земеделие“-Ямбол за ново произнасяне, което е сторено след влизане в сила на съдебния акт с издадената Заповед №РД ЧР24-35/25.10.2023г. на органа по назначаване, с която М. Н. Д. е била назначена на длъжността „младши експерт" в Дирекция“АПФСДЧР“ при ОД „Земеделие" Ямбол.

След като с влязло в сила решение на съда е прието, че актът, с който Д. не е била възстановена е незаконосъобразен и същият е отменен, то през целия период от явяването на служителя до допускането му да заеме длъжността се формират неблагоприятни имуществени последици за служителя, изразяващи се в случая в заплащане на осигурителни вноски, които не би дължал при допускането си да заеме държавната служба, при която хипотеза осигурителни вноски са дължими от органа по назначаване. Внасянето на тези осигуровки при нормални обстоятелства представлява закономерна последица от престирането на работна сила на основание служебното правоотношение между Областна дирекция“Земеделие“-Ямбол и М. Д., но същото е било осуетено от незаконосъобразното й недопускане да заеме длъжността от датата на явяването й 02.02.2022г. до 25.10.2023г..

По отношение на претендираните размери на обезщетение, съдът взе предвид следното:

 

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице А. Г. Т., със задачи след като се запознае с приобщените по делото доказателства, да извърши проверка в Областна дирекция“Земеделие“-Ямбол, където да се запознае с щатното разписание на длъжностите и със служебното досие на М. Н. Д., при необходимост да извърши проверка в териториалните структури на НАП и НОИ, след което да даде отговор на въпросите:

1. Какъв следва да е размера на основната заплата към датата 09.12.2021 г. за длъжността, която същата е заемала преди отмяна на незаконосъобразното уволнение, а именно младши експерт в Дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“, ранг V младши в Областна дирекция „Земеделие“ – Ямбол. Да изчисли размер на дължимото обезщетение в размер на основната заплата за периода 02.02.2022 г. до 25.10.2023 г.

2.Да даде отговор какъв е полагащият се платен годишен отпуск на М. Н. Д.(основен и допълнителен) – в брой дни.Да изчисли размер на обезщетение за неползван такъв за периода 02.02.2022 г. до 25.10.2023 г.

3.Да даде отговор в какъв размер са личните осигурителни вноски, внесени от М. Н. Д., за периода 02.02.2022 г. до 25.10.2023 г.

4.Да изчисли законна лихва върху сумите по т.1, т.2 и т.3 за периода 25.10.2023 г. до 19.01.2024 г.

Вещото лице Тепсизов е дало отговори в заключение, представено с вх.№1276/02.07.2024г., според които:

По първи въпрос: Вещото лице е съобразило обстоятелството, че М. Н. Д. е заемала длъжност „младши експерт“ в Дирекция „АПФСДЧР“, ранг V „младши“ в Областна дирекция „Земеделие“-Ямбол, в тази връзка и предоставените му по периоди „Поименно разписание за длъжностите“ на ОД“Земеделие“-Ямбол, които са утвърдени и съгласувани от ръководствата на съответните държавни администрации и служби.

1.1.За длъжността „младши експерт“ в Дирекция „Административно - правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“, ранг V „младши“ към 09.12.2021г., вещото лице приема посочената в щатното разписание „индивидуална основна заплата“ в размер на 790.00 лв. (седемстотин и деветдесет лева).

1.2.Съгласно утвърденото „Поименно разписание за длъжностите“ към 01.03.2022 г. за длъжността „младши експерт“ в Дирекция „Административно - правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“, ранг V „младши“, посочената „индивидуална основна заплата“ е в размер на 790.00 лева (седемстотин и деветдесет лева).

1.3.Съгласно утвърденото „Поименно разписание за длъжностите“ към 02.08.2022 г. за длъжността „младши експерт“ в Дирекция „Административно - правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“, ранг V „младши“, посочената „индивидуална основна заплата“ е в размер на 1000.00 лева (хиляда лева).

1.4.Съгласно утвърденото „Поименно разписание за длъжностите“ към 30.11.2023г. за длъжността „младши експерт“ в Дирекция „Административно - правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“, ранг V „младши“, посочената „индивидуална основна заплата“ е в размер на 1000.00 лева (хиляда лева).

Съобразно данните от щатните разписания, становището на вещото лице за дължимото обезщетение в размер на основната заплата за периода от 02.02.2022 г. до 25.10.2023 г. е както следва:

За м.февруари.2022 г. - 19 раб. дни при основна заплата 790 лв., сума за работна заплата, общо за месеца 750.50 лева;

За периода от м. март до м.юли 2022 г. включително - 5(пет) месеца при основна заплата 790 лв., сума за работна заплата, общо 3950.00 лева;

За периода от м. август до м.септември 2023 г. - 14(четиринадесет) месеца при основна заплата 1000.00 лв., сума за работна заплата, общо 14000.00 лева;

За м.октомври.2023 г. - 17 раб. дни при основна заплата 1000.00 лв., сума за работна заплата, общо за месеца 772.73лева.

