Решение по дело №17/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на К. Д. И., в момента в Затвора– [област], срещу Решение № 213/20.11.2023 г., постановено по административно дело № 123/2023 г. по описа на Административен съд – [област], с което е отхвърлен искът му срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГД „ИН“) – [област] при Министерство на правосъдието за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 35 888 /тридесет и пет хиляди осемстотин осемдесет и осем/ лева, вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора [населено място] дол, за посочените периоди в исковата молба от 10.10.2015 г. до 27.06.2019 г., като недоказан и неоснователен, изразяващи се в това, че не му е оказано нужното медицинско лечение, не му е предписана необходимата медикаментозна терапия, бил е лишен от медицински прегледи и лекарски грижи, а след направен преглед и предписани медикаменти, същите не са му осигурени от медицинските лица в затвора, в резултат на което психичното му здраве се е влошило, станал е неспокоен, изнервен и агресивен, не спял по цяла нощ.

С касационната жалба К. И. иска отмяна на постановеното решение като неправилно, поради противоречие с процесуалния и материалния закон. Твърди се, че първоинстанционният съд не е бил компетентен да се произнесе, тъй като е следвало да се отведе, предвид заведените от жалбоподателя И. срещу Административен съд – [област] дела в Окръжен съд [област] – гр. дело № 493/2022 г. и Софийски районен съд – гр. дело № 27447/2021 г., поради което счита, че АС – [област] е пристрастен и по-конкретно, че е пристрастен съдията от АС – [област], постановил решенията по адм. дело № 293/2019 г. и адм. дело № 128/2018 г. по описа на съда. Сочи се още, че първоинстанционният съд погрешно и необективно, пристрастно и предубедено се е мотивирал, че предписаните му медикаменти съдържали наркотични вещества, че същите се изписвали и давали по определени рецепти, че администрацията на затвора нямала право да му дава подобни медикаменти и че жалбоподателят лично следвало да си закупи същите. Релевира доводи, че тези мотиви са в противоречие с чл. 149, ал.1 ЗИНЗС, чл. 6, ал.1, чл. 30, ал.1, чл. 53, ал. 2, чл. 62, ал.1, чл. 65, ал. 1 от Наредба № 2/2010 г., а освен това със Заповед на Министъра на здравеопазването в затворите се извършвали терапии с „м“ на лишените от свобода“, употребяващи „хероин“ или други наркотици. От изложеното прави извод, че Началникът на затвора в [населено място] дол е длъжен да му осигури предписаната му от д-р И. И. К. терапия. Излага и твърдения, че в затворите в [населено място] и [населено място] са му предписвани и давани медикаменти, свързани с психиатричното му заболяване, а именно в затвора в [населено място] на 02.11.2021 г. му е предписан медикамента „С“, който поради непоносимост не е пил, а впоследствие и иззет при обиск в килията му, а в затвора в [населено място] през 2022 г. са му предписвани медикаментите „Х“ и „Х“, както и „Л“ и „А“. Сочи също, че лекарствата „Х“ и „Х“ са му предписвани и в затвора в [населено място] дол от д-р К., но същите не му били давани. Предвид гореизложеното, счита че е налице установено бездействие от затворническата администрация, настъпили вреди за него, както и непосредствена причинна-следствена връзка между нарушението и вредите.

В съдебно заседание касаторът, поддържа жалбата и моли да се отмени първоинстанционното решение. Излага подробни съображения в съдебно заседание и в писмена защита, в които допълва, че с Експертно решение № 5165 от 19.12.2019 г. на МБАЛ [област], потвърдено от НЕЛК е бил трудоустроен, както и че неимуществените вреди били доказани от епикриза от 14.03.2019 г. на д-р К., в която епикриза било описано, че изпитва чувства на безсилие, безпомощност, вследствие на това, че на не му се давали медикаменти, които докторката му била изписала.

Ответникът по касация - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" чрез юрк. Е. Г, оспорва жалбата като неоснователна. Не претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - [област], прокурор К., моли решението на едноличния състав на Административен съд - [област] да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 и следващите от АПК, вр. чл. 284-чл.286, вр. чл.3 от ЗИНЗС е отхвърлен искът на К. Д. И. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" - [област] към министъра на правосъдието, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 35 888 /тридесет и пет хиляди осемстотин осемдесет и осем/ лева, вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора [населено място] дол, за посочените периоди в исковата молба от 10.10.2015 г. до 27.06.2019 г., като недоказан и неоснователен, изразяващи се в това, че не му е оказано нужното медицинско лечение, не му е предписана необходимата медикаментозна терапия, бил е лишен от медицински прегледи и лекарски грижи, а след направен преглед и предписани медикаменти, същите не са му осигурени от медицинските лица в затвора, в резултат на което психичното му здраве се е влошило, станал е неспокоен, изнервен и агресивен, не спял по цяла нощ.

Въз основа на събраните писмени доказателства и гласни доказателствени средства първостепенният съд е приел за установено, че ищецът К. Д. И. е в Затвора в [населено място], където изтърпява присъда “лишаване от свобода” за срок от 16 г. и 9 месеца, като твърди, че по време на престоя му в Затвора [населено място] дол, на посочените в исковата молба дати, в следствие на неполагане на нужното му медицинско лечение, като не му е предписана необходимата медикаментозна терапия, бил е лишен от медицински грижи, а след като са му предписани медикаменти, същите не са му били осигурени от медицинските лица в затвора, се е влошило здравословното му състояние, конкретно психичното му здраве, бил неспокоен и агресивен и не спял по цяла нощ. Иска от съда да бъде компенсиран изцяло за посочените периоди, в които е влошил здравословното си състояние. Горното било в резултат на проявено виновно бездействие/действие на администрацията на ГДИН, което е довело до нанесени му неимуществени вреди в размер на 35 888 лева. В мотивите си първоинстанционният съд сочи още, че по делото са приети като доказателства и преписката по жалбата вх. № 1625/21.04.2023 г.; вх. № 1728/03.05.2023; вх. № 2132/30.05.2023 г.; вх. № 2492/14.06.2023 г.; вх. № 2593/21.06.2023 г., съгласно текста; вх. № 2871/07.07.2023 г.; вх. № 2957/14.07.2023 г., съгласно текста; вх. № 3008/18.07.2023 г.; вх. № 3433/29.08.2023 г., вх. № 3091/27.07.2023 г.; вх. № 3885/09.10.2023 г., съгласно текста – медицинска документация /161 листа/ ; вх. № 3918/11.10.2023 г., съгласно текста и вх. № 4109/26.10.2023 г.; всички със съответните писмени доказателства към тях. Приел е, че искът е предявен пред компетентния съд, по мястото на увреждането на ищеца, съгласно чл. 285 ал. 2 от ЗИНЗС, а по основателността на подадената искова молба е приел, че от анализа на фактите по предявеният иск следва извода, че не са налице кумулативно необходимите предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника по чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, по предвидения специален ред, поради което искът срещу ГД “Изпълнение на наказанията” [област] е бил отхвърлен.

