Решение по дело №185/2020 на Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

гр. Ихтиман, 18.03.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 185/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба срещу Електронен фиш серия К №2458043 на ОДМВР София, с който на И. С. М., в качеството на законен представител на „М.“ ООД, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв.

Твърди се, че фишът е незаконосъобразен, тъй като са неясни правната квалификация на нарушението и описанието на мястото на извършване на нарушението. Поддържа, че е неясно как движението на МПС е в посока гр. София след като устройството е насочено към гр. Пловдив. Твърди, че от ЕФ не се разбира кой е санкционираният субект- ФЛ или ЮЛ. Поддържа се, че дружеството има двама законни представители, а без мотиви е посочен само един от тях.

Жалбоподателят не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. Представя писмени становища, в които поддържа жалбата.

Въззиваемата страна не изпраща представител, взема становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В конкретния случай ЕФ е връчен на 09.03.2020г. (видно от разписка на л. 71 от делото), а жалбата е депозирана на 23.03.2020г. (видно от куриерски стикер на л. 20 от делото), поради което жалбата е подадена в срок.

На 02.12.2018 г. в 14,17 часа на автомагистрала Тракия, в района на км 51+900 с посока гр. София, чрез преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с автоматизирано техническо средство № 11743с1 е заснето МПС "КАДИЛАК ЕСКАЛЕЙД" с рег. № ******** със скорост от 114 км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч, въведена с пътен знак В26.

След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място е изготвен протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение.

От справка за собственост се установява, че цитираният автомобил е собственост на „М.“ ООД, което не се оспорва и от жалбоподателя.

В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е издаден процесният ЕФ, с който за нарушаване на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100 лв.

От разпечатка от показанията на радарното устройство – кадър от снимка № 0072469/16.11.2018 г., намиращ се на л. 27 от делото, се установява, че на 02.12.2018 г. в 14,17 часа лек автомобил с рег. № ******** е засечен със скорост от 118 км/ч. В обжалвания фиш след приспадане на допустимата грешка отчетената скорост била редуцирана на 114 км/ч, т. е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 24 км/ч.

От удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" се установява, че срокът на валидност е до 07.09.2027г.

От протокол №54-С-ИСИ/11.10.2018г. от проверка на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" се установява, че средство за измерване №11743с1 е проверено в периода от 03.10.2018г. до 10.10.2018г.

Представена е и Заповед №РД-11-852/11.09.2018г. на ръководителя на АПИ (л. 30 от делото) относно временна организация и безопасност на движението (ВОБД) чрез ограничение на скоростта в участък от 45+900 км до 53+000 км и в двете платна на АМ „Тракия“ до 20.12.2018г..

Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП, тъй като ОДМВР София е съответната териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.

Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на доброволното й заплащане. В случая разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН, визираща необходимите реквизити на наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. В подкрепа на този извод е и легалното определение на електронен фиш, съдържащо се в т. 63 от ДР на ЗДвП, а именно, че като електронен документ, той има безспорно авторство, което не следва да бъде изрично посочвано. За същият, макар и съобразно нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, да е предвидено, че е своеобразен аналог на наказателно постановление, то това е единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е въвел пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им /предвид реквизитите, визирани в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/, нито във връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо и след като в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не е предвидено като задължително условие посочването на датата на издаване на електронния фиш, то липсата на такава не представлява съществено процесуално нарушение на изискванията към формата и съдържанието на ЕФ. Следователно и възражението в жалбата за липса на дата на ЕФ е неоснователно.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, се издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

По делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с автоматизирано техническо средство № 11743с1. В ЕФ присъстват, както видът и наименованието на типа на автоматизираната система, а именно "ARH CAM S1", така и номерът на автоматираното техническо средство, като използваната система е посочена и в изготвения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където е индивидуализиран и номерът на автоматизираното средство.

Разпоредбата на  чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на МВР въвежда в задължение на контролните органи към всеки протокол за използване на мобилно АТС, временно разположено на участък от пътя да се изготвя с снимка на разположението на уреда. В случая такава снимка е представена на л. 72 от делото. Дори такава снимка да липсваше, то това е нарушение, което по характера си не препятства установяването на местоположението на АТС, което е посочено достатъчно точно в протокола за използване на техническото средства, имащ характера на официален документ със съответната доказателствена сила. Отделно, местоположението на АТС е установимо и от снимковия материал на нарушението, доколкото мястото на извършване на същото в случая съвпада с това на установяването му. Следователно мястото на временното разполагане на мобилното АТС е индивидуализирано в достатъчна степен и по несъмнен начин, за да е налице спазване на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

Местоположението на пътен знак В26, въвеждащ ограничение в скоростта е отразено в представената схема за организация на движението. Съгласно чл.50, ал.1 от ППЗДвП забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30, важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2. Процесното деяние е извършено в участък с въведено ограничение на скоростта от 90км/ч. с пътен знак В26.