Сумарно дължимото обезщетение в размер на основната заплата за периода от 02.02.2022 г. до 25.10.2023 г. е 19473.23 лева, като сбор от сумите по горните периоди:

750.50 лв.+ 3950.00лв. + 14000.00лв. + 772.73лв. = 19473.23 лева

 

По втори въпрос: Вещото лице е съобразило доказателствата по делото и в досието на М. Д., заповедите издадени на основание чл.50 от ЗДСл от Директора на ОД“Земеделие“ - Ямбол, както и условията за платен годишен отпуск по КТ свързани с чл.3, ал.4 от Устройствения правилник на горецитираната служба и е констатирало следното:

Съгласно условията на Закона за държавния служител и „Поименно разписание за длъжностите“ в ОД“Земеделие“-Ямбол се полагат 20 дни платен годишен отпуск. При определянето на платения годишен отпуск, Директорът на съответната административна служба, има право да опрели и допълнителен отпуск, полагащ се при ненормиран работен ден на служителите по служебно и трудово правоотношение.На това основание, Директора на ОД“Земеделие“ - Ямбол е издал Заповед с №РД-04-27 от 09.03.2022 г., с която е определил ненормиран работен ден на служителите по служебно и трудово правоотношение работещи в ОД - „Земеделие“-Ямбол. Със същата заповед е определил 8 (осем) дни допълнителен отпуск за календарната 2022г.(Приложение №5 от заключението).Със Заповед с №РД-04-4 от 19.01.2023 г. Директора на ОД“Земеделие“ - Ямбол е определил ненормиран работен ден на служителите по служебно и трудово правоотношение работещи в О Д - „Земеделие“-Ямбол за периода на 2023г.. Със същата заповед е определил 8 (осем) дни допълнителен отпуск за календарната 2023г. (Приложение №6 от заключението).

Предвид констатациите, вещото лице е направило изчисления по периоди, както следва:

2.1.За периода от 02.02.2022 г. до 31.12.2022 г.

Общо полагащи се 28 дни платен годишен отпуск.

28 дни : 12 месеца = 2.333 дни/за месец;

11 месеца х 2.333 = 25.6666 платен годишен отпуск, или общо 26 дни за 2022г.;

За да изчисли размер на обезщетение за неползван платен годишен отпуск вещото лице е взело предвид следното:

Годишните работните дни за 2022 г. са 248 ср.раб.дни;

Среден годишен доход за 2022 г. на ищцата:

750.50 лв.+ 3950.00лв. + 5000.00лв. = 9700.50 лева

9700.50лв. ср.год.доход : 248 ср.раб.дни = 39.11 лева/ср.р.доход на ден;

Размер на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода:

26 дни платен отпуск х 39.11 лв. среден доход на ден = 1016.86 лева

 

2.2.За периода от 01.01.2023 г. до 25.10.2023 г.

Общо полагащи се 28 дни платен годишен отпуск

28 дни : 12 месеца =2.333 дни/ за месец;

10 месеца х 2.333= 23.333 платен годишен отпуск), или общо 23 дни за 2023г.;

За да изчисли размер на обезщетение за неползван платен годишен отпуск вещото лице е взело предвид следното:

Годишните работните дни за 2023 г. са 248 ср.раб.дни;

Среден годишен доход за 2022 г. на ищцата:

9000.00лв. + 772.73лв. = 9772.73 лева

9772.73ср.год.доход : 248 ср.раб.дни = 39.41 лева/среден доход на ден;

Размер на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода:

23. дни пл.отпуск х 39.41 лв./среден доход на ден = 906.43 лева

В заключение:Общо размер на обезщетение за полагащ се платен годишен отпуск за периода от 02.02.2022 г. до 25.10.2023г.:

1016.86 лева (за 2022 г.) + 906.43 лева (за 2023 г.) = 1923.29 лева

 

 

По трети въпрос: Вещото лице е направило проверка за осигурителният доход за социално осигуряване по данни от Декларации №1 от Наредба Н-13 към Кодекса за социалното осигуряване (КСО) в НАП-Ямбол за процесният период и е установило следното:

М. Н. Д. е работила по трудови договори, регистрирани в НАП от работодателите по периоди, а именно:

За времето от 26.04.2022 г до 17.05.2022 г. в „СОД - Ямбол“ ЕООД, [населено място], назначена с основна заплата в размер на 700.00 лева;

За времето от 16.05.2022 г до 15.06.2022 г. в „ЕЛ ЕФ БУС“ ЕООД,[населено място], назначена с основна заплата в размер на 1000.00 лева;

За времето от 10.06.2022 г. до настоящият момент в Община Стралджа, обл.Ямбол, назначена с основна заплата в размер на 1670.00 лева;

Съгласно КСО дължимите лични осигурителни вноски в проценти са общо 13.78 %, в т.ч. Държавно обществено осигуряване(ДОО) - 8.38%, Универсален пенсионен фонд(УПФ) - 2.20 % и Здравно осигуряване(ЗО) - 3.20%.

От приложените справки издадени от НАП-Ямбол върху деклариран осигурителен доход, следва да са били внесени по суми и месеци, следните лични осигурителни вноски:

 

№ по ред	Период месец и година	осигурителен доход	стойност на личните вноски в лева
1	м. април 2022	105.26	14.5
2	м.май 2022	473.68	65.27
3	м.май 2022	526.32	72.53
4	м.юни 2022	1158.38	159.62
5	м.юни 2022	454.55	62.64
6	м. юли 2022	1897.00	261.41
7	м. август 2022	1944.14	267.9
8	м.септември 2022	2444.99	336.92
9	м. октомври 2022	1934.29	266.55
10	м. ноември 2022	1929.8	265.93
11	м. декември 2022	3239.24	446.37
12	м.януари 2023	1946.22	268.19
13	м. февруари 2023	1940.68	267.43
14	м. март 2023	1757.93	242.24
15	м. април 2023	3016.8	415.72
16	м.май 2023	2635.3	363.14
17	м.юни 2023	3235.7	445.88
18	м. юли 2023	2630.09	362.43
19	м. август 2023	2643.49	364.27
20	м.септември 2023	3152.28	434.38
21	м. октомври 2023	2621.16	361.2
	ВСИЧКО :	41687.3	5744.52

 

В заключение, Общият размер на личните осигурителни вноски, върху деклариран осигурителен доход, които следва да са били внесени от М. Н. Д., за периода от 02.02.2022 г. до 25.10.2023г., е 5744.52 лева.

По четвърти въпрос: Вещото лице е изчислило законовата лихва върху дължимите сумите, съобразно дадените отговори по първи, втори и трети въпрос, както следва:

4.1.За дължимо обезщетение с правно основание по чл.122, ал.З от ЗДСл –за сума в размер на 19473.23 лева, законната лихва е в размер 624.32 лева;

4.2.За дължимо обезщетение с правно основание чл.61, ал.2 и ал.З ЗДСл за сума в размер на 1923.29 лева, законната лихва е 61.66 лева;

4.3.За дължимо обезщетение с правно основание чл.9, ал.З, т.1 от Кодекса за социалното осигуряване(КСО) за сума в размер на 5744.52 лева, законната лихва е 184.17 лева;

В заключение, общият размер на законната лихва върху сумите по т.1, т.2 и т.3 от заключението за периода от 25.10.2023 г. до 19.01.2024 е 870.15 лева.

При изслушването на заключението на вещото лице в проведеното по делото о.с.з. на 16.07.2024г. от името на ищцата е възразено и е поискано вещото лице да направи преизчисления като съобрази влязъл в сила съдебен акт по адм.д.№ 336 по описа за 2022 г. на Административен съд – Ямбол. Делото е изискано за послужване по настоящото дело, за преценка на необходимостта от възлагане на допълнително заключение. Съдът е констатирал, че делото е водено между същите страни, било е образувано по искова молба на М. Н. Д. срещу Областна дирекция „Земеделие“ – Ямбол, с претенция за обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за времето от 02.07.2020 г. до 02.01.2021 г., през което е останала без работа поради незаконосъобразното прекратяване на служебното й правоотношение със Заповед № ЧР-25-1 от 01.07.2020 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Ямбол, в размер на 4 732 лева, и за обезщетение по чл. 106, ал. 1, т. 2, вр. чл. 61, ал. 2 и 3 от ЗДСл за неизползван платен годишен отпуск за 2020г. и 2021 г. в размер на 1 578 лева, или общо 6 310 лева, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на съдебния акт, с който уволнението е признато за незаконно – 26.11.2021 г., до окончателно изплащане на сумите.Предвид обстоятелството, че Решение №53/13.4.2023г. по адм.д.№ 336 по описа за 2022 г. на Административен съд – Ямбол е основано на неоспорено от страните заключение на вещо лице, според което към 26.11.2021 г. (датата на признаване на уволнението за незаконно) размерът на основната заплата на М. Н. Д. е 896,67 лева, настоящият съдебен състав с Определение № 913/24.07.2024г. е приобщил адм. дело № 336/2022г. на Административен съд Ямбол и възложил на вещото лице А. Г. Т. да изготви втори вариант на съдебно-счетоводна експертиза, по задачите, поставени с Определение №555/22.04.2024г. като:

1.При отговора на първа задача да съобрази Решение № 53/13.04.2023 г. по адм. дело № 336/2022г. на Административен съд Ямбол и обстоятелството, че към датата 09.12.2021 г. за длъжността, която ищцата е заемала преди отмяната на незаконосъобразното уволнение, а именно младши експерт в Дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“, ранг V младши в Областна дирекция „Земеделие“ – Ямбол, ответникът не е представил щатно разписание, в което фигурира длъжността.В тази връзка вещото лице следва да изиска информация от пет областни дирекции“Земеделие“ за определеното щатно възнаграждение за идентични(сходни) длъжности "младши експерт" в Дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“, ранг V младши, с трета степен на основна месечна заплата, както това е посочено в Заповед №РД-ЧР24-35/25.10.2023г. на Директора на ОД“Земеделие“-Ямбол, и да изчисли среден размер на възнаграждението.При изчисленията след 01.07.2022г. вещото лице следва да има предвид и ПМС №180 от 19.07.2022г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджетите на министерския съвет и на министерство на земеделието(ДВ, бр.57 от 22.07.2022г.) и възнаграждението, определено със Заповед №РД-ЧР24-35/25.10.2023г. на Директора на ОД“Земеделие“-Ямбол в размер 1076лв.

2.При отговора на втора задача след като посочи какъв е полагащият се платен годишен отпуск на М. Н. Д.(основен и допълнителен) – в брой дни, да изчисли размер на обезщетение за неползван такъв за периода 02.02.2022 г. до 25.10.2023 г. като да съобрази изчисленията по първа задача.

3.При отговора на трета задача да съобрази изчисленията по първа задача и да изчисли спрямо тях размер на платени лични осигуровки за ДОО, УПФ и здравно осигуряване(общо 13.78%).

4.При отговора на четвърта задача да изчисли законна лихва върху сумите по т.1, т.2 и т.3 за периода 25.10.2023 г. до 19.01.2024 г..

Вещото лице Тепсизов е представило допълнително заключение с вх.№1713/01.10.2024г. по поставените задачи.Заключението е основано на информация от пет Областни дирекции -„Земеделие“ за определеното щатно възнаграждение за идентични(сходни) длъжности „Младши експерт“ в Дирекция „Административно- правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“, ранг V - „младши“ с трета степен на основната месечна заплата, както това е посочено в Заповед РД- ЧР24-35/25.10.2023 г. на Директора на ОД“Земеделие“-Ямбол, за да се изчисли среден размер на трудовото възнаграждение. Информацията е от Областните дирекции „Земеделие“ в Стара Загора, Сливен, Бургас и Хасково, като вещото лице приема, че петата дирекция е ОД „Земеделие“-Ямбол, тъй като ищцата е работила в последната.

Установило е, че в ОД“Земеделие“- Сливен и в ОД“Земеделие“- Бургас няма такава длъжност, като двете администрации са издали заверено удостоверение за потвърждаване на това обстоятелство.

В ОД“Земеделие“- Хасково има такава длъжност, като за периода от 02.02.2022 г. до 01.07.2022 г. възнаграждението е 804.00 лева, а за периода от 01.07.2022 г. до 25.10.2023г. е 1210.00 лева.

В ОД“Земеделие“- Стара Загора има такава длъжност, като за периода от 30.11.2021г. до 28.07.2022 г. възнаграждението е 1100.00 лева, а за периода от 28.07.2022 г. до 25.10.2023 г. е 1300.00 лева.

Вещото лице е направило съответните изчисления за определяне на среден размер на трудово възнаграждение за периода от 02.02.2022 г. до 25.10.2023 г., като е имало предвид получената допълнителна ин­формация, при съобразяване на Решение № 53/13.04.2023 г. по адм. дело № 336/2022г. на Административен съд Ямбол, ПМС №180 от 19.07.2022г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджетите на министерския съвет и на министерство на земеделието(ДВ, бр.57 от 22.07.2022г.) и възнаграждението, определено със Заповед №РД-ЧР24-35/25.10.2023г. на Директора на ОД“Земеделие“-Ямбол в размер 1076лв., както са поставени задачите от съда с Определение № 913/24.07.2024г.

Изчисленията на вещото лице в този вариант са следните:

По първи въпрос:

За длъжността „младши експерт“ в Дирекция „Административно - правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“, ранг V „младши“ за периода от 02.02.2022 г. до 01.07.2022 г., вещото лице приема посочената в щатното разписание „индивидуална основна заплата“ и е изчислило среден размер на възнаграждение

804.00 лв.( Хасково) + 1100.00лв.(Ст.Загора) + 896.00лв.(Ямбол) = 2800.00лева

2800.00 лева : 3 = 933.33 лева среден размер на възнаграждение(ср.р.в.)

2.За длъжността „младши експерт“ в Дирекция „Административно - правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“, ранг V „младши“ за периода от 01.07.2022 г. до 25.10.2023 г., вещото лице приема посочената в щатното разписание „индивидуална основна заплата“ и е изчислило среден размер на възнаграждение

1210.00 лв.(за Хасково) + 1300.00лв.(Ст.Загора) + 1076.00лв.( Ямбол) = 3586.00лева

3586.00лева : 3 = 1195.33 лева среден размер на възнаграждение(ср.р.в.)

На база среден размер на възнаграждението, вещото лице по първа задача е изчислило размер на дължимото обезщетение в размер на основната заплата за периода 02.02.2022 г. до 25.10.2023 г., както следва:

За периода от м. февруари до м.юни 2022 г. включително - 5(пет) месеца, при среден размер на възнаграждение 933.33 лв., общо средния размер на възнаграждение за посочения период е 4666.65 лева;

За периода от м. юли до м.септември 2023 г. - 15(петнадесет) месеца при среден размер на възнаграждение 1195.33 лв., общо средния размер на възнаграждение за посочения период е 17929.95 лева;

За м.октомври.2023 г. - от 01.10.2023 до 25.10.2023г., изчисленията са за 17 раб. дни, при среден размер на възнаграждение 1195.33лв.. Среднодневното възнаграждение при общо 22 раб.дни е изчислено на 54.33лв.(1195.33 : 22 раб.дни = 54.33 лева), общо средния размер на възнаграждение за посочения период е 923.61лева (54.33лв. х 17 раб.дни = 923.61 лева).

Сумарно дължимото обезщетение в размер на основната заплата за периода от 02.02.2022 г. до 25.10.2023 г. е 23520.21 лева(4666.65+17929.95+ 923.61 =23520.21 лева).

 

По втори въпрос:

2.1.За периода от 02.02.2022 г. до 31.12.2022 г.

Общо полагащи се 28 дни платен годишен отпуск.

28 дни : 12 месеца = 2.333 дни/за месец;

11 месеца х 2.333 = 25.6666 платен годишен отпуск, или общо 26 дни за 2022г.;

За да изчисли размер на обезщетение за неползван платен годишен отпуск вещото лице е взело предвид следното:

Годишните работните дни за 2022 г. са 248 ср.раб.дни;

Среден годишен доход за 2022 г. на ищцата общо възлиза на стойност 11838.63лв.:

4666.65 лв. (от м.февруари до м.юни 2022г. вкл. - за 5 месеца) ;

7171.98лв.(от м.юли до м.декември вкл.- за 6 месеца, 6х1195.33лв);

Общо за 2022г., 4666.65 лв.+ 7171.98лв. =11838.63лв.

11838.63лв. : 248 ср.раб.дни = 47.74лв./средна раб.заплата на ден

При полагащи се общо 26 дни платен отпуск за 2022г., размерът на дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е 26 дни х 47.74лв./ден =1241.24лв.

 

2.2.За периода от 01.01.2023 г. до 25.10.2023 г.

Общо полагащи се 28 дни платен годишен отпуск

28 дни : 12 месеца =2.333 дни/ за месец;

10 месеца х 2.333= 23.333 платен годишен отпуск), или общо 23 дни за 2023г.;

За да изчисли размер на обезщетение за неползван платен годишен отпуск вещото лице е взело предвид следното:

Годишните работните дни за 2023 г. са 248 ср.раб.дни;

Средният годишен доход за 2023 г. на ищцата е 11953.30 лева(10 месеца х 1195.33лв. = 11953.30 лева);

Средният годишен доход 11953.30 лева : 248 ср.раб.дни = 48.20 лева/среден доход на ден;

Размер на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода:

23. дни пл.отпуск х 48.20 лева/среден доход на ден = 906.43 лева

В заключение:Общо размер на обезщетение за полагащ се платен годишен отпуск за периода от 02.02.2022 г. до 25.10.2023г.:

1016.86 лева (за 2022 г.) + 906.43 лева (за 2023 г.) = 1108.60 лева

 

В заключение:Общо размер на обезщетение за полагащ се платен годишен отпуск за периода от 02.02.2022 г. до 25.10.2023г.:

 

1241.24лв.(26 дни за 2022г.)+ 1108.60лв.(23 дни за 2023г.) = 2349.48лв.

 

По трети въпрос: в какъв размер са личните осигурителни вноски за ДОО, УПФ и здравно осигуряване(общо 13.78%), които би следвало да бъдат внесени от М. Д. за периода от 02.02.2022 г. до 25.10.2023 г., вещото лице е дало отговор, както следва:

Съгласно КСО дължимите лични осигурителни вноски в проценти са общо 13.78 %, в т.ч. Държавно обществено осигуряване(ДОО) - 8.38%, Универсален пенсионен фонд(УПФ) - 2.20 % и Здравно осигуряване(ЗО) - 3.20%.

Съгласно направените изчисления в задача 1 от експертизата, следва върху декларирания осигурителен доход да се внесат следните суми, по суми и месеци:

3.1.За периода от 02.02.2022 г. до 01.07.2022 г.:

При средно осигурителен доход по трудов договор(недържавен служител)

4666.65лева х 13.78% = 643.06 лева средно лични осигурителни вноски

3.2. За периода от 01.07.2022 г. до 25.10.2023 г.:

При средно осигурителен доход по трудов договор(недържавен служител)

17929.95 лв.(15 месеца х 1195.33 лв.) + 923.61лв.(октомври 2023г.) =18853.56 лева

18853.56 лева х 13.78% =2598.02лв. средно лични осигурителни вноски

 

Общо за периода от 02.02.2022 г. до 25.10.2023 г., личните осигурителни вноски възлизат на стойност 643.06+2598.02=3241.02лв.

 

По четвърти въпрос:

Законната лихва върху сумите, изчислени по въпрос 1, 2 и 3, за периода от 25.10.2023г. до 19.01.2024 г. е както следва:

4.1.За дължимо обезщетение с правно основание по чл.122, ал.3 от ЗДСл за сума в размер на 23520.21 лева – законната лихва е в размер 754.06 лева;

4.2.За дължимо обезщетение с правно основание чл.61, ал.2 и ал.3 от ЗДСл за сума в размер на 2349.84 лева - законната лихва е в размер 75.33 лева;

4.3. За дължимо обезщетение с правно основание чл.9, ал.3, т. 1 от Кодекса за социалното осигуряване(КСО) за сума в размер на 3241.08 лева - законната лихва е в размер 103.91 лева.

 

Заключението на вещото лице А. Г. Т. по възложената съдебно-счетоводна експертиза, в изчислителните варианти, представени с вх.№1276/02.07.2024г. и с вх.№1713/01.10.2024г., е прието от съда в проведеното по делото о.с.з. на 10.10.2024г.

Пред съда ответникът е представил още писмо изх.01030-28-147#1/26.03.2024г. от Директора на ТП на НОИ-Ямбол, видно от което по данни от информационната система на НОИ за периода от 27.01.2021г. до момента, на лицето М. Н. Д. са изплатени обезщетения за безработица в общ размер на 2195.00лв.Доказателството съдът счита за неотносимо към предмета на спора, тъй като случаят касае възстановен държавен служител, при което получените обезщетения за безработица на осн. чл.54е от КСО подлежат на възстановяване без лихва, на осн. чл.114, ал.2, т.1 от КСО.Представеното от ответника друго писмено доказателство - писмо изх.№1729/03.04.2024г. от ТД на НАП Бургас, офис Ямбол със справка за действащи трудови договори на ищцата за периода от 27.01.2021г. до момента, не влияе върху изчисленията, направени от вещото лице Тепсизов, тъй като вещото лице е направило проверка за осигурителният доход за социално осигуряване по данни от Декларации №1 от Наредба Н-13 към Кодекса за социалното осигуряване (КСО) в НАП-Ямбол за процесния период и е установило че:

М. Н. Д. е работила по трудови договори, регистрирани в НАП от работодателите по периоди, а именно:

За времето от 26.04.2022 г до 17.05.2022 г. в „СОД - Ямбол“ ЕООД, [населено място], назначена с основна заплата в размер на 700.00 лева;

За времето от 16.05.2022 г до 15.06.2022 г. в „ЕЛ ЕФ БУС“ ЕООД,[населено място], назначена с основна заплата в размер на 1000.00 лева;

За времето от 10.06.2022 г. до настоящият момент в Община Стралджа, обл.Ямбол, назначена с основна заплата в размер на 1670.00 лева;

Горните данни съвпадат с вписаните данни в справката към писмо изх.№1729/03.04.2024г. от ТД на НАП Бургас, офис Ямбол, за процесния период – от 02.02.2022г.-25.10.2023г.

 

 

 

С оглед мотивите, изложени по-горе за доказаност на предявените искове по основание, и предвид заключението на вещото лице Тепсизов, съдът приема, че:

1.Предявеният иск от М. Н. Д., на осн.чл. 122, ал. 3 от Закона за държавния служител(ЗДСл), следва да се приеме за доказан до претендирания размер с исковата молба в неговата цялост за сумата 22 297.50лв., която е по-малка от изчисленията в заключението на вещото лице по задача първа, представено с вх.№1713/01.10.2024г.Според същото сумарно дължимото обезщетение в размер на основната заплата на ищцата за периода от 02.02.2022г. до 25.10.2023 г.(от деня на явяването й до действителното й допускане да изпълнява служебните си задължения) е 23520.21 лева. Този вариант на изчисления е съответстващ при зачитане на влязлото в сила Решение №53/13.4.2023г. по адм.д.№ 336 по описа за 2022 г. на Административен съд – Ямбол, основано на неоспорено от страните заключение на вещо лице, според което към 26.11.2021 г. (датата на признаване на уволнението за незаконно) размерът на основната заплата на М. Н. Д. е 896,67 лева, при съобразяване с размера на заплатата, с която със Заповед РД- ЧР24-35/25.10.2023 г. на Директора на ОД“Земеделие“-Ямбол ищцата е била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и при съобразяване на информацията, получена от други Областни дирекции -„Земеделие“ за определеното щатно възнаграждение за идентични(сходни) длъжности „Младши експерт“ в Дирекция „Административно- правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“, ранг V - „младши“ с трета степен на основната месечна заплата, както това е посочено в Заповед РД- ЧР24-35/25.10.2023 г. на Директора на ОД“Земеделие“-Ямбол, за да се изчисли среден размер на основната заплата на ищцата.

 

2.Предявеният иск от М. Н. Д. на осн. чл. 61, ал. 2 и ал.3 от Закона за държавния служител, за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, следва да се приеме за доказан до размера, съобразно заключението на вещото лице по задача втора, представено с вх.№1713/01.10.2024г., тъй като тези изчисления са направени въз основа на изчисленията за размер на основната заплата на ищцата по задача първа от същото заключение.Сумарно обезщетение за полагащ се платен годишен отпуск за периода от 02.02.2022 г. до 25.10.2023г. е 1241.24лв.(26 дни за 2022г.)+ 1108.60лв.(23 дни за 2023г.) = 2349.48лв.

Предвид изричната писмена молба на ищцата, че оттегля предявения иск в тази част за сумата в над 2349.48лв., обезщетение следва да се присъди в размер 2349.48лв., като за сумата до първоначално претендирания размер от 2 664,38 лв. производството по делото частично следва да се прекрати.

Предвид приетото от съда сумарно дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 02.02.2022 г. до 25.10.2023г. в размер на 2349.48лв., съобразно тази сума следва да се уважи и акцесорният иск за законна лихва, считано от датата на прекратяване на увреждането – 25.10.2023г., до окончателното изплащане на сумата.

 

3. По отношение на исковата претенция на ищцата за обезщетение за вреди на осн. чл. 9, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), представляваща платени лични осигурителни вноски за времето на недопускането й до работа, съдът счита, че този иск следва да се уважи, като се вземат предвид изчисленията на вещото лице, представени с отговора по трета задача със заключението с вх.№1276/02.07.2024г. и изчисленията на вещото лице, представени с отговора по трета задача със заключението с вх.№1713/01.10.2024г.

Според първите изчисления, сумата на общия размер на личните осигурителни вноски, върху деклариран осигурителен доход, които следва да са били внесени от осигурителите на М. Н. Д. по трудовите й правоотношения, за периода от 02.02.2022 г. до 25.10.2023г., е 5744.52 лева.