На първо място е приел, че от доказателствата по делото, не се доказва, че вследствие на незаконосъобразни действия/бездействия на пенитенциарната администрация, И. е получил усложнения в здравословното си състояние. Напротив, от многобройните писмени доказателства – медицинска документация е видно, че специализираните органи по изпълнение на наказанията са действали в съответствие с нормативните документи, а именно ЗИНЗС, ППЗИНЗС и Наредба № 2/2010 г. за медицинското обслужване в местата на лишените от свобода.

На следващо място, е прието в мотивите на съда, че ищецът не е доказал, че заболяванията, които има, са в пряка и непосредствена връзка с условията в Затвора [населено място] дол. Незаконосъобразно бездействие на административен орган или длъжностно лице е налице само при неизпълнение на нормативно разписано задължение за фактическо действие. Нормативно установеното задължение на администрацията на местата за лишаване от свобода е създаването на условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода при изпълнение на наложеното им наказание. /чл. 128 ал. 1, във вр. с чл. 2 т. 3 от ЗИНЗС/. Съдържанието на административното задължение се свързва от една страна с изискване за предприемане на активни действия по превенция на евентуалните заболявания, а от друга – с изисквания за осигуряване на своевременно диагностициране и лечение при възникване на признаци за заболяване. Прието е, че осигуряването на добро здравословно състояние на лицата, лишени от свобода, е израз на общото изискване за хуманност при изпълнение на наказанието, а от многобройните медицински документи било видно, че за посочения период, на л.св. И., са му извършвани множество медицински прегледи и са му предоставяни безплатно предписаните му медикаменти, с изключение на лекарствата с упойващо и наркотично действие, които се отпускат и съхраняват по специален ред. Релевира доводи, че Медицинският център на Затвора [населено място] дол не отговарял на условията по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, който в чл. 33а регламентира изискванията във връзка с получаването на лицензия за търговия на дребно, съхраняване и отпускане на лекарствените продукти, съдържащи наркотични вещества. Такива лицензии за търговия и съхранение на такива лекарства в системата на местата на лишените от свобода, притежават единствено аптеките към двете специализирани болница за активно лечение на лишените от свобода /СБАЛЛС/ - съответно към затворите в [населено място] и [населено място]. Този вид медикаменти, когато са предписани от медицинските специалист чрез рецептурни бланки за лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества, се закупуват със средства от лишените от свобода, чрез снабдителя на затвора или от близките на осъдения, именно от аптеките притежаващи съответната лицензия за търговия с тези лекарства, съгласно изискванията на /ЗКНВП/. Лекарствата, съдържащи наркотични вещества, закупени за лишените от свобода се съхраняват отделно от медицинския център на затвора и се приемат на място от тях, под контрола на медицинско лице в рамките на предписаната им дневна доза. В конкретният случай, видно от медицински картон на И. е, че на същия е оказвана нужната медицинска грижа, изразяваща се в прегледи и предписани лекарства, в рамките на възможностите на медицинския център и изложеното по – горе, доколкото водещото заболяване на И. е психиатрично и лечението се извършва именно по посочения начин.

Анализирани са и показанията на свидетеля Ж. И., който сочи, че същият е бил само един път в една килия с ищеца – около година, като едва ли същият притежава нужните медицински познания, за да се кредитират показанията му.

В заключение обобщава, че тези действия на администрацията категорично сочат, че няма извършено нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС.

Сочи се също в мотивите на съда, че не са представени по делото от ищеца доказателства, че незаконосъобразни действия/бездействия на служители на Затвора [населено място] дол, са причина за здравословните му проблеми и са в пряка връзка със заболяването му. Емоционалните преживявания, които И. твърди, че е преживял докато е пребивавал в Затвора [населено място] дол са негово субективно усещане и не надхвърлят рамките на неизбежната последица от пребиваването му в затвора за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, надвишаващи „минималната степен на суровост“ на изтърпяване на наказанието, което да представлява нарушение на чл. 3 ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧОС.

От всичко изложено по – горе, както и от доказателствата по делото, е приел в мотивите си съда, че не се установява по безспорен начин да са настъпили неимуществени вреди в правната сфера на ищеца, изразяващи се във вреди от проявено виновно бездействие или действие от страна на служители на Затвора [населено място] дол довели до нарушаване на правата му. Ангажираните от него доказателства не доказват по безспорен и категоричен начин неимуществените вреди да са произтекли от незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на затвора. Ищецът е страната, която следва да установи по пътя на пълното доказване осъществяването на незаконосъобразното действие или бездействие на администрацията на затвора. Това сочи на липсата на един от основните елементи от правопораждащия фактически състав на ангажиране на отговорността на държавата по чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, съответно и на неоснователност на предявения иск, без да има нужда да се изследват и останалите елементи на тази отговорност.