В случая в съответствие с техническите и метрологични характеристики от така измерената скорост 118 км/ч административно-наказващият орган е приспаднал най-голямата възможна грешка /отклонение/ и спрямо водача е наложено наказание за установена скорост от 114 км/ч при разрешена 90 км/ч и превишение от 24 км/ч, което е точно изписано. В атакувания електронен фиш е посочена разрешената скорост на движение, скоростта на движение на автомобила, както и стойността на превишението - намалени с 3% толеранс, поради което не е налице неяснота относно конкретните параметри на нарушението, още повече, че намалението е и в полза на нарушителя.

От събраните доказателства по делото се установи, че не са допуснати нарушения при издирване на материалния закон, както и при прилагане на особените правила по чл. 189 от ЗДвП за заснемане на нарушението и издаване на електронен фиш.

Неоснователно е възражението в жалбата, че нарушението е неправилно квалифицирано, което създавало неяснота. Дадената правната квалификация на нарушението в ЕФ е чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДВП на водачи на ППС от определена се забранява движение в съответните места със скорост над посочените лимити. Съгласно чл. 21, ал. 2, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Правилно АНО е посочил като нарушени нормата на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП. Това е така, тъй като основното правило за поведение е визирано в нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, в която е определена скоростта за всеки тип МПС, а разпоредбата на чл. 21, ал. 2 конкретизира изключението, че отклонение се допуска само при въведен знак. Следователно правилно АНО като нарушена е посочил нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, която определя нарушеното конкретно правило за поведение от страна на жалбоподателя, а направената връзка с ал.1 обуславя, че в случая въведената с пътен знак скорост е различна от така посочените в ал.1. Овен това в самата ал. 2 на чл.21 от ЗДвП е налице препращане към ал.1 на същата разпоредба, така че няма как да се приеме, че двете разпоредби са взаимноизключващи се.

Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Затова няма необходимост административнонаказващият орган да издирва водача на МПС, след като законът е презюмирал извършителя, макар и с оборима презумпция. Следователно законодателят е предвидил възможността да се ангажира имуществената отговорност на представляващия дружеството собственик на МПС (чл. 188, ал. 2 от ЗДвП), поради което субект на посоченото от правна страна в процесния ел. фиш нарушение може да бъде единствено физическо лице. Последното означава, че в случаите, когато МПС е собственост на юридическо лице, в издадения електронен фиш  следва по ясен начин да е посочено, че се ангажира отговорността на представляващото го лице (респективно на посочено от последното лице, на което е предоставено управлението на МПС), а не на юридическото лице. Именно физическото лице – законен представител на собственика на средството на нарушението е санкционирано чрез процесният фиш, като едновременно с това е спазено изискването на чл. 189, ал.4 от закона да се посочи собственика на МПС, който е юридическо лице. В електронния фиш наказаното лице е индивидуализирано чрез трите си имена и ЕГН, като последното е посочено отляво, като съобразно изискванията на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП органът е заявил, че това лице се наказва в качеството му на законен представител на юридическо лице. От извършена от съда служебна справка в търговския регистър се установява, че именно жалбоподателят е законен представител на юридическото лице.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че ЕФ е незаконосъобразен, тъй като дружеството има двама законни представители, а без мотиви е посочен само един от тях . Посочването на такъв критерий не е предвидено в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, която регламентира съдържанието на електронния фиш. Поради това непосочването на този критерий не е нарушение на процесуалните правила, още по-малко съществено такова. По същество извършеният от наказващия орган избор – да накаже жалбоподателя, а не друг законен представител на дружеството е законосъобразен. Съгласно обявения в Търговския регистър начин на представляване дружеството се представлява от управители, действащи заедно и поотделно. По силата на чл. 141, ал.2, изр.1 от ТЗ всеки от тях е имал качеството законен представител на дружеството по смисъла на чл. 188, ал.2 от ЗДвП. Доколкото в Търговския регистър не са обявени ограничения в представителната власт на някой от управителите, по аргумент от разпоредбите на чл. 141, ал.2, изр.2 и 3 от ТЗ всеки от управителите е имал право да действа от името и за сметка на дружеството самостоятелно, като правата на всеки от управителите да представлява дружеството са равни на правата на останалите. При това положение наказващият орган е имал право да издаде фиша против когото и да е от законните представители на дружеството, следвайки предписанията на закона и обявения в Търговския регистър начин на представляване на дружеството.

Неоснователно е възражението в жалбата, че е налице неясно описание на място поради това, че не е посочено дали същото е извършено в населено или извън населено място. На първо място посочването на това дали нарушението е извършено в или извън населено място не е предвидено в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, която регламентира съдържанието на електронния фиш. На следващо място описанието на нарушението в ЕФ, а именно- автомагистрала Тракия, в района на км 51+900 с посока гр. София, е достатъчно ясно и позволява на жалбоподателя да разбере къде точно се твърди, че нарушението е извършено, респ. не нарушава правото му на защита.

Неоснователно е възражението в жалбата, че е неясно как движението на МПС е в посока гр. София след като устройството е насочено към гр. Пловдив. Действително в ЕФ е посочено, че АТСС е насочено в посока гр. Пловдив, а засеченото МПС се движи в посока гр. София. Причината за това е, че в  приложения по делото протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение изрично е отбелязано, че режимът на измерване е „стационарен“, а посоката за задействане е „приближаващ“. Следователно АТСС е насочено в посока гр. Пловдив и контролира приближаващите МПС, т.е. тези, които се движат в посока гр. София. Допълнителен аргумент в тази посока е и посоченото в същия протокол, че посоката на движение на контролираните МПС е от гр. Пловдив към гр. София.

По делото е установено, че посочената в ЕФ скорост е именно на процесния автомобил. Превозното средство и регистрационният му номер са достатъчно видими на приложената по преписката снимка. Действително  автомобилът с рег. № ******** не е единственият на снимката, но методът, по който се извършва измерването на скоростта с това техническо средство дава възможност да се измери скоростта на конкретно движещ се автомобил сред други такива. Съображенията за това са следните:

На първо място от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от Български институт по метрология се установява, че преносимата система ARH CAM S1 е мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Наред с това от извършена от съда справка в онлайн страницата на БИМ се установява, че се касае за одобрен тип средство за измерване с принцип на измерване на скорост: лазерен скоростомер. Принципът на работа на системата е основан на лазерен модул, който може да произведе стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващите превозни средства. Маркерите в средата на страните на изображението на една снимка показват, че в момента на заснемане на изображението лазерният лъч е измервал скоростта на преминаващото превозно средство, определено от пресичането на тези маркери. На изготвената снимка са налични маркери, обозначаващи използваните лазерни лъчи. При тяхното пресичане се установява скоростта на кое точно превозно средство е била измерена, като дори пресечната точка да не попада точно в средата на автомобила, това не води до извод, че измерената скорост не е на това превозно средство.

На второ място служебно е изискано от съда и е представено по делото ръководство на потребителя за АТСС ARH CAM S1 (л. 73- 83 от делото). От това ръководство се установява, че маркерите в средата на страните на изображението показват, че в момента на заснемане на изображението лазерният лъч е измервал скоростта на преминаващото превозно средство, определено от пресичането на тези маркери (л. 78 гръб от делото). В ръководството на потребителя за АТСС, раздел „Определяне на нарушител от снимка на нарушението“ (л. 89 от делото) е посочено следното: „Само на снимката, направена по време на самото измерване на скорост, има данни за измерена скорост и дистанция до измерваното МПС. Тази снимка може да бъде използвана за еднозначно определяне на нарушителя в случай, че в снимката е заснето повече от едно МПС. В ъглите на всяка снимка има маркери, които указват положението на лазерния лъч върху полето на наблюдението на камерата. Маркерите са указани с червени стрелки на снимката по- долу. Съединяване на линиите на маркерите указват с точност местоположението на лазерния лъч върху МПС, както е указано на следващата страница“. На следваща страница (л. 89 гръб от делото) се намира фиг. 42- Определяне на зоната за измерване върху доказателственото изображение, като на тази фигура са посочени зоните, които се определят от маркерите на изображението, като са обособени три зони:

- зона за измерване с лазер;

- ръб на измервателна площ;

- зона за безопасност.

Като уточнение на "зоната за безопасност" е посочено, че "за да се гарантира абсолютна сигурност при определяне на нарушител на скоростен режим в рамките на този кръг се допуска наличието само на едно превозно средство"

От приложената по делото снимка, въз основа на която е издаден процесният електронен фиш е видно, че в зоната за безопасност попада само автомобила с рег. № ********. Тоест, изискването в зоната за сигурност на измерване да попада само един автомобил не е нарушено, което обуславя и абсолютната сигурност на измерването, независимо, че на снимката (но извън зоната на безопасност) са налични повече едно от МПС. В този смисъл са и Решение № 1563 от 27.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 2008 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Варна, Решение № 1557 от 26.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 2078 / 2020 г. на XXV състав на Административен съд - Варна, Решение № 867 от 04.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 835 / 2019 г. на XI състав на Административен съд – Пазарджик, Решение № 139 от 28.09.2020 г. по к. адм. н. д. № 123 / 2020 г. на Административен съд – Ловеч, Решение № 3 от 04.01.2021 г. по н. д. № 407 / 2020 г. на Административен съд – Благоевград, Решение от 28.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 89 / 2020 г. на Административен съд – Търговище, Решение № 1698 от 04.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 1819 / 2020 г. на XVI състав на Административен съд – Бургас, Решение от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 578 / 2020 г. на Административен съд - Перник.

Санкцията е определена в съответствие с чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП, предвиждащ за превишаване от 21 km/h до 30 km/h- глоба 100 лв.. Установено е, че наказуемата скорост на движение на автомобила е била 114 км/ч, т. е. превишението над въведеното ограничение е с 24 км/ч, и. размерът на глобата е 100 лева, като наказващият орган няма възможност да допълнителна преценка на обстоятелствата по чл. 27 ЗАНН.

Ето защо съдът приема, че атакуваният електронен фиш е правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.

Воден от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К №2458043 на ОДМВР София, с който на И. С. М., в качеството на законен представител на „М.“ ООД, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София област.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: