№ 17
гр. София, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Атанас Н. Атанасов
Ирина Стоева
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
в присъствието на прокурора Ал. Здр. Н.
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211100603863 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 25.05.2021 година, постановена по НОХД № 9253/2019
година на СРС, НО, 108 състав, подсъдимата М. И.А. е била призната за
виновна по първото обвинение за извършено престъпление по чл.209 ал.1 вр.
чл.26 ал.1 НК и осъдена на наказание лишаване от свобода за срок от една
година, чието изпълнение било отложено на основание чл.66 ал.1 НК с
изпитателен срок от три години. Със същата присъда подс. А. била призната
за невиновна и оправдана по второто обвинение за престъпление по чл.206
ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК. Частично уважен бил предявения граждански иск за
сумата от 3 660 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта.
Отхвърлен изцяло бил предявения граждански иск за сумата от 6 539.20 лева,
като неоснователен и недоказан. Присъдени в тежест на подсъдимата били
направените по делото разноски и държавни такси.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от
ЧО и ГИ, с която се иска увеличаване на наказанието и уважаване на
1
предявения граждански иск в пълен размер. Подаден бил и протест от
прокурор при СРП, с който се иска осъждане на подсъдимата по отношение
на престъплението, за което е оправдана. В жалбата и протеста не се иска
събиране на доказателства.
В открито съдебно заседание по делото пред въззивния съд страните
поддържат депозираните от тях жалба и протест, като молят за тяхното
уважаване.
Защитата на подсъдимата излага конкретни аргументи за това защо
присъдата не е правилна и законосъобразна. Подсъдимата поддържа казаното
от нейния защитник.
Софийски градски съд, като се съобрази с доводите на страните,
служебно и изцяло провери присъдата и прецени доказателствата по делото,
прие следното:
При извършената цялостна служебна проверка на
първоинстанционната присъда, настоящата инстанция констатира допуснати
съществени процесуални нарушения при изготвяне на мотивите към
постановения съдебен акт, тъй като първоинстанционният съд не е изпълнил
стриктно вменените му с разпоредбите на чл.339 ал.3 вр. чл.305 ал.3 и чл.336
ал.1 т.3 от НПК задължения да извърши прецизен и внимателен анализ на
всички събрани доказателства, посочвайки аргументирано кои обстоятелства
приема за установени и въз основа на кои доказателства, както и какви са
правните съображения за взетото решение.
Грубо нарушена е била освен това императивната разпоредба на
чл.304 НПК, която указва, че оправдателна присъда може да бъде
постановена единствено и само, когато деянието описано в обвинителния акт,
не съставлява престъпление въобще. В този смисъл е Решение № 433 от
19.10.2001г. на ВКС, 1 н.о., което указва, че за да бъде признат за невинен по
чл.302 НПК се изисква подсъдимият не само да не е извършил престъпление
според квалификацията в обвинителния акт, а и с поред фактите на
обвинението.
В конкретния случай и при установени едни и същи факти районният
съд е приел, че подсъдимата не е извършила престъплението по второто
обвинение, тъй като същото не съставлява обсебване по чл.206 ал.1 вр. чл.26
ал.1 НК, а измама по чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, за което липсва съответно
обвинение, респективно възможност за осъждане.
2
В противовес на тази теза следва да се приеме, че
първоинстанционният съд е имал не само правомощието, но и задължението
да се произнесе по същество на така повдигнатото обвинение и то без
намесата на прокуратурата за изменение на правната квалификация, тъй като
в случая не е ставало въпрос нито за по-тежко наказуемо престъпление, нито
пък за съществено изменение на обстоятелствата по обвинението. Нещо
повече, фактическите обстоятелства, които са били установени и вменени на
подсъдимата, са били същите тези, по които тя се е защитавала и то от самото
начало на наказателното производство, поради и което районният съд е имал
пълното право да се произнесе по същество на престъплението, за което е
било повдигнато обвинение, макар и с дадената от него нова правна
квалификация. Като не е взел становище и не е обективирал никакви мотиви в
тази насока, за реализирано престъпление по чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК,
съдът на практика е лишил страните от мотиви по въпроси, които са
съществени и задължителни, съобразно разпоредбата на чл.301 ал.1 НПК,
което е недопустимо и няма как да бъде санирано от въззивната инстанция,
тъй като на практика би се пропуснала една инстанция по същество на така
визираното престъпление.
На следващо място следва да се посочи, че в мотивите към
първоинстанционната присъда липсват изложени каквито и да е било мотиви
и аргументи за отхвърления граждански иск, провокиран от същото това
престъпление, за което е била постановена оправдателна присъда, което
представлява своеобразна липса на мотиви и в гражданската част на
присъдата.
Основополагащ принцип е, че съдът дължи произнасяне по същество
на гражданския иск независимо от установената в наказателния процес
наказателна отговорност. Дори и при наличието на оправдателна присъда,
съдът дължи излагането на мотиви за това защо отхвърля приетия за
съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск като
неоснователен и недоказан. В конкретния случай липсата на мотиви е още по-
драстична, тъй като дори не се касае до липса на престъпление. Районният
съд от една страна приема наличието на извършено престъпление от общ
характер /чл.209 НК/, което винаги по своето естество предполага наличието
на деликт, като основна и задължителна предпоставка за търсенето на
гражданска отговорност, а от друга отхвърля гражданския иск, без изложение
на каквито и да е било мотиви, с единствения аргумент, че подсъдимата е
оправдана по първоначално повдигнатото обвинение, без дори да съобрази
собствените си мотиви, съобразно които има престъпление, но с друга правна
квалификация.
3
Допуснатото "абсолютно" процесуално нарушение, следва да се
изведе по смисъла на чл.334 т.1 вр. чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т. 2 НПК, а
именно като липса на мотиви към така постановената първоинстанционна
присъда. Макар и формално към присъдата да са изложени мотиви, по
същество същите са непълни и противоречиви до степен, приравняваща ги до
липса на такива.
Проверката на атакувания съдебен акт показва, че при изготвяне на
мотивите са нарушени изискванията на чл.107 ал.5 и чл.305 ал.3 НПК
досежно обсъждането и оценката на доказателствените материали. Правото
на съда да взема решението си по вътрешно убеждение е суверенно, но
подлежи на контрол, като вид логическа дейност, която следва да се основава
на обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по
делото. Необходимостта от аналитична оценка на доказателствения материал
и от излагане на изрични съображения по въпросите, посочени в чл. 301 от
НПК, е свързана с възможността да бъде извършена проверка за наличието
или липсата на логически грешки при осъществяването на дейността по
решаване на делото.
Независимо от изтъкнатите или неизтъкнати доводи от страните обаче,
съдът е длъжен служебно да съблюдава спазването на процесуалните
гаранции за правата им /чл. 314, ал. 1 НПК/. В тази връзка, безусловното
право на държавното обвинение, а и на подсъдимите, като страни в процеса,
да бъдат наясно със съдебната воля и начина на нейното формиране, в
конкретния случай е нарушено, поради посочените пороци на мотивите.
Последното е грубо нарушение на закона и съставлява "абсолютно"
съществено, отстранимо процесуално нарушение по смисъла на чл. 335, ал. 2,
вр. чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 НПК /решение № 279/2014 г. на ІІ-ро н. о. на
ВКС/, което обаче е неотстранимо от въззивния съд, а следва да се отстрани
при повторно разглеждане на делото от друг състав на първата инстанция.
Липсата на мотиви или приравнената към такава тяхна противоречивост и
неяснота, се явяват самостоятелно процесуално основание за отмяна на
присъдата и връщане на делото за разглеждането от друг състав на
първоинстанционния съд, от стадия на съдебното заседание.
Констатираните недостатъци в мотивите на атакувания съдебен акт,
довели до ограничаване на процесуалните права на страните, а също и до
нарушаване на основните правила на правораздаването, обуславят
становището на въззивния съд, че постановената присъда следва да бъде
отменена изцяло, без да се обсъждат въпросите досежно правилността.
Допуснатите нарушения не могат да бъдат санирани от въззивната инстанция,
което предпоставя повторното разглеждане на делото от друг съдебен състав
на СРС.
Решението е постановено при особено мнение на председателя на
състава.
4
Водим от горното и на основание чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.2 вр.
чл.334 т.1 НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда от 25.05.2021 година, постановена по
НОХД № 9253 по описа за 2019 година на СРС, НО, 108 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА
ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5