С оглед на изложеното, искът на К. И. срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на сумата от 35 888 /тридесет и пет хиляди осемстотин осемдесет и осем/ лева – обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от противоправни действия и бездействия на администрацията в Затвора [населено място] дол нарушаващи правата му, е бил приет като неоснователен и е бил отхвърлен като недоказан.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание, съдът намира, че оспореното решение е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустим иск. Преценено за съответствие с материалния закон, решението се приема за правилно и следва да се остави в сила. Съображенията за това са следните:

При надлежно разпределение на доказателствената тежест в процеса съдът е установил релевантните за спора факти и въз основа на тях е извел правните изводи за приложимото право. Не се установява сочената от касатора необоснованост на решението.

Касационната инстанция счита, че административният съд е приложил правилно процесуалния и материалния закон. На анализа на събраните доказателства, респ. на фактически установеното и на относимите правни норми, съответстват формираните изводи за неоснователност на предявеня иск. Съдът е изяснил релевантните за исковите претенции факти, като е обсъдил писмените доказателства, свидетелските показания и съобразявайки приложимата правна уредба, е мотивирал доводите си по съществото на спора.

По отношение на претенцията на касационния жалбоподател за нарушения на процесулания закон, с оглед твърденията му, че първоинстанционният съд не е бил компетентен да се произнесе, тъй като е следвало да се отведе, предвид заведените от жалбоподателя И. срещу Административен съд – [област] дела в Окръжен съд [област] – гр. дело № 493/2022 г. и Софийски районен съд – гр. дело № 27447/2021 г., поради което счита, че АС – [област] е пристрастен и по-конкретно, че е пристрастен съдията от АС – [област], постановил решенията по адм. дело № 293/2019 г. и адм. дело № 128/2018 г. по описа на съда, съдът намира следното:

Пред първоинстанционния съд ищецът К. И. не е поискал отвод на съдията, разглеждащ делото му в Административен съд - [област], не е изложил факти, нито е представил доказателства в посока, че е завел дела срещу Административен съд – [област]. Това искане е направил за първи път след постановяване на решение № 213/20.11.2023 г. по адм. дело № 123/2023 г. по описа на Административен съд - [област], с което не е уважена исковата му претенция, предмет на настоящата касационна проверка.

Видно от писмо с изх. № 47/26.01.2024 г. по описа на Административен съд – [област] /л. 34 от адм. дело № 17/2024 г. по описа на Административен съд - [област]/, че в Административен съд – [област] е образувано, след изпращане по компетентност от Окръжен съд – [област], исково адм. дело № 442/2023 г. с ищец К. Д. И., против Министерство на правосъдието. Исковата молба е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено, като Определението е влязло в законна сила на 28.09.2023 г.

Видно от писмо с изх. № 2904/23.01.2024 г. по описа на СГС / л. 37 от адм. дело № 17/2024 г. по описа на Административен съд – [област]/, че гр. дело № 10477/23 г. по описа на СГС, ГО, I-25 състав, е образувано на 19.09.2023 г., по изпратена по подсъдност от Софийски районен съд искова молба от К. Д. И., [ЕГН] срещу Административен съд – [област], съдия И. Д., като към момента производството по делото е без движение и няма постановен краен съдебен акт.

По така изложените факти, съдът намира от правна страна следното:

Както българската Конституция, така и чл. 6, § 1 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи (Европейската конвенция, ЕКПЧ) изискват всички спорове да се разглеждат от „безпристрастен“ съд. Безпристрастността следва да се изразява както в липса на някакво особено отношение към страните в процеса от страна на съдиите – независимо дали става въпрос за роднински връзки или просто за неуважителен подход, така и в това съдията, въпреки напълно неутралното си отношение към страните, да е формирал вече становище по съществото на дело, което да не може да се измени в хода на процеса.

АПК не регламентира изрично основанията за отвод на съдия, разглеждащ административни дела. Ето защо предвид разпоредбата на чл. 144 АПК, в административното производство за отвода на съдията се прилагат субсидиарно правилата на чл. 22 и следващите ГПК. В чл. 22, ал. 1, т. 1 до т. 5 ГПК са регламентирани изрично основанията за отвод – императивно задължение съдията да се отведе, измежду които основания не е настоящото искане за отвод на касационния жалбоподател. Неговото искане попада в хипотезата на чл. 22, ал.1, т.6 ГПК, а именно – не може да участва като съдия по делото лице, относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие, при която хипотеза законодателят е предоставил възможност за субективна преценка относно съществуващото безпристрастие.

Преценката на ЕСПЧ и по-конкретно по делото Б. Г. срещу [държава], е следната: „съдът е развил принципите относно изискването за безпристрастност на съдиите, залегнали в чл. 6 от Конвенцията в решението си по делото Kyprianouc. Chypre ГК, № 73797/01, §§ 118-121, ЕСПЧ 2005-XIII. Тези принципи могат да се обобщят по следния начин: Безпристрастността се определя с липсата на предубеждение или пристрастност и съществуването ѝ се преценява чрез два подхода: субективен подход, който се опитва да определи личното вътрешно убеждение на даден съдия или какъв е бил интереса му в това конкретно дело и обективен подход, насочен към наличието на достатъчно гаранции, за да се изключи спрямо него всяко основателно съмнение. Що се отнася до втория подход, когато даден колегиален правораздавателен орган е ответник, той следва да се запита дали, независимо от личното поведение на някой от членовете му, някои, подлежащи на проверка, факти позволяват поставянето под съмнение на безпристрастността на самия съдебен орган. По това дело, дори видимите характеристики могат да придобият значение. За да се произнесе относно съществуването по даденото дело на правно основание за съмнение в безпристрастността на определен орган, гледната точка на този, който поставя под съмнение безпристрастността се взема предвид, но няма решаваща роля. Определящият фактор се състои в това, да се разбере дали опасенията на лицето могат да бъдат обективно обосновани.“ /виж делото Б. Г. срещу [държава]/.

Както се посочи по-горе в мотивите, няма налични доказателства в първоинстанционното производство, че на съдията-докладчик при разглеждането на делото в Административен съд - [област] му е било известно обстоятелството, че ищецът е завел, посочените по-горе дела, поради което на това основание не може да бъде споделена тезата на касационния жалбоподател за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при разглеждане на същото.

Но дори да се приеме, че му е било известно това обстоятелство, съдът, намира че съгласно константната съдебна практика ЕСПЧ тълкува изискването за произнасяне на съдилищата по отправени до тях искания, както и за посочване на мотиви на съдебните актове, като част от изискването за справедливост на съдебния процес съгласно чл. 6, § 1 ЕКПЧ. Текстът на последната не поставя, ако се чете буквално, подобни изисквания към съдилищата. Те обаче са въведени чрез практиката на ЕСПЧ като минимален стандарт, към който вътрешното право на прилагащите Конвенцията държави следва да се придържа. Поначало трайна е практиката, че съдилищата следва да отговарят на всички основни аргументи на страните по делото, представени пред тях, макар и накратко – така напр. решението по дело García Ruiz с/у [държава] ГК, жалба № 30544/96, § 26, ECHR 1999‑I, и цитираната там съдебна практика. От друга страна, за да е налице нарушение на Конвенцията от страна на държавата, тази констатация следва да важи за цялото развитие на съдебния процес пред държавните съдилища – от първа до касационна инстанция, тъй като ЕКПЧ се прилага основно от държавите, и техните институции могат сами да отстранят всяко нарушение, без да се стига до осъждане от Съда в Страсбург – вж. Gherghina и други с/у [държава], жалби №№ 21227/03 и 2 други, § 84 – 85, 8 декември 2009 г., и цитираната там съдебна практика. В тези случаи, ако съдебна инстанция в рамките на вътрешноправния съдебен процес е поправила грешката и се е произнесла по искането за отвод вместо съда, който е следвало да го направи, нарушение на Конвенцията няма да има – вж. Denisov с/у [държава] ГК, жалба № 76639/11, § 65, 25 [община] 2018 г. Това е така, тъй като справедливостта на процеса се оценява с оглед неговото цялостно протичане и краен изход – вж. Regner с/у Чешката република ГК, цитирано по-горе, § 151, 161. От друга страна обаче доколко подобно непроизнасяне, или пък отказ от отвод на съдия, за който е налице основание за това, биха опорочили съдебния процес зависи и от поведението на страната. /виж Отводът на съдия и процесуалните му последици – възможни отговори на въпросите на ВКС/. Както беше казано по-горе в мотивите, касационният жалбоподател не е направил искане за отвод пред първоинстанционния съд, отделно от това по делото като доказателства са представени само документи и страна в процеса не се е оплакала от начина на събиране на доказателства с участието на посочения съдия, какъвто е настоящия случай, съдът намира че постановеният от първоинстанционния съд съдебен акт не страда на това основание от пороци, като последващата съдебна инстанция е длъжна да формира свои мотиви по изхода на спора, като направи преценка на всички евентуални логически грешки в мотивите на засегнатото решение, което съдът ще стори по-долу в мотивите си. Действително по делото е бил разпитан и един свидетел, но страните не са направили искане за поправка в протокола, поради което съдът намира изложените мотиви за относими в случая. Според изхода от тази проверка на съда решението или се потвърждава, или се отменя.

От друга страна, възприемане на тезата, че принципът за безпристрастност на съда изисква съдиите винаги да се отвеждат от разглежданите от тях дела, ако съдът в който правораздават е ответник по иск за обезщетение за вреди от нарушение, допуснато в дейността на институцията или в дейността на съд, би довело до възможност страните да си избират съд, а също и съдебен състав, който да разглежда делата им. Няма ограничение в исковете, които всеки един гражданин може да предяви, ако счита, че са нарушени законните му права и интереси. Също така, в практиката на съдилищата в [държава] съществуват множество случаи, когато страни по дела предявяват искове не само срещу съдебни органи, но и срещу членове на съдебни състави, които водят делата им и искат отводи на това основание. Видно е, че едното от заведените дела от касационния жалбоподател е прекратено, което навежда на извод именно за подобно тълкуване.

По материлното право, както се посочи, предявените искове са с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, а основателността им предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС; настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното /чл.284, ал.5 от ЗИНЗС/ и пряка и непосредствена причинна връзка между нарушението и настъпилата вреда.

В изложения контекст, обосновано от преценката на събрания доказателствен материал по делото и законосъобразно с оглед приложимия закон, първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е недоказан и неоснователен, а касационната инстанция счита решението за отхвърлянето им – за правилно и го оставя в сила.

Разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС, забранява жестокото, нечовешко и унизително отношение към лишените от свобода и задържаните под стража, а в ал. 2 на същата се съдържа примерно изброяване на възможни проявления на нарушения на забраната, сред които е поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на отопление, проветряване, медицинско обслужване, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

В случая ищецът свързва нарушенията на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, с неоказване на нужното му медицинско лечение, с непредписване на необходимата му медикаментозна терапия, с лишаване от медицински прегледи и лекарски грижи, а след направен преглед и предписани медикаменти, с неосигуряването им от медицинските лица в затвора, в резултат на което психичното му здраве се е влошило, станал е неспокоен, изнервен и агресивен, не спял по цяла нощ.

Изискванията за осигуряването им са нормативно предвидени в чл. 128, ал. 1 ЗИНЗС, съгласно който при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. За всеки лишен от свобода се създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни за здравословното му състояние. При преместване на лишения от свобода в друг затвор медицинското досие се изпраща незабавно на приемащата териториална служба, съгласно ал. 3 условията и редът за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода се определят с наредба, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието.

Съграсно чл. 129, ал. 1 ЗИНЗС медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, съгласно ал. 2 лечебните заведения по ал. 1 са част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите медицински стандарти и съгласно ал. 3 предписанията на медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на съответните места за лишаване от свобода. Медицинското решение се взема единствено в интерес на здравето на лишения от свобода.