Съдът приема за верни изчисленията в този вариант на заключение, тъй като вещото лице е направило проверка за осигурителния доход за социално осигуряване по данни от Декларации №1 от Наредба Н-13 към Кодекса за социалното осигуряване (КСО) в НАП-Ямбол за процесният период и е установило следното:

М. Н. Д. е работила по трудови договори, регистрирани в НАП от работодателите по периоди, а именно:

За времето от 26.04.2022 г до 17.05.2022 г. в „СОД - Ямбол“ ЕООД, [населено място], назначена с основна заплата в размер на 700.00 лева;

За времето от 16.05.2022 г до 15.06.2022 г. в „ЕЛ ЕФ БУС“ ЕООД,[населено място], назначена с основна заплата в размер на 1000.00 лева;

За времето от 10.06.2022 г. до настоящият момент в Община Стралджа, обл.Ямбол, назначена с основна заплата в размер на 1670.00 лева;

Съгласно КСО дължимите лични осигурителни вноски в проценти са общо 13.78 %, в т.ч. Държавно обществено осигуряване(ДОО) - 8.38%, Универсален пенсионен фонд(УПФ) - 2.20 % и Здравно осигуряване(ЗО) - 3.20%.

От приложените справки издадени от НАП-Ямбол върху деклариран осигурителен доход, следва да са били внесени по суми и месеци, следните лични осигурителни вноски:

 

№ по ред	Период месец и година	осигурителен доход	стойност на личните вноски в лева
1	м. април 2022	105.26	14.5
2	м.май 2022	473.68	65.27
3	м.май 2022	526.32	72.53
4	м.юни 2022	1158.38	159.62
5	м.юни 2022	454.55	62.64
6	м. юли 2022	1897.00	261.41
7	м. август 2022	1944.14	267.9
8	м.септември 2022	2444.99	336.92
9	м. октомври 2022	1934.29	266.55
10	м. ноември 2022	1929.8	265.93
11	м. декември 2022	3239.24	446.37
12	м.януари 2023	1946.22	268.19
13	м. февруари 2023	1940.68	267.43
14	м. март 2023	1757.93	242.24
15	м. април 2023	3016.8	415.72
16	м.май 2023	2635.3	363.14
17	м.юни 2023	3235.7	445.88
18	м. юли 2023	2630.09	362.43
19	м. август 2023	2643.49	364.27
20	м.септември 2023	3152.28	434.38
21	м. октомври 2023	2621.16	361.2
	ВСИЧКО :	41687.3	5744.52

 

Поради факта, че осигурителните вноски се удържат от работодателя по трудовото правоотношение при изплащане на възнаграждението на лицето, наето по трудов договор, съдът приема, че реално за М. Н. Д., са правени удръжки от трудовото й възнаграждение за Държавно обществено осигуряване(ДОО) - 8.38%, Универсален пенсионен фонд(УПФ) - 2.20 % и Здравно осигуряване(ЗО) - 3.20%., както са представени в табличен вид по-горе, и сумата възлиза на обща стойност 5744.52лв.

Същевременно, ако ищцата би заемала държавна длъжност, съобразно заключението на вещото лице – отговора по трети въпрос от заключението, представено с вх.№1713/01.10.2024г., за същата биха били внесени за сметка на органа по назначаване лични осигурителни вноски общо за периода от 02.02.2022 г. до 25.10.2023 г., на стойност 643.06+2598.02=3241.02лв. Именно този размер съдът приема, че е размерът на реалната вреда за ищцата, тъй като внасянето на тези осигуровки при нормални обстоятелства представлява закономерна последица от престирането на работна сила на основание служебното правоотношение между Областна дирекция“Земеделие“-Ямбол и М. Д., но същото е било осуетено от незаконосъобразното й недопускане да заеме длъжността от датата на явяването й 02.02.2022г. до 25.10.2023г..

С исковата молба се претендира обезщетение за вреди в размер 3136.74лв., което е по-малко от изчислената сума в размер 3241.02лв., поради което искът следва да се уважи в неговата цялост за сумата в размер 3136.74лв.

 

На последно място, с исковата молба се претендира се законна лихва за забава върху сумите за обезщетение по т.1, т.2, и т.3 от исковата молба, считано от 25.10.2023г. до датата на предявяване на иска.Претендира се още и законна лихва, считано от датата на предявяване на иска до пълното погасяване на вземанията.

Първата искова претенция за законна лихва е основателна, предвид тълкуването, дадено с Тълкувателно Решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк.дело № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, на основание т.4 от същото законна лихва върху обезщетението е дължима, считано от датата на прекратяване на увреждането(25.10.2023г.-датата, на която ищцата е била допусната да заеме длъжността).

Втората искова претенция за законна лихва също е основателна.Съдът съобрази, че исковата молба е постъпила в съда на 21.01.2024г., поради това законна лихва върху сумите за обезщетение на осн.чл. 122, ал. 3 от ЗДСл, за обезщетение на осн. чл. 61, ал. 2 и ал.3 от ЗДСл и за обезщетение за вреди на осн. чл. 9, ал. 3, т. 1 от КСО е дължима и считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане.

 

Обобщено исковата молба следва да се уважи, както следва:

1.Претендираното обезщетение на осн.чл. 122, ал. 3 от Закона за държавния служител, в размер на основната заплата на ищцата за периода от 02.02.2022 г. до 25.10.2023 г., следва да се уважи до претендирания размер с исковата молба в неговата цялост за сумата 22 297.50лв., съобразно тази сума следва да се уважи и акцесорният иск за законна лихва, считано от датата на прекратяване на увреждането – 25.10.2023г., до окончателното изплащане на сумата.

 

2.Претендираното обезщетение на осн. чл. 61, ал. 2 и ал.3 от ЗДСл следва да се уважи до размера от 2349.84 лева, съобразно тази сума следва да се уважи и акцесорният иск за законна лихва, считано от датата на прекратяване на увреждането – 25.10.2023г., до окончателното изплащане на сумата.

3.Претендираното обезщетение за вреди на осн. чл. 9, ал. 3, т. 1 от КСО следва да се уважи в неговата цялост за сумата в размер 3136.74лв., съобразно тази сума следва да се уважи и акцесорният иск за законна лихва, считано от датата на прекратяване на увреждането – 25.10.2023г., до окончателното изплащане на сумата.

Периодът 25.10.2023г. до 19.01.2024г., за който се претендира конкретен размер на законна лихва попада в рамките на периода, за който общо се претендира законна лихва -считано от датата на прекратяване на увреждането – 25.10.2023г. до окончателното изплащане на сумите.Поради това съдът счита, че конкретен размер на законна лихва върху сумите по т.1, т.2 и т.3 не следва да се присъжда отделно за претендирания период от 25.10.2023г. до 19.01.2024г., както това е посочено в исковата молба в частта й по т.4, а законна лихва следва да се присъди върху сумите, считано от датата на прекратяване на увреждането – 25.10.2023г. до окончателното им изплащане.

 

По претенцията за разноски:

Общо сумата, за която съединените искове съдът приема, че следва да бъдат уважени, възлиза на стойност 22 297.50лв.+ 2349.84 + 3136.74=27784.08лв.Върху тази сума следва се изчисли и претендираното за заплащане адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 във връзка с чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата от адв.Н. И. И.. Съобразно предвиденото в чл.8, ал.1 във връзка с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 - при интерес от 25 000 лв. до 100 000 лв. – минималният размер на адвокатското възнаграждение е 2650 лв. плюс 8 % за горницата над 25 000 лв., в случая този размер възлиза на стойност 2872.73лв. и в този размер следва да се присъди.В полза на ищцата следва да се присъдят и направените разноски за съдебно-счетоводна експертиза, същата е платила депозит за изготвянето на заключение за сума общо в размер 1030лв.

 

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ - [населено място], с адрес: [населено място], ул. Жорж Папазов № 9, ет. 5, да заплати на М. Н. Д. с [ЕГН], с постоянен адрес:[населено място], [жк] [адрес], обезщетение на осн.чл. 122, ал. 3 от Закона за държавния служител, в размер на основната й заплата за периода от 02.02.2022 г. до 25.10.2023 г., за сумата от 22 297.50лв.(двадесет и две хиляди двеста деветдесет и седем лева, и петдесет стотинки), ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 25.10.2023г. до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ - [населено място], с адрес: [населено място], ул. Жорж Папазов № 9, ет. 5, да заплати на М. Н. Д. с [ЕГН], с постоянен адрес:[населено място], [жк] [адрес], обезщетение на осн. чл. 61, ал. 2 и ал.3от Закона за държавния служител, за неизползван платен годишен отпуск за периода от 02.02.2022 г. до 25.10.2023 г., за сумата от 2349.84лв.(две хиляди триста четиридесет и девет лева, осемдесет и четири стотинки), ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 25.10.2023г. до окончателното й изплащане.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на М. Н. Д. с [ЕГН], против Областна дирекция „Земеделие“ - [населено място], в частта на предявения иск на осн. чл. 61, ал. 2 и ал.3от Закона за държавния служител, за неизползван платен годишен отпуск за периода от 02.02.2022 г. до 25.10.2023 г., за сумата над 2349.84 лева до първоначално претендирания размер от 2 664.38 лв., поради оттегляне на иска в тази част. ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ - [населено място], с адрес: , ул. Жорж Папазов № 9, ет. 5, да заплати на М. Н. Д. с [ЕГН], с постоянен адрес:[населено място], [жк] [адрес], обезщетение за вреди на осн. чл. 9, ал. 3, т. 1 от КСО, за платени лични осигурителни вноски за периода от 02.02.2022 г. до 25.10.2023 г., за сумата от 3136.74лв.(три хиляди сто тридесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки) , ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 25.10.2023г. до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ - [населено място], с адрес: [населено място], ул. Жорж Папазов № 9, ет. 5, да заплати на М. Н. Д. с [ЕГН], с постоянен адрес:[населено място], [жк] [адрес], разноски за платен депозит за вещо лице в размер на 1030.00лв.(хиляда и тридесет лева).

 

ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ - [населено място], с адрес: , ул. Жорж Папазов № 9, ет. 5, да заплати на адв. Н. И. И., с адрес на упражняване на дейността:[населено място], п.к 1463, [улица], ет. 1, адвокатско възнаграждение в размер 2872.73лв.(две хиляди осемстотин седемдесет и два лева, седемдесет и три стотинки).

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Върховния административен съд.