ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 260130
гр. Пазарджик, 13.11.2020 г.
Пазарджишкият окръжен съд,
гражданска колегия, в закрито
заседание на тринадесети
ноември…………...............................
през две хиляди и двадесета
година..............................в състав:
Председател: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
Членове: АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА ДИМИТРОВА
при
секретаря..............................................и в присъствието на
прокурор...................................като
разгледа докладваното от
окръжен съдия Албена
Палова..........ч. гр. дело № 711 по описа
за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК. С
определение № 1248/15.06.2020 г., постановено по гр.д. № 3735/2018 г.
Пазарджишкият районен съд е оставил без уважение молбата на адв. Н.Б. в
качеството му на процесуален представител на ответницата Е.Д.К. за изменение и
допълване на решение № 137/31.01.2020 г. по гр. дело № 3735/2018 г. по описа на
съда, в частта досежно разноските.
Против
така постановеното определение в законния срок е постъпила частна жалба от адв.
Н. Б. с изложени оплаквания за незаконосъобразност. Жалбоподателят твърди, че
неправилно съдът е присъдил разноски в полза на ищеца при положение, че исковете
му са отхвърлени изцяло и съответно неправилно не е присъдил в полза на
ответницата направените от нея разноски. Счита, че на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски в полза на ищеца не се дължат, защото предявените искове не са
уважени, а напротив, отхвърлени са изцяло. Освен това неправилно районният съд
бил приел, че на ответницата не се дължат разноски, тъй като станала причина за
завеждането на иска поради факта, че исковите претенции частично са признати за
съществуващи, но са погасени поради направено възражение за прихващане след
депозирането на исковата молба. Искането е обжалваното определение да бъде
отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което да се отхвърли изцяло
претенцията за разноски на ищеца и да се уважи изцяло претенцията за разноски
на ответницата.
В законния срок е постъпил писмен отговор от "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж. к. "Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от процесуалния пълномощник адв. В.Г. от АК-Пазарджик, с искане обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени в частната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, намира обжалваното определение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че с решение № 137/31.01.2020 г., постановено по гр.д. № 3735/2018 г., Пазарджишкият районен съд е отхвърлил изцяло като неоснователна установителната претенция на ищеца против ответницата, а съединеният с нея осъдителен иск е уважен за сумата 2.49 лв., като за разликата от тази сума до пълния размер на претенцията от 363.43 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Отхвърлена е претенцията за присъждане на разноски в заповедното производство поради това, че във връзка с искане за частично обезсилване на издадената заповед по чл.410 от ГПК разноски в това производство вече са присъдени, а претенциите за разноски на страните в исковото производство са уважи частично с основен мотив, че макар исковите претенции да са отхвърлени, то това е станало както поради частична изначална неоснователност, така и въз основа на направено от ответницата в хода на исковото производство възражение за прихващане. Именно поради това районният съд е приел, че ответницата е станала причина за завеждането на делото и не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК.
Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Според чл.78, ал.3 от ГПК пък ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В своята практика ВКС приема, че при осъдителни искове, ако ответникът признае иска /т. е., неговата основателност/, но не предложи изпълнение, тогава съдът, ако установи също основателността на претенцията, ще осъди с решението си ответника да изпълни. Тогава ответникът по силата на чл. 78, ал. 1 ГПК ще дължи на ищеца разноски. Ако ответникът изпълни в хода на делото, тогава с решението си съдът ще отхвърли иска, но ще осъди ответника за разноски, ако последният е станал причина за завеждане на иска. При положение, че към датата на предявяване на иска вземането не е било изискуемо, но по-късно, в хода на процеса е станало такова и именно тогава ответникът е изпълнил, тогава последният няма вина за предявяване на иска. В този случай, по арг. от чл. 78, ал. 2 ГПК ищецът е този, който ще отговаря за разноски. Но, ако вземането е било ликвидно и изискуемо към датата на предявяване на иска, оспорвано преди това или в хода на процеса и погасено при висящо дело, тогава ответникът няма право на съдебно-деловодни разноски, а напротив - дължи разноски на ищеца. По същата логика следва да се урежда въпросът за отговорността за разноски, когато ответникът е изпълнил в хода на процеса и поради това ищецът се е отказал или оттеглил иска /Определение № 511 от 29.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1499/2013 г., IV г. о., ГК/.
Следователно от значение за правилното разрешаване на спора за разноските в настоящото производство е отговорът на въпроса дали възражението за прихващане е направено преди или след предявяването на иска, за да се прецени дали ответникът е станал причина за завеждането на делото. Установява се от доказателствата по делото, че възражението за прихващане е направено с изявление на Е.К. по изп. д. № 20198580401030 по описа на ЧСИ Уляна Димоларова, рег. № 858 и район на действие СГС. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено пред ПРС на 10.07.2018 г., а исковата молба е подадена на 10.09.2018 г. Съгласно чл.422, ал.1 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4, следователно в настоящия случай искът по чл.422 от ГПК се смята предявен, считано от 10.07.2018 г. Това означава, че по отношение възражението за прихващане, направено в рамките на изпълнително дело, образувано през 2019 г., следва да се приеме, че е направено след предявяването на иска, т.е. в рамките на висящ исков процес, в който ответникът е оспорвал правата на ищеца, следователно не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, изключваща отговорността на ответника за разноски.
При съобразяване на практиката на ВКС, цитирана по-горе, настоящият съдебен състав приема, че след като е дала повод за завеждането на иска, но исковите претенции са почти напълно отхвърлени в резултат вкл. на частичното погасяване на иска въз основа на уважено възражение за прихващане, направено след датата на образуване на делото, ответницата не може да бъде освободена от заплащането на разноски в частичен размер, определен от районния съд. По същите мотиви следва да се приеме за неоснователно искането на същата да й бъдат присъдени направените разноски по делото в пълен размер.
В заключение следва да се посочи, че като е отхвърлил искането за изменение на решението в частта за разноските, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Тъй като материалният интерес по делото е под 20 000 лв., а спорът е търговски, решението не подлежи на касационно обжалване, следователно на основание чл.274, ал.3 от ГПК настоящото определение няма да подлежи на касационното обжалване.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1248/15.06.2020 г., постановено по гр.д. № 3735/2018 г. по описа на Пазарджишкия районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: