№ 112
гр. Благоевград, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500971 по описа за 2021 година
Производството е образувано на основание чл.258 и сл ГПК по въззивна
жалба,подадена от Г. КР. М.,чрез процесуалния му представител
адв.Анева,насочена против решение №905205 от 22.07.2021г. по гр.д.
№4/2021г. по описа на РС Благоевград.Решението се обжалва в частта,с която
семейното жилище на страните е предоставено за ползване на майката С.М. и
ненавършилото пълнолетие дете А. и в частта за определената издръжка за
детето от 200 лв.Във въззивната жалба се поддържат оплаквания за
необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт.Сочи се,че съобразно
събраните по делото доказателства,следва да се приеме,че жилището е
собственост на ЖСК „Илинден-2“.Освен това с гласни доказателства е
установено,че членственото правоотношение е принадлежало на бабата на
М.,а след това е преминало по наследство на нейните деца.Поддържа,че в
случая е следвало да се приложи разпоредбата на чл.56 ал.3 СК,като
жилището се предостави за ползване за срок от една година.Моли да се
отмени решението в тази част или се определи наем за ползването
му.Счита,че решението на първоинстанционния съд е необосновано и
незаконосъобразно и по отношение на определената издръжка за малолетното
1
дете.Поддържа се,че съдът не е взел предвид ниските доходи на
бащата,влошеното му здравословно състояние,както и обстоятелството,че не
са доказани изключителни нужди,които следва да се задоволяват по
отношение на А..Моли да се отмени решението и в тази част,като се определи
издръжка,съобразно възможностите на въззивника.Претендира разноски.
От ответната страна СП. Р. М. е постъпил писмен отговор,който се
поддържа и в съдебно заседание,а именно,че жалбата е неоснователна,а
решението правилно и законосъобразно.Претендира разноски.
Подадената въззивна жалба е допустима,като постъпила в срок,от страна по
делото,която има право и интерес да обжалва постановения съдебен акт.
За да постанови своя съдебен акт,първоинстанционният съд е направил
задълбочен анализ на събраните по делото доказателства,от фактическа
страна изводите му са обосновани и според въззивния съд е приложил
правилно материалния закон.
Между страните няма спор, че жилището обитавано от семейството /
двамата съпрузи и общото им дете/ е на посочения адрес в гр. Благоевград
ул.“Илинден“ №1Б ет.4 ап.12. и по дефиницията на § 1 от ДР на СК е
"семейно жилище". Относно правото на собственост за този имот са събрани
писмени доказателства.
Според въззивният съд,показанията на свидетелите,че първоначално
членственото правоотношение е било на друго лице,след което за член
кооператори са приети неговите низходящи не могат да установят релевантни
факти.Съгласно чл.23 ЗЖСК при смърт на кооператор членствените му права
и задължения преминават върху членовете на неговото семейство, които имат
право да придобият имота. По принцип в членствените му права могат да
встъпят неговите низходящи по права линия, а когато няма низходящи -
възходящите му по права линия до първа степен, ако в едномесечен срок от
смъртта на наследодателя, съответно от отказа на членовете на семейството
му уведомят писмено управителния съвет.А съгласно Чл. 16. (1)ЗЖСК член
на жилищностроителна кооперация може с негово съгласие да бъде заместен
изцяло или частично от неговия съпруг, а и с решение на общото събрание - и
от негови деца.
2
Чл.16 ал.2 ЗЖСК регламентира,че Молбата за встъпване в членствени
права и съгласието на кооператора се представят на управителния съвет в
писмена форма с нотариално заверени подписи.Такива писмени данни,като
форма за действителност и за доказване въззивникът не е представил,поради
което е неоснователен довода му,че съдът е следвало да приложи в случая
разпоредбата на чл.56 ал.3 от СК.
Писмените данни по делото сочат,че Г.М. е член кооператор.
Независимо от начина по който М. е придобил членствено
правоотношение в ЖСК,безспорно е ,че именно той е член в тази ЖСК,която
е сформирана за построяването на жилищната сграда,в която се намира
семейното жилище,/разпределителен протокол от 27.06.2008г./както и видно
от подадената имотна декларация през 2010г.,жилището в ЖСК е
декларирано като собственост на Г.М..Както е посочил и РС
Благоевград,съобразно практиката на ВКС –цитираното решение и Решение
№ 1363 от 14.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 6165/2007 г., V г. о., ГПК „ В
бракоразводния процес не се разрешава спор за собственост. При
предоставяне на ползването на семейно жилище изводът за това, чия е
собствеността по смисъла на чл. 107 СК (отм.), се следва от формално
установените обстоятелства, с които законът скрепва наличие на придобивно
основание. „
С оглед на тези писмени доказателства следва да се приеме,че чрез
членството си в ЖСК М. е придобил този имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 изр. второ СК произнасянето за
ползването на семейното жилище при наличието на ненавършили пълнолетие
деца е служебно задължение на съда, като основен по значение е критерия
"интерес на детето". В случая е обоснован с необходимостта детето на
страните да бъде отглеждано в позната обстановка – дом, квартал, и при
условията, в които е живяло и живее към момента. Приложена е хипотеза на
чл. 56, ал. 2 от СК, когато жилището е собственост на единия съпруг и от
брака има ненавършили пълнолетие деца, с предоставяне ползването на
семейното жилище на другия, на когото е предоставено упражняването на
родителските права, докато ги упражнява. Поради установеното, решението е
правилно и законосъобразно.Що се отнася до искането по чл.57 ал.2
СК,направено за първи път във въззивната жалба следва да се отбележи,че
3
въззивникът не е поискал надлежни доказателства за определяне размера на
месечния наем,което обаче не е пречка в друго отделно производство да се
претендира такъв.
В процеса страните не са направили искане и ангажирали доказателства за
възможността жилището да се разпредели за ползване, с оглед на
фактическото съвместно обитаване.
Жалбата е неоснователна и в частта на решението,с което е определена
дължимата месечна издръжка на детето А.,при разрешения въпрос за
предоставяне на родителските права на майката.
Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят
съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид
възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за
случая, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от
техните доходи, имотното им състояние и квалификация, които са винаги
обективни и конкретни. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като
се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.
Първоинстанционният съд се е съобразил тези указания.Необходимата
издръжка за 8 годишната А. е преценена от първоинстанционния съд общо в
размер на 300 лв.,което въззивният съд намира за обосновано с оглед
възрастта на детето,специфичните му потребности за образование-учебни
пособия и други извънкласни занимания,облекло.Съобразени са и доходите
на родителите, както и обстоятелството кой ще полага преките грижи за
детето.Отчел е също така,че същите нямат други задължения за
издръжка,поради което към настоящ момент могат да отделят по-голям
размер средства за отглеждането и възпитанието на детето.Доходът на
ответника е над размера от минималната работна заплата,поради което
същият може да заплаща издръжка,която надвишава минималната
такава,определена с чл.142 ал.2 СК.Г.М. е представил медицинско
направление от личния лекар,в което е посочено,че страда от хипертонично
сърце,с придружаващо заболяване подагра.Посоченото писмено
доказателство не е годно да обоснове здравословно състояние у
въззивника,което би възпрепятствало отделяне на средства за издръжка на
детето му в размер на 200 лв.Няма данни да е закупувал лекарства или да е
4
излизал в отпуск по здравословни причини,свързани с тези заболявания,което
би се отразило на възможностите му за получаване на доход,който е
удостоверен от работодателя му.
По изложените съображения,въззивната жалба следва да се остави без
уважение,като на въззиваемата страна се присъдят разноските,направени
пред този съд в размер на 450 лв. по представения списък за разноски.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №905205 от 22.07.2021г. по гр.д.№4/2021г.
по описа на РС Благоевград в обжалваната част за предоставяне на
семейното жилище за ползване и определената издръжка за детето А. М..
ОСЪЖДА Г. КР. М. ЕГН ********** да заплати на СП. Р. М. ЕГН
********** сумата от 450 лв.,направени разноски пред ОС Благоевград.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5