Съгласно чл. 130, ал. 1 ЗИНЗС лечебните заведения към местата за лишаване от свобода са: 1. специализирани болници за активно лечение; 2. лечебни заведения за извънболнична помощ - медицински центрове, съгласно ал. 2 дейността на лечебните заведения към местата за лишаване от свобода се координира и контролира от министъра на правосъдието и съгласно ал. 3 Министърът на здравеопазването осъществява методическото ръководство и контрол на медицинската дейност на лечебните заведения към местата за лишаване от свобода и съдейства за осигуряването на медицинска и дентална помощ на лишените от свобода.

Според чл. 149, ал. 1 ЗИНЗС, цялостната дейност по снабдяването с лекарства се ръководи и контролира от директорите на лечебните заведения към местата за лишаване от свобода, съгласно ал. 2 лекарства с упойващо или наркотично действие се предоставят на нуждаещите се само в рамките на предписаната дневна доза, а съгласно ал. 3 лишените от свобода могат да получават лекарства отвън само със знанието на лекаря на съответното лечебно заведение и под негов контрол.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредба № 2 от 22 март 2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода /Наредбата/, всеки служител, който при изпълнение на служебните си задължения има непосредствен контакт с лишените от свобода, е отговорен за тяхното здраве.

Съгласно чл. 30, ал. 1 от Наредбата при съмнение за психично разстройство на лишен от свобода инспектор-психологът съвместно с психиатъра към медицинския център провеждат клинично-психологически и психиатрични изследвания за уточняване на диагнозата, а съгласно ал. 2 лишените от свобода с алкохолна и/или наркотична зависимост или суицидни прояви се вземат под наблюдение от психиатъра, който заедно с инспектор-психолога и инспектора по социални дейности и възпитателна работа изготвя програма за тяхното третиране.

Съгласно чл. 62, ал. 1 от Наредбата цялостната дейност по снабдяването с лекарства се ръководи и контролира от директорите на лечебните заведения, съгласно ал. 2 в зависимост от потребностите от лекарства и медицински изделия директорите на лечебните заведения представят писмени заявки до началника на съответното място за лишаване от свобода, съгласно ал. 3 получаването, съхраняването и разпределението на лекарствата се организират от директора на съответното лечебно заведение и съгласно ал. 3 медицинските специалисти към медицинските центрове в местата за лишаване от свобода могат да съхраняват лекарствени продукти по списък, определен от министъра на здравеопазването.

Съгласно чл. 64, ал.1 от Наредбата изразходването на лекарства и медицински изделия се регистрира в амбулаторната книга, като се отбелязват техният вид и количество, а съгласно ал. 2 директорът на лечебното заведение изготвя ежемесечни отчети за разходите по ал. 1, които се предават в счетоводството.

Съгласно чл. 65, ал. 1 на лишените от свобода се осигуряват необходимите лекарства. Тяхното получаване се удостоверява чрез подпис на лишения от свобода в амбулаторната книга, съгласно ал. 2 лекарствата с упойващо или наркотично действие се предоставят на нуждаещите се само в рамките на предписаната дневна доза, съгласно ал. 3 при необходимост от лечение със скъпи лекарства по реда на Закона за здравното осигуряване директорът на медицинския център съдейства за осигуряването на необходимите документи, съгласно ал. 4 при предписване на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, които НЗОК напълно или частично заплаща, директорът на медицинския център уведомява директора на РЗОК и обосновава нуждата от тях, съгласно ал. 5 директорът на медицинския център попълва рецептурна книжка на хронично болен и съгласно ал. 6 лишените от свобода могат да получават лекарства отвън само със знанието и под контрола на лекаря от лечебното заведение в местата за лишаване от свобода. Тези лекарства се съхраняват в лечебното заведение и се предоставят за ползване по реда на тази наредба.

Цитираната от касационния жалбоподател разпоредба на чл. 53, ал. 2 от Наредбата, съгласно която материално-битовото обезпечаване, оборудването с медицинска техника и снабдяването с лекарства се организират от началниците на областните служби "Изпълнение на наказанията" се намира в глава втора, раздел девет от Наредбата, озаглавена „Медицинско обслужване в арестите“, поради което е неотносима в настоящия случай, тъй като в процесния период И. е бил в Затвора в [населено място] дол, а не в арест.

Предвид горецитираните разпоредби и съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС, според който изпълнението на наказанията е насочено към постигането на неговите цели чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им, и съгласно чл. 12, ал. 3 ЗИНЗС, според който Затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", а съгласно чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗИНЗС Главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията": ръководи, координира, контролира и отговаря за цялостната дейност на главната дирекция и териториалните и служби, то неоснователни се явяват и възраженията на процесуоналния представител на ГД „ИН“, че твърдените от ищеца незаконосъобразни действия не са по своята същност административна дейност по изпълнение на наказанието, свързани с неговите цели по чл. 2 ЗИНЗС, доколкото представлявали медицински дейности.

Във връзка с горните оплаквания съдът е събрал писмени и гласни доказателства, с преценката на които е обосновал изводите си за липса на нарушения, които касационният съд счита за обосновани и законосъобразни. По делото не е доказано, че на ищецът не му е оказано нужното му медицинско лечение. Видно е от приетата по делото медицинска документация и влезли в сила съдебни решения, че през периода 12.11.2008 г. - 09.10.2015 г. К. И. се намирал в Затвора [област], където изтърпявал наказание лишаване от свобода. За първи път е диагностициран с психиатрично заболяване „Н. К т. П на л" през 2005 г. във връзка с провеждане на хирургично лечение, поради поглъщане на чуждо тяло. По време на престоя си в местата за лишаване от свобода е лекуван многократно, като са му поставяни последователно следните диагнози: ,,П. Н д", ,,С т- д р", "З към а, к и а. А п", "П ш", видно от приетите по делото: епикриза от 13.10.2008 г. от СБАЛОЛС - [област], психиатричен сектор на ВО, епикриза от 7.01.2009 г. от СБАЛОЛС - [област]., хирургично отделение, епикриза от 4.09.2013 г. на Клиника по спешна токсикология на ВМА - МБАЛ [област], епикриза от 23.05.2018 г. на СБАЛОЛС - [област], медицинска справка от 26.11.2018 г. – м.ф. Р., психиатрично отделение, етапна епикриза от 14.03.2019 г., изготвена от д-р И. К., епикриза от 9.04.2019 г. на СБАЛОЛС-[област], психиатрично отделение, етапна епикриза от 16.12.2019 г., изготвена от д-р Р. П., медицинска справка от 4.12.2017 г. за здравословното състояние на л. св. К. И. от затвора Бобов дол и др. Тези диагнози са потвърдени и в експертно решение № 0545/029 от 18.02.2020 г. на НЕЛК, в което е поставена обобщена диагноза ,,С р на л". Ищецът е постъпил в затвора – [област] в периода 12.11.2008 . 09.10.2015 г. За периода от настаняването му в първа група има извеждания през исковия период в МВР болница, ВМА, СБАЛЛС. Във връзка с агресивното поведение и извършено нападение на служители от НОС, е преместен за доизтърпяване на наказанието в З. Б. дол от 09.10.2015 г., като режимът му е завишен на специален, а в последствие в Затвора [област] и [област], с предписване на необходимата му медикаментозна терапия. По данни от системата ИСИН се установява, че К. И. е изпращан два пъти пъти на лечение в СБАЛЛС [област], в Психиатрично отделение, в следните периоди, при престоя му му в Затвора [община] - от 08.05.2018 г. до 31.05.2018 г. и в периода 29.03.2019 г. до 17.04.2019 г. /л.199 от адм. дело № 123/23 г. по описа на Административен съд – [област]/. В затвора в Бобов дол е настанен от 09.10.2015 г. до 26.06.2019 г. , от 27.06.2019 г. до 16.05.2021 г. е в затвора в [населено място] и от 17.05.2021 г. постъпва в Затвора в [населено място].

От медицинска справка от 26.11.2018 г. – м.ф. Р. /л. 43 от адм. дело № 123/23 г. по описа на АС - [област]/ и от приетите амбулаторни листове, неоспорени от ищеца е видно, че по време на престоя в затвора в [населено място] дол К. И. в периодите на тревожност и депресивни изживявания е получавал терапия както следва: през м. ноември 2015 г. – лечение с х за 7 дни, през м. юни 2016 г. лечение с а за 5 дни, през м. юли 2017 г. едномесечен курс с а. От 22.11.2017 г. му е била назначена терапия с Ц по 1 т. и 1 таблетка а дневно, която терапия продължавала и към 26.11.2018 г.

От амбулаторен лист /л. 151 и л. 167 от адм. дело № 123/23 г. по описа на АС - [област]/ от 06.11.2017 г. се установява, че му е била назначена терапия с А и Х, от амбулаторен лист /л. 168 от адм. дело № 123/23 г. по описа на АС - [област]/ от 14.12.2018 г. се установява, че му е била назначена терапия с К и Х, от амбулаторен лист /л. 166 от адм. дело № 123/23 г. по описа на АС - [област]/ от 08.03.2018 г. се установява, че му е била назначена терапия с К.

От експертната оценка на актуалното психично и емоционално състояние от 05.03.2019 г. /л. 92-л. 94 от адм. дело № 123/23 г. по описа на АС – [област]/ е видно, че на К. И. е проведено психологическо консултиране на 19 и 25.02.2019 г. със заключение, че поради отчитане на наличие на психотична продукция, налудни мисли, междуличностно отчуждение, емоционален дисконтрол, както и относно промяната в цялостното му поведение е уместно незабавното му консултиране с психиатър с оглед преценка на състоянието му и наложителността от терапия.

Съгласно етапна епикриза от 14.03.2019 г. на психиатър-невролог /л. 95 - л. 96 от адм. дело № 123/23 г. по описа на АС - [област]/ К. И. прилага терапия – с 200 мг. 1х1 таблетка, н 300 мг 2х1 таблетка.

Видно от писмо с рег. № 3134/05.04.2019 г. на главен директор при ГД „ИН“ /л. 97 – л. 98 от адм. дело № 123/23 г. по описа на АС - [област]/ предвид отчетеното ниво на тревожност при консултациите проведени преди това и с оглед серизното влошаване на здравословното състояние на К. И. със Заповед № Л – 1518/21.03.2019 г. на Главния директор на ГДИН, лишеният от свобода е приведен за лечение в ПО на СБАЛЛС при затвора в [населено място].

Съгласно медицинска справка за здравословното състояние на лишения от свобода К. И. /л. 101 – л. 103 от адм. дело № 123/23 г. по описа на АС - [област]/ от справка в амбулаторните журнали на Медицински център към затвора [населено място] дол за периода 01.10.2015 – 30.06.2019 г. л.св. И. е преглеждан и му е предоставяна терапия, съобразно оплакванията му, като са изредени по периоди съответните медикаменти, които е получавал безплатно, като между тях не са налични неуротоп, сетинин, хлорпротиксен, амитриптилин и цетрокуин.

Видно от писмо с изх. № 1480/14.07.2023 г. на Началника на затвора в [населено място] дол, че в затвора в [населено място] дол не се съхраняват оригинали или копия на изисканите от съда молби и жалби, подадени от л. св. И. да началника на затвора в [населено място] дол в периода 10.10.2015 г. до 27.06.2019 г., поради което не могат да бъдат предоставени на съда.

От затвора във [област] е изискана и получена по делото цялата медицинска документация на л. св. К. И., включително и подадените му молби и жалби до началника на затвора в [населено място] дол. От жалба на К. И. до началника на затвора от 02.03.2018 г. /л. 219 от адм. дело № 123/23 г. по описа на Административен съд – [област] се установява, че ищецът се оплаква от психиатъра: „Постоянно съм тъжен, неспокоен, всичко ме дразни и изнервя. Всички ми мислят злото, за щастие ги разкривам. Психиатърката е една от тях, постоянно ми сменя хапчетата, които само ми притъпяват концентрацията. По този начин ми вреди. Може би иска да ме отрови.“

Съгласно етапна епикриза на д-р К. от 09.05.2019 г. /л. 184 – л. 186 от амбулаторен лист от адм. дело № 123/23 г. по описа на АС - [област]/ терапията, която му се прилага е сетинин и пирасетум.

Видно е от медицинска справка за здравословното състояние на К. И. от 15.03.2021 г., изготвена от д-р Б. /л. 129- л. 130 от адм. дело № 123/23 г. по описа на АС - [област]/, че след консултация по телефона с д-р Г. – началник на ПО, става ясно че е настаняван двукратно в ПО на СБАЛЛС [област], като му е била назначена терапия с х 2х1 тб. и х 1х2 тб., като от получена по-късно медицинска документация, става ясно че последната хоспитализация в ПО на СБАЛЛС е осъществена от 29.03.2019 г. до 05.04.2019 г. – приложена епикриза, с окончателна диагноза л р – н, като в диференциалнодиагностично отношение се разглежда П ш. За времето на пребиваване в Затвор [населено място], на фона на перманентната терапия, дълго време демонстрира подредено поведение, без регистрирани агресивни прояви или неподчинение. Не е имал съществени оплаквания и не се е налагала извънредна медицинска намеса. Без съществени отклонения в соматичния статус. На 19.12.2019 г. е представен на ТЕЛК [област], след провеждане на исканите консултации и изследвания. Съгласно експертно решение е налице 50 % трайно намалена работоспособност за срок от три години, с диагноза: Разстройство вследствие употреба на алкохол. Персистиращи зрителни халюцинации. Л.[населено място] обжалва решението пред НЕЛК. Експертното решение на НЕЛК е от 18.02.2020 г., когато е потвърдена 50 % трайно намалена работоспособност за срок от три години, с диагноза: л. р. от е.-н к, п. н. и т.-х. о. Липсват убедителни данни за психотична продукция. Последното на практика означава отхвърляне на ш., като възможна диагноза. Личностовото разстройство не е типично психиатрично заболяване, а по-скоро отклонение неподлежащо на медикаментозна корекция. Даваните му лекарства са насочени към купиране на симптоматиката. В тази насока е споделена и една нова информация, а именно, че на 17.02.2021 г. при обиск претърсване на спалното помещение са били иззети 90 половинки от медикамента С. Последният му бил изписан от психиатър по ½ тб. вечер на 02.11.2021 г., като броят им отговаря точно на дните след прегледа, т.е. л. св. не е лекувал „тежките си психични проблеми“ по своя воля, въвеждайки успоредно с това в заблуждение, както медицинските работници така и служителите на НОС.

Видно от справка за реда за закупуване и получаване на медикаменти от лишените от свобода в затвора [населено място] дол, изготвена от началник на сектор „ФЛКР“ /л. 44 от адм. дело № 123/23 г. по описа на АС – [област]/ на всички лишени от свобода в затвора [населено място] дол се осигуряват лекарствени продукти, съгласно техническа спецификация по договор, сключен между ГД „ИН“. В зависимост от потребностите от медикаменти, медицински фелдшер към затвора представя ежемесечни писмени заявки, които се изпращат на фирмата за доставката им. Ако предписаните от външни медицински специалисти лекарства са в наличност в медицинския център на затвора, те се осигуряват напълно безплатно и под контрола на медицинското лице. Получаването им се удостоверява чрез подпис на лишения от свобода в амбулаторната книга. Ако изписаните медикаменти не са в наличност, но има техни заместители, които се получават по техническата спецификация, на лишения от свобода се предлага лечение с тях. В този случай, изборът на вариант за лечение е личен, на лишения от свобода – дали да приема предложените заместители или да се снабди с изписаните му лекарствени продукти. Предписаните лекарства, които не фигурират в техническата спецификация по договора, се снабдяват за сметка на лицата или чрез молба да им бъдат изтеглени съответните парични суми от личната им сметка в затвора и закупени от снабдителя в затвора или чрез получаването на лекарствата отвън, закупени от близките им. За закупуването на лекарства със средства на лишените от свобода и предоставянето им за ползване се въвежда следния ред – след издаване на рецептурна бланка от медицински специалист, лишеният от свобода подава молба до началника на затвора за разрешаване на закупуването на предписаните лекарства, в която посочва вида, броят им и сумата, която да му бъде изтеглена. Към молбата се прилага и оригиналната рецептурна бланка. Снабдителят уточнява със счетоводителя сумата, която да бъде изтеглена от личните средства на лишения от свобода и закупува предписаните лекарства. Закупените лекарства се регистрират в дневник, който се води от снабдителя и се предават на медицинската сестра срещу подпис заедно с оригиналната рецептурна бланка и касовия бон. Медицинската сестра предава закупените лекарства на лишените от свобода срещу подпис върху касовия бон. С. Н. рамков договор, НЗОК заплаща в полза на задължително здравноосигурените лица напълно или частично отпуснатите им по „Рецептурна книжка“ медикаменти. Останалата част от стойността за доплащане се поема лично от лицата. По отношение на доплащането на медикаментите от лишените от свобода, съгласно писмо с рег. № 10391/22.10.2018 г. на главния директор на ГД „ИН“ са дадени указания за реда, по който да бъдат осигурявани средствата, след уточняване на финансовото състояние на конкретния лишен от свобода. По отношение на реда за осигуряване на лечение на лишените от свобода с психотропни медикаменти е въведен и се спазва следния ред: К. М. център в затвора няма обособена аптека, няма и определена щатна длъжност „Фармацевт“, съгласно нормативната уредба, нямат необходимите условия и права да доставят психотропни лекарства чрез договор и да обезпечават лишените от свобода безплатно. Затова този вид медикаменти се закупуват с техни лични средства, след предписването им от медицински специалист и изготвяне на рецептурни бланки за лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества. Психотропните лекарства на лишените от свобода се съхраняват отделно в Мидицинския център. Приемът на психотропни лекарства от лишените от свобода е само в предписаната от медицинския специалист дневна доза. Получаването на психотропните лекарства става в Медицинския център под контрола на медицинските лица в рамките на работното им време, а извън работно време – под контрола на ДКО или ДГН. Получените лекарства се удостоверяват чрез подпис на лишения от свобода във водената от тях книга.

Твърденията за здравословни проблеми на ищеца, съдържащи се в показанията на свид. Ж. И., не следва да се кредитират като обективни, както е приел и първоинстанционният съд. Свидетелят е пребивавал в една килия с ищеца и очевидно са били в по-близко отношения, а и показанията на същия са изолирани и в тях няма яснота за това дали ищецът е извеждан до Медицинския център, където съгласно реда в затвора в [населено място] дол се е извършвало получаването на психотропни лекарства.

Извън горното, по делото е безспорно доказано надлежно изпълнение от страна на ответника на нормативното задължение по чл.128 и сл. от ЗИНЗС за осигуряване на медицинско обслужване на лишените от свобода. Последното се предоставя от създадения и функциониращ медицински център в затвора, както и при нужда – от специалисти в лечебни заведения извън затвора. Видно е, че по отношение на касатора са изпълнени дейностите, необходими за опазване на физическото и психическото здраве. Същият е посещавал многократно МЦ и е бил консултиран и лекуван от лекари – специалисти, съотв. психолог и психиатър. Доказателства за обратното липсват. Не е установено, И. да е искал съдействие за възникнали здравословни проблеми, което администрацията да му е отказала или да се е забавила при осигуряването му. Действително, по делото липсват молби от страна на ищеца за закупуване на лекарства, съобразно утвърдения ред в затвора в [населено място] дол, както и доказателства за закупуването на такива /представеният списък на предоставените му лекарства е за безплатни такива, но не и за заплатени медикаменти/, но с оглед изявлението в експертните справки на д-р К., че същият приема тези лекарства, както и с оглед молбата му до началника на затвора, в която лично е заявил, че приема такива лекарства, за съда няма съмнение, че същият е приемал предписаните му медикаменти, освен ако се е поставил сам в положение да не ги взима, което е негов личен избор, така както е направил в затвора в [населено място] и не може да се вмени във вина на администрацията на затвора в [населено място] дол. Установи се от медицинската документация, че по време на престоя в затвора в [населено място] дол, К. И. в периодите на тревожност и депресивни изживявания е получавал терапия както следва: през м. ноември 2015 г. – лечение с хлорпротиксен за 7 дни, през м. юни 2016 г. лечение с амитриптилин за 5 дни, през м. юли 2017 г. едномесечен курс с амитриптилин. От 22.11.2017 г. му е била назначена терапия с Цетрокуин по 1 т. и 1 таблетка амитриптилин дневно, която терапия продължавала и към 26.11.2018 г. Ищецът е лекуван и два пъти в специализирани заведения за влошеното му здравословно състояние - в СБАЛЛС [област], в Психиатрично отделение. Т.е. по отношение на целия период, за който ищецът претендира, че не му е била оказвана необходимата медицинска грижа такава е била осъществявана. В задължение на ищеца е да докаже, че е налице незаконосъобразно действие/бездействие на администрацията на затвора, което не успя да докаже, поради което и другите две предпоставки за уважаване на претенцията му не са налице. Липсва съставомерно поведение на ответника във връзка със забраната по чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС като предпоставка за отговорността на ответника за вреди по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, както правилно е констатирал първостепенният съд. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло правните изводи на първоинстанционния съд, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт, упражнявайки правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Предявеният иск за обезщетение в размер на 35 888,00 лв. е неоснователен и дължимото решение е за отхвърлянето му, както е постановил първоинстанционният съд.

Независимо от гореизложеното и за пълнота на мотивите, при така установеното по делото, предявеното вземане не е погасено по давност, поради следните съображения: Съгласно чл. 110 от ЗЗД, във вр. с &1 от ЗР от ЗОДОВ, давността за предявяване на иск по чл. 1 от ЗОДОВ, с оглед липсата на специална разпоредба в самия закон, е пет години. С т. 4 на Тълкувателно Решение № 3 от 22.04.2004 г. по Тълкувателно дело № 3/2004г. на ОСГК на ВКС е прието, че началният момент на погасителната давност при исковете за обезщетение от причинени вреди от незаконни действия, респективно бездействия на административния орган е този на преустановяването им. По закон давността не се прилага служебно, поради което длъжникът трябва да възрази и да заяви изрично пред съответния орган, че задължението му е погасено по давност. Наред с това, съдът намира за необходимо да отбележи, че предметът на правния спор се определя от търсената съдебна защита. В конкретния случай, от ответника е направено изрично възражение за погасяване по давност на исковата претенция /виж. л. 36 гръб от писмен отговор, наличен в адм. дело № 123/2023 г./, в съответствие с разпоредбата на чл.120 ЗЗД и следва да се приеме, че претендираното вземане не е погасено по давност, с оглед момента на преустановяване на незаконосъобразните действия и бездействия на администрацията на затвора, така както са претендирани в исковата му молба - от 10.10.2015 г. до 27.06.2019 г. Исковата му молба е подадена на 21.04.2023 г. по пощата, т.е. преди изтичане на петгодишния давностен срок, който ще изтече на 27.06.2024 г.

По изложените съображения касационният състав на Административен съд – [област], командирован за разглеждане на настоящото дело в Административен съд – [област], счита оспореното решение за правилно, постановено при отсъствие на касационните основания по чл.209, т.3 от АПК и ще го остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 213 от 20.11.2023 г., постановено по адм. дело № 123/2023 г. по описа на Административен съд – [област].

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.