№ 1806
гр. Варна, 11.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско
дело № 20233100500962 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по
въззивна жалба вх.№ 9760/07.02.2023 г. на „ГРУПАМА ЖИВОТО-
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, против решение № 82/09.01.2023 г., постановено по
гр.д. № 17766/2021 г. по описа на ВРС, 39-ти състав, в частта, с която е осъден
жалбоподателят „Групама животозастраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, да заплати на конституирания съищец - „Банка ДСК“ АД, ЕИК
*********, гр. София, , по предявените от М. К. Д., ЕГН **********, с.
Константиново, обл. Варна, Г. К. Д., ЕГН **********, с. Константиново, обл.
Варна, , действащ със съгласието на своята майка Н. А. Д., ЕГН ********** и
Е. К. Д., ЕГН **********, гр. Варна, действаща чрез законен представител В.
Л. Л., ЕГН **********, субективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 134, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 382, вр. чл. 448 от КЗ, сумата от 10
803.20 лева /десет хиляди осемстотин и три лева и 0.20 ст./, представляващи
остатък от плащане по Договор за кредит Експресо Компакт
№61015488900/2019 г., сключен между наследодателя на ищците К. Христов
Д., починал на 27.07.2021 г. и „Експресбанк“ АД, ЕИК *********.
В жалбата си въззивникът излага становище за неправилност на
обжалваното решение. Оспорва решаващия извод на съда, че по делото не се
установява наличието на изключен риск „епидемия и пандемия“, защото
наследодателят на ищците не бил запознат с общите условия предвид липсата
на доказателства същите да са му били представени и той да е заявил
писмено, че ги приема. Като се позовава на цитирана в жалбата константна
практика на ВКС, твърди, че неправилно първоинстанционният съд е
пропуснал да укаже на ответника, че не сочи доказателства за наличието на
изключен риск по застраховката, поради което представя пред настоящата
инстанция подписано от наследодателя на ищците Заявление за застраховане
на кредитополучатели – индивидуални клиенти, в което същият заявява, че
преди сключване на процесната застраховка е получил и прочел общите
условия към нея, както и че безусловно ги приема. Сочи, че смъртта на
1
застрахования е резултат от усложнение след Covid-19 пневмония, поради
което следва да се приеме, че е налице изключен риск „епидемия и
пандемия“. Оспорва и изводите на първоинстанционния съд досежно
неравноправния характер на клаузата на чл. 14 от ОУ, съдържаща
изключение от застрахователното покритие, поради наличие на заболявания,
предхождащи сключването на застрахователния договор, като твърди, че
житейски не е възможно изброяване на всички възможни заболявания, които
могат да възникнат в един организъм, а също така причинната връзка между
заболяването и смъртта трябва да се установи с експертно заключение, а не по
решение на застрахователя. Поради изложеното, моли въззивният съд да
допусне до събиране непредставеното пред първата инстанция писмено
доказателство, поради допуснато от нея процесуално нарушение, както и да
отхвърли предявения иск в цялост. Претендира и присъждане на сторените за
двете инстанции разноски.
Въззиваемите в депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор
оспорват подадената въззивна жалба като неоснователна. Считат, че
обжалваното решение не страда от сочените пороци, тъй като липсата на
подписани от наследодателя им общи условия е твърдение, наведено още с
исковата молба, а в писмения отговор ответникът и настоящ жалбоподател е
представил наличните при него общи условия, които обаче, не са подписани
от застрахованото лице. Сочат, че указания не е следвало да се дават,
доколкото по делото са ангажирани доказателства за спорния факт, а
годността им е въпрос на преценка по същество на спора. Излагат, че по
изложените съображения изключеният риск „епидемия и пандемия“ не се
прилага между страните. В допълнение, като се позовават на неравноправния
характер на клаузата на чл. 14 от ОУ, твърдят, че дори да се установи
наличието на укрито основно заболяване, то това не би било основание за
отказ за плащане, а за намаляване на застрахователното обезщетение. Поради
изложеното, отправят искане за потвърждаване на първоинстанционния акт и
присъждане на разноски.
"Банка ДСК" ЕАД - въззиваем, не депозира отговор.
Жалбата е редовна и допустима, подадена е от лице, легитимирано с
правен интерес от обжалване на решението на ВРС.
По направеното с въззивната жалба искане за допускане на писмени
доказателства, несъбрани от първоинстанционния съд, поради допуснато
процесуално нарушение на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК съдът намира
същото за основателно. При наведени твърдения по отрицателни факти,
доказването е следвало да се разпредели конкретно на ответника, което е
пропуск в доклада по чл. 140 от ГПК. Освен това първостепенният съд не е
посочил дали страните са ангажирали или не доказателства за конкретния
факт.
Поради изложеното, искането за приемане на представеното към
въззивната жалба писмено доказателство ще бъде уважено.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните
2
По гореизложените съображения и на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК,
съставът на ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№ 9760/07.02.2023
г. на „ГРУПАМА ЖИВОТО-ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, против решение №
82/09.01.2023 г., постановено по гр.д. № 17766/2021 г. по описа на ВРС, 39-ти
състав, в частта, с която е осъден жалбоподателят „Групама
животозастраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, да заплати на
конституирания съищец - „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, гр. София, , по
предявените от М. К. Д., ЕГН **********, с. Константиново, обл. Варна, Г. К.
Д., ЕГН **********, с. Константиново, обл. Варна, , действащ със съгласието
на своята майка Н. А. Д., ЕГН ********** и Е. К. Д., ЕГН **********, гр.
Варна, действаща чрез законен представител В. Л. Л., ЕГН **********,
субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 134, вр. чл.
79 от ЗЗД и чл. 382, вр. чл. 448 от КЗ, сумата от 10 803.20 лева /десет хиляди
осемстотин и три лева и 0.20 ст./, представляващи остатък от плащане по
Договор за кредит Експресо Компакт №61015488900/2019 г., сключен между
наследодателя на ищците К. Христов Д., починал на 27.07.2021 г. и
„Експресбанк“ АД, ЕИК *********.
НАСРОЧВА производството по възз. гражд. дело № 962/2023 г. на
14.06.2023 г. от 14.00 часа, за която дата и час да се уведомят страните
/въззивник, „Банка ДСК“ ЕАД и физические лица - въззиваеми/.
ПРИЕМА КАТО ДОКАЗАТЕЛСТВО по делото представеното от
„ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД Заявление за застраховане на
кредитополучатели – индивидуални клиенти от 26.02.2019 г., на основание
чл. 266, ал. 3 от ГПК.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за
разрешаване на спорове като разяснява, че медиаторът може да съдейства за
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Медиацията може да бъде осъществена в
ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд Варна, адрес гр. Варна, ул. „
Ангел Кънчев” № 12, ет. 4 /сградата в която се помещава СИС при ВРС/, без
заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора
на ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, тел. 052 623 362, e-mail:
*********@***.**.
УКАЗВА на страните, че за да се постигнат благоприятните последици
от доброволно уреждане на спора, предвидени в чл. 78, ал. 9 от ГПК, а
именно връщане на половината от внесената държавна такса на ищеца, следва
да бъде постигната съдебна спогодба по предмета на спора, която да е
обективирана и подписана от представителите на страните в протокола от
насроченото открито съдебно заседание, и одобрена от съда, по реда на чл.
234 